Kaлоян Паргов, БСП - София: Не трябва да допускаме истината за жестокото лице на фашизма и за героите на антифашистката съпротива да бъде подменена
София. Не би трябвало да позволяваме истината за жестокото лице на фашизма и за героите на антифашистката опозиция да бъде сменена. Това сподели ръководителят на групата на Българска социалистическа партия в Столичния общински съвет и водач на Българска социалистическа партия – София Калоян Паргов по време на възпоменателно митинг-поклонение във връзка 76 години от разстрела на Никола Вапцаров и неговите приятели Антон Иванов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и Антон Попов, съобщи кореспондент на Агенция „ Фокус “ .
„ 76 години ни разделят от оня юлски ден, в който бе пресечен животът и креативният път на гениалния български стихотворец Никола Вапцаров поради неговата има вяра в едно по-справедливо, по-хуманно общество, поради неговите леви хрумвания. Всяка година ние, социалистите и паметливите жители, се събираме тук, на гарнизонното стрелбище, с цел да почетем паметта на героите Антон Попов, Антон Иванов, Петър Боганов, Георги Минчев и Атанас Романов. Но в този ден сме длъжни да напомним кой и за какво лиши животът на тези млади мъже. Това е българският фашизъм, за който през днешния ден псевдодемократи с приповдигнат възторг настояват, че, видите ли, той не е съществувал. Същият този фиктивен съгласно тях фашизъм, който без съд и присъда ликвидира Гео Милев, Сергей Румянцев, Йосиф Хербс, Христо Ясенов, Георги Шейтанов. Днес, през второто десетилетие на 21 век, ние, българските жители, сме длъжни да заявим, че е имало фашизъм и антифашистка опозиция. Българските антифашисти се бореха за по-добър живот, за по-добър свят “, сподели още Паргов и уточни, че тази истина няма по какъв начин да бъде заличена 76 години по-късно.
„ Тук, на гарнизонното стрелбище, всеки един от шестимата политзатворници мигове преди разстрела се прости с околните си. В последните им думи няма и грам съмнение за смисъла на битката, за вярата в по-доброто бъдеще на хората. Ярка метафора на продължението на живота е сватбата на Антон Попов часове преди да бъде разстрелян. Вярата в бъдещето е главен претекст в прощалните думи на Антон Иванов, Петър Богданов, Атанас Романов и Георги Минчев. А също по този начин и в шедьовъра в международната любовна поезия на Вапцаров – „ Прощално “. Наш дълг и като социалисти, само че и като европейски жители е да не допуснем истината за жестокото лице на фашизма и за героите на антифашистката опозиция да бъде сменена. Да не допуснем да се изкривяват обстоятелствата и да се омаловажава подвигът. Наш дълг като потомци е да не позволяваме международният и талантлив стихотворец Никола Вапцаров за следващ път да бъде разстрелян. Не единствено би трябвало да пазим „ Моторни песни “ в учебниците, само че и да съхраним смисъла на неговата гениална лирика. Защото през последните месеци станахме очевидци на непростителен креативен вандализъм, в който стиховете на Вапцаров се трансфораха в долнопробна чалга. Ето за какво тук през днешния ден би трябвало да си обещаем, че ще отстояваме и отбраняваме паметта на героите и истината за техния героизъм. Поклон пред светлата им памет! “, сподели още Паргов.
Цветилена СИМЕОНОВА
„ 76 години ни разделят от оня юлски ден, в който бе пресечен животът и креативният път на гениалния български стихотворец Никола Вапцаров поради неговата има вяра в едно по-справедливо, по-хуманно общество, поради неговите леви хрумвания. Всяка година ние, социалистите и паметливите жители, се събираме тук, на гарнизонното стрелбище, с цел да почетем паметта на героите Антон Попов, Антон Иванов, Петър Боганов, Георги Минчев и Атанас Романов. Но в този ден сме длъжни да напомним кой и за какво лиши животът на тези млади мъже. Това е българският фашизъм, за който през днешния ден псевдодемократи с приповдигнат възторг настояват, че, видите ли, той не е съществувал. Същият този фиктивен съгласно тях фашизъм, който без съд и присъда ликвидира Гео Милев, Сергей Румянцев, Йосиф Хербс, Христо Ясенов, Георги Шейтанов. Днес, през второто десетилетие на 21 век, ние, българските жители, сме длъжни да заявим, че е имало фашизъм и антифашистка опозиция. Българските антифашисти се бореха за по-добър живот, за по-добър свят “, сподели още Паргов и уточни, че тази истина няма по какъв начин да бъде заличена 76 години по-късно.
„ Тук, на гарнизонното стрелбище, всеки един от шестимата политзатворници мигове преди разстрела се прости с околните си. В последните им думи няма и грам съмнение за смисъла на битката, за вярата в по-доброто бъдеще на хората. Ярка метафора на продължението на живота е сватбата на Антон Попов часове преди да бъде разстрелян. Вярата в бъдещето е главен претекст в прощалните думи на Антон Иванов, Петър Богданов, Атанас Романов и Георги Минчев. А също по този начин и в шедьовъра в международната любовна поезия на Вапцаров – „ Прощално “. Наш дълг и като социалисти, само че и като европейски жители е да не допуснем истината за жестокото лице на фашизма и за героите на антифашистката опозиция да бъде сменена. Да не допуснем да се изкривяват обстоятелствата и да се омаловажава подвигът. Наш дълг като потомци е да не позволяваме международният и талантлив стихотворец Никола Вапцаров за следващ път да бъде разстрелян. Не единствено би трябвало да пазим „ Моторни песни “ в учебниците, само че и да съхраним смисъла на неговата гениална лирика. Защото през последните месеци станахме очевидци на непростителен креативен вандализъм, в който стиховете на Вапцаров се трансфораха в долнопробна чалга. Ето за какво тук през днешния ден би трябвало да си обещаем, че ще отстояваме и отбраняваме паметта на героите и истината за техния героизъм. Поклон пред светлата им памет! “, сподели още Паргов.
Цветилена СИМЕОНОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ