София. Натискът за емиграция намалява. През 2002 г. 14% от

София. Натискът за емиграция понижава. През 2002 година 14% от младите споделяха, че нямат желание да емигрират, през 2014 година делът е 47%, а през 2018 година е 61%. Решението за емиграция все по-малко се възприема като преломен миг и от ден на ден като подвижност, улеснена от европейските стратегии за юношески пътувания. Това са данните от младежко проучване, показано от специалистите от Института по социология „ Иван Хаджийски “, социологическа организация „ Галъп интернешънъл “ и фондация „ Фридрих Еберт “ – проф. доктор Петър-Емил Митев, доцент Борис Попиванов, Първан Симеонов, доцент Сийка Ковачева, доктор Хелене Кортлендер и Мария Петрова на конференция в постройката на Българска телеграфна агенция.
Изводи от проучването сочат, че младото потомство в България демонстрира възходяща европейска еднаквост и дружно с това растящи признаци на шовинизъм. Намерението за емиграция не е толкоз мощно, както в предходни години, само че отчуждението измежду ромите, да вземем за пример, се задълбочава. Като че ли за пръв път страхът от обществени несправедливости изпъква и това е още един признак на превъзмогване на известния индивидуализъм, който младото потомство в предходни интервали споделяше. Днешните млади са по-социални, може би по-прагматични, по-оптимистични, по-отдалечени от гражданска и политическа интензивност и от ден на ден отлагащи напускането на родителския дом.
Сред страховете на младежта с 45% от споменавания изпъква обществената неправда. Сериозно е чувството за корупция – в 42% от отговорите, както и бедността – още веднъж в 42%. Въобще, общественото измежду младежите стартира да се уравновесява с господстващия в предходните години индивидуализъм. Това се потвърждава и от обстоятелството, че измежду младото потомство обществените мрежи изместват малкия екран като главен медиен канал.
Заедно с европейското възприятие, може би пораства и национализмът по проявяване на национализъм и шовинизъм, българските младежи застават в челото на района. Расте декларативната обвързаност към брака и двудетния модел, само че в това време статистиката демонстрира, че бракът от ден на ден се отсрочва, както и напускането на родителския дом.
Сексуалната разкрепостеност се популяризира. Ако през 2014 година 42% намираха въздържанието преди сватбата за остаряло разбиране, в този момент този дял е 66%.
Смартфоните, колите и компютрите се считат за наложително, без значение какъв витален стандарт имат младежите.
За банална цел се счита също по този начин – висшето обучение (разбира се, като се изключи ромите). През 1987 година 54% желаеха висше обучение, през 1995 година – 62%, през 2002г. – 69%, през 2014 година – 73%, а в този момент са 59%, т.е. наклонността за растеж се пречупва. Младежите всеобщо споделят разминавания в условията на пазара на труда и това, което получават в университета. Като водещ аршин за намиране на работа, изпъква шансът. А общо близо 60% са съгласни, че у нас е евентуално или по-скоро допустимо оценките да се купуват.
Като цяло поколението е настроено по-оптимистично, сякаш по-прагматично, в това време все по-дистанцирано от политиката и формите на гражданско присъединяване. Минимални са желанията за присъединяване в разнообразни форми на активизъм.

Изследването „ Българската юноша 2018/2019 “, извършено от „ Галъп интернешънъл “ по поръчка на фондация „ Фридрих Еберт “, бюро България, е част от интернационалния проучвателен план „ Изследвания за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019 “ и цели да разпознава, опише и проучва младежките настройки и модели на държание в актуалното общество. Допитването е извършено измежду младежи на възраст сред 15-29 години по едно и също време в 10 страни от Югоизточна Европа през 2018 година