София. При кампании от типа на наближаващия Черен петък много

София. При акции от вида на наближаващия „ Черен петък ” доста търговци насочат примамливи предложения за атрактивни артикули и услуги с огромни проценти понижение. Акциите са много къси и потребителите не всеки път разполагат в този миг с нужните средства, с цел да се възползват от отстъпките, заради което може да прибегнат до изтегляне на бързи заеми, в това число и до стокови заеми. Константин Райков - член на Комисията за отбрана на потребителите, даде уточнения, препоръки и рекомендации за отбягване на рисковете в такива случаи, по покана на Българското национално радио, оповестиха от пресцентъра на КЗП . „ Когато употребяваме привлечени средства, това коства някакви пари и оскъпява самата покупка, поради която вземаме заем. Затова би трябвало деликатно да пресметнем какъв брой ще ни коства заема, с цел да не се окаже, че той ще „ изяде ” понижението или покупката ще ни излезе даже по-скъпо ”, предизвести Райков. В последно време, изключително при акции от вида на „ Черния петък ”, стана настоящо да се отпускат така наречен „ стокови заеми ”. „ Отивате в магазина и там има хора, които Ви оферират подобен заем нормално с 0% рента. Тъй като в сходни случаи облагата за кредитодателя е с доста невисок размер, е допустимо да Ви предложат услуги против спомагателни такси като застраховки и така нататък ”, даде образец Райков и акцентира, че потребителят не е длъжен да одобри. Константин Райков изясни и спецификата при практикуване правото ни на отвод в дадения от закона 14-дневен период след онлайн извършване на покупки, в това число от „ Черен петък ”, още веднъж на заем. „ Възможни са две хипотези. Едната е, когато покупката е обвързана със самия заем – има към този момент и платежни платформи, които оферират заеми. Тук би трябвало да знаем, че – в случай че се откажем от покупката, автоматизирано се отхвърляме и от заема. И назад – в случай че се откажем от заема, се отхвърляме и от покупката. Ако обаче заемът още веднъж е теглен посредством интернет, само че без значение от самата покупка, с цел да се откажем и от двете, би трябвало да изпратим обособени волеизявления до всеки от търговците – до компанията, която ни е дала заема, и до тази, която ни е продала стоката ”, обърна внимание Райков. Той посочи, че по наше предпочитание бихме могли да развалим контракта единствено за едното от двете. Например, за стоката, а да си оставим заема, с цел да го използваме за други потребности. Но при отвод от заема, потребителят би трябвало да върне всички получени пари и лихвата за интервала, в който го е употребил ”, изясни Райков и посочи, че кредитополучателят няма да заплаща така наречен договорни лихви или погасителни вноски за целия интервал на заема, който може да е шест месеца или една година. Законът ни дава право и на авансово погасяване на заема. Райков обясни, че в този случай компаниите за бързи заеми нямат право да събират спомагателни такси, като се изключи договорите, в които е закрепен лихвеният %. „ Т.е. може да се планува такса, само че до 1% от размера на заема ”, сподели още той. Константин Райков добави, че опцията за авансово издължаване по заема оказва помощ на потребителите да избегнат изпадането в задлъжнялост, а и по този начин самият заем им излиза много по-евтин. „ Идеята на бързите заеми е, че когато на човек му трябват пари неотложно бързо, без поръчителство, да вземе тези пари и да ги върне допустимо по-бързо, тъй като по този начин интервалът, в който употребява средствата, е по-кратък и му излиза по-евтин този запас ”, разяснява още той.