София. При децата инфекциите на гърлото се причиняват от опасен

София. При децата инфекциите на гърлото се предизвикват от рисков бацил, който с изключение на до ангина, води и до скарлатина. Това сподели в изявление за Агенция „ Фокус “ шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев за вирусите и бактериите през есента, които могат да доведат до инфекции. „ Има огромна разлика сред микробите, които предизвикват инфектиране на гърлото – ангина, при децата и възрастните. Обикновено, гърлоболът при възрастните се предизвиква от вируси и лекуването е без антибиотици със средства, успокояващи болката и намаляващи възпалението. Не по този начин е обаче при децата. При тях инфекциите на гърлото се предизвикват от хемолитични стрептококи. Това е един бацил, който е рисков. Освен честото инфектиране на гърлото, така наречен ангина, той предизвиква и скарлатината. Това е заболяване с обрив “, изясни проф. Кантарджиев. По думите му общо визира организма и има доста висока температура. „ Искам да кажа няколко думи за бактериалната ангина. Тя има 4 признака. Единият са възпалени сливици с налична ексудация по сливиците. Вторият признак е болежка по лимфни възли по шията под челюстите на детето. Третият наложителен признак е наложителна температура. При бактериална ангина детето покачва температурата. Другото доста значимо е неналичието на кашлица. Ако има кашлица и запушен нос, това приказва в интерес на вирусна, а не на бактериална зараза “, добави той. Според него бактериалната ангина е нещо доста значимо и не е ненужно правенето на микробиологично проучване, тъй като стрептококите са рискови, стрептококовото носителство също. „ Бета-хемолитичните стрептококи предизвикват тежки инфекции при децата, свързани с висока температура. В това число скарлатината. Усложненията на стрептококовите инфекции са ревматизъм и инфектиране на бъбреците. Именно по тази причина родителите и лекарите би трябвало да са доста деликатни. Общопрактикуващите лекари са много опитни в тези инфекции и доста добре знаят, че би трябвало да се дават продължителни курсове, минимум 10 дни антибиотик, който доста постоянно би трябвало да се взима “, разясни проф. Катарджиев и посочи, че антибиотикът е пеницилинов и е най-правилното лекуване. Друга опция е цефалоспоринов антибиотик, който обаче би трябвало да се приема на чести и за 10 дни, с цел да бъде ликвидирана стрептококовата зараза. „ Ако се унищожават тези стрептококови инфекции, няма да имаме десетките хиляди случаи годишно на скарлатина “, сподели още проф. Тодор Кантарджиев.
Люба АЛЕКСИЕВА

Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”