Православна църква почита зачатието на св. Анна - майка на Богородица
София. Православна черква отбелязва деня на св. Анна - майка на Богородица. Тя закриля брака, фамилията, девойките, бременните дами и вдовиците. Дълго време фамилията на Йоаким и Анна нямало деца. Бездетството в древността се е смятало за Божие наказване и такива фамилии, с изключение на персоналната си паника трябвало да понасят и публичния упрек. В дребния градец Назарет, където те живеели, бездетството не се посрещало със състрадание.
Естествено, молитвата и вярата на двамата била за дете. Някои изясняват с тези паники и безредици името, което Йоаким и Анна дават на дълго чаканата си рожба. Защото Мария, значи " вяра " и е близо до Мара името, с което свекървата на Рут - Ноемин, искаше да бъде наричана след нещастията, които претърпя, защото Мара значи " мъка " или " изпълнена с мъка ".
Няколко празници в годината църквата е посветила на Йоаким и Анна - общо честване на паметта им на 9 септември, Зачатие на св. Анна на 9 декември, Успение (смъртта) на св. Анна на 25 юли.
Счита се, че името Анна е второто по разпространяване в християнския свят. Носещите това име празнуват именния си ден на празника " Зачатие на св. Анна " - 9 декември. Несъмнено от изброените празници, отдадени на паметта на бабата и дядото на Христа, този е с най-светло въодушевление.
Още от началото на VII век за него има написан специфичен текст и сказка от известния създател на църковни молебствия и химни св. Андрей Критски. В текстовете на това свещенодействие четем думите, вложени в устата на Анна: " Радвайте се дружно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше. " Така преданието е допълнило евангелския роман, без да му опонира, като по един натурален и доста човешки метод е запазило загатна за фамилията на нашия Господ.
Св. Анна зимна за българите е настойничка на магьосниците. Този ден е и празник на врачките, вещиците, омайниците. В нощта против празника магьосниците могат да примамват непознатото плодородие; тогава се правят най-различни заклинания и прокоби (за разлъка, болест и смърт). Поверията настояват, че тогава черните вълшебства " хващат ". Затова строго се съблюдават другите забрани: дамите не работят нищо, не трябва да пипат вълна, с цел да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не трябва да излизат от селото, тъй като по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Пред вратите мъжете възпламеняват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и лой, с цел да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, с цел да не ги примамят с вълшебства. Девойките поставят под печките сол и жито, похлупват ги с чиния и на сутринта с тях зареждат животните, с цел да ги предпазят.
Всички стопани наблюдават кой ще влезе пръв в къщата им; в случай че е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, в случай че е жена - женски. Момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клончета от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през идната година.
Днес имен ден честват: Ана, Анна, Анка, Ани, Янко и Янка.
Естествено, молитвата и вярата на двамата била за дете. Някои изясняват с тези паники и безредици името, което Йоаким и Анна дават на дълго чаканата си рожба. Защото Мария, значи " вяра " и е близо до Мара името, с което свекървата на Рут - Ноемин, искаше да бъде наричана след нещастията, които претърпя, защото Мара значи " мъка " или " изпълнена с мъка ".
Няколко празници в годината църквата е посветила на Йоаким и Анна - общо честване на паметта им на 9 септември, Зачатие на св. Анна на 9 декември, Успение (смъртта) на св. Анна на 25 юли.
Счита се, че името Анна е второто по разпространяване в християнския свят. Носещите това име празнуват именния си ден на празника " Зачатие на св. Анна " - 9 декември. Несъмнено от изброените празници, отдадени на паметта на бабата и дядото на Христа, този е с най-светло въодушевление.
Още от началото на VII век за него има написан специфичен текст и сказка от известния създател на църковни молебствия и химни св. Андрей Критски. В текстовете на това свещенодействие четем думите, вложени в устата на Анна: " Радвайте се дружно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше. " Така преданието е допълнило евангелския роман, без да му опонира, като по един натурален и доста човешки метод е запазило загатна за фамилията на нашия Господ.
Св. Анна зимна за българите е настойничка на магьосниците. Този ден е и празник на врачките, вещиците, омайниците. В нощта против празника магьосниците могат да примамват непознатото плодородие; тогава се правят най-различни заклинания и прокоби (за разлъка, болест и смърт). Поверията настояват, че тогава черните вълшебства " хващат ". Затова строго се съблюдават другите забрани: дамите не работят нищо, не трябва да пипат вълна, с цел да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не трябва да излизат от селото, тъй като по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Пред вратите мъжете възпламеняват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и лой, с цел да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, с цел да не ги примамят с вълшебства. Девойките поставят под печките сол и жито, похлупват ги с чиния и на сутринта с тях зареждат животните, с цел да ги предпазят.
Всички стопани наблюдават кой ще влезе пръв в къщата им; в случай че е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, в случай че е жена - женски. Момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клончета от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през идната година.
Днес имен ден честват: Ана, Анна, Анка, Ани, Янко и Янка.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ