София. Церът расте на погранична зона, свидетел е на Ньойския

София. Церът пораства на погранична зона, очевидец е на Ньойския кротичък контракт, когато огромна част от българските територии, обитаеми с изконно българско население по Западните околности, остават в сръбска територия. Това сподели в изявление за Агенция „ Фокус “ Людмила Гюрова, брачна половинка на Пенко Янков, номинирал цера в село Рани луг, Трънско за състезанието Европейско дърво на годината 2019. „ Ние сме в една и съща езикова област. Диалектът в Западните околности, в Трънско, е еднакъв, което свидетелства, че там в действителност живее българско население “, уточни тя. Гюрова изясни, че вековният цер се намира до църквата „ Св. Николай “. „ Никой не знае дали първо е издигната черквата „ Св. Николай “ или първо е поникнал вековният цер в трънското село Рани луг “, разяснява тя. „ Черквата в Рани луг е датирана към 15-16 век от учените историци. Местните претендират, че е от 13 век “, уточни Людмила Гюрова. „ Другото забавно при нея е, че тя е изписана от Захари Зограф, дружно с църквата в село Насалевци “, добави Гюрова. „ За страдание, все още стенописите са доста избледнели, което значи, че реставрацията е сложна и в огромна част невъзможна. Отпред в олтара са непокътнати икони, които са от по-ново време, които също по този начин съставляват историческа полезност “, разяснява тя. „ Черквата до дървото е с доста забавна архитектура, бих споделила рядко срещана. По принцип по времето на турското иго църквите са строени на равнището на земята, с цел да бъдат прикрити от вражеско око. В редки случаи се желае позволение и бива разрешавано от Османската власт да се построи надземна църква. Вратите на храмовете се построяват съзнателно по-ниски, с цел да не може турчин да влезе на кон и да опорочи светинята. Църквите в Рани луг и село Насалевци са точно такива. Поискано е позволение да бъдат издигнати над земята “, описа още Людмила Гюрова.
Теодора ПАТРОНОВА