София. Навършват се 90 години от двете унищожителни земетресения в

София. Навършват се 90 години от двете унищожителни трусове в Горна Тракия през 1928 година Това заяви за Агенция " Фокус " Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълготраен началник на секция „ Сеизмология ” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН). Всред земетресенията, подбудени на територията на България през XX век, най-унищожителни са две, станали преди 90 години на 14 и 18 април: човешки загуби 114, към 1000 ранени; негодни за обитаване 73 519 частни здания, 370 публични здания и лечебни заведения, 467 учебни заведения, 280 църкви, 105 селскостопански постройки, доста транспортни артерии и водопроводни линии; потърпевши над 240 села. Паричните разноски за възобновяване на публични здания и уреди след земетресенията по данни на основаната тогава Дирекция за подкрепяне и възобновяване на земетръсната област (Отчет на ДИПОЗЕ) са показани на графиката. Вижда се, че целта е върху “грижа за индивида ” – учебни заведения и лечебни заведения. Трябва да споменем, че интернационалните помощи тогава доближават над 60 милиона лв. от повече от 30 страни.
Епицентрите на земетресенията са сред с. Черна гора, Чирпан и Първомай (б. Борисовград) на 14 април и Садово-Поповица на 18 април 1928 година. На 14 април е Велика събота – в 11:20 преди обяд Тракийската равнина е мощно разтърсена от земетресение, каквото от дълго време не се помни. Първо рухват покривите, след това се разцепват стените. Дълги и необятни пукнатини се появяват в земята към Чирпан – сред селата Черна Гора и Тракия пукнатината е с дължина 37 км (информация от теренни изследвания на геолозите Георги Бончев и Петър Бакалов) и с поглъщане от 30-40 сантиметра южно от разлома. Минералните води в Меричлери краткотрайно се скриват. Според описания на претърпели земетресението: “Масивните къщи паднали незабавно, а паятновите почнали да се наклоняват, огъват, керемидите им се разхвърчали по дворовете. Улиците се разместили. Животните полудяли в оборите. ” Селата Черна гора, Оризово, Милево, Меричлери, Скобелево и град Първомай се покриват с черги и одеала. Тези “палатки ” се населяват от стреснати хора, изчакващи стихията да отмине, с цел да стегнат ударените си къщи. Уви. Трусовете не престават. Само четири дни по-късно, вечерта в Светла сряда, още веднъж по този начин мощно, само че по-дълготрайно люшкане нападна към този момент уязвени здания. В спонтанните подслони или край огньове популацията в Чирпанския регион е опазено най-малко от строполясване на стени. Не е по този начин, обаче, край Поповица и Садово – епицентърът доближава античния Пловдив. Новото пагубно земетресение с магнитуд 7.0 образува предел през река Черкезица при Поповица, поражда напуквания край Марица (амплитуда към 1.5 метра) и Стряма – общата дължина на пукнатините от двете огромни трусове доближава 115 км, улягане на речни наносни почви, изстискване на подпочвени води и пясък навътре в селските къщи, заливане на цялото село Любеново. А в Пловдив? – с изключение на повредите, непрестанно последващи разтърсвания засягат и душeвността на жителите. Да си помислим за обществения удар в един сегашен град с неконтролируеми промени на сградните конструкции… А там, в Горна Тракия, откакто сеизмичната активизация заглъхва за 3-4 години, оптималният магнитуд на сеизмичните прояви не доближава даже 5. Това не е успокояващо, въпреки и съпоставяне с последици от международни трусове да окуражава. При магнитуд към 6.8, какъвто се приписва на Чирпанското земетресение, съществуват и прекомерно трагични случаи. Например,
Спитакското земетресение с магнитуд 6.8 през 1988 година в Армения лиши от живот над 30 хиляди души; половината от 70 хиляди поданици на град Бам, Иран, починаха при земетресение с магнитуд 6.6 през 2003 година