София. Тодоровден е свързан с древната почит на българите към

София. Тодоровден е обвързван с античната респект на българите към коня. Това сподели за предаването „ Метроном “ на Радио „ Фокус “ етнологът доцент Петя Банкова. Тя означи,че от там идва и названието Конски Великден. Празникът е на преносима дата, дефинира се от лунния календар, и се отбелязва в края на първата седмица от Великденския пост след Сирни Заговезни. „ По-малко известната страна на проявяване на светеца е неговото застъпничество на булките и младите дами ", означи етнологът. „ В тази връзка са спазвани и редица забрани, свързани освен с неговия празник, а и с цялата предишна седмица. Тодоровата седмица се счита за хаталия – неприятна и рискова. Наричат я глуха, черна, празна, нечиста. Определени названия имат и дните ѝ. Понеделник е песи, кучи, беси или разметни. С него стартира непоколебим тридневен пост, наименуван тримирене. Вторник е наименуван уструл или чер, изсъхнал, ням, неприятен. Сряда-та е луда, черна, куца, крива. Но да се радваме, че тази седмица е към този момент зад тила ни. Който работил - работил, който разсърдил светеца – разсърдил, време е да отбележим и честваме празника “, сподели доцент Петя Банкова. Тя добави, че на този ден да се вършат обредни хлябове, колаци, краваи, които са украсявани с конски подкови и геометрични фигури.