Проф. Пламен Павлов: Непонятно е защо текстът на Захари Стоянов за Баташкото клане отпадна от уроците в училище, той е сакрален за нашия народ
София. Непонятно е за какво текстът на Захари Стоянов за Баташкото кръвопролитие отпадна от уроците в учебно заведение, той е сакрален за нашия народ. Това сподели историкът проф. Пламен Павлов в изявление за Агенция „ Фокус “ по отношение на отбелязването на 142 години от Баташкото кръвопролитие.
„ Подвигът на популацията на Батак, организацията му по време на въстанието и неговото желязно държание по време на потушаването на протеста и на ужасяващите кланета са пример за нас като нация. Батак за нас е пример на свято място – от най-светите места в нашата национална памет безспорно е Батак. И опитите за пренаписване на историята, които преди години се пробваха да ни постановат извън, са нелепи и бяха посрещнати с голямо публично отвращение “, сподели още проф. Павлов и посочи, че това не е отвращение за помиряване или спокойно битие на днешните нации на България и Турция, а е просто отстояване на историческата истина.
„ Мисля, че Иван Вазов го е описал най-добре, само че не по-малко въздействащо е и това изложение на Батак, което дава Захари Стоянов в „ Записки по българските въстания “. И за мен е неразбираемо за какво в българското обучение Записките на Захари Стоянов на процедура отпаднаха от уроците по история и литература, а от тях се учеше точно Баташкото кръвопролитие и събранието в Оборище. А Баташкото кръвопролитие демонстрира подвига на елементарните хора, на българина от междинната класа – изобщо на тогавашния родолюбив български народ, и тази голгота, която изживяват хората от Батак, а с тях и цяла България през кървавия май 1876 година Събранието в Оборище пък демонстрира, че там имаме същински народни представители, същински ангели. Там Захари Стоянов приказва без гняв, без рецензия, без отвращение по отношение на някои прояви в българския парламент след Освобождението. И още веднъж желая да прикани, когато се вършат стратегии и образователни принадлежности описанието на Баташката покруса никога да не отпада, защото това е текст, който за нас в някаква степен е сакрален и изцяло правилно отразява настроенията на нашия народ по време на Априлското въстание – неговото предпочитание за независимост и готовността му за всеотдайност в името на свободата “, сподели още историкът.
Проф. Парлов уточни, че и до момента споменът за тези събития приказва за геноцидната същина на самата Османска империя. „ Независимо от плануваните промени, от обещанията за конституция и от други какви ли не пропагандни трикове, на процедура тя си остава една мракобесна мощ. И опитите през днешния ден да бъде оправдана или както прави президентът Ердоган, да се показа за надали не стожер на цивилизацията, са извънредно погрешни. Османската империя има своята ислямска цивилизация, само че виждаме, че нейната политика във връзка с елементарното население, а да не приказваме на иноверното, на християнското население продължава да бъде ужасяваща, продължава да бъде геноцидна дори и през 1876 година – 20 години след следващото оповестяване на промени, на права, на свободи и така нататък “, сподели още той.
Цветилена СИМЕОНОВА
Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”
„ Подвигът на популацията на Батак, организацията му по време на въстанието и неговото желязно държание по време на потушаването на протеста и на ужасяващите кланета са пример за нас като нация. Батак за нас е пример на свято място – от най-светите места в нашата национална памет безспорно е Батак. И опитите за пренаписване на историята, които преди години се пробваха да ни постановат извън, са нелепи и бяха посрещнати с голямо публично отвращение “, сподели още проф. Павлов и посочи, че това не е отвращение за помиряване или спокойно битие на днешните нации на България и Турция, а е просто отстояване на историческата истина.
„ Мисля, че Иван Вазов го е описал най-добре, само че не по-малко въздействащо е и това изложение на Батак, което дава Захари Стоянов в „ Записки по българските въстания “. И за мен е неразбираемо за какво в българското обучение Записките на Захари Стоянов на процедура отпаднаха от уроците по история и литература, а от тях се учеше точно Баташкото кръвопролитие и събранието в Оборище. А Баташкото кръвопролитие демонстрира подвига на елементарните хора, на българина от междинната класа – изобщо на тогавашния родолюбив български народ, и тази голгота, която изживяват хората от Батак, а с тях и цяла България през кървавия май 1876 година Събранието в Оборище пък демонстрира, че там имаме същински народни представители, същински ангели. Там Захари Стоянов приказва без гняв, без рецензия, без отвращение по отношение на някои прояви в българския парламент след Освобождението. И още веднъж желая да прикани, когато се вършат стратегии и образователни принадлежности описанието на Баташката покруса никога да не отпада, защото това е текст, който за нас в някаква степен е сакрален и изцяло правилно отразява настроенията на нашия народ по време на Априлското въстание – неговото предпочитание за независимост и готовността му за всеотдайност в името на свободата “, сподели още историкът.
Проф. Парлов уточни, че и до момента споменът за тези събития приказва за геноцидната същина на самата Османска империя. „ Независимо от плануваните промени, от обещанията за конституция и от други какви ли не пропагандни трикове, на процедура тя си остава една мракобесна мощ. И опитите през днешния ден да бъде оправдана или както прави президентът Ердоган, да се показа за надали не стожер на цивилизацията, са извънредно погрешни. Османската империя има своята ислямска цивилизация, само че виждаме, че нейната политика във връзка с елементарното население, а да не приказваме на иноверното, на християнското население продължава да бъде ужасяваща, продължава да бъде геноцидна дори и през 1876 година – 20 години след следващото оповестяване на промени, на права, на свободи и така нататък “, сподели още той.
Цветилена СИМЕОНОВА
Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ