София. Тази година се навършват 120 години от първите археологически

София. Тази година се навършват 120 години от първите археологически изследвания в Плиска. Това сподели за предаването „ Легенди за България “ на Радио „ Фокус “ Христина Стоянова, основен организатор на Национален историко-археологически резерват „ Плиска “. Тя посочи, че първият, който демонстрира ползата към руините при село Абоба с българската история, е Карел Шкорпил. „ С поддръжката на съветския археологически институт в Константинопол в лицето на тогавашния им шеф Фьодор Успенски се правят първите изследвания в Плиска. Тогава излиза наяве, че тази цитадела е доста по-различна от познатите византийски фортове. По-късно, през 1905 година при днешното село Хан Крум, а тогава Чаталар, е открита една колона от времето на Омуртаг, от която в действителност излиза наяве и името на Плиска. Така Карел Шкорпил става създател на българската археология, а цели 120 години пет генерации археолози след него изследват тайните на Плиска. Огромната повърхност на резервата обаче не е проучена в задоволителна степен, тъй че да се „ подреди пъзелът “ и да се приказва ясно за градоустройствения проект на тогавашна Плиска. И въпреки всичко тези пет генерации археолози дават обстоен материал, който се съхранява и е изложен в актуализирания през 2006 година музей – една доста красива археологическа колекция, посредством която посетителите могат да се допрян до историята на нашите предшественици. В тази колекция сме постарали да покажем и реконструкции на постройките, които през днешния ден за жалост се намират в руини “, описа Христина Стоянова. Археологически резерват „ Плиска “ притегля гости от всички генерации, добави тя. Уредникът на НАИР сподели още, че за най-малките си гости с интерес по едно и също време към технологиите, само че и към историята, и построен виртуален азбучник, а посредством новаторски очила за виртуална действителност те могат за малко да се разходят и в двореца на Омуртаг. „ Има хора с разнообразни ползи – едни са признателни, че старината се поддържа, други желаят да видят повече реконструкции, трети са удовлетворени, че могат да се допрян и до новите технологии в музейното дело. Всички музейни служащи поставяме грижи предишното ни да се съхранява, като в същото време се употребяват и атрактивни способи, с цел да бъдем в крайник с ползите на младото потомство “, посочи Христина Стоянова. Тя уточни, че през последните години се следи резистентен растеж на туристите на Националния историко-археологически резерват „ Плиска “.
Анна АНГЕЛОВА