Столицата отбеляза исторически ниски нива на замърсяване през октомври 2025 г., според данни от Националната система за контрол на атмосферния въздух. Средните концентрации на фини прахови частици (ФПЧ 2.5) паднаха под 15 µg/m³ – най-добрият резултат от 2015 г. насам, когато София редовно фучаше в топ на мръсните градове в Европа.
Този напредък се дължи на комбинация от мерки: разширяването на зелени коридори, въвеждането на 200 нови електробуса и строги ограничения за стари автомобили в центъра. „70% от мръсотията идва от трафик и отопление – инвестициите в зелени технологии даваха резултат“, коментира от Столична община, позовавайки се на проучване от сдружение „Въздух за здраве“.
Проучването, представено на 27 октомври, анализира 5000 жилищни района и установява, че дори в по-бедните квартали като Люлин и Обеля нива на азотен диоксид (NO₂) са намалели с 25% спрямо миналата година. В центъра, където трафикът е най-интензивен, ниска-емисионната зона от септември 2025 г. намали средногодишната норма на NO₂ наполовина – от 40 µg/m³ на 20 µg/m³, в съответствие с новата Директива на ЕС за чист въздух.
Жителите също отбелязват промяната. „Дишаме по-леко, особено сутрин – няма повече опърницаване в очите“, споделя Иванка Петрова от квартал „Красна поляна“. Анкетата на проучването показва, че само 25% от софиянците са силно обезпокоени от качеството на въздуха, в сравнение с 60% през 2020 г., когато столицата се нареждаше на 10-о място по замърсяване в света.
Въпреки успеха, експертите предупреждават: зимата може да влоши ситуацията с отоплението на твърдо гориво. Община София предлага удължаване на ниско-емисионната зона до април 2027 г. и забрана на стари печки, финансирани от 50 млн. лв. европейски грантове. Филтри в ТЕЦ-овете и кампания за електрически отопление са следващите стъпки.
За България този рекорд е сигнал за надежда. Пловдив и Варна също подобряват показателите си, но София остава модел. „Чист въздух не е лукс – това е право“, подчертава д-р Александър Симидчиев от „Въздух за здраве“. Данните от aqicn.org потвърждават: към 5 ноември индексът е „приемлив“ – жълтозелен, без рискове за здравето.
Все пак, проучването разкрива неравенства: в по-бедните райони фините прахови частици все още надвишават препоръките на СЗО с 20%. Борбата продължава, но София диша по-добре от всякога.
