“София не е България” - тази крилата фраза се опитва

“София не е България” - тази крилата фраза се пробва по известен метод да изясни разграничителните линии сред столицата и останалата част на страната. Разликата се вижда и в изборните резултати, и при междинните заплати. По данни на Националния статистически институт (НСИ), през третото тримесечие на тази година междинната заплата в София е била 1 704 лв., а за страната - 1 266 лв..

И още: популацията на България се топи с рекордна скорост. От 7 845 841 души през 2002 година, през 2018 то понижава до 7 000 039 души. В същото време популацията на София се усилва от 1 187 786 през 2002 година до 1 326 774 души през предходната. Това значи, че в София живеят към 19% от хората. Според друга таблица на Национален статистически институт, озаглавена “Население по градове и пол”, в края на предходната година в българските градове са живели 5 159 129 души. В този брой са включени “лицата, които живеят непрекъснато (имат сегашен адрес) в страната към 31.12. на съответната година и не са отсъствали от нея за интервал по-дълъг от една година”. Това число би трябвало тъкмо да отразява броя на градското население без мигриралите. От което следва, че в столицата живеят съвсем 26% от градското население на България.
По пътя на парите
При това статистическите данни не отразяват действително живеещите в столицата, защото - заради системата за гражданска регистрация - непрекъснат адрес се взима мъчно и изисква промяна на всички документи. Голям е броят на учениците, студентите и краткотрайните служащи, които не живеят непрекъснато в София. Данните не отразяват действително и емигриралите, защото те нямат обвързване да оповестяват напускането на страната пред управляващите.