София. Връзките на Светия Престол с България са стари колкото

София. Връзките на Светия Престол с България са остарели колкото българското християнство. Това сподели в изявление за Агенция „ Фокус “ историкът проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при Българска академия на науките. По думите му те датират от понтификата на папа Николай І и покръстването на българите при княз Борис І през 865 година „ Още идната година България обръща взор към Рим с вярата да се откъсне от прекомерно мощната политическа и културна гравитация на Византия. В отговор на поканата в Плиска идва римско пратеничество отпред с епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски. Петгодишната папска задача поставя основите на българския църковно-религиозен живот, върху които след това не престават да се наслагват разнообразни въздействия. Тясно обвързвано със Свeтия Престол е и делото на славянските равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий. Константин Кирил Философ умира през 869 година в Рим, а гробницата му в римската базилика „ Сан Клементе “ бележи и до през днешния ден един нравствен полюс на българското културно-историческо завещание и национална еднаквост “, описа историкът. По думите му, макар могъщото въздействие на Византия и Цариградската патриаршия, връзките на България със Светия Престол не престават през цялото Средновековие, като бележат своя връх с унията на цар Калоян през 1204 година „ Отслабването, а по-късно и унищожаването на Византия от османското настъпление ускоряват ролята на Рим и Католическата черква в българската история. Поражението на Първия кръстоносен поход на католическа Европа против Османската империя пред стените на Никопол през 1396 година открива дълга ера на военно-политическо опълчване сред католицизма и исляма “, изясни още историкът. Той регистрира делото на персони като архиепископ Петър Богдан Бакшев, свещеник Филип Станиславов, архиепископ Петър Парчевич и други духовни и цивилен лица. По думите му то потвърждава, че в очертанията на тази нова „ Велика България “ работят действителни духовни и материални български сили, а не сантиментални и носталгични настроения на Римската курия. „ Тези имена, първата старопечатна книга на български език „ Абагар “ и Чипровското въстание през 1688 година оставят най-ярка следа в българския седемнадесети век “, добави още той. Проф. Елдъров разяснява и връзките със Светия трон през Възраждането. „ В същността си Българската уния, публично прогласена на 18/30 декември 1860 година, 10 години преди учредяването на Българската Екзархия, е различен геополитически избор – България и българският народ се обръщат на Запад, търсят политическото бъдеще на нацията в Европа, като освен това не отстъпват нищо от историческите корени и културно-националната ни еднаквост “, сподели още проф. Елдъров.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”