София. Парламентът одобри на първо четене само един от двата

София. Парламентът утвърди на първо четене единствено един от двата Законопроекта за допълнение на Закона за развиването на университетския състав в Република България. Депутатите поддържаха измененията, импортирани от ГЕРБ и „ Обединени патриоти ” и предвиждащи основаването на национална общовалидна рамка за присъединяване в процедурите за придобиване на научни степени и заемане на университетски длъжности, като за всяко професионално направление се вкарват минимални национални условия. Предвидено е още за членове на научно жури да се избират единствено хабилитирани лица, които дават отговор на съответните минимални национални условия. В претекстовете си вносителите показват, че законопроектът цели да развива по-детайлно процедурата за реализиране на надзор от страна на министъра на образованието и науката по отношение на активността на висшите учебни заведения при осъществяване на процедури за придобиване на научни степени и за заемане на университетски длъжности. Уреждат се правила за определяне на случаи на плагиатство в научните писания.
Отхвърленият на първо четене законопроект е импортиран от група народни представители от „ Българска социалистическа партия за България ”, а с него е планувано въвеждането на минимални прагове за трудовите хонорари на учените и преподавателите, обвързани с минималната работна заплата за страната и отразяващи качеството на тяхната научна активност. Според вносителите предлагането подхожда на водещия европейски опит и ще подсигурява нужната мотивация на университетския състав и привличането на млади учени. В плановете се показва, че за осъществяване на предлагания модел за трудови хонорари ще са нужни не повече от 70 млн. лева от държавния бюджет.
По време на полемиката в пленарна зала от ГЕРБ опазиха предлагането си с аргумента, че образованието и науката са измежду главните цели в управническата стратегия на държавното управление. Народният представител Снежана Дукова разяснява, че законопроектът на Българска социалистическа партия е прагматичен, само че „ несъзнателен и демагогски “ и упрекна опозицията в популизъм. По отношението на оферти от ГЕРБ и „ Обединени патриоти “ тя разяснява, че е „ метафизичен и концептуален “ и цели смяна в системата, с цел да бъде комплициран ред в нея.
Според ръководителят на Комисията по обучение и просвета Милена Дамянова предлагането на ГЕРБ ще вкара условие за висок професионализъм, ще резервира академичната автономност и ще резервира подсигурява стабилността на системата.
На противоположното мнение бяха от опозицията. Според националният представител от „ Българска социалистическа партия лява България “ проф. Румен Гечев, препоръчаният от партията му и отритнат на първо четене законопроект дава отговор на европейската процедура. „ Първо – правилно ли е, че проектозаконът, който предлага левицата, дава отговор на тактиката? Европейският съюз за основаването на стопанска система на знанието, за конкурентоспособност на Съюза, както и без изключение всички комисари и държавни управления споделят, че по-висока продуктивност може да стане от по-силна просвета – фундаментална и приложна? Имаме ли разграничение? Нямаме ”, изясни проф. Гечев от парламентарната естрада. Според него предлагането на Българска социалистическа партия за въвеждане на минимални прагове за трудовите хонорари на учените и преподавателите, обвързани с минималната работна заплата за страната дава отговор на практиките в редица европейски страни, измежду които Германия, Франция, Италия, Испания, Чехия, Полша и други
Иван ЛАЗАРОВ