Денят 10 февруари в българската история
София. През 1879 година в Търново е намерено Учредителното заседание. Задачата на събранието е разработване на конституция на Княжество България. За ръководител е определен митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов. Влиза в действие първият Закон за печата, признат от Държавния съвет. Приет е и законът за Пощенската спестовна каса.
В София е основан Институт за отбрана на българските ползи отпред с ген. Александър Протогеров.
През 1947 година в Париж е подписан мирният контракт сред България и страните от Антихитлеристката коалиция.
Народното събрание приема промени в Наказателния закон, с които като " измяна на Родината ", наказваща се със гибел, са квалифицирани нарушавания като овакантяване на страната без позволение на управляващите и отвод от завръщане след изтеклия позволен период за престояване зад граница.
2003 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина ” първа степен на проф. Владимир Аврамов
1990 година
В България идва държавният секретар на Съединени американски щати Джеймс Бейкър, който слага като изискване за съдействие сред двете страни провеждането на демократични избори.
1976 година
В София се открива независима галерия на италианския художник Ренато Гутузо. Първото му огромно платно е " Разстрел измежду полето " (1938 г.), отдадено на гибелта на Лорка. През 1939 година основава " Бягството от Етна " - " насочна точка на цялото реалистично направление в италианската живопис ". По време на Втората международна война основава цикъла " Бог с нас " (1944-1945 г.). След войната развива обществената рецензия, въплътена в цикли с исторически и модерни сюжети: " Просякът, деец от войните ", " Завладяването на необработените земи ", " Битката при адмиралтейския мост ", " Въстанието в Алжир ", " Убийството на Патрис Лумумба ", " Дискусия " и други Илюстрациите на поемата " Септември " на Г. Милев, направени от Гутузо, се считат за най-сполучливите.
1953 година
Народното събрание приема промени в Наказателния закон, с които като " измяна на Родината ", наказваща се със гибел, са квалифицирани нарушавания като овакантяване на страната без позволение на управляващите и отвод от завръщане след изтеклия позволен период за престояване зад граница. Много тежки санкции са планувани и за роднините на " изменниците ", които са знаели за подготвяното " закононарушение ", само че не са съобщили на органите на властта. Тези текстове основават огромни неприятности на България в връзките й с другите страни. Те не съществуват в никое друго законодателство и на 10 ноември 1953 година са анулирани.
1947 година
В Париж е подписан мирният контракт сред България и страните от Антихитлеристката коалиция. От българска страна под контракта поставят подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет. Според договорът границите на България се възвръщат във типа, в който са съществували до 1 януари 1941 година, т. е. преди подписването на Тристранния пакт с страните от хитлеристката ос. Освен това страната ни се задължава да изплати 70 млн. $ репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, също така тя се задължава да демилитаризира южната си граница. По гледище на западните велики сили в контракта е подложен текст с погрешно наличие, а точно, че България е взела присъединяване във войната срещу хитлеристка Германия едвам след подписването на примирието от 28 октомври 1944 година, макар че тя се включва в нея още на 8 септември същата година. В съпоставяне с Ньойския кротичък контракт 1919 година Парижкия кротичък контракт е относително по-лек. Най-важният фактор, съдействал за това събитие, е действителното присъединяване на страната ни в окончателния погром на хитлеристка Германия. Договорът влиза в действие на 15 септември 1947 година
1939 година
Българската секция на казионната румънска партия Фронт за национално възобновление подписва контракт с румънското държавно управление за включване на българите във Фронта, за преданост към Румъния и за съблюдаване правата на българското население.
1918 година
В София е основан Институт за отбрана на българските ползи отпред с ген. Александър Протогеров.
1892 година
Провежда се развой против Екатерина Каравелова и съпруги на либерали каравелисти по обвиняване в изменничество, приключил с оправдателна присъда.
Екатерина Великова Каравелова е общественичка и публицистка. Съпруга е на П. Каравелов. Родена е 21 октомври 1860 година в Русе. Завършва гимназия в Москва, след което работи като учителка. След Освобождението подкрепя своя брачен партньор в присъединяване му в политическия живот на Княжество България. След неговата гибел продължава дейната си социална активност. Изявява се като една от водачките на Българския женски съюз. Занимава се и с журналистика и преводачество. Автор е на мемоари, които съдържат богат документален материал за новата българска история. Екатерина Каравелова умира на 1 април 1947 година
1885 година
Приет е Закон за Пощенската спестовна каса. На 2 март 1951 година пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса (ДСК). Целта на преобразуването е да усъвършенства обслужването на спестителите и " да даде опция на трудещите се за по-сигурно опазване на паричните им средства ". През 1999 година Държавната спестовна каса е записана като комерсиална банка - Банка ДСК.
1885 година
Създаден е Македонски комитет в Пловдив с ръководител Захари Стоянов и секретар Иван Андонов. От април същата година комитетът е преименуван на Български скришен централен революционен комитет (БТЦРК).
1883 година
Влиза в действие първият Закон за печата, признат от Държавния съвет.
1879 година
Открито е Учредителното заседание в Търново в състав от 229 депутати: 117 по право (представители на изборните административни и правосъдни съвети), 88 определени и 24 депутати - назначени от княз Дондуков. Задачата на събранието е разработване на конституция на Княжество България. За ръководител е определен митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов. Представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия (45) вземат участие в едномесечните частни съвещания на депутатите по въпроса за националното обединяване.
1878 година
В хода на Руско-турската освободителна война император Александър II изпраща депеша на главнокомандващия княз Николай Николаевич, с която заповядва съветски войски да влязат в Цариград, ако в турската столица дойдат британски бойци.
Николай Николаевич е роден на 27 август 1831 година Той е съветски княз, наследник на император Николай I и брат на император Александър II, генерал-фелдмаршал. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е главнокомандващ съветската войска, настояща на Балканите. Умира на 13 април 1891 година
1867 година
Високата врата утвърждава Григорий VI за патриарх. Григорий VI е гръцки върховен свещеник, глава на Вселенската патриаршия в Цариград през 1835-1840 година и 1867-1871 година Противник е на битката на българите за извоюване на църковна национална самостоятелност. Автор е на план за основаване на самостоятелна българска църковна област, отпред на която да стои български митрополит екзарх, който обаче да бъде зависещ на Вселенската патриаршия. Проектът му е отритнат от българите освен заради нежеланието им още веднъж да ги държи под гръцка власт, само че и поради събитието, че обрисуваният от него диоцез на българската църковна област включва единствено земите на север от Стара планина.
1842 година
Полицията в Браила схваща, че в дома на Георги Раковски има доста количество оръжие. Опитът Раковски да бъде задържан, провокира престрелка, след която намиращите се при него заговорници се пробват да избягат. Властите съумяват да арестуват 15 души.
През 1841 година в Браила Раковски приготвя всеобщо въоръжено навлизане в България- Браилските протести 1841-1843 година На 10 февруари 1842 година протестът е оголен от румънската полиция, другарите му са задържани, а той съумява да се укрие. След като научава за арестите, Раковски се предава на съветския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските управляващи. На 14 юли е наказан на гибел и тъй като е гръцки гражданин, би трябвало да бъде изпратен през Цариград в Атина, с цел да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият дипломат в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина скрито го изпраща във Франция - Марсилия.
На тази дата са родени:
1938 година
Роден е Димо Василев Димов - български цигулар. Завършва БДК в София (1961 г.), ученик на Б. Лечев. През 1956 година основава квартет " Димов ". Под негово управление квартетът се утвърждава като един от най-хубавите камерни ансамбли в България. Завежда секция " Камерно изкуство " при Съюза на българските музикални дейци (1971 г.). Министър е на просветата и културата в държавното управление на Д. Попов.
1934 година
Роден е Георги Славчев Узунски - български публицист белетрист. Завършва българска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1957 г.). Работи като коректор в разнообразни градове на страната. Живее в Шумен, щатен помощник на локалния вестник. Дебютира през 1954 година с разкази във в. “Вечерни вести ”. Автор е на творби за деца. Съчинения: “Подземен град ” (1957 г.), “Подаръкът ” (1962 г.), “Ни горе връх, ни долу корен ” (1988 г.). Умира на 27 декември 1987 година в Шумен.
1934 година
Родена е Татяна Желязкова Лолова - българска актриса. Завършва компетентност " Актьорско майсторство " във ВИТИЗ (1955 г.), в класа на професор Ст. Сърчаджиев. Работи в театъра в Русе (1955-1956 г.). Един от създателите е на Държавния язвителен спектакъл, където работи (1956-1978 година и от 1989 г.), в спектакъл " София " е в интервала 1978-1989 година Член е на СБФД (1987 г.). Театрални функции: " Франк Х ”, Ф. Дюренмат, (Фрида Фюрст); " Бидерман и подпалвачите ", М. Фриш, (Бабет), " Дон Карлос ", Шилер, (Елисавета); " Женитба ", Гогол, (Агафа), " Много звук за нищо ", Шекспир, (Беатриче), " Дванадесетте стола ", Илфи Петров, (Грацицуева), " Човекоядката ", Ив. Радоев, (баба Гицка) и мн. други Участва в над 30 игрални и тв кино лентата. Филмография: " А бяхме млади " (1961 г.), " Семейство Калинкови " (1966 година, тв сериал), " Гоя " (1971 г.), " Сиромашко лято " (1973 г.), " Звезди в косите, сълзи в очите " (1977 г.), " Топло " (1978 г.), " Фильо и Макензен " (1979 година, тв сериал), " Опасен сексапил " (1984 г.) и мн. други Награди: На САБ за ролята на Лиди Василевна в пиесата " Старомодна комедия " (1977 г.) и за Уини в " Щастливи дни " (1992 г.), " Аскеер " (1992 г.) за същата роля, III премия за актьорско майсторство на I народен обзор на камерните театралните постановки (Враца, 1977 г.), награди за женска роля (Ангелиня) в " Авантюра " на " Златната ракла " (1992 г.).
1891 година
Роден е Димитър Осинин (псевд. на Димитър Николов Попов) - български публицист, стихотворец. Родом е от, с. Долна бела речка, Монтана. Завършва Духовната семинария в София (1911 г.) и славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1926 г.). Взема присъединяване в Септемврийския селски протест (1923 г.), а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Дълги години работи като преподавател в родния си край, във Варна и София. След 9 септември 1944 година е шеф на културата при МНП. Член е на Съюз на българските писатели. Автор е на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава национални песни. Превежда от немски и съветски език. Някои съчинения: " Морски ветрила " (1933 г.), " Тихи пристанища " (1933 г.), " Битейски песни " (1943 г.), " Срещу Огоста. Пътни скици " (1952 г.), " По хайдушки сборища " (1957 г.), " През тиха бяла Дунава " (1959 г.; 1976 г.), " Спомени за Н. Хрелков " (1960 г.), " От лехичка клонче. Народни песни " (1961 г.), " По пътя на вождовете на въстанието 1923 " (1963 г.), " Каменна приказка " (1965 г.), " През родна земя " (1967 г.), " Земя ненагледна " (1971 г.), " В огледалото на националните песни " (1973 г.), " Литературни въпроси " (1976 г.), " Житата пътуват. Пътеписи " (1978 г.), " Избрани творби ", в 2 т. (1981 г.) и други Умира на 18 април 1981 година в София.
1870 година
Роден е Стоян Стоянов Аргиров - български лингвист, библиотековед, библиограф и преводач. Завършва славянска лингвистика в Прага (1892 г.), следва във Виена. Заема виновни постове в системата на просветата и науката. Особено огромни са заслугите му за споразумяване на библиотечното дело в България. Пръв учител по библиотекознание в СУ “ Св. Климент Охридски ”, настоящ член на БКД (дн. БАН) от 1900 година Автор е на повече 70 изявления в региона на библиотекознанието. Най-значимият му труд е " Ръководство за споразумяване на национални, общински, училищен и частни библиотеки " (1898 г.). Преводач е от чешки език (трудове на К. Иречек), от немски и новогръцки. Преводите си подписва с псевдоним С. Сребров. Умира на 9 август 1939 година в София.
1861 година
Роден е Тодор Димитров Кантарджиев - български офицер, генерал-лейтенант (15 август 1917 г.). Завършва Военното учебно заведение в София (1884 г.) и Военна академия в Белгия (1893 г.). Служи в пехотата. В Сръбско-българската война (1885 г.) като пълководец на рота взе участие в боевете при Сливница и Пирот. След войната заема разнообразни командни длъжности: пълководец на 16. пехотен Ловешки полк, началник-щаб е на дивизия и учител във Военното учебно заведение. Произведен е в звание полковник (2 август 1903 г.), командва 1. бригада от 9. пехотна дивизия (от 1904 г.) и 2. бригада от 2. пехотна дивизия (от 1909 г.). През Балканската война командва 1. бригада от 6. пехотна дивизия, с която се бори при Люлебургаз и Чаталджа. В Междусъюзническата война (1913 г.) води война против сърбите и гърците към Струмица, Пехчево и вр. Руен. След войната е шеф на 5. пехотна Дунавска дивизия (1913-1914 г.), нараснал е в звание генерал-майор (14 февруари 1914 г.). В навечерието на Първата международна война се уволнява от армията, само че по-късно е мобилизиран и е назначен за шеф на тиловото ръководство на Трета войска (1915 г.). Началник е на Варненския укрепен пункт (1916 г.). По време на войната против Румъния по своя самодейност сформира от подчинените му елементи дясно крило на Трета войска, което отбранява Добрич. По-късно образува Сборна дивизия, която води война до устието на р. Дунав. След успеха над Румъния като шеф на Сборната дивизия води война на македонския фронт (1917 г.). През октомври 1917 година се уволнява от армията.
1859 година
Роден е Илия Миларов (псевд. на Илия Николов Сапунов) - български публицист драматург. Брат на Св. Миларов, с който от детските си години живее във Влашко, Сърбия, Босна, Хърватско, Русия, Виена, Париж. Учи в пансиона на Т. Н. Минков в гр. Николаев (Русия). Завършва право в Загреб (1883 г.), а през 1884 година се завръща в България, където работи в правосъдната система. Принуден е да си подаде оставката през 1890 година, стартира дейна литературна активност. Нашумялата му пиеса “Апостол ” (1899 г.) е без особени художествени качества, както и останалите му творби. Интерес съставляват неговите литературно-критични съчинения. Умира на 23 август 1948 година в Загреб.
1845 година
Роден е Харалан Василев Ангелов - български стихотворец. Първоначално обучение получава в Шумен при Д. Войников и А. Гранитски. Занимава се с търговия, стартира да се самообразова - учи френски, съветски, италиански език. Запознава се с доста творби от западноевропейската литературна и съветска класика. Работи като преподавател и читалищен деятел. През 1870-1873 година е в с. Жеравна, където основава читалище " Единство " и развива необятна просветна и социална дейност; написа първите си стихове, обнародвани в сп. " Читалище ". След Освобождението заема административни длъжности в Шумен, Разград, Лом, Стара Загора и други Народен представител е в Учредителното заседание, няколко пъти е избиран за депутат в Обикновеното национално заседание. През 1881 година е редактор във в. " Работник ". От 1885 година до 1888 година е кмет на Варна ( с спиране от два месеца, когато след анулиране на изборите на този пост застава Киро Меразчиев). Поезията на Харалан Ангелов е обвързвана тематично и художествено с творчеството на първите български поети. През 1934 година излиза кн. " Стихотворения ". Умира на 25 юли 1904 година в Шумен.
На тази дата умират:
1922 година
Умира Христо Апостолов Матов - един от създателите на Вътрешна македонска революционна организация и неин теоретик. Роден е на 1872 година в Струга. Завършва Историко-филологическия факултет на Софийското висше учебно заведение. Директор е на Скопското педагогическо учебно заведение. Привърженик е на И. Гарванов и Б. Сарафов и съперник на Я. Сандански.
1915 година
Умира Георги Василев Агура - български офицер, генерал-лейтенант (1913 г.). Роден е на 8 февруари 1853 година Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва Военното учебно заведение в София (1879 г.) Агура е първият български офицер с юридическо обучение. Известно време е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. След Съединението (1885 г.) е шеф на Военносъдебната част и основен боен прокурор. През Сръбско-българската война (1885 г.) е пълководец на Владайския отряд. При настъплението към Цариброд командва колона, която взе участие в освобождението на града. След войната служи във Военносъдебното ведомство, взе участие в създаването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен правилник във войската. Преподава правоведение и нравственос във Военното учебно заведение (1886-1901 г.). Произведен в чин " генерал-майор " (15 ноември 1900 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е основен боен прокурор и шеф на Военносъдебната част.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази
В София е основан Институт за отбрана на българските ползи отпред с ген. Александър Протогеров.
През 1947 година в Париж е подписан мирният контракт сред България и страните от Антихитлеристката коалиция.
Народното събрание приема промени в Наказателния закон, с които като " измяна на Родината ", наказваща се със гибел, са квалифицирани нарушавания като овакантяване на страната без позволение на управляващите и отвод от завръщане след изтеклия позволен период за престояване зад граница.
2003 година
Президентът на Република България присъжда Орден „ Стара планина ” първа степен на проф. Владимир Аврамов
1990 година
В България идва държавният секретар на Съединени американски щати Джеймс Бейкър, който слага като изискване за съдействие сред двете страни провеждането на демократични избори.
1976 година
В София се открива независима галерия на италианския художник Ренато Гутузо. Първото му огромно платно е " Разстрел измежду полето " (1938 г.), отдадено на гибелта на Лорка. През 1939 година основава " Бягството от Етна " - " насочна точка на цялото реалистично направление в италианската живопис ". По време на Втората международна война основава цикъла " Бог с нас " (1944-1945 г.). След войната развива обществената рецензия, въплътена в цикли с исторически и модерни сюжети: " Просякът, деец от войните ", " Завладяването на необработените земи ", " Битката при адмиралтейския мост ", " Въстанието в Алжир ", " Убийството на Патрис Лумумба ", " Дискусия " и други Илюстрациите на поемата " Септември " на Г. Милев, направени от Гутузо, се считат за най-сполучливите.
1953 година
Народното събрание приема промени в Наказателния закон, с които като " измяна на Родината ", наказваща се със гибел, са квалифицирани нарушавания като овакантяване на страната без позволение на управляващите и отвод от завръщане след изтеклия позволен период за престояване зад граница. Много тежки санкции са планувани и за роднините на " изменниците ", които са знаели за подготвяното " закононарушение ", само че не са съобщили на органите на властта. Тези текстове основават огромни неприятности на България в връзките й с другите страни. Те не съществуват в никое друго законодателство и на 10 ноември 1953 година са анулирани.
1947 година
В Париж е подписан мирният контракт сред България и страните от Антихитлеристката коалиция. От българска страна под контракта поставят подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет. Според договорът границите на България се възвръщат във типа, в който са съществували до 1 януари 1941 година, т. е. преди подписването на Тристранния пакт с страните от хитлеристката ос. Освен това страната ни се задължава да изплати 70 млн. $ репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, също така тя се задължава да демилитаризира южната си граница. По гледище на западните велики сили в контракта е подложен текст с погрешно наличие, а точно, че България е взела присъединяване във войната срещу хитлеристка Германия едвам след подписването на примирието от 28 октомври 1944 година, макар че тя се включва в нея още на 8 септември същата година. В съпоставяне с Ньойския кротичък контракт 1919 година Парижкия кротичък контракт е относително по-лек. Най-важният фактор, съдействал за това събитие, е действителното присъединяване на страната ни в окончателния погром на хитлеристка Германия. Договорът влиза в действие на 15 септември 1947 година
1939 година
Българската секция на казионната румънска партия Фронт за национално възобновление подписва контракт с румънското държавно управление за включване на българите във Фронта, за преданост към Румъния и за съблюдаване правата на българското население.
1918 година
В София е основан Институт за отбрана на българските ползи отпред с ген. Александър Протогеров.
1892 година
Провежда се развой против Екатерина Каравелова и съпруги на либерали каравелисти по обвиняване в изменничество, приключил с оправдателна присъда.
Екатерина Великова Каравелова е общественичка и публицистка. Съпруга е на П. Каравелов. Родена е 21 октомври 1860 година в Русе. Завършва гимназия в Москва, след което работи като учителка. След Освобождението подкрепя своя брачен партньор в присъединяване му в политическия живот на Княжество България. След неговата гибел продължава дейната си социална активност. Изявява се като една от водачките на Българския женски съюз. Занимава се и с журналистика и преводачество. Автор е на мемоари, които съдържат богат документален материал за новата българска история. Екатерина Каравелова умира на 1 април 1947 година
1885 година
Приет е Закон за Пощенската спестовна каса. На 2 март 1951 година пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса (ДСК). Целта на преобразуването е да усъвършенства обслужването на спестителите и " да даде опция на трудещите се за по-сигурно опазване на паричните им средства ". През 1999 година Държавната спестовна каса е записана като комерсиална банка - Банка ДСК.
1885 година
Създаден е Македонски комитет в Пловдив с ръководител Захари Стоянов и секретар Иван Андонов. От април същата година комитетът е преименуван на Български скришен централен революционен комитет (БТЦРК).
1883 година
Влиза в действие първият Закон за печата, признат от Държавния съвет.
1879 година
Открито е Учредителното заседание в Търново в състав от 229 депутати: 117 по право (представители на изборните административни и правосъдни съвети), 88 определени и 24 депутати - назначени от княз Дондуков. Задачата на събранието е разработване на конституция на Княжество България. За ръководител е определен митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов. Представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия (45) вземат участие в едномесечните частни съвещания на депутатите по въпроса за националното обединяване.
1878 година
В хода на Руско-турската освободителна война император Александър II изпраща депеша на главнокомандващия княз Николай Николаевич, с която заповядва съветски войски да влязат в Цариград, ако в турската столица дойдат британски бойци.
Николай Николаевич е роден на 27 август 1831 година Той е съветски княз, наследник на император Николай I и брат на император Александър II, генерал-фелдмаршал. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е главнокомандващ съветската войска, настояща на Балканите. Умира на 13 април 1891 година
1867 година
Високата врата утвърждава Григорий VI за патриарх. Григорий VI е гръцки върховен свещеник, глава на Вселенската патриаршия в Цариград през 1835-1840 година и 1867-1871 година Противник е на битката на българите за извоюване на църковна национална самостоятелност. Автор е на план за основаване на самостоятелна българска църковна област, отпред на която да стои български митрополит екзарх, който обаче да бъде зависещ на Вселенската патриаршия. Проектът му е отритнат от българите освен заради нежеланието им още веднъж да ги държи под гръцка власт, само че и поради събитието, че обрисуваният от него диоцез на българската църковна област включва единствено земите на север от Стара планина.
1842 година
Полицията в Браила схваща, че в дома на Георги Раковски има доста количество оръжие. Опитът Раковски да бъде задържан, провокира престрелка, след която намиращите се при него заговорници се пробват да избягат. Властите съумяват да арестуват 15 души.
През 1841 година в Браила Раковски приготвя всеобщо въоръжено навлизане в България- Браилските протести 1841-1843 година На 10 февруари 1842 година протестът е оголен от румънската полиция, другарите му са задържани, а той съумява да се укрие. След като научава за арестите, Раковски се предава на съветския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските управляващи. На 14 юли е наказан на гибел и тъй като е гръцки гражданин, би трябвало да бъде изпратен през Цариград в Атина, с цел да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият дипломат в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина скрито го изпраща във Франция - Марсилия.
На тази дата са родени:
1938 година
Роден е Димо Василев Димов - български цигулар. Завършва БДК в София (1961 г.), ученик на Б. Лечев. През 1956 година основава квартет " Димов ". Под негово управление квартетът се утвърждава като един от най-хубавите камерни ансамбли в България. Завежда секция " Камерно изкуство " при Съюза на българските музикални дейци (1971 г.). Министър е на просветата и културата в държавното управление на Д. Попов.
1934 година
Роден е Георги Славчев Узунски - български публицист белетрист. Завършва българска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1957 г.). Работи като коректор в разнообразни градове на страната. Живее в Шумен, щатен помощник на локалния вестник. Дебютира през 1954 година с разкази във в. “Вечерни вести ”. Автор е на творби за деца. Съчинения: “Подземен град ” (1957 г.), “Подаръкът ” (1962 г.), “Ни горе връх, ни долу корен ” (1988 г.). Умира на 27 декември 1987 година в Шумен.
1934 година
Родена е Татяна Желязкова Лолова - българска актриса. Завършва компетентност " Актьорско майсторство " във ВИТИЗ (1955 г.), в класа на професор Ст. Сърчаджиев. Работи в театъра в Русе (1955-1956 г.). Един от създателите е на Държавния язвителен спектакъл, където работи (1956-1978 година и от 1989 г.), в спектакъл " София " е в интервала 1978-1989 година Член е на СБФД (1987 г.). Театрални функции: " Франк Х ”, Ф. Дюренмат, (Фрида Фюрст); " Бидерман и подпалвачите ", М. Фриш, (Бабет), " Дон Карлос ", Шилер, (Елисавета); " Женитба ", Гогол, (Агафа), " Много звук за нищо ", Шекспир, (Беатриче), " Дванадесетте стола ", Илфи Петров, (Грацицуева), " Човекоядката ", Ив. Радоев, (баба Гицка) и мн. други Участва в над 30 игрални и тв кино лентата. Филмография: " А бяхме млади " (1961 г.), " Семейство Калинкови " (1966 година, тв сериал), " Гоя " (1971 г.), " Сиромашко лято " (1973 г.), " Звезди в косите, сълзи в очите " (1977 г.), " Топло " (1978 г.), " Фильо и Макензен " (1979 година, тв сериал), " Опасен сексапил " (1984 г.) и мн. други Награди: На САБ за ролята на Лиди Василевна в пиесата " Старомодна комедия " (1977 г.) и за Уини в " Щастливи дни " (1992 г.), " Аскеер " (1992 г.) за същата роля, III премия за актьорско майсторство на I народен обзор на камерните театралните постановки (Враца, 1977 г.), награди за женска роля (Ангелиня) в " Авантюра " на " Златната ракла " (1992 г.).
1891 година
Роден е Димитър Осинин (псевд. на Димитър Николов Попов) - български публицист, стихотворец. Родом е от, с. Долна бела речка, Монтана. Завършва Духовната семинария в София (1911 г.) и славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ” (1926 г.). Взема присъединяване в Септемврийския селски протест (1923 г.), а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Дълги години работи като преподавател в родния си край, във Варна и София. След 9 септември 1944 година е шеф на културата при МНП. Член е на Съюз на българските писатели. Автор е на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава национални песни. Превежда от немски и съветски език. Някои съчинения: " Морски ветрила " (1933 г.), " Тихи пристанища " (1933 г.), " Битейски песни " (1943 г.), " Срещу Огоста. Пътни скици " (1952 г.), " По хайдушки сборища " (1957 г.), " През тиха бяла Дунава " (1959 г.; 1976 г.), " Спомени за Н. Хрелков " (1960 г.), " От лехичка клонче. Народни песни " (1961 г.), " По пътя на вождовете на въстанието 1923 " (1963 г.), " Каменна приказка " (1965 г.), " През родна земя " (1967 г.), " Земя ненагледна " (1971 г.), " В огледалото на националните песни " (1973 г.), " Литературни въпроси " (1976 г.), " Житата пътуват. Пътеписи " (1978 г.), " Избрани творби ", в 2 т. (1981 г.) и други Умира на 18 април 1981 година в София.
1870 година
Роден е Стоян Стоянов Аргиров - български лингвист, библиотековед, библиограф и преводач. Завършва славянска лингвистика в Прага (1892 г.), следва във Виена. Заема виновни постове в системата на просветата и науката. Особено огромни са заслугите му за споразумяване на библиотечното дело в България. Пръв учител по библиотекознание в СУ “ Св. Климент Охридски ”, настоящ член на БКД (дн. БАН) от 1900 година Автор е на повече 70 изявления в региона на библиотекознанието. Най-значимият му труд е " Ръководство за споразумяване на национални, общински, училищен и частни библиотеки " (1898 г.). Преводач е от чешки език (трудове на К. Иречек), от немски и новогръцки. Преводите си подписва с псевдоним С. Сребров. Умира на 9 август 1939 година в София.
1861 година
Роден е Тодор Димитров Кантарджиев - български офицер, генерал-лейтенант (15 август 1917 г.). Завършва Военното учебно заведение в София (1884 г.) и Военна академия в Белгия (1893 г.). Служи в пехотата. В Сръбско-българската война (1885 г.) като пълководец на рота взе участие в боевете при Сливница и Пирот. След войната заема разнообразни командни длъжности: пълководец на 16. пехотен Ловешки полк, началник-щаб е на дивизия и учител във Военното учебно заведение. Произведен е в звание полковник (2 август 1903 г.), командва 1. бригада от 9. пехотна дивизия (от 1904 г.) и 2. бригада от 2. пехотна дивизия (от 1909 г.). През Балканската война командва 1. бригада от 6. пехотна дивизия, с която се бори при Люлебургаз и Чаталджа. В Междусъюзническата война (1913 г.) води война против сърбите и гърците към Струмица, Пехчево и вр. Руен. След войната е шеф на 5. пехотна Дунавска дивизия (1913-1914 г.), нараснал е в звание генерал-майор (14 февруари 1914 г.). В навечерието на Първата международна война се уволнява от армията, само че по-късно е мобилизиран и е назначен за шеф на тиловото ръководство на Трета войска (1915 г.). Началник е на Варненския укрепен пункт (1916 г.). По време на войната против Румъния по своя самодейност сформира от подчинените му елементи дясно крило на Трета войска, което отбранява Добрич. По-късно образува Сборна дивизия, която води война до устието на р. Дунав. След успеха над Румъния като шеф на Сборната дивизия води война на македонския фронт (1917 г.). През октомври 1917 година се уволнява от армията.
1859 година
Роден е Илия Миларов (псевд. на Илия Николов Сапунов) - български публицист драматург. Брат на Св. Миларов, с който от детските си години живее във Влашко, Сърбия, Босна, Хърватско, Русия, Виена, Париж. Учи в пансиона на Т. Н. Минков в гр. Николаев (Русия). Завършва право в Загреб (1883 г.), а през 1884 година се завръща в България, където работи в правосъдната система. Принуден е да си подаде оставката през 1890 година, стартира дейна литературна активност. Нашумялата му пиеса “Апостол ” (1899 г.) е без особени художествени качества, както и останалите му творби. Интерес съставляват неговите литературно-критични съчинения. Умира на 23 август 1948 година в Загреб.
1845 година
Роден е Харалан Василев Ангелов - български стихотворец. Първоначално обучение получава в Шумен при Д. Войников и А. Гранитски. Занимава се с търговия, стартира да се самообразова - учи френски, съветски, италиански език. Запознава се с доста творби от западноевропейската литературна и съветска класика. Работи като преподавател и читалищен деятел. През 1870-1873 година е в с. Жеравна, където основава читалище " Единство " и развива необятна просветна и социална дейност; написа първите си стихове, обнародвани в сп. " Читалище ". След Освобождението заема административни длъжности в Шумен, Разград, Лом, Стара Загора и други Народен представител е в Учредителното заседание, няколко пъти е избиран за депутат в Обикновеното национално заседание. През 1881 година е редактор във в. " Работник ". От 1885 година до 1888 година е кмет на Варна ( с спиране от два месеца, когато след анулиране на изборите на този пост застава Киро Меразчиев). Поезията на Харалан Ангелов е обвързвана тематично и художествено с творчеството на първите български поети. През 1934 година излиза кн. " Стихотворения ". Умира на 25 юли 1904 година в Шумен.
На тази дата умират:
1922 година
Умира Христо Апостолов Матов - един от създателите на Вътрешна македонска революционна организация и неин теоретик. Роден е на 1872 година в Струга. Завършва Историко-филологическия факултет на Софийското висше учебно заведение. Директор е на Скопското педагогическо учебно заведение. Привърженик е на И. Гарванов и Б. Сарафов и съперник на Я. Сандански.
1915 година
Умира Георги Василев Агура - български офицер, генерал-лейтенант (1913 г.). Роден е на 8 февруари 1853 година Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва Военното учебно заведение в София (1879 г.) Агура е първият български офицер с юридическо обучение. Известно време е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. След Съединението (1885 г.) е шеф на Военносъдебната част и основен боен прокурор. През Сръбско-българската война (1885 г.) е пълководец на Владайския отряд. При настъплението към Цариброд командва колона, която взе участие в освобождението на града. След войната служи във Военносъдебното ведомство, взе участие в създаването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен правилник във войската. Преподава правоведение и нравственос във Военното учебно заведение (1886-1901 г.). Произведен в чин " генерал-майор " (15 ноември 1900 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е основен боен прокурор и шеф на Военносъдебната част.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ