Алфа Рисърч: Нараства одобрението за премиера Бойко Борисов в резултат от външно-политическата активност
София. Нараства утвърждението за премиера Бойко Борисов (от 33% до 36%) в следствие най-много от външно-политическата интензивност и председателството на Съвета на Европейски Съюз. Това демонстрират резултатите от регулярното изследване на обществено-политическите настройки на Агенция „ Алфа Рисърч ”.
Регулярното тримесечно изследване на Алфа Рисърч е извършено е в интервала 15 – 24 март 2018г. измежду 1025 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица.
Доверие в държавното управление и министрите
Две трендове в публичните настройки към активността на държавното управление се открояват в края на месец март:
Запазване доверието на 21% от българските жители и повишаване на утвърждението за премиера Б. Борисов (от 33% до 36%) в следствие най-много от външно-политическата интензивност и председателството на Съвета на ЕС;
4%-ов растеж в каузи на критиците на кабинета, като разследване от поредицата вътрешно-политически кавги.
През последните три месеца външно-политическите тематики, както и интензивността на българското държавно управление по тях, оказват мощно и на моменти определящо въздействие върху публичното мнение. Мнозинството от българите не престават да отстояват участието в Европейски Съюз и НАТО като значими за страната цели. Същевременно, изострянето на взаимоотношенията Европейски Съюз – Русия, ЕС-Турция, както и разликите сред партии и институции по реакциите и ролята на България в тях, оформят сериозна алена линия в българското общество. Случаи като държанието на съветския патриарх Кирил при визитата му по случай националния празник срещат остра реакция: за 67% то е недопустимо освен поради накърнената национална горделивост, само че и поради по-широкия прочит на тези думи като условие по какъв начин да се държи и развива една суверенна страна. Което води до следващия непредвиден резултат върху публичното мнение. Защото надали някой можеше да планува, че тъкмо след 3-ти март, всекидневно мощните благосклонности на българите към Русия ще отбележат натоварен спад – от 66% до 56%.
Макар и постоянно засенчвано от настоящи кавги, българското европредседателство, оказва своето влияние върху публичните настройки. Малко над половината от пълнолетните поданици на страната наблюдават едни или други негови прояви. Най-голяма част, 37%, правят оценка като сполучлив неговия ход досега, против 13% като несполучлив. 50% показват поддръжка за държавното управление в напъните му да сложи интеграцията на страните от Западните Балкани във фокуса на европейския дневен ред.
Въпреки позитивните оценки за външната политика, вътрешните политики не престават да генерират сериозни настройки към държавното управление. Противоречивите му дейности във значими за всекидневието на хората сфери - стопанска система, битка с престъпността и корупцията, правораздаване, опазване на здравето - съпътстващите ги кавги, както и периодическите търкания сред съдружните сътрудници подхранват чувството за неоползотворени благоприятни условия и управнически дефицити. Най-критични към държавното управление са както симпатизантите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи от дребните обитаеми места, по този начин и по-взискателните, с по-високи упования поданици на огромните градски центрове. Разликата сред тях е, че левите гласоподаватели не поддържат и външната политика на държавното управление, до момента в който градската междинна класа е с безапелационна проевропейска ориентировка.
Най-сериозен отзив във вътрешен проект продължава да има договорката за продажбата на ЧЕЗ. 42% от пълнолетните поданици на страната припознават в този скандал опит за дискредитиране и събаряне на кабинета. Реакцията на ръководещите обаче оставя у болшинството от 57% усещането, че държавното управление е забъркано в нея по някакъв метод.
Конкретните събития се отразяват релативно едва на общото доверие към кабинета, само че имат доста въздействие върху оценката за работата на обособените министри. Като най-успешен продължава да се откроява вицепремиера Томислав Дончев (с показател за активността си от 22.4), следван от военния министър Красимир Каракачанов (11.6). Място измежду „ отличниците “ намират и директно ангажираните с външно-политическата активност министри Лиляна Павлова (8.6) и Екатерина Захариева (6.1).
В другия завършек на таблицата, с релативно най-ниски оценки, се нареждат министрите на правораздаването Цецка Цачева (с негативен показател от -19.9), вицепремиера Валери Симеонов (17.3), и внезапно намалила рейтинга си енергиен министър Теменужка Петкова (-16.4).
Доверие в институциите
Българските жители не престават да демонстрират висока сдържаност към активността на болшинството от институциите в страната.
Изключение от тази наклонност прави президентът Р. Радев, който се употребява с доверието на 59% от пълнолетните поданици на страната. Въпреки позитивния тренд обаче, част от дейностите му също се посрещат сериозно. Ползвайки се със доста по-висок заем на доверие от водача на Българска социалистическа партия, той получава повече положителни оценки като вътрешен коректив на ръководещите, в сравнение с опозицията, само че не получава такива във връзка с външно-политическите им дейности. Едва идващите месеци ще покажат по какъв начин ще се развие динамичността в тези връзки.
Одобрението за Народното събрание (12%) и ръководителя му Цв. Караянчева (21%) бележи леко усъвършенстване през първите три месеца от годината. Въпреки това Народното събрание продължава да търпи сериозна рецесия на публично доверие.
Аналогична е обстановката с отношението към правораздавателните и правоохранителни институции, чиято активност е придружена от трайна рецензия: съд (9% позитивни оценки против 56% отрицателни), основен прокурор (10% позитивни оценки против 43% отрицателни). Поредицата от случаи на битови закононарушения през последните месеци се отразява в изразителен спад на утвърждението за работата на полицията (от 27% на 20%) и мощен растеж в неодобрението (от 30% до 41%).
Регулярното тримесечно изследване на Алфа Рисърч е извършено е в интервала 15 – 24 март 2018г. измежду 1025 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица.
Доверие в държавното управление и министрите
Две трендове в публичните настройки към активността на държавното управление се открояват в края на месец март:
Запазване доверието на 21% от българските жители и повишаване на утвърждението за премиера Б. Борисов (от 33% до 36%) в следствие най-много от външно-политическата интензивност и председателството на Съвета на ЕС;
4%-ов растеж в каузи на критиците на кабинета, като разследване от поредицата вътрешно-политически кавги.
През последните три месеца външно-политическите тематики, както и интензивността на българското държавно управление по тях, оказват мощно и на моменти определящо въздействие върху публичното мнение. Мнозинството от българите не престават да отстояват участието в Европейски Съюз и НАТО като значими за страната цели. Същевременно, изострянето на взаимоотношенията Европейски Съюз – Русия, ЕС-Турция, както и разликите сред партии и институции по реакциите и ролята на България в тях, оформят сериозна алена линия в българското общество. Случаи като държанието на съветския патриарх Кирил при визитата му по случай националния празник срещат остра реакция: за 67% то е недопустимо освен поради накърнената национална горделивост, само че и поради по-широкия прочит на тези думи като условие по какъв начин да се държи и развива една суверенна страна. Което води до следващия непредвиден резултат върху публичното мнение. Защото надали някой можеше да планува, че тъкмо след 3-ти март, всекидневно мощните благосклонности на българите към Русия ще отбележат натоварен спад – от 66% до 56%.
Макар и постоянно засенчвано от настоящи кавги, българското европредседателство, оказва своето влияние върху публичните настройки. Малко над половината от пълнолетните поданици на страната наблюдават едни или други негови прояви. Най-голяма част, 37%, правят оценка като сполучлив неговия ход досега, против 13% като несполучлив. 50% показват поддръжка за държавното управление в напъните му да сложи интеграцията на страните от Западните Балкани във фокуса на европейския дневен ред.
Въпреки позитивните оценки за външната политика, вътрешните политики не престават да генерират сериозни настройки към държавното управление. Противоречивите му дейности във значими за всекидневието на хората сфери - стопанска система, битка с престъпността и корупцията, правораздаване, опазване на здравето - съпътстващите ги кавги, както и периодическите търкания сред съдружните сътрудници подхранват чувството за неоползотворени благоприятни условия и управнически дефицити. Най-критични към държавното управление са както симпатизантите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи от дребните обитаеми места, по този начин и по-взискателните, с по-високи упования поданици на огромните градски центрове. Разликата сред тях е, че левите гласоподаватели не поддържат и външната политика на държавното управление, до момента в който градската междинна класа е с безапелационна проевропейска ориентировка.
Най-сериозен отзив във вътрешен проект продължава да има договорката за продажбата на ЧЕЗ. 42% от пълнолетните поданици на страната припознават в този скандал опит за дискредитиране и събаряне на кабинета. Реакцията на ръководещите обаче оставя у болшинството от 57% усещането, че държавното управление е забъркано в нея по някакъв метод.
Конкретните събития се отразяват релативно едва на общото доверие към кабинета, само че имат доста въздействие върху оценката за работата на обособените министри. Като най-успешен продължава да се откроява вицепремиера Томислав Дончев (с показател за активността си от 22.4), следван от военния министър Красимир Каракачанов (11.6). Място измежду „ отличниците “ намират и директно ангажираните с външно-политическата активност министри Лиляна Павлова (8.6) и Екатерина Захариева (6.1).
В другия завършек на таблицата, с релативно най-ниски оценки, се нареждат министрите на правораздаването Цецка Цачева (с негативен показател от -19.9), вицепремиера Валери Симеонов (17.3), и внезапно намалила рейтинга си енергиен министър Теменужка Петкова (-16.4).
Доверие в институциите
Българските жители не престават да демонстрират висока сдържаност към активността на болшинството от институциите в страната.
Изключение от тази наклонност прави президентът Р. Радев, който се употребява с доверието на 59% от пълнолетните поданици на страната. Въпреки позитивния тренд обаче, част от дейностите му също се посрещат сериозно. Ползвайки се със доста по-висок заем на доверие от водача на Българска социалистическа партия, той получава повече положителни оценки като вътрешен коректив на ръководещите, в сравнение с опозицията, само че не получава такива във връзка с външно-политическите им дейности. Едва идващите месеци ще покажат по какъв начин ще се развие динамичността в тези връзки.
Одобрението за Народното събрание (12%) и ръководителя му Цв. Караянчева (21%) бележи леко усъвършенстване през първите три месеца от годината. Въпреки това Народното събрание продължава да търпи сериозна рецесия на публично доверие.
Аналогична е обстановката с отношението към правораздавателните и правоохранителни институции, чиято активност е придружена от трайна рецензия: съд (9% позитивни оценки против 56% отрицателни), основен прокурор (10% позитивни оценки против 43% отрицателни). Поредицата от случаи на битови закононарушения през последните месеци се отразява в изразителен спад на утвърждението за работата на полицията (от 27% на 20%) и мощен растеж в неодобрението (от 30% до 41%).
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ