Дискусията „Българският глас за Бъдещето на Европа“ очерта идеите за това в какъв съюз ще живеем утре
София. Предложеният бюджет е не просто една финансова таблица, а дава рамката за стратегическата визия на Европейският съюз и това, което стои в програмата на водачите. Предлага се Европа, която да е правеща повече, даваща и покриваща повече и по-амбициозна. Това ще е бюджет на 27-те, след Брекзит, с който би трябвало да реализираме повече с по-малко.
Това мнение изрази министърът за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз Лиляна Павлова по време на присъединяване си в полемиката „ Българският глас за бъдещето на Европа “, оповестиха от пресцентъра на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018 . Министърът управлява дебата, отдаден на „ Многогодишната финансова рамка след 2020 като основен инструмент за бъдещето на Европа “, извършен в границите на гражданския конгрес за това кой да е утрешният Европейски съюз.
Националната полемика беше извършена в Дома на Европа в София. Форумът проведоха Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018 и Представителството на Европейската комисия в България. Събеседници на жителите бяха и заместник-министърът за Българското председателство, отговарящ за връзките с Европейския парламент Моника Панайотова, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев и Весела Чернева, старши програмен шеф и шеф на Софийския офис на Европейския съвет по външна политика.
Министърът за Българското председателство Лиляна Павлова дефинира препоръчаният от еврокомисията проектобюджет като добър за страната ни, упорит, еластичен и съвременен, в който младежите са в центъра на дневния ред, като обичаен от една страна, тъй като резервира добър баланс сред обичайните политики и финансиране на новите провокации в областта на миграцията и ръководството на границите, сигурността и защитата, околната среда и климата, а от друга съвременен и подготвен да посрещне Четвъртата индустриална гражданска война, понижаване на административната тежест и ориентиране на вниманието в по-голяма степен върху осъществяването. Не на последно място той дава поръчка за разширение на Западните Балкани.
През последните години Европа беше в режим „ ръководство на рецесии “ и е време да мине на режим „ ръководство на бъдещето “, сподели Лиляна Павлова. „ Европа изостава и би трябвало да догонва Америка и Азия и би трябвало да наваксва “, добави министърът. Тя се спря на последните социологически изследвания, съгласно които европейските жители са позитивно настроени към Европейски Съюз и те са тези, които могат да решат какво ще е бъдещото развиване на Съюза. Според нея българите имат потребност от повече самочувствие и религия, че могат да трансформират Европейски Съюз по този начин, както го вършат другите жители на Европейски Съюз.
„ Повечето от българите виждат бъдещето си в Европейски Съюз и това е едно доста значимо и задължаващо обръщение към българските политици и към тези, които ще ни призоват да ги подкрепим по пътя към Европейския Народното събрание “, сподели при откриването на форума ръководителят на Представителството на Европейска комисия в София Огнян Златев , който води полемиката на тематика: „ Бъдещето на Европа – провокации, решения, отворени въпроси “.
„ По отношение на метода на взимане на решения, нашето предложение е страните членки да употребяват настоящите правила на Европейски Съюз, с цел да преминат от гласоподаване с единогласие към гласоподаване с квалифицирано болшинство в някои области на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Европейски Съюз. Друга още по-амбициозна концепция с непосредствено отношение към бъдещето на нашия континент е предлагането за нов „ Алианс Африка — Европа за устойчиви вложения и работни места “ за забележителен подтик на вложенията в Африка, усилване на търговията, основаване на работни места и вложение в обучение и умения. Конкретните резултати, които чакаме от тези ограничения са: 35 000 студенти и преподаватели от Африка ще се възползват от „ Еразъм+ “ до 2020 година Други 70 000 ще се възползват до 2027 година, достигайки общо 105 000 за интервал от 10 години; 750 000 души ще получат професионално образование за придобиване на умения; 30 милиона души и сдружения ще имат достъп до електричество с помощта на привлечените благодарение на Европейски Съюз вложения във възобновима сила и увеличението на индустриалните мощности с 5 GW; 24 милиона души ще имат достъп до пътища, проходими през всички сезони, с помощта на привлечените от нас вложения в транспортна инфраструктура; чака се в Африка да бъдат основани 3,2 милиона работни места в границите на Плана за външни вложения единствено от капиталовите стратегии, ориентирани към дребните и междинните предприятия “, сподели Огнян Златев.
Теодор Стойчев, началник на Бюрото на Екологичен потенциал в България прикани жителите за по-голяма интензивност и показа платформата „ Този път ще гласоподавам “, чиято концепция е тя да записва интензивността на европейските жители и тяхно мнение за утрешния Европейски Съюз, какво да резервира, да се развие промени в сегашните политики.
Тема на полемиката беше и „ Бъдещето на Европейски Съюз през европейската вероятност на неговите съседи “, като разбор на целта на първото Българско председателство направи Весела Чернева . Тя сложи въпросите ще има ли политика на интеграция вътре сред балканските страни и ние ли сме единствените, които се интересуваме от тематиката за Западните Балкани? Според нея сега се случват процеси на етнизация на политиката, на смяна на отношението сред самите страни в района, на разделяне на мненията на Европейски Съюз и Съединени американски щати на тяхното бъдеще и въздействието на Русия. Тя очерта и линиите на разделянето, които съгласно нея са доста повече от забележимите сред страните.
По време на дебата бяха изложи разнообразни тези за това по какъв начин да действа в бъдеше Евросъюза, в това число тази за федерация с концепцията, че не може да има постоянен стопански и паричен съюз без политически подобен.
Форумът е детайл от провеждането на национално допитване до обществото, което организират всички страни членки на Европейски Съюз в разнообразни формати, задачата на които е споделените отзиви, послания, рекомендации и упования на жителите да бъдат систематизирани и предоставени на европейските водачи и институции. Целта е гласът на всяка страна и всеки европеец да бъде чут, с цел да насочат водачите вниманието си към в действителност значимите за хората цели през идващите години, както и тези резултати да бъдат систематизирани преди идната Среща на върха в Сибиу, Румъния през май 2019 година, която ще се организира 6 седмици след Брекзит и 2 седмици преди изборите за Европейски парламент.
Идеята за провеждането на публични съвещания и обобщаването на гражданските хрумвания в страните членки на Европейски Съюз следва документ от 23 април тази година за стратегия, която да обрисува неотложните въпроси и провокации, които имат най-голямо значение за хората и за които са нужни бързи решения
В поддръжка на този развой беше основан и въпросник от жители, определени на инцидентен принцип, който добавя самодейността на Европейската комисия. Всеки, които желае да даде мнението си по някой или по всички 12 въпроса, готови от 96-те европейски жители от 27-те страни членки, може да го направи - https://ec.europa.eu/commission/consultation-future-europe_bg.
Гражданската визия на българите беше „ визуализирана “ посредством графично фасилитиране Mind map, направен по време на полемиката, в приложения файл.
Резюмето от всички формати, извършени у нас, ще бъде систематизирано от Министерството на външните работи (МВнР) и ще бъде изпратено на Съвета по „ Общи въпроси “, който приготвя съвещанията на Европейския съвет и който в края на месец декември ще разиска заключенията от гражданските съвещания, извършени във всички страни.
„ Към 5-и октомври България е съпоставима с други страни като присъединяване в тези диспути и интензивността на жителите е сравнима с тези на Гърция, Швеция и Финландия. Целта е до края на месеца българският глас да бъде по-ясно чут и взет под внимание от европейските водачи при идентифицирането на целите на Европейски Съюз през идващите години, отчитайки възприятията, мислите и възгледите на жителите за това в каква Европа желаят да живеят “, показа резултатите все още водещият полемиката Моника Панайотова .
„ Днес следва да бъдем водени от визията, че са нужни не нови отговори, а предефиниране на главните въпроси за Европа: Не какво ще се случи, а каква Европа желаеме? Не единствено по какъв начин да продължим да бъдем дружно, а и по какъв начин да работим дружно? “, заключи резултатите от полемиката земестник-министърът за Българското председателство.
Това мнение изрази министърът за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз Лиляна Павлова по време на присъединяване си в полемиката „ Българският глас за бъдещето на Европа “, оповестиха от пресцентъра на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018 . Министърът управлява дебата, отдаден на „ Многогодишната финансова рамка след 2020 като основен инструмент за бъдещето на Европа “, извършен в границите на гражданския конгрес за това кой да е утрешният Европейски съюз.
Националната полемика беше извършена в Дома на Европа в София. Форумът проведоха Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018 и Представителството на Европейската комисия в България. Събеседници на жителите бяха и заместник-министърът за Българското председателство, отговарящ за връзките с Европейския парламент Моника Панайотова, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев и Весела Чернева, старши програмен шеф и шеф на Софийския офис на Европейския съвет по външна политика.
Министърът за Българското председателство Лиляна Павлова дефинира препоръчаният от еврокомисията проектобюджет като добър за страната ни, упорит, еластичен и съвременен, в който младежите са в центъра на дневния ред, като обичаен от една страна, тъй като резервира добър баланс сред обичайните политики и финансиране на новите провокации в областта на миграцията и ръководството на границите, сигурността и защитата, околната среда и климата, а от друга съвременен и подготвен да посрещне Четвъртата индустриална гражданска война, понижаване на административната тежест и ориентиране на вниманието в по-голяма степен върху осъществяването. Не на последно място той дава поръчка за разширение на Западните Балкани.
През последните години Европа беше в режим „ ръководство на рецесии “ и е време да мине на режим „ ръководство на бъдещето “, сподели Лиляна Павлова. „ Европа изостава и би трябвало да догонва Америка и Азия и би трябвало да наваксва “, добави министърът. Тя се спря на последните социологически изследвания, съгласно които европейските жители са позитивно настроени към Европейски Съюз и те са тези, които могат да решат какво ще е бъдещото развиване на Съюза. Според нея българите имат потребност от повече самочувствие и религия, че могат да трансформират Европейски Съюз по този начин, както го вършат другите жители на Европейски Съюз.
„ Повечето от българите виждат бъдещето си в Европейски Съюз и това е едно доста значимо и задължаващо обръщение към българските политици и към тези, които ще ни призоват да ги подкрепим по пътя към Европейския Народното събрание “, сподели при откриването на форума ръководителят на Представителството на Европейска комисия в София Огнян Златев , който води полемиката на тематика: „ Бъдещето на Европа – провокации, решения, отворени въпроси “.
„ По отношение на метода на взимане на решения, нашето предложение е страните членки да употребяват настоящите правила на Европейски Съюз, с цел да преминат от гласоподаване с единогласие към гласоподаване с квалифицирано болшинство в някои области на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Европейски Съюз. Друга още по-амбициозна концепция с непосредствено отношение към бъдещето на нашия континент е предлагането за нов „ Алианс Африка — Европа за устойчиви вложения и работни места “ за забележителен подтик на вложенията в Африка, усилване на търговията, основаване на работни места и вложение в обучение и умения. Конкретните резултати, които чакаме от тези ограничения са: 35 000 студенти и преподаватели от Африка ще се възползват от „ Еразъм+ “ до 2020 година Други 70 000 ще се възползват до 2027 година, достигайки общо 105 000 за интервал от 10 години; 750 000 души ще получат професионално образование за придобиване на умения; 30 милиона души и сдружения ще имат достъп до електричество с помощта на привлечените благодарение на Европейски Съюз вложения във възобновима сила и увеличението на индустриалните мощности с 5 GW; 24 милиона души ще имат достъп до пътища, проходими през всички сезони, с помощта на привлечените от нас вложения в транспортна инфраструктура; чака се в Африка да бъдат основани 3,2 милиона работни места в границите на Плана за външни вложения единствено от капиталовите стратегии, ориентирани към дребните и междинните предприятия “, сподели Огнян Златев.
Теодор Стойчев, началник на Бюрото на Екологичен потенциал в България прикани жителите за по-голяма интензивност и показа платформата „ Този път ще гласоподавам “, чиято концепция е тя да записва интензивността на европейските жители и тяхно мнение за утрешния Европейски Съюз, какво да резервира, да се развие промени в сегашните политики.
Тема на полемиката беше и „ Бъдещето на Европейски Съюз през европейската вероятност на неговите съседи “, като разбор на целта на първото Българско председателство направи Весела Чернева . Тя сложи въпросите ще има ли политика на интеграция вътре сред балканските страни и ние ли сме единствените, които се интересуваме от тематиката за Западните Балкани? Според нея сега се случват процеси на етнизация на политиката, на смяна на отношението сред самите страни в района, на разделяне на мненията на Европейски Съюз и Съединени американски щати на тяхното бъдеще и въздействието на Русия. Тя очерта и линиите на разделянето, които съгласно нея са доста повече от забележимите сред страните.
По време на дебата бяха изложи разнообразни тези за това по какъв начин да действа в бъдеше Евросъюза, в това число тази за федерация с концепцията, че не може да има постоянен стопански и паричен съюз без политически подобен.
Форумът е детайл от провеждането на национално допитване до обществото, което организират всички страни членки на Европейски Съюз в разнообразни формати, задачата на които е споделените отзиви, послания, рекомендации и упования на жителите да бъдат систематизирани и предоставени на европейските водачи и институции. Целта е гласът на всяка страна и всеки европеец да бъде чут, с цел да насочат водачите вниманието си към в действителност значимите за хората цели през идващите години, както и тези резултати да бъдат систематизирани преди идната Среща на върха в Сибиу, Румъния през май 2019 година, която ще се организира 6 седмици след Брекзит и 2 седмици преди изборите за Европейски парламент.
Идеята за провеждането на публични съвещания и обобщаването на гражданските хрумвания в страните членки на Европейски Съюз следва документ от 23 април тази година за стратегия, която да обрисува неотложните въпроси и провокации, които имат най-голямо значение за хората и за които са нужни бързи решения
В поддръжка на този развой беше основан и въпросник от жители, определени на инцидентен принцип, който добавя самодейността на Европейската комисия. Всеки, които желае да даде мнението си по някой или по всички 12 въпроса, готови от 96-те европейски жители от 27-те страни членки, може да го направи - https://ec.europa.eu/commission/consultation-future-europe_bg.
Гражданската визия на българите беше „ визуализирана “ посредством графично фасилитиране Mind map, направен по време на полемиката, в приложения файл.
Резюмето от всички формати, извършени у нас, ще бъде систематизирано от Министерството на външните работи (МВнР) и ще бъде изпратено на Съвета по „ Общи въпроси “, който приготвя съвещанията на Европейския съвет и който в края на месец декември ще разиска заключенията от гражданските съвещания, извършени във всички страни.
„ Към 5-и октомври България е съпоставима с други страни като присъединяване в тези диспути и интензивността на жителите е сравнима с тези на Гърция, Швеция и Финландия. Целта е до края на месеца българският глас да бъде по-ясно чут и взет под внимание от европейските водачи при идентифицирането на целите на Европейски Съюз през идващите години, отчитайки възприятията, мислите и възгледите на жителите за това в каква Европа желаят да живеят “, показа резултатите все още водещият полемиката Моника Панайотова .
„ Днес следва да бъдем водени от визията, че са нужни не нови отговори, а предефиниране на главните въпроси за Европа: Не какво ще се случи, а каква Европа желаеме? Не единствено по какъв начин да продължим да бъдем дружно, а и по какъв начин да работим дружно? “, заключи резултатите от полемиката земестник-министърът за Българското председателство.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ