София се събуди в абсурд. А Васил Терзиев реши, че

София се разсъни в парадокс. А Васил Терзиев реши, че най-подходящият ден да показва тоталната си некомпетентност е... 1 април. Само че заповедта, с която Столична община стопира приемането на всички боклуци от лечебни заведения – в това число битовите – не беше смешка, а действителна управническа злополука с капацитет да взриви здравната система на столицата .

Когато здравният министър предизвестява за риск от зараза , когато ръководителят на здравната комисия в Народното събрание приказва за „ епидемиологична рецесия в границите на часове “ , а кметът на столицата се измъква с „ първоаприлска смешка “, към този момент не става дума за непросветеност. Става дума за цинизъм. Политически, институционален и човешки.

Не просто липса на надзор, а демонстративно безучастие , маскирано като морална позиция. Вместо да глоби лечебните заведения, които смесват боклуци, кметът на София взема решение да накаже... всички. Пациенти, лекари, медицински личен състав и в последна сметка – жителите на града. Така не работи кмет, по този начин работи админ, който се е самозабравил и си играе на власт .

Терзиев сподели, че не просто няма управнически потенциал – той няма чувство за отговорност. Нито съвест. Да обявиш заповед, която блокира лечебните заведения, а по-късно да се изсмучеш с обяснението, че било смешка, е освен позорно – това е управническа насмешка с живота на хората .

София не е стартъп. Не е хакатон. Не е площадка за симулации на морално водачество. София е столица, а в спешен миг тя има потребност от водач, не от рекламен артикул, който се самопромотира на гърба на публичното здраве.

Васил Терзиев е смешка, която се оказа съдбовна. И за жалост – тя не трае единствено един ден. Това е човек, който подхожда към ръководството на града с лекотата на инфлуенсър, само че следствията от дейностите му могат да бъдат смъртоносни.

И в случай че институциите не реагират, идната „ смешка “ може към този момент да не е обратима.