Омбудсманът Диана Ковачева: Честно е да извадим дебатът за детското правосъдие извън латентната фаза
София. „ Време е да извадим дебатът за детското правораздаване отвън латентната фаза, това е честното отношение към децата, което им изискуем. Дължим го и на нас самите. Трябва да се запитаме, доколко духът на Конвенцията за правата на детето, подписана преди 30 години, е прикрехнат в законите, в политиките, които ние сътворяваме и се стремим да прилагаме. Днес би трябвало да се запитаме до каква степен сме стигнали в обезпечаването на това, което назоваваме „ най-хубав интерес на детето “. Да си кажем къде не сме се справили, какво още би трябвало да свършим, да изследваме къде се намира детето в системата на правораздаването. “ Това съобщи омбудсманът доцент Диана Ковачева по време на конференцията „ Българското правораздаване за деца тридесет години след Конвенцията за правата на детето “, оповестиха от пресцентъра на Омбудсмана на Република България .
Омбудсманът напомни, че преди осем години, в качеството й на министър на правораздаването, дружно с екипа си, е изготвила Концепция за държавна политика в региона на правораздаването, което визира децата и тя е била призната от държавното управление. Осем години по-късно обаче България продължава да е мощно подложена на критика за неналичието на промяна в региона на детското правораздаване както в периодическите отчети на Комитета на Организация на обединените нации по правата на детето, по този начин и от Комисаря по правата на индивида към Съвета на Европа.
„ Има и няколко неоправдателни решения против България, сложени от Европейски съд по правата на човека, в които се разпознават минусите на съществуващата система. Системата на детско правораздаване у нас е подложена на съществени рецензии. Те се основават най-много на обстоятелството, че най-малко в частта й, обвързвана с възпитателното влияние, тя е консервативна и построена върху остаряло и отхвърлено към този момент виждане за правното състояние на децата в спор със закона и за реакцията против осъществените от тях противоправни прояви “, сподели още Ковачева.
Тя бе безапелационна, че е нужна съществена смяна в ограниченията, тъй че от репресивни те да станат възпитателни.
„ Например, децата под 14 години, направили публично рисково действие, би трябвало да се третират като деца в риск и по отношение на тях да си ползват ограничения на протекция, а не на наказване. Законът за битка против противообществените прояви на малолетни и малолетни е от 1952 година,днес децата са разнообразни. И би трябвало да имаме друг метод към тях. В другите страни тези закони се назовават закони за протекция, за поддръжка, за благополучието. У нас законът се назовава битка!!! Борба с кого…! “, попита омбудсманът.
Друг проблем, който тя открои бе фактът, че в България за повече от 10 години са построени към 30 сини стаи и сини зали в разнообразни съдилища и в правосъдни покои. „ Наистина, това е модерният, цивилизованият, щадящият метод да бъдат изслушвани деца, разпитвани деца, да бъдат събирани показания, които са значими за разкриването на едно закононарушение. Но като омбудсман, жител, като правист, би трябвало да кажа, че 10 години за един опит е прекомерно дълго. Не е обикновено сините стаи да не престават да са опит в България, в случай, че са процедура във всяка естествена европейска страна. И мисля, че е извънредно време това да стане норма, това да стане законова наредба. Радваме се, че тук е зам.-министърът на правораздаването доктор Стоянов. Наистина, въпросът е, по кое време новият закон ще бъде импортиран в Министерския съвет и оттова в Народното събрание “, обърна се Ковачева към заместник-министърът.
Накрая тя призна, че й е мъчително за това, че през днешния ден в България „ си приказваме за проблемите с децата, по тази причина, по какъв начин не съумяваме да се оправим и да ги защитим в доста случаи, а не си приказваме за тяхното право на благополучие. Надявам се, че ще пристигна миг, когато диалогът ще е друг и тогава в действителност ще си приказваме за това, по какъв начин децата да бъдат по-щастливи, а не по-сигурни “, приключи доцент Диана Ковачева.
Омбудсманът напомни, че преди осем години, в качеството й на министър на правораздаването, дружно с екипа си, е изготвила Концепция за държавна политика в региона на правораздаването, което визира децата и тя е била призната от държавното управление. Осем години по-късно обаче България продължава да е мощно подложена на критика за неналичието на промяна в региона на детското правораздаване както в периодическите отчети на Комитета на Организация на обединените нации по правата на детето, по този начин и от Комисаря по правата на индивида към Съвета на Европа.
„ Има и няколко неоправдателни решения против България, сложени от Европейски съд по правата на човека, в които се разпознават минусите на съществуващата система. Системата на детско правораздаване у нас е подложена на съществени рецензии. Те се основават най-много на обстоятелството, че най-малко в частта й, обвързвана с възпитателното влияние, тя е консервативна и построена върху остаряло и отхвърлено към този момент виждане за правното състояние на децата в спор със закона и за реакцията против осъществените от тях противоправни прояви “, сподели още Ковачева.
Тя бе безапелационна, че е нужна съществена смяна в ограниченията, тъй че от репресивни те да станат възпитателни.
„ Например, децата под 14 години, направили публично рисково действие, би трябвало да се третират като деца в риск и по отношение на тях да си ползват ограничения на протекция, а не на наказване. Законът за битка против противообществените прояви на малолетни и малолетни е от 1952 година,днес децата са разнообразни. И би трябвало да имаме друг метод към тях. В другите страни тези закони се назовават закони за протекция, за поддръжка, за благополучието. У нас законът се назовава битка!!! Борба с кого…! “, попита омбудсманът.
Друг проблем, който тя открои бе фактът, че в България за повече от 10 години са построени към 30 сини стаи и сини зали в разнообразни съдилища и в правосъдни покои. „ Наистина, това е модерният, цивилизованият, щадящият метод да бъдат изслушвани деца, разпитвани деца, да бъдат събирани показания, които са значими за разкриването на едно закононарушение. Но като омбудсман, жител, като правист, би трябвало да кажа, че 10 години за един опит е прекомерно дълго. Не е обикновено сините стаи да не престават да са опит в България, в случай, че са процедура във всяка естествена европейска страна. И мисля, че е извънредно време това да стане норма, това да стане законова наредба. Радваме се, че тук е зам.-министърът на правораздаването доктор Стоянов. Наистина, въпросът е, по кое време новият закон ще бъде импортиран в Министерския съвет и оттова в Народното събрание “, обърна се Ковачева към заместник-министърът.
Накрая тя призна, че й е мъчително за това, че през днешния ден в България „ си приказваме за проблемите с децата, по тази причина, по какъв начин не съумяваме да се оправим и да ги защитим в доста случаи, а не си приказваме за тяхното право на благополучие. Надявам се, че ще пристигна миг, когато диалогът ще е друг и тогава в действителност ще си приказваме за това, по какъв начин децата да бъдат по-щастливи, а не по-сигурни “, приключи доцент Диана Ковачева.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ