София. Йоаким Кърчовски е реформатор на българския книжовен живот пред

София. Йоаким Кърчовски е модернизатор на българския литературен живот пред 19 век. Това сподели проф. доктор Елена Налбантова, учител по Българска възрожденска литература във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “, в изявление за Агенция „ Фокус “ за българските книжовници от Македония, за произхода и делото на Христофор Жефарович и за активността на Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович. Тя разясни, че Кърчовски е роден евентуално в с. Осломей, Кичевско след средата на 18 век и умира към 1820 година „ Приема монашество към 1807 година и дружно със синовете си е пътуващ преподавател и просветител в Северна Македония. Учителства в Бигорския манастир „ Св. Йоан Предтеча ” край Дебър, който наскоро влезе в новините с това, че монасите поддържаха Договора за другарство сред България и Македония и по време на службата за Илинден пред олтара на храма изпяха химна на Вътрешна македонска революционна организация, неразрешен през 1948 година за осъществяване в Македония като българофилски. Освен в Бигорския манастир Йоаким Кърчовски, именуван и духовник Яким, учителства в Кратово, Крива паланка и Самоков “, описа проф. Налбантова. Тя добави, че за просветителската му активност съществуват най-общи сведения, като впечатляващо е това, че той ратува за култура с изключение на на момчетата, и на девойките – нещо, което съумява да реализира по време на учителството си в Кратово, където за пръв път открива смесено учебно заведение. „ Сведенията за времето на битие на това учебно заведение са неразбираеми, само че то изпреварва с години буквара на Петър Берон от 1824 година, където се приканва за ограмотяване и на девойките, а това е един от знаците на новото възрожденско време. Като прибавим и обстоятелството, че Йоаким Кърчовски пръв в Македония стартира да печата книги на приказваме български език, пред нас се обрисува фигурата на един автентичен модернизатор на българския живот през 19 век. Както вида на книгите, които издава, по този начин и дребното сведения, стигнали до нас за неговия живот, демонстрират от какво равнище потегля Възраждането на българския народ “, добави проф. Налбантова.
Деница КИТАНОВА