НСИ отчита спад на новите жилища за първи път от 2022 г.
София остава водач измежду областите по брой въведени в употреба жилищни здания
За първи път от 2022 година националната статистика регистрира спад на броя на въведените в употреба жилищни здания през второто тримесечие на годината. През този интервал с най-голям дял са новопостроените жилища с три стаи, с което се обръща наклонността от последните три тримесечия да преобладават новопостроените жилища с две стаи, демонстрира информация в уеб страницата на Националния статистически институт (НСИ).
По предварителни данни на Национален статистически институт броят на въведените в употреба жилищни здания през второто тримесечие на 2023 година е 1 180, а новопостроените жилища в тях са 5 198.
Спрямо второто тримесечие на 2022 година постройките са със 17 по-малко, или с 1,4 на 100, а жилищата в тях се усилват с 1 121, или с 27,5 на 100. Броят на въведените в употреба жилищни здания през първото тримесечие на 2023 година беше 1 289, а новопостроените жилища в тях са 4 427 и по отношение на първото тримесечие на 2022 година постройките бяха с 18 повече, или с 1,4 на 100, а жилищата в тях понижиха със 153, или с 3,3 на 100.
През четвъртото тримесечие на 2022 година въведените в употреба жилищни здания бяха 1 613, а новопостроените жилища в тях - 5 708, което беше с 32,1 на 100 повече по отношение на същия интервал на 2021 година, а жилищата бяха с 5,3 на 100 повече.
През третото тримесечие на 2022 година статистиката регистрира най-голямо нарастване на броя на въведените в употреба жилищни здания по отношение на третото тримесечие на 2021 година - с 53,4 на 100, а жилищата в тях се усилиха с 52,8 на 100.
През второто тримесечие на 2022 година на годишна база с 30,1 на 100 повече бяха въведените в употреба жилищни здания, а жилищата в тях понижиха с 8,2 на 100.
Броят на въведените в употреба жилищни здания през първото тримесечие на 2022 година набъбна с 26,7 на 100, а жилищата в тях понижиха с 3,9 на 100 по отношение на същото тримесечие на 2021 година, сочи информация в Национален статистически институт.
През второто тримесечие на тази година се обръща наклонността с най-голям дял да са новопосторените жилища с две стаи, отбелязва Българска телеграфна агенция. През този интервал най-голям е делът на новопостроените жилища с три стаи (32,9 на сто), следват тези с две стаи (32 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4,2 на 100.
Справка в Национален статистически институт демонстрира, че през първото тримесечие на тази година най-голям е бил делът на новопостроените жилища с две стаи (36,1 на сто), следват тези с три стаи (31,5 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи – 5,4 на 100.
Тенденцията е такава и през четвъртото тримесечие на 2022 година - най-голям е делът жилищата с две стаи (35,5 на сто), следват тези с три стаи (34,8 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с една стая – 4,8 на 100. Подобна е картината и през третото тримесечие на предходната година надлежно - жилища с две стаи (37,9 на сто), с три стаи (33,6 на сто), с шест и повече стаи – 3,8 на 100.
През второто и първото тримесечие на предходната година обаче с най-голям дял са били новопостроените жилища с три стаи – 35,4 на 100, следвани от тези с две стаи (34,9 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4,8 на 100 и с три стаи (36 на сто), с две стаи (34,3 на сто). Практиката многостайните жилища нормално да са минимум е прекратена през първото тримесечие на предходната година, когато най-нисък е бил делът на жилищата с една стая – 4,5 на 100.
София остава водач измежду областите по брой въведени в употреба жилищни здания
През второто тримесечие на тази година най-вече жилищни здания са въведени в употреба в областите София (столица) - 204 здания с 1 168 жилища, Пловдив - 163 здания с 449 жилища, и Бургас - 130 здания с 1 352 жилища в тях. От началото на годината столицата е водач по брой въведени в употреба жилищни здания като се изключи третото тримесечие на 2022 година, когато отличник става област Пловдив.
Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2023 година е 500,1 хиляди кв. м, или със 17,6 на 100 повече в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година, а жилищната повърхност се усилва с 16 на 100 и доближава 395,9 хиляди кв. метра. Същевременно междинната потребна повърхност на едно новопостроено жилище понижава от 104,3 кв. м през второто тримесечие на 2022 година на 96,2 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.
Най-голяма междинна потребна повърхност на едно новопостроено жилище през второто тримесечие на тази година е записана в областите Силистра - 212,9 кв. м, и София - 157,0 кв. м, а най-малка - в областите Бургас - 53,0 кв. м, и Велико Търново - 72,3 кв. метра.
За първи път от 2022 година националната статистика регистрира спад на броя на въведените в употреба жилищни здания през второто тримесечие на годината. През този интервал с най-голям дял са новопостроените жилища с три стаи, с което се обръща наклонността от последните три тримесечия да преобладават новопостроените жилища с две стаи, демонстрира информация в уеб страницата на Националния статистически институт (НСИ).
По предварителни данни на Национален статистически институт броят на въведените в употреба жилищни здания през второто тримесечие на 2023 година е 1 180, а новопостроените жилища в тях са 5 198.
Спрямо второто тримесечие на 2022 година постройките са със 17 по-малко, или с 1,4 на 100, а жилищата в тях се усилват с 1 121, или с 27,5 на 100. Броят на въведените в употреба жилищни здания през първото тримесечие на 2023 година беше 1 289, а новопостроените жилища в тях са 4 427 и по отношение на първото тримесечие на 2022 година постройките бяха с 18 повече, или с 1,4 на 100, а жилищата в тях понижиха със 153, или с 3,3 на 100.
През четвъртото тримесечие на 2022 година въведените в употреба жилищни здания бяха 1 613, а новопостроените жилища в тях - 5 708, което беше с 32,1 на 100 повече по отношение на същия интервал на 2021 година, а жилищата бяха с 5,3 на 100 повече.
През третото тримесечие на 2022 година статистиката регистрира най-голямо нарастване на броя на въведените в употреба жилищни здания по отношение на третото тримесечие на 2021 година - с 53,4 на 100, а жилищата в тях се усилиха с 52,8 на 100.
През второто тримесечие на 2022 година на годишна база с 30,1 на 100 повече бяха въведените в употреба жилищни здания, а жилищата в тях понижиха с 8,2 на 100.
Броят на въведените в употреба жилищни здания през първото тримесечие на 2022 година набъбна с 26,7 на 100, а жилищата в тях понижиха с 3,9 на 100 по отношение на същото тримесечие на 2021 година, сочи информация в Национален статистически институт.
През второто тримесечие на тази година се обръща наклонността с най-голям дял да са новопосторените жилища с две стаи, отбелязва Българска телеграфна агенция. През този интервал най-голям е делът на новопостроените жилища с три стаи (32,9 на сто), следват тези с две стаи (32 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4,2 на 100.
Справка в Национален статистически институт демонстрира, че през първото тримесечие на тази година най-голям е бил делът на новопостроените жилища с две стаи (36,1 на сто), следват тези с три стаи (31,5 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи – 5,4 на 100.
Тенденцията е такава и през четвъртото тримесечие на 2022 година - най-голям е делът жилищата с две стаи (35,5 на сто), следват тези с три стаи (34,8 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с една стая – 4,8 на 100. Подобна е картината и през третото тримесечие на предходната година надлежно - жилища с две стаи (37,9 на сто), с три стаи (33,6 на сто), с шест и повече стаи – 3,8 на 100.
През второто и първото тримесечие на предходната година обаче с най-голям дял са били новопостроените жилища с три стаи – 35,4 на 100, следвани от тези с две стаи (34,9 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 4,8 на 100 и с три стаи (36 на сто), с две стаи (34,3 на сто). Практиката многостайните жилища нормално да са минимум е прекратена през първото тримесечие на предходната година, когато най-нисък е бил делът на жилищата с една стая – 4,5 на 100.
София остава водач измежду областите по брой въведени в употреба жилищни здания
През второто тримесечие на тази година най-вече жилищни здания са въведени в употреба в областите София (столица) - 204 здания с 1 168 жилища, Пловдив - 163 здания с 449 жилища, и Бургас - 130 здания с 1 352 жилища в тях. От началото на годината столицата е водач по брой въведени в употреба жилищни здания като се изключи третото тримесечие на 2022 година, когато отличник става област Пловдив.
Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през второто тримесечие на 2023 година е 500,1 хиляди кв. м, или със 17,6 на 100 повече в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година, а жилищната повърхност се усилва с 16 на 100 и доближава 395,9 хиляди кв. метра. Същевременно междинната потребна повърхност на едно новопостроено жилище понижава от 104,3 кв. м през второто тримесечие на 2022 година на 96,2 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.
Най-голяма междинна потребна повърхност на едно новопостроено жилище през второто тримесечие на тази година е записана в областите Силистра - 212,9 кв. м, и София - 157,0 кв. м, а най-малка - в областите Бургас - 53,0 кв. м, и Велико Търново - 72,3 кв. метра.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ