Живот в дебелото черво на бясно куче или мазохистична разходка из разпадаща се София
София има вяра на сълзи и на подсмърчащи кметици има вяра. Сигурно тъй като името и е Мъдрост и е толкоз остаряла, и толкоз болна, че се сещам за думите на Умберто Еко: „ Рим е като потомък, който излага натрупа на баба си против пари “. Ние, като какво сме, запитвам се аз от известно време, щом се държим, като внуци, на които им е ужасно неловко от предишното на баба им?
Опитваме се да откъснем фотографията от фамилния албум, тъй като баба ни не дава отговор на визиите ни за хубост и минало великолепие. Всеки път, като демонтираме по някой монумент, или опъваме някоя гънка от остарялата й физиономия с нетрайните средства на стилната архитектурна козметика. Всичко от последните десетилетия в жанра градоустройство и архитектура е, както казвахме едно време – пунт и пластика. Разпадащ се град, посърнал и пред пръсване от нездравословно преяждане с хора и улици.
Заваля през вчерашния ден снега и напудри напукания столичен асфалт, като пудра захар пегорялата кора на превтасало печиво, и се стопи. Днес вали дребен, сив дъжд, а аз такива неща си мисля, до момента в който джапам през локвите и „ заредените “ плочки на лозенските тротоари. Един от най-скъпите квартали сякаш, парцелите тук са на цените във Виена а е... злокобна панорама. Инвалидна количка не съм срещала от години. Немислимо е. Цели откоси от бездействащи улични, електрически стълбове, подсигуряват мъчителен мрак, който те прострелва в диафрагмата и стопира дишането с ужасното усещате, че в случай че не те причака умопобъркан зад ъгъла, ще се препънеш в дупка цялостна с вода, която не издава коварството на градското ръководство, необезпокоявано за безхаберието си от години.
Крача аз с взор забит в земята и спирам на пешеходната пътека, с цел да очаквам благоволението на колите да спрат и да пресека. Маркировката е изтрита, евентуално не са наясно водачите на МПС. Маркировката е в такова положение на всички места. Как не се откри един публицист да попита, какви са разноските, направени за акварелните контури на пътното платно! За паветата, които с подписка опазихме на бул. „ Джеймс Баучер “ не ми се приказва даже. Всеки знае, какви са рисковете за колите и жителите, рискуващи да се придвижат по централния бул. с ретро настилка.
Скоро ще се предадем. Ще ги молим вероятно да полеят със заветния асфалт и тази права и какво като цяла Западна Европа си пастри паветата и бди за историчността на урбанистичните си пейзажи. Ние чистим! Ампутираме „ особените белези “ на времето, което осакатило архитектурните пориви и лишило от късмет нашенските Гауди, Франк Лойд Райт и прочие да увековечат една по-красива действителност. На никой и през разум не му минава, че достоверността точно продава. Че ползата на човечеството и производната му податливост да харчи пари с цел да посети едно място е точно положителната или неприятната, само че неповторима орис на въпросното място и неговите жители. И като разтварям тематиката за туризъм, се напомням за конфуза от неблагоразумието да поканя на нощна разходка посетители от чужбина.
Беше преди карантините и обществената изолираност. Никога, в никакъв случай не предприемайте такава чудатост! След злощастното роудшоу ми лиши много време да увещавам чужденците, че не сме го отнесли и ние от бомбардировките над Белград, да не приказваме, какъв брой въображение се изискваше от моя страна, да разказвам знаковите за града здания, потънали в мрак.
Мизерия, тиня, саркофази - наместо пейки, тръби, изхвърлящи водна бликам с колебливостта на простатик - наместо фонтани, плочки, запаметяващи химичния състав на всяка гряз и разхлопващи се след грандиозното разкриване след супер първокласния ремонт! Лекьосана, вехта и поругана дама, свалена от ложата в операта, с цел да бъде избутана на плеймейтския подиум, подута от силикона на презастрояването, боичките на санираните на безбожна цена фасади, оголяла на зеленина и лишена от места, на които можеш да си поемеш мирис.
Прозвънява трамваят току под носа ми, само че няма да се кача, тъй като нямам билет. Никъде не продават, а контрольорите са като гневното куче, в чийто чревен лабиринт се лутаме. Нямам и инвалидна карта, тъй като ТЕЛК нямат връзка с Градска подвижност, с цел да ги осведомят по електронен път, че ме мотаят една година с решението си, заради което съм без алтернатива да се движа, паркирам на инвалиден паркинг и така нататък И без пенсия съм, само че в случай че София има вяра на сополиви кметици, кметиците на имат вяра на сълзи!
На площад Славейков, под носа на двамата поседнали, с цел да не припаднат от опустошението патрони на книжнината, са се озъбили железни колове, като бесилки в абстрактен план, а по продължение на нашенския Бродуей, този по който благоговейно пристъпяхме, с цел да влезем в театъра или в някое от именитите заведения, в този момент стърчат магазини за перилни препарати, хранителни вериги, пунктове на евро футбол и клекшопове. Анадолска бедност!
Никому не хрумва към този момент да брои жертвите на перките на акули, или да изследва обстановката след ремонта на следващия ремонт. Неучтиво е някак. Фандъкова раздава субсидии във тип на финансова поддръжка за планове, чиято културна стойност никой не разяснява, само че по тази причина пък затваря устите на иженарицаемите водачи на мнение, наричани инфлуенсъри или умрели от апетит и поле за изява актьори, които мълчат преглъщайки комата, подхвърлен от градоначалниците, крепят репутацията на хрисимата незначителност, която Фандъкова онагледява - и с бретон, и без.
Ще кажете, то Общинският съвет взема решение, той е коректива и законодателя на столичното съществуване. Има ли някой да не е чул какъв какъв кяр е да се намърдаш в огромното лапане на комисионни и затварянето на усти, очи и уши за безобразията, наречени Устойчиво ръководство на столицата? То е нещо като синекурен КОВИД, който лишава от подушване, слух и възприятие за мярка и от дълго време е основал имунитет против безчинствата у демократично другояче определените представители. Те по тази причина и несъмнено не дават жертви в пандемията. „ Спаси София “ е в подобаващ отдих и не съм чула да е проверявала скоро „ златните “ кенефи, до каква степен го докараха със супер обслужването, което подсигуряват на потъналия в...хайде да не прецизирам в какво поданик.
Да разтварям ли тематиката за общинските лечебни заведения? А за детските градини, които трети мандат чакаме да се построят? А за фините прахови частици, които до момента в който се накметува кметицата набъбнаха до застрашителните размери на началниците и? Да, за тях си коства да отворим дума. Не за началниците - няма да ни стигне времето, а и нервите!
Докато тичат мисирките да отразяват героичната замяна на горивните съоръжения на няколкостотинте фамилии и инсталирането на филтри, които щели да решат казуса със замърсяването, на нито един медиен светлоотразител не му пристигна на ум да попита следи ли се изгарянето на отпадък в тецовете, какво става с построяването на инсинератора, документите за който, съгласно еколози, се крият от общината, а за медиите, щом Европейска комисия утвърждава построяването на отровното оборудване тематиката е тотално безинтересна... В тази връзка, наивно е да се надявам, че друго осведомително изначалие, а точно пречистването на столичната вода, ще развълнува някого още веднъж, в случай че и да стана ясно, че пием вода, която не е доста за пиене…
Взе да мръква до момента в който скитам из софийските улици и отново ме нападнаха ядовете с уличното осветяване и по какъв начин ни осведомиха информативно и наративно, че милионите за осветяване са нарастнали десетки, само че от това не ни е станало по-светло и се усещам жител на дебелото черво на доста лакомо и лудо куче. Опитвам да се развеселя с вица за глистите, дето си привикнали в Родината и излизането на ярко единствено депресии им докарвало. То и в тоя КОВИД значимото е да оцелеем, нали по този начин, все едно при какви условия. Имунизациите ще ни създадат по-храбри, може и да ни преинсталират чипа, но ние сме си калени, крещя си и развявам кални крачоли, наближавам кучешки фекалии и ми е ведро, тъй като един ден и ние, от най-тъмното в търбуха на кучето, ще забележим бял ден, все едно с какво самочувствие и себеусещане. Той и Йон в корема на рибата възмъжал, само че това е различен сюжет и всяка аналогия с библейската столица на погрома и разврата е инцидентна, и плод на вероятни предваксинационни конфабулации и зимните валежи.
Соня Момчилова
За Фрог нюз
Опитваме се да откъснем фотографията от фамилния албум, тъй като баба ни не дава отговор на визиите ни за хубост и минало великолепие. Всеки път, като демонтираме по някой монумент, или опъваме някоя гънка от остарялата й физиономия с нетрайните средства на стилната архитектурна козметика. Всичко от последните десетилетия в жанра градоустройство и архитектура е, както казвахме едно време – пунт и пластика. Разпадащ се град, посърнал и пред пръсване от нездравословно преяждане с хора и улици.
Заваля през вчерашния ден снега и напудри напукания столичен асфалт, като пудра захар пегорялата кора на превтасало печиво, и се стопи. Днес вали дребен, сив дъжд, а аз такива неща си мисля, до момента в който джапам през локвите и „ заредените “ плочки на лозенските тротоари. Един от най-скъпите квартали сякаш, парцелите тук са на цените във Виена а е... злокобна панорама. Инвалидна количка не съм срещала от години. Немислимо е. Цели откоси от бездействащи улични, електрически стълбове, подсигуряват мъчителен мрак, който те прострелва в диафрагмата и стопира дишането с ужасното усещате, че в случай че не те причака умопобъркан зад ъгъла, ще се препънеш в дупка цялостна с вода, която не издава коварството на градското ръководство, необезпокоявано за безхаберието си от години.
Крача аз с взор забит в земята и спирам на пешеходната пътека, с цел да очаквам благоволението на колите да спрат и да пресека. Маркировката е изтрита, евентуално не са наясно водачите на МПС. Маркировката е в такова положение на всички места. Как не се откри един публицист да попита, какви са разноските, направени за акварелните контури на пътното платно! За паветата, които с подписка опазихме на бул. „ Джеймс Баучер “ не ми се приказва даже. Всеки знае, какви са рисковете за колите и жителите, рискуващи да се придвижат по централния бул. с ретро настилка.
Скоро ще се предадем. Ще ги молим вероятно да полеят със заветния асфалт и тази права и какво като цяла Западна Европа си пастри паветата и бди за историчността на урбанистичните си пейзажи. Ние чистим! Ампутираме „ особените белези “ на времето, което осакатило архитектурните пориви и лишило от късмет нашенските Гауди, Франк Лойд Райт и прочие да увековечат една по-красива действителност. На никой и през разум не му минава, че достоверността точно продава. Че ползата на човечеството и производната му податливост да харчи пари с цел да посети едно място е точно положителната или неприятната, само че неповторима орис на въпросното място и неговите жители. И като разтварям тематиката за туризъм, се напомням за конфуза от неблагоразумието да поканя на нощна разходка посетители от чужбина.
Беше преди карантините и обществената изолираност. Никога, в никакъв случай не предприемайте такава чудатост! След злощастното роудшоу ми лиши много време да увещавам чужденците, че не сме го отнесли и ние от бомбардировките над Белград, да не приказваме, какъв брой въображение се изискваше от моя страна, да разказвам знаковите за града здания, потънали в мрак.
Мизерия, тиня, саркофази - наместо пейки, тръби, изхвърлящи водна бликам с колебливостта на простатик - наместо фонтани, плочки, запаметяващи химичния състав на всяка гряз и разхлопващи се след грандиозното разкриване след супер първокласния ремонт! Лекьосана, вехта и поругана дама, свалена от ложата в операта, с цел да бъде избутана на плеймейтския подиум, подута от силикона на презастрояването, боичките на санираните на безбожна цена фасади, оголяла на зеленина и лишена от места, на които можеш да си поемеш мирис.
Прозвънява трамваят току под носа ми, само че няма да се кача, тъй като нямам билет. Никъде не продават, а контрольорите са като гневното куче, в чийто чревен лабиринт се лутаме. Нямам и инвалидна карта, тъй като ТЕЛК нямат връзка с Градска подвижност, с цел да ги осведомят по електронен път, че ме мотаят една година с решението си, заради което съм без алтернатива да се движа, паркирам на инвалиден паркинг и така нататък И без пенсия съм, само че в случай че София има вяра на сополиви кметици, кметиците на имат вяра на сълзи!
На площад Славейков, под носа на двамата поседнали, с цел да не припаднат от опустошението патрони на книжнината, са се озъбили железни колове, като бесилки в абстрактен план, а по продължение на нашенския Бродуей, този по който благоговейно пристъпяхме, с цел да влезем в театъра или в някое от именитите заведения, в този момент стърчат магазини за перилни препарати, хранителни вериги, пунктове на евро футбол и клекшопове. Анадолска бедност!
Никому не хрумва към този момент да брои жертвите на перките на акули, или да изследва обстановката след ремонта на следващия ремонт. Неучтиво е някак. Фандъкова раздава субсидии във тип на финансова поддръжка за планове, чиято културна стойност никой не разяснява, само че по тази причина пък затваря устите на иженарицаемите водачи на мнение, наричани инфлуенсъри или умрели от апетит и поле за изява актьори, които мълчат преглъщайки комата, подхвърлен от градоначалниците, крепят репутацията на хрисимата незначителност, която Фандъкова онагледява - и с бретон, и без.
Ще кажете, то Общинският съвет взема решение, той е коректива и законодателя на столичното съществуване. Има ли някой да не е чул какъв какъв кяр е да се намърдаш в огромното лапане на комисионни и затварянето на усти, очи и уши за безобразията, наречени Устойчиво ръководство на столицата? То е нещо като синекурен КОВИД, който лишава от подушване, слух и възприятие за мярка и от дълго време е основал имунитет против безчинствата у демократично другояче определените представители. Те по тази причина и несъмнено не дават жертви в пандемията. „ Спаси София “ е в подобаващ отдих и не съм чула да е проверявала скоро „ златните “ кенефи, до каква степен го докараха със супер обслужването, което подсигуряват на потъналия в...хайде да не прецизирам в какво поданик.
Да разтварям ли тематиката за общинските лечебни заведения? А за детските градини, които трети мандат чакаме да се построят? А за фините прахови частици, които до момента в който се накметува кметицата набъбнаха до застрашителните размери на началниците и? Да, за тях си коства да отворим дума. Не за началниците - няма да ни стигне времето, а и нервите!
Докато тичат мисирките да отразяват героичната замяна на горивните съоръжения на няколкостотинте фамилии и инсталирането на филтри, които щели да решат казуса със замърсяването, на нито един медиен светлоотразител не му пристигна на ум да попита следи ли се изгарянето на отпадък в тецовете, какво става с построяването на инсинератора, документите за който, съгласно еколози, се крият от общината, а за медиите, щом Европейска комисия утвърждава построяването на отровното оборудване тематиката е тотално безинтересна... В тази връзка, наивно е да се надявам, че друго осведомително изначалие, а точно пречистването на столичната вода, ще развълнува някого още веднъж, в случай че и да стана ясно, че пием вода, която не е доста за пиене…
Взе да мръква до момента в който скитам из софийските улици и отново ме нападнаха ядовете с уличното осветяване и по какъв начин ни осведомиха информативно и наративно, че милионите за осветяване са нарастнали десетки, само че от това не ни е станало по-светло и се усещам жител на дебелото черво на доста лакомо и лудо куче. Опитвам да се развеселя с вица за глистите, дето си привикнали в Родината и излизането на ярко единствено депресии им докарвало. То и в тоя КОВИД значимото е да оцелеем, нали по този начин, все едно при какви условия. Имунизациите ще ни създадат по-храбри, може и да ни преинсталират чипа, но ние сме си калени, крещя си и развявам кални крачоли, наближавам кучешки фекалии и ми е ведро, тъй като един ден и ние, от най-тъмното в търбуха на кучето, ще забележим бял ден, все едно с какво самочувствие и себеусещане. Той и Йон в корема на рибата възмъжал, само че това е различен сюжет и всяка аналогия с библейската столица на погрома и разврата е инцидентна, и плод на вероятни предваксинационни конфабулации и зимните валежи.
Соня Момчилова
За Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ