София. Опазването на обществения ред и управлението на язовирите дискутираха

София. Опазването на публичния ред и ръководството на язовирите дискутираха изпълнителна, законодателна и локална власт. Работната среща – полемика се състоя в Народното събрание по самодейност на Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ). В нея участваха народните представители от Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред, Комисията по районна политика, благоустройство и локално самоуправление и Комисията по околната среда и водите. Дискусията бе открита от ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева, която сподели, че проблемите на българските общини са главен ангажимент на законодателната институция. Караянчева означи, че кметовете и администрацията на общините са тези, които са най-близо до хората и най-добре знаят проблемите на българските жители. Тя подчертава и върху подписаното сред 44-ото Народно заседание и НСОРБ съглашение за съдействие. По тематиката за запазване на публичния ред бяха наранени въпроси като видеонаблюдението по пътищата и общинската полиция. Стана ясно и че Министерство на вътрешните работи ще създаде план за обединен народен център за вписване на нарушаванията. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов уточни, че със законодателни промени през 2011 година се е дала опция 50% от средствата от санкции за нарушение на закона да се влагат в построяването на инфраструктура там, където има централизация на тежки пътнотранспортни катастрофи. Според него може да се помогне на общините като се даде опция част от този % да отива и за тях. Коментирайки общинската полиция, Цветанов съобщи, че след това след въвеждането ѝ се е открило, че този законов механизъм няма да сработи в цялостния си размер. В тази връзка той обърна внимание върху Закона за частната охранителна активност. Председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов разяснява, че проблем в тази област са лимитираните пълномощия на чиновниците от съответните общини. Кметът на Стара Загора Живко Тодоров добави, че е належащо въвеждането на видеонаблюдението като съвременен прийом. По думите му би трябвало да може кметовете да могат да постановат санкции за превишена скорост. Той означи, че в случай че това се случи, те ще имат по-добра събираемост.
От опозицията в лицето на народния представител от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Манол Генов означиха, че икономическият резултат от слагането на стационарните камери по пътищата, ще е съвсем никакъв. Според Манол Генов не е ясно и кой ще влага в камерите. Обект на полемиката бяха ръководството на язовирите и промените в Закона за водите. По тази тематика от НСОРБ обърнаха внимание, че през 1990 година 4532 язовира стават общински и че ресурсът им не е задоволителен за ръководството им. Председателят на ДАМТН Петър Горновски съобщи, че класификацията на язовирите по величина и по заплаха ще помогне бъдещата активност на ДАМТН и регистрира, че точно това е заложено в измененията в Закона за водите. Той разясни, че сега съществуват доста „ гьолове “ и в случай че се одобряват законови промени, от ДАМТН ще могат да се съсредоточат върху към 4000 язовира. По думите му от тях би трябвало да се класифицират рисковите и тогава ще може да се търси финансиране, тъй като е ясно, че такова за всички внезапно няма да се случи. Заместник-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова регистрира, че 20 млн. лева са отделени от Оперативна програма „ Околна среда “ с бенефициенти общините за обезпечаване на поддръжката на язовирите. Председателят на Комисията по околната среда и водите Ивелина Василева означи, че за измененията в Закона за водите е нужен консенсус. По думите й тематиката за подкрепяне на общините в дейностите по поддържането на хидротехническите уреди, които са тяхна благосъстоятелност, е настояща и е обвързвана със отбраната на популацията, предварителната защита и положителната съгласуваност на всички институции. От Българска социалистическа партия обявиха, че измененията в закона, свързани с класификацията на язовирите, са прекомерно закъснели. На полемиката бе регистрирана и нуждата от основаването на воден кадастър.
Деница КИТАНОВА