ИСС: Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021-2027 г. да подкрепи още по-силно сближаването на държавите-членки
София. В навечерието на срещата на високо ниво в Сибиу – Румъния на 9 май т.г., когато ще се вземат значими решения за бъдещото развиване на Европейски Съюз Икономическият и обществен съвет одобри резолюция за Многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз (МФР) за интервала 2021 – 2027 година Това оповестиха от ИСС . В резолюцията са отразени съществени позиции на ИСС, отправени както към Европейска комисия, по този начин и към българските институции, ангажирани с процеса по договаряния за МФР.
ИСС акцентира, че поддържа построяването на Европейски Съюз като още по-силен, по-активен и по- влиятелен участник на международната сцена, а България би трябвало да бъде равнопоставен сътрудник, който ускорено развива стопанската система си и реализира действителна конвергенция с другите страни членки. В този подтекст ИСС поддържа нарастването на бюджета на Европейски Съюз до 1.3% от брутния народен приход и счита, че би трябвало да отпаднат отстъпките и изключенията при вноските на всяка страна, като общоприетата формула за пресмятане на националната вноска да се ползва по отношение на всички.
Като приема, че МФР е главен инструмент за реализиране на политически цели на Европейски Съюз, ИСС акцентира, че е належащо да се реализира цялостно единодушие на страните членки по структурата и ресурсите за идващия интервал до 2027 година ИСС поддържа по принцип предлагането на Европейска комисия да се усили делът на същинските лични бюджетни запаси на Европейски Съюз до 40%, като се лимитират националните вноски. ИСС предлага на европейско ниво да се прегледат и други спомагателни източници на добавена стойност, с изключение на предложените от Групата Монти, и по този начин да се усилят същинските запаси на Европейски Съюз. В този подтекст ИСС предлага на Министерството на финансите деликатно да проучва предлагането на Групата Монти за изгодата и вредите за България, в случай че се одобряват препоръчаните нови източници за финансиране и увеличение на същинските лични доходи на Европейски Съюз.
ИСС показва изрично противоречие с концепцията за основаване на бюджетен инструмент, обособен парламентарен орган и обособен междуправителствен конгрес в Еврозоната и предизвестява, че това ще докара до тежки проблеми, като даже може да се трансформира в причина за раздробяване на единството на Европейски Съюз. Заедно с това ИСС поддържа основаването на инструмент за финансиране на ограничения за икономическа конвергенция на страните членки, които са в развой на подготовка за присъединение към Еврозоната, само че акцентира, че този инструмент е недопустим във типа, в който е препоръчан. Според ИСС е належащо да се изработят съответни, ясни и справедливи критерии за систематизиране на запас сред страните членки, тъй като в противоположен случай те биха имали отрицателен резултат.
ИСС поддържа също практиката в Европейски Съюз да се слагат предварителни условия при потребление на европейски средства, само че се опълчва средствата за районно развиване да се обвързват с макроикономическите констатации в подтекста на Европейския учебен срок. Според ИСС обвързването на европейските средства с разпоредбите на правовата страна би трябвало да са учредени на справедливи критерии, тъй като в противоположен случай това би имало отрицателен резултат.
ИСС поддържа препоръчаните от Европейска комисия цели за развиване на новите технологии, на научните проучвания, на политиката по околната среда, сигурността и защитата. Но дружно с това ИСС с паника отбелязва намаляването на средствата за кохезионната политика и за селскостопанската политика. Ясна цел на стратегиите на Европейски Съюз би трябвало да бъде поощряване на доближаването, а не на разликите, се споделя в мнението. ИСС упорства за опазване на размера на отделяните до момента средства и за уеднаквяване на изискванията за селскостопанските производители, което ще докара до действително доближаване на изоставащи райони. ИСС не приема и намаляването на средствата за селските региони, което би било в прорез с политиката на доближаване. ИСС предлага да се търсят спомагателни средства за развиване на селските региони, защото препоръчаните от Европейска комисия средства за обща селскостопанска политика за България са незадоволителни (7.719 милиарда евро по настоящи цени), а в България селските региони от ден на ден се обезлюдяват.
ИСС прави оценка Европейския обществен фонд като значим за България и за процеса на доближаване и акцентира, че безработицата на младежите и на хората над 55 годишна възраст остават съществено предизвикателство. Заедно с това ИСС предлага да бъде разисквана опция за създаване на модели за основаване на европейски принадлежности за обществена отбрана, които да поемат част от функционалностите на националните модели като европейски гаранционен фонд за обезпечаване при безработица, фондове за битка против бедността и обезпечаване на налични обществени услуги за деца, възрастни хора, хора с увреждания.
Като регистрира, че идната МФР е доста значима за развиването на националната стопанска система и за процеса по присъединението на България към Еврозоната, ИСС акцентира, че на страната ни са нужни модерни и качествени обществени вложения в превоза, енергийната и цифровата инфраструктура и те надали биха могли да се осъществят без средствата на Европейски Съюз. От друга страна, България ще разчита на тези средства и по отношение на използването на високите европейски стандарти в екологията, намаляването на бедността, достъпа до качествени обществени услуги.
В подтекста на МФР ИСС предлага националните цели за идващия програмен интервал да бъдат следните: просвета и нововъведения за конкурентоспособност; обучение и образование на висококвалифицирани работници; възстановяване на свързаността и цифровизацията на стопанската система и човешки запаси – директно свързване на професионалното обучение и образование с потребностите на пазара на труда.
ИСС акцентира, че поддържа построяването на Европейски Съюз като още по-силен, по-активен и по- влиятелен участник на международната сцена, а България би трябвало да бъде равнопоставен сътрудник, който ускорено развива стопанската система си и реализира действителна конвергенция с другите страни членки. В този подтекст ИСС поддържа нарастването на бюджета на Европейски Съюз до 1.3% от брутния народен приход и счита, че би трябвало да отпаднат отстъпките и изключенията при вноските на всяка страна, като общоприетата формула за пресмятане на националната вноска да се ползва по отношение на всички.
Като приема, че МФР е главен инструмент за реализиране на политически цели на Европейски Съюз, ИСС акцентира, че е належащо да се реализира цялостно единодушие на страните членки по структурата и ресурсите за идващия интервал до 2027 година ИСС поддържа по принцип предлагането на Европейска комисия да се усили делът на същинските лични бюджетни запаси на Европейски Съюз до 40%, като се лимитират националните вноски. ИСС предлага на европейско ниво да се прегледат и други спомагателни източници на добавена стойност, с изключение на предложените от Групата Монти, и по този начин да се усилят същинските запаси на Европейски Съюз. В този подтекст ИСС предлага на Министерството на финансите деликатно да проучва предлагането на Групата Монти за изгодата и вредите за България, в случай че се одобряват препоръчаните нови източници за финансиране и увеличение на същинските лични доходи на Европейски Съюз.
ИСС показва изрично противоречие с концепцията за основаване на бюджетен инструмент, обособен парламентарен орган и обособен междуправителствен конгрес в Еврозоната и предизвестява, че това ще докара до тежки проблеми, като даже може да се трансформира в причина за раздробяване на единството на Европейски Съюз. Заедно с това ИСС поддържа основаването на инструмент за финансиране на ограничения за икономическа конвергенция на страните членки, които са в развой на подготовка за присъединение към Еврозоната, само че акцентира, че този инструмент е недопустим във типа, в който е препоръчан. Според ИСС е належащо да се изработят съответни, ясни и справедливи критерии за систематизиране на запас сред страните членки, тъй като в противоположен случай те биха имали отрицателен резултат.
ИСС поддържа също практиката в Европейски Съюз да се слагат предварителни условия при потребление на европейски средства, само че се опълчва средствата за районно развиване да се обвързват с макроикономическите констатации в подтекста на Европейския учебен срок. Според ИСС обвързването на европейските средства с разпоредбите на правовата страна би трябвало да са учредени на справедливи критерии, тъй като в противоположен случай това би имало отрицателен резултат.
ИСС поддържа препоръчаните от Европейска комисия цели за развиване на новите технологии, на научните проучвания, на политиката по околната среда, сигурността и защитата. Но дружно с това ИСС с паника отбелязва намаляването на средствата за кохезионната политика и за селскостопанската политика. Ясна цел на стратегиите на Европейски Съюз би трябвало да бъде поощряване на доближаването, а не на разликите, се споделя в мнението. ИСС упорства за опазване на размера на отделяните до момента средства и за уеднаквяване на изискванията за селскостопанските производители, което ще докара до действително доближаване на изоставащи райони. ИСС не приема и намаляването на средствата за селските региони, което би било в прорез с политиката на доближаване. ИСС предлага да се търсят спомагателни средства за развиване на селските региони, защото препоръчаните от Европейска комисия средства за обща селскостопанска политика за България са незадоволителни (7.719 милиарда евро по настоящи цени), а в България селските региони от ден на ден се обезлюдяват.
ИСС прави оценка Европейския обществен фонд като значим за България и за процеса на доближаване и акцентира, че безработицата на младежите и на хората над 55 годишна възраст остават съществено предизвикателство. Заедно с това ИСС предлага да бъде разисквана опция за създаване на модели за основаване на европейски принадлежности за обществена отбрана, които да поемат част от функционалностите на националните модели като европейски гаранционен фонд за обезпечаване при безработица, фондове за битка против бедността и обезпечаване на налични обществени услуги за деца, възрастни хора, хора с увреждания.
Като регистрира, че идната МФР е доста значима за развиването на националната стопанска система и за процеса по присъединението на България към Еврозоната, ИСС акцентира, че на страната ни са нужни модерни и качествени обществени вложения в превоза, енергийната и цифровата инфраструктура и те надали биха могли да се осъществят без средствата на Европейски Съюз. От друга страна, България ще разчита на тези средства и по отношение на използването на високите европейски стандарти в екологията, намаляването на бедността, достъпа до качествени обществени услуги.
В подтекста на МФР ИСС предлага националните цели за идващия програмен интервал да бъдат следните: просвета и нововъведения за конкурентоспособност; обучение и образование на висококвалифицирани работници; възстановяване на свързаността и цифровизацията на стопанската система и човешки запаси – директно свързване на професионалното обучение и образование с потребностите на пазара на труда.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ