Денят 9 септември в българската история
София. На тази дата през 924 година - пред стените на Константинопол цар Симеон I Велики и император Роман І Лакапин, подписват помирение, а не дълготраен мир, за какъвто упорства византийската страна. През 1885 година княз Александър І Батенберг с декрет назначава княжеско комисарство за Източна Румелия в състав: Георги Странски, Петко Рачов Славейков и Йоаким Груев.
На тази дата през 1943 година в нарушаване на конституцията ХХV Народно заседание избира регентство в състав: проф. Богдан Филов, член от царската фамилия – княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов. Година по-късно - 1944 година - в България се прави прелом и Отечественият фронт (ОФ) овладява властта. През 1948 година умира Фердинанд Сакскобургготски – български княз /1887 – 1908/ и цар /1908 – 1918/. Основател на династията на Кобургите в България.
2000 година
Международната организация за отчитане на корупцията класира България на 52-ро място от 90 страни. От 16 страни от Източна Европа България е на 9-о място.
Публикуват се публични статистически данни, според които през последните 7 години от започването на приватизацията 5330 предприятия са станали частни. Съществуват още към 1000 държавни предприятия, които могат да бъдат приватизирани. До този миг сред 50 и 80 % от собствеността към този момент е частна, а разликата се дължи на другите критерии за отчитане.
1975 година
Започва постоянно да се излъчва Втора стратегия по Българската телевизия. Експерименталното лъчение стартира година по-рано. От 01 юни 1992 година Втора стратегия е именувана като " Ефир 2 ". Тя е закрита на 4 октомври 1998 година
1974 година
Прекратено е заглушаването на всички честоти на предаванията на радио " Гласът на Америка ". В края на 1977 година, обаче то е възобновено и провокира митингите на посолството на Съединени американски щати в България.
Започват денонощни предавания на стратегия " Хоризонт " на Българското национално радио.
Програма “Хоризонт ” е основана през 1971 година като опция на формалната стратегия “Христо Ботев ”.
1972 година
Българската национална телевизия излъчва първото си цветно предаване – манифестацията от площад " 9 септември " (днешен " Александър Батенберг " ). Започва работа Варненското телевизионно студио.
1945 година
За първи път се празнува " Денят на свободата " - формален празник и задочен ден. Във връзка с годишнината на 9 септември са помилвани и освободени от пандиза към 900 души, наказани от така наречен Народен съд (вкл. Никола Мушанов и Димитър Гичев), а над 1000 души са пуснати от трудовите лагери.
От Москва в страната се завръща Васил Коларов.
Той се завръща в България през 1945 година и се включва в управлението на Българска работническа партия (к). Започва да се изявява в същото време като деен политически и публичен деятел. Избран е за ръководител на ХXVI Обикновено национално заседание (1945 г.), а след провъзгласяването на България за Народна република (15 септември 1946 г.) и за краткотраен ръководител на републиката. Ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция (1946-1947 г.), където се подписва мирният контракт с България. От 7 ноември 1946 година е ръководител на VI Велико национално заседание. От декември 1947 година е подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи. След гибелта на Г. Димитров (юли 1949 г.) е назначен за ръководител на Министерския съвет. Васил Коларов умира на 23 януари 1950 година
1944 година
В България се прави прелом и Отечественият фронт (ОФ) овладява властта. Превратът е осъществен благодарение на настоящи офицери от Българската войска, минали на страната на Отечествен фронт, руските войски, навлезли в България на 8 септември и партизани.
Отечественият фронт (ОФ) е обществено-политическа организация, формирана през 1942 година от левите политически сили у нас. Главната й цел е обща битка против хитлеристите и техните български поддръжници. В организацията членуват Българската работническа партия, Българския аграрни национален съюз " Пладне ", Политическия кръг " Звено ", Българската работническа социалдемократическа партия и самостоятелни интелектуалци.
На 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. Веднага по-късно Политбюро на Централния комитет на Работническата партия и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа войска (НОВА) създават проект и стартират да го реализират още на другия ден – 6 септември. В редица селища на страната се открива отечественофронтовска власт, разрушават се затвори. Избухват стачки – на трамвайните чиновници в столицата, на миньорите в Перник и други, провеждат се демонстрации и манифестации. Преминаването на границата от руските войски на 8 септември дава нов подтик на революционните събития в страната. Правителството на Константин Муравиев дава заповед на българската армия да не оказва въоръжена опозиция на частите на Съветската войска.
Главният удар на смяната е плануван за 8 против 9 септември 1944 година Малко след 2 часа след среднощ е превзето Военното министерство, след което се поставя ръка на другите стратегически обекти в столицата – Министерството на вътрешните работи, Централната поща, Радиото, Централната гара и други Веднага по-късно е образувано държавно управление с министър-председател Кимон Георгиев (от Политически кръг " Звено " ) и в следния състав: Българската работническа партия има 4-ма представители – Добри Терпешев, Антон Югов, Минчо Нейчев и Рачо Ангелов; Български земеделски народен съюз – 4-ма (Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански), Политически кръг " Звено " – 4-ма (Кимон Георгиев, Петко Стайнов, Дамян Велчев и Станчо Чолаков), Българската работническа социалдемократическа партия (БРДСП) – 2-ма (Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков) и самостоятелните интелектуалци – 2-ма (Петко Стоянов и Димо Казасов). В несъгласие с конституцията, държавното управление издава постановления за освобождение от служба на регентите проф. Богдан Филов, княз Кирил и ген. Никола Михов и за назначение на нов Регентски съвет, в който влизат проф. Венелин Ганев (независим), Цвятко Бобошевски (независим) и Тодор Павлов (комунист). Членовете на освободеното регентство са задържани незабавно след освобождението им от служба. По-късно са наказани на гибел от Народния съд и са екзекутирани на 1 и 2 февруари 1945 година
Рано сутринта на 9 септември кабинетът се обръща по радиото с манифест към българския народ.
В същия ден държавно управление се обръща към Съюз на съветските социалистически републики с молба за помирение и руското командване приключва военните дейности против България от 22 ч. българско време.
1943 година
В нарушаване на конституцията ХХV Народно заседание избира регентство в състав: проф. Богдан Филов (на снимката), член от царската фамилия – княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов. Според Търновската конституция в състава на регентството не могат да влизат най-близките родственици на княза.
Назначаването на регентство е наложено от събитието, че на 28 август 1943 година цар Борис III умира, а цар Симеон II е малолетен.
Регентството е краткотрайно ръководство на едно или няколко лица, когато монархът е невръстен, дълготрайно боледува или отсъства от страната или престолът е овакантен.
1908 година
В интервала 5 - 9 септември в Източните железници е проведена стачка от синдикати, учредени от българските социалдемократи Илия Янулов и Григор Василев. На 6 септември БДЖ и Дирекцията на железниците подписват съглашение и на 9 септември Източните железници са окупирани от българската войска (на османска територия от османски части) и стачката е прекъсната. Правителството отхвърля да ги върне на компанията, само че предлага да ги откупи макар митингите на Портата.
1903 година
Главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към българското държавно управление с молба за оказване на помощ.
Илинденско-Преображенското въстание е всеобщо национално въстание, проведено и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). То има за цел да освободи останалите под Османска власт български земи в Македония и Одринско.
По силата на Берлинския контракт (1878 г.) Македония и Одринско остават в рамките на Османската империя. Това провокира остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се помири с волята на западните Велики сили, наложили това решение, и стартира битка незабавно след оповестението на решенията на Берлинския конгрес. Борбата придобива проведен темперамент след основаването на ВМОРО през есента на 1893 година в Солун. Скоро по-късно в Македония и Одринско е основана гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 година е сложено началото и на четническия институт, който изиграва значима роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват ситуацията в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание (1902 г.), предизвикано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, води до разгрома на огромен брой революционни комитети и заплашва организацията от нови провали. Възползвайки се от това въстание, турското държавно управление съсредоточва огромни военни и полицейски сили в тези две области. Това води до сблъскване с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното експлоадиране на въстанието. В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО. В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи – Гоце Делчев, Дамян Груев, Георги (Георче) Петров и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегично, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска се допуска, че не могат да бъдат изключително ефикасни. На извършения в Смилево областен конгрес е направен проектът за въстаническите дейности. Избран е управителен щаб в състав Дамян (Дамян) Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да дефинира датата на въстанието. На 21 април (по остарял стил) край с. Баница е погубен Гоце Делчев. При все това подготовката за въстанието не стопира. След конгреса в Смилево следва и различен конгрес, призован в местността Петрова равнища в Странджа, където е разискван проектът за въстаническите дейности в Одринско и е избран съставът на бойното ядро в този регион: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 година, откъдето идва и името му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците съумяват да освободят доста селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то доближава с оповестяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския завършек на Одринския революционен окръг въстаническите чети засилват своите дейности и съумяват да приковат за известно време обилни вражески сили. В освободените селища е открита революционно-демократична власт по образеца на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е несъмнено за 14 септември (Кръстовден), само че на процедура избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се развихрят в Мелнишко. Сблъсквания сред въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг дейностите на въстаниците се показват най-вече в образуване и осъществяване на атентати, вследствие на които са разрушени значими стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Разчитайки на личните си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца против неведнъж превъзхождащия го съперник, само че не съумява да удържи неговия натиск. За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук. Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си огнища и да търсят избавление в България.
1885 година
Княз Александър І Батенберг с декрет назначава княжеско комисарство за Източна Румелия в състав: Георги Странски (на снимката), Петко Рачов Славейков и Йоаким Груев.
Комисарството в Южна България е краткотрайна институция, основана след провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. То ръководи Източна Румелия от името на княз Александър I Батенберг. Пристъпва се последователно към сливане на администрацията й с тази на Княжеството. От 1 януари 1886 година в Източна Румелия влизат в действие признатите в Княжеството закони. Комисарството престава да съществува след интернационалното признание на Съединението, последвало след подписването на Българо-турската конвенция 1886 година От 24 юни същата година функционалностите му се поемат от Народното събрание в Княжеството.
924 година
Пред стените на Константинопол цар Симеон I Велики и император Роман І Лакапин, подписват помирение, а не дълготраен мир, за какъвто упорства византийската страна.
Симеон I Велики е български княз (от 893 година до 917 г.) и цар (от 917 година до 927 г.). Син е на княз Борис I (заемал престола от 852 година до 889 г.). Роден е през 864 година Завършва Магнаурската школа в интервала на най-големия й подем, като при образованието си в нея се среща с творбите на античните писатели и философи (Магнаурската школа е висше учебно заведение във византийската столица Константинопол, считано за едно от най-хубавите образователни заведения в средновековието). Съвременниците на Симеон І Велики го назовават " полугрък ", " цар книголюбец " и " нов Птолемей " поради доста положителното му елино-византийско обучение. Замонашава се в Цариград още преди завършването на висшето си обучение.
След завръщането си в България (886 г.) е подготвян от татко си за глава на българската черква. През 893 година княз Владимир – Расате (първородният наследник на княз Борис І и престолонаследник) се отхвърля от християнството и стартира да възстановява в България езичеството. Княз Борис І смъква от престола Владимир, заповядва да бъде ослепен и слага отпред на страната другия си наследник – Симеон.
Веднага откакто Симеон І заема престола връзките с Византия се изострят заради обстоятелството, че византийският император Лъв VI Философ реалокира тържището на български артикули от Цариград в Солун. В отбрана на българските търговци, изложени на произволите на локалните византийски управляващи, и след отхвърли на Византия за смяна на тази разпоредба Симеон I навлиза в Източна Тракия и разрушава византийците при Одрин. Така в продължение на едно десетилетие той води 4 войни с Византия, провокирани от нея.
През 913 година Симеон I с българската армия доближава стените на Цариград. Това принуждава Византия да признае на Симеон I купата цар, която е по-висша от купата княз. През 914 година Византийската власт анулира това свое решение. Тогава българските войски нахлуват още веднъж в Източна Тракия и завладяват Одрин.
На 20 август 917 година в Ахелойската борба византийската армия е обкръжена и избита. Вследствие на тази победа през 918 година Симеон І се прогласява за император на ромеите, а българският архиепископ е провъзгласен за патриарх.
През 921 година една българска войска доближава до Дарданелите, превзема Галиполския полуостров и се пробва да премине на малоазийския бряг. През 923 година цар Симеон I още веднъж се явява пред стените на Цариград. Византия поисква да стартират договаряния за мир. Такъв не е подписан, само че българите снемат обсадата. След това се насочва към Сърбия (924 г.), която е превърната в българска провинция.
Започва мерки за нова война с Византия, само че на 27 май 927 година ненадейно умира от сърдечен удар.
При ръководството на Симеон I България доближава своето най-голямо политическо, военно и културно господство. България опира на 3 морета - Черно, Бяло и Адриатическо. Симеон I има купа и състояние, равностойни на византийския василевс. Той е вторият държател след Карл Велики, който придобива купа, равнозначна на тази на византийския император. Българската черква си извоюва автокефалност (независимост). Царуването на Симеон I се дефинира като Златен век за българската книжнина и просвета. Осъществява културна и религиозна промяна, като заменя гръцкия език и книжнина със старобългарска и византийското духовенство с българско. България се трансформира в нравствен център на славянския свят. Голям подем доближават архитектурата и изкуството. Построени са доста нови църкви, замъци, пътища. Столицата е преместена във Велики Преслав, който по време на ръководството на Симеон І се трансформира в един от главните културни центрове на Югоизточна Европа и град, съперничещ на Цариград по величие. В България идват учениците на светите равноапостоли Кирил и Методий. Сам се занимава с книжовна активност и взе участие в културния живот на страната. Някои създатели отъждествяват Симеон I с Черноризец Храбър.
На тази дата умират:
1948 година
Умира Фердинанд Сакскобургготски – български княз /1887 – 1908/ и цар /1908 – 1918/. Основател на династията на Кобургите в България.
1932 година
Умира Стоян Стоянов Заимов –български възрожденец, бунтовник, образован деятел, държавник и публицист. Роден е на 12 август 1853 година в Чирпан. През 1867 година постъпва в класното учебно заведение в Стара Загора. Член е на революционен комитет в града. Прехвърля се в Пловдив, където приключва педагогичен курс (1870-1871 г.) и стартира да учителства. След нападение над хасковски господар е заточен в Диарбекир, откъдето след това заобикаля. През 1874 година се трансферира в Румъния. В Браила редактира вестник " Михал " (1875 г.). Участва в основаването на Гюргевския централен комитет, избран е за деятел на Врачанския революционен окръг. Заловен е от турските управляващи и е наказан на пожизнен затвор в Мала Азия (крепостта " Сен Жан д’Акр " ). След Освобождението учи в Педагогическия институт в Москва (1880-1882 г.), учителства в разнообразни градове на България, шеф е на Народната библиотека в София и други Автор е на мемоарното произведение " Миналото " (1884-1888 г.), от което излизат единствено 4 от замислените 12 тома. Популярна е и биографичната му книга " Васил Левски. Живот и активност " (1895 г.).
На тази дата са родени:
1941 година
Роден е Станислав Стратиев (псевдоним на Станко Стратиев Миладинов) – български белетрист, драматург и сценарист. През 1968 година приключва българска лингвистика в Софийския университет “ Св. Климент Охридски ”. През 1962 година работи като фрезист в цех “Васил Коларов ”. В интервала 1986-1976 година е редактор на вестник “Стършел ”. Член е на Съюза на българските писатели. За първи път печата през 1958 година във вестник “Средношколско знаме ”. Първите си триумфи реализира в прозата с творбите “Пътешествие без куфар ”, “Самотните вятърни мелници ”, “Диви пчели ”, “Кратко слънце ”, “Пейзаж с куче ”, “Живот в небето ”, “Замъци от плява ”. Утвърждава се като един от най-талантливите и смели сатирици изобличители в българска спектакъл - “Римска баня ”, “Сако от велур ”, “Рейс ”, “Земята се върти ”, “От другата страна ”, “Подробности от пейзажа ”, “Мамут ”, “Балкански синдром ”, “Живот в небето ”, “Българският модел ”. През 1993 година излизат като обособени книги “Българският модел ” и “Упражнения по другост ”. В киното стартира с името на одобрен прозаик и драматург. Сценариите му, написани професионално, са преди всичко акомодации на негови пиеси и повести. В тях подлага на критика консумативния дух на така наречен зряло обществено общество. С редки изключения филмите, осъществени по негови сюжети, се радват на дружелюбен зрителски банкет: “Пазачът на крепостта ” (1973 г.), “Гардеробът ” (тв, 1975 г.), “Формула’73 ”, “Кратко слънце ” (1979 г.), “Слънце на детството ” (тв, 1981 г.), “Оркестър без име ” (1982 г.), “Равновесие ” (1983 г.), “Българският модел’93 ” (тв, 1993 г.), “Оркестър без име ” II (1994 г.). Награди: на София за литература и театър; “Чудомир ” за комичен разказ; “Хитър Петър ” за сатирична книга (1993 г.). През 1991 година взема първа премия на Международния конкурс за европейски пиеси в Мобьож, Франция. През 1993 година печели Втора премия на Световен конкурс, за драма на Военновъздушни сили. Носител е на сребърен орден на Московския кинофестивал. Пиеса “Мотиви за кларинет ” (2001 г.). Умира на 9 септември 2001 година
1828 година
Роден е Йоаким Груев (Й. Г. Пройчев) - български възрожденски публицист и възпитател. Учи при З. Круша, Н. Рилски, Хр. Пулеков. От 1844 година е възпитаник в гръцки учебно заведение в Пловдив. От 1856 година до 1868 година е преподавател в българското класно учебно заведение в Пловдив, взема присъединяване в църковната битка. Изпълнява редица длъжности в турската администрация. По време на Априлското въстание е затворен в Пловдивския затвор. След Освобождението работи в правосъдната власт, шеф е на просвещението в Източна Румелия (1879-1884 г.), помощник-княжески комисар на Пловдивска област, шеф на Пловдивската девическа гимназия. Дописен член е на българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките) от 1881 година, постоянен член е от 1884 година Разнообразна е активността му в областите лингвистика (един от основателите е на пловдивската правописна етимологична школа, преводач е, побългарител е, стихотворец е, съставител е на учебници по граматика), етнография, естествени науки и други Създател е на националната библиотека " Иван Вазов " в Пловдив. Умира на 1 август 1912 година в Пловдив.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
На тази дата през 1943 година в нарушаване на конституцията ХХV Народно заседание избира регентство в състав: проф. Богдан Филов, член от царската фамилия – княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов. Година по-късно - 1944 година - в България се прави прелом и Отечественият фронт (ОФ) овладява властта. През 1948 година умира Фердинанд Сакскобургготски – български княз /1887 – 1908/ и цар /1908 – 1918/. Основател на династията на Кобургите в България.
2000 година
Международната организация за отчитане на корупцията класира България на 52-ро място от 90 страни. От 16 страни от Източна Европа България е на 9-о място.
Публикуват се публични статистически данни, според които през последните 7 години от започването на приватизацията 5330 предприятия са станали частни. Съществуват още към 1000 държавни предприятия, които могат да бъдат приватизирани. До този миг сред 50 и 80 % от собствеността към този момент е частна, а разликата се дължи на другите критерии за отчитане.
1975 година
Започва постоянно да се излъчва Втора стратегия по Българската телевизия. Експерименталното лъчение стартира година по-рано. От 01 юни 1992 година Втора стратегия е именувана като " Ефир 2 ". Тя е закрита на 4 октомври 1998 година
1974 година
Прекратено е заглушаването на всички честоти на предаванията на радио " Гласът на Америка ". В края на 1977 година, обаче то е възобновено и провокира митингите на посолството на Съединени американски щати в България.
Започват денонощни предавания на стратегия " Хоризонт " на Българското национално радио.
Програма “Хоризонт ” е основана през 1971 година като опция на формалната стратегия “Христо Ботев ”.
1972 година
Българската национална телевизия излъчва първото си цветно предаване – манифестацията от площад " 9 септември " (днешен " Александър Батенберг " ). Започва работа Варненското телевизионно студио.
1945 година
За първи път се празнува " Денят на свободата " - формален празник и задочен ден. Във връзка с годишнината на 9 септември са помилвани и освободени от пандиза към 900 души, наказани от така наречен Народен съд (вкл. Никола Мушанов и Димитър Гичев), а над 1000 души са пуснати от трудовите лагери.
От Москва в страната се завръща Васил Коларов.
Той се завръща в България през 1945 година и се включва в управлението на Българска работническа партия (к). Започва да се изявява в същото време като деен политически и публичен деятел. Избран е за ръководител на ХXVI Обикновено национално заседание (1945 г.), а след провъзгласяването на България за Народна република (15 септември 1946 г.) и за краткотраен ръководител на републиката. Ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция (1946-1947 г.), където се подписва мирният контракт с България. От 7 ноември 1946 година е ръководител на VI Велико национално заседание. От декември 1947 година е подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи. След гибелта на Г. Димитров (юли 1949 г.) е назначен за ръководител на Министерския съвет. Васил Коларов умира на 23 януари 1950 година
1944 година
В България се прави прелом и Отечественият фронт (ОФ) овладява властта. Превратът е осъществен благодарение на настоящи офицери от Българската войска, минали на страната на Отечествен фронт, руските войски, навлезли в България на 8 септември и партизани.
Отечественият фронт (ОФ) е обществено-политическа организация, формирана през 1942 година от левите политически сили у нас. Главната й цел е обща битка против хитлеристите и техните български поддръжници. В организацията членуват Българската работническа партия, Българския аграрни национален съюз " Пладне ", Политическия кръг " Звено ", Българската работническа социалдемократическа партия и самостоятелни интелектуалци.
На 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. Веднага по-късно Политбюро на Централния комитет на Работническата партия и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа войска (НОВА) създават проект и стартират да го реализират още на другия ден – 6 септември. В редица селища на страната се открива отечественофронтовска власт, разрушават се затвори. Избухват стачки – на трамвайните чиновници в столицата, на миньорите в Перник и други, провеждат се демонстрации и манифестации. Преминаването на границата от руските войски на 8 септември дава нов подтик на революционните събития в страната. Правителството на Константин Муравиев дава заповед на българската армия да не оказва въоръжена опозиция на частите на Съветската войска.
Главният удар на смяната е плануван за 8 против 9 септември 1944 година Малко след 2 часа след среднощ е превзето Военното министерство, след което се поставя ръка на другите стратегически обекти в столицата – Министерството на вътрешните работи, Централната поща, Радиото, Централната гара и други Веднага по-късно е образувано държавно управление с министър-председател Кимон Георгиев (от Политически кръг " Звено " ) и в следния състав: Българската работническа партия има 4-ма представители – Добри Терпешев, Антон Югов, Минчо Нейчев и Рачо Ангелов; Български земеделски народен съюз – 4-ма (Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански), Политически кръг " Звено " – 4-ма (Кимон Георгиев, Петко Стайнов, Дамян Велчев и Станчо Чолаков), Българската работническа социалдемократическа партия (БРДСП) – 2-ма (Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков) и самостоятелните интелектуалци – 2-ма (Петко Стоянов и Димо Казасов). В несъгласие с конституцията, държавното управление издава постановления за освобождение от служба на регентите проф. Богдан Филов, княз Кирил и ген. Никола Михов и за назначение на нов Регентски съвет, в който влизат проф. Венелин Ганев (независим), Цвятко Бобошевски (независим) и Тодор Павлов (комунист). Членовете на освободеното регентство са задържани незабавно след освобождението им от служба. По-късно са наказани на гибел от Народния съд и са екзекутирани на 1 и 2 февруари 1945 година
Рано сутринта на 9 септември кабинетът се обръща по радиото с манифест към българския народ.
В същия ден държавно управление се обръща към Съюз на съветските социалистически републики с молба за помирение и руското командване приключва военните дейности против България от 22 ч. българско време.
1943 година
В нарушаване на конституцията ХХV Народно заседание избира регентство в състав: проф. Богдан Филов (на снимката), член от царската фамилия – княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов. Според Търновската конституция в състава на регентството не могат да влизат най-близките родственици на княза.
Назначаването на регентство е наложено от събитието, че на 28 август 1943 година цар Борис III умира, а цар Симеон II е малолетен.
Регентството е краткотрайно ръководство на едно или няколко лица, когато монархът е невръстен, дълготрайно боледува или отсъства от страната или престолът е овакантен.
1908 година
В интервала 5 - 9 септември в Източните железници е проведена стачка от синдикати, учредени от българските социалдемократи Илия Янулов и Григор Василев. На 6 септември БДЖ и Дирекцията на железниците подписват съглашение и на 9 септември Източните железници са окупирани от българската войска (на османска територия от османски части) и стачката е прекъсната. Правителството отхвърля да ги върне на компанията, само че предлага да ги откупи макар митингите на Портата.
1903 година
Главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към българското държавно управление с молба за оказване на помощ.
Илинденско-Преображенското въстание е всеобщо национално въстание, проведено и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). То има за цел да освободи останалите под Османска власт български земи в Македония и Одринско.
По силата на Берлинския контракт (1878 г.) Македония и Одринско остават в рамките на Османската империя. Това провокира остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се помири с волята на западните Велики сили, наложили това решение, и стартира битка незабавно след оповестението на решенията на Берлинския конгрес. Борбата придобива проведен темперамент след основаването на ВМОРО през есента на 1893 година в Солун. Скоро по-късно в Македония и Одринско е основана гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 година е сложено началото и на четническия институт, който изиграва значима роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват ситуацията в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание (1902 г.), предизвикано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, води до разгрома на огромен брой революционни комитети и заплашва организацията от нови провали. Възползвайки се от това въстание, турското държавно управление съсредоточва огромни военни и полицейски сили в тези две области. Това води до сблъскване с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното експлоадиране на въстанието. В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО. В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи – Гоце Делчев, Дамян Груев, Георги (Георче) Петров и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегично, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска се допуска, че не могат да бъдат изключително ефикасни. На извършения в Смилево областен конгрес е направен проектът за въстаническите дейности. Избран е управителен щаб в състав Дамян (Дамян) Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да дефинира датата на въстанието. На 21 април (по остарял стил) край с. Баница е погубен Гоце Делчев. При все това подготовката за въстанието не стопира. След конгреса в Смилево следва и различен конгрес, призован в местността Петрова равнища в Странджа, където е разискван проектът за въстаническите дейности в Одринско и е избран съставът на бойното ядро в този регион: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 година, откъдето идва и името му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обгръща всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците съумяват да освободят доста селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то доближава с оповестяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския завършек на Одринския революционен окръг въстаническите чети засилват своите дейности и съумяват да приковат за известно време обилни вражески сили. В освободените селища е открита революционно-демократична власт по образеца на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е несъмнено за 14 септември (Кръстовден), само че на процедура избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се развихрят в Мелнишко. Сблъсквания сред въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг дейностите на въстаниците се показват най-вече в образуване и осъществяване на атентати, вследствие на които са разрушени значими стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското държавно управление изпраща 300 000 добре въоръжени постоянни бойци, снабдени с съвременно оръжие и артилерия. Разчитайки на личните си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца против неведнъж превъзхождащия го съперник, само че не съумява да удържи неговия натиск. За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук. Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си огнища и да търсят избавление в България.
1885 година
Княз Александър І Батенберг с декрет назначава княжеско комисарство за Източна Румелия в състав: Георги Странски (на снимката), Петко Рачов Славейков и Йоаким Груев.
Комисарството в Южна България е краткотрайна институция, основана след провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. То ръководи Източна Румелия от името на княз Александър I Батенберг. Пристъпва се последователно към сливане на администрацията й с тази на Княжеството. От 1 януари 1886 година в Източна Румелия влизат в действие признатите в Княжеството закони. Комисарството престава да съществува след интернационалното признание на Съединението, последвало след подписването на Българо-турската конвенция 1886 година От 24 юни същата година функционалностите му се поемат от Народното събрание в Княжеството.
924 година
Пред стените на Константинопол цар Симеон I Велики и император Роман І Лакапин, подписват помирение, а не дълготраен мир, за какъвто упорства византийската страна.
Симеон I Велики е български княз (от 893 година до 917 г.) и цар (от 917 година до 927 г.). Син е на княз Борис I (заемал престола от 852 година до 889 г.). Роден е през 864 година Завършва Магнаурската школа в интервала на най-големия й подем, като при образованието си в нея се среща с творбите на античните писатели и философи (Магнаурската школа е висше учебно заведение във византийската столица Константинопол, считано за едно от най-хубавите образователни заведения в средновековието). Съвременниците на Симеон І Велики го назовават " полугрък ", " цар книголюбец " и " нов Птолемей " поради доста положителното му елино-византийско обучение. Замонашава се в Цариград още преди завършването на висшето си обучение.
След завръщането си в България (886 г.) е подготвян от татко си за глава на българската черква. През 893 година княз Владимир – Расате (първородният наследник на княз Борис І и престолонаследник) се отхвърля от християнството и стартира да възстановява в България езичеството. Княз Борис І смъква от престола Владимир, заповядва да бъде ослепен и слага отпред на страната другия си наследник – Симеон.
Веднага откакто Симеон І заема престола връзките с Византия се изострят заради обстоятелството, че византийският император Лъв VI Философ реалокира тържището на български артикули от Цариград в Солун. В отбрана на българските търговци, изложени на произволите на локалните византийски управляващи, и след отхвърли на Византия за смяна на тази разпоредба Симеон I навлиза в Източна Тракия и разрушава византийците при Одрин. Така в продължение на едно десетилетие той води 4 войни с Византия, провокирани от нея.
През 913 година Симеон I с българската армия доближава стените на Цариград. Това принуждава Византия да признае на Симеон I купата цар, която е по-висша от купата княз. През 914 година Византийската власт анулира това свое решение. Тогава българските войски нахлуват още веднъж в Източна Тракия и завладяват Одрин.
На 20 август 917 година в Ахелойската борба византийската армия е обкръжена и избита. Вследствие на тази победа през 918 година Симеон І се прогласява за император на ромеите, а българският архиепископ е провъзгласен за патриарх.
През 921 година една българска войска доближава до Дарданелите, превзема Галиполския полуостров и се пробва да премине на малоазийския бряг. През 923 година цар Симеон I още веднъж се явява пред стените на Цариград. Византия поисква да стартират договаряния за мир. Такъв не е подписан, само че българите снемат обсадата. След това се насочва към Сърбия (924 г.), която е превърната в българска провинция.
Започва мерки за нова война с Византия, само че на 27 май 927 година ненадейно умира от сърдечен удар.
При ръководството на Симеон I България доближава своето най-голямо политическо, военно и културно господство. България опира на 3 морета - Черно, Бяло и Адриатическо. Симеон I има купа и състояние, равностойни на византийския василевс. Той е вторият държател след Карл Велики, който придобива купа, равнозначна на тази на византийския император. Българската черква си извоюва автокефалност (независимост). Царуването на Симеон I се дефинира като Златен век за българската книжнина и просвета. Осъществява културна и религиозна промяна, като заменя гръцкия език и книжнина със старобългарска и византийското духовенство с българско. България се трансформира в нравствен център на славянския свят. Голям подем доближават архитектурата и изкуството. Построени са доста нови църкви, замъци, пътища. Столицата е преместена във Велики Преслав, който по време на ръководството на Симеон І се трансформира в един от главните културни центрове на Югоизточна Европа и град, съперничещ на Цариград по величие. В България идват учениците на светите равноапостоли Кирил и Методий. Сам се занимава с книжовна активност и взе участие в културния живот на страната. Някои създатели отъждествяват Симеон I с Черноризец Храбър.
На тази дата умират:
1948 година
Умира Фердинанд Сакскобургготски – български княз /1887 – 1908/ и цар /1908 – 1918/. Основател на династията на Кобургите в България.
1932 година
Умира Стоян Стоянов Заимов –български възрожденец, бунтовник, образован деятел, държавник и публицист. Роден е на 12 август 1853 година в Чирпан. През 1867 година постъпва в класното учебно заведение в Стара Загора. Член е на революционен комитет в града. Прехвърля се в Пловдив, където приключва педагогичен курс (1870-1871 г.) и стартира да учителства. След нападение над хасковски господар е заточен в Диарбекир, откъдето след това заобикаля. През 1874 година се трансферира в Румъния. В Браила редактира вестник " Михал " (1875 г.). Участва в основаването на Гюргевския централен комитет, избран е за деятел на Врачанския революционен окръг. Заловен е от турските управляващи и е наказан на пожизнен затвор в Мала Азия (крепостта " Сен Жан д’Акр " ). След Освобождението учи в Педагогическия институт в Москва (1880-1882 г.), учителства в разнообразни градове на България, шеф е на Народната библиотека в София и други Автор е на мемоарното произведение " Миналото " (1884-1888 г.), от което излизат единствено 4 от замислените 12 тома. Популярна е и биографичната му книга " Васил Левски. Живот и активност " (1895 г.).
На тази дата са родени:
1941 година
Роден е Станислав Стратиев (псевдоним на Станко Стратиев Миладинов) – български белетрист, драматург и сценарист. През 1968 година приключва българска лингвистика в Софийския университет “ Св. Климент Охридски ”. През 1962 година работи като фрезист в цех “Васил Коларов ”. В интервала 1986-1976 година е редактор на вестник “Стършел ”. Член е на Съюза на българските писатели. За първи път печата през 1958 година във вестник “Средношколско знаме ”. Първите си триумфи реализира в прозата с творбите “Пътешествие без куфар ”, “Самотните вятърни мелници ”, “Диви пчели ”, “Кратко слънце ”, “Пейзаж с куче ”, “Живот в небето ”, “Замъци от плява ”. Утвърждава се като един от най-талантливите и смели сатирици изобличители в българска спектакъл - “Римска баня ”, “Сако от велур ”, “Рейс ”, “Земята се върти ”, “От другата страна ”, “Подробности от пейзажа ”, “Мамут ”, “Балкански синдром ”, “Живот в небето ”, “Българският модел ”. През 1993 година излизат като обособени книги “Българският модел ” и “Упражнения по другост ”. В киното стартира с името на одобрен прозаик и драматург. Сценариите му, написани професионално, са преди всичко акомодации на негови пиеси и повести. В тях подлага на критика консумативния дух на така наречен зряло обществено общество. С редки изключения филмите, осъществени по негови сюжети, се радват на дружелюбен зрителски банкет: “Пазачът на крепостта ” (1973 г.), “Гардеробът ” (тв, 1975 г.), “Формула’73 ”, “Кратко слънце ” (1979 г.), “Слънце на детството ” (тв, 1981 г.), “Оркестър без име ” (1982 г.), “Равновесие ” (1983 г.), “Българският модел’93 ” (тв, 1993 г.), “Оркестър без име ” II (1994 г.). Награди: на София за литература и театър; “Чудомир ” за комичен разказ; “Хитър Петър ” за сатирична книга (1993 г.). През 1991 година взема първа премия на Международния конкурс за европейски пиеси в Мобьож, Франция. През 1993 година печели Втора премия на Световен конкурс, за драма на Военновъздушни сили. Носител е на сребърен орден на Московския кинофестивал. Пиеса “Мотиви за кларинет ” (2001 г.). Умира на 9 септември 2001 година
1828 година
Роден е Йоаким Груев (Й. Г. Пройчев) - български възрожденски публицист и възпитател. Учи при З. Круша, Н. Рилски, Хр. Пулеков. От 1844 година е възпитаник в гръцки учебно заведение в Пловдив. От 1856 година до 1868 година е преподавател в българското класно учебно заведение в Пловдив, взема присъединяване в църковната битка. Изпълнява редица длъжности в турската администрация. По време на Априлското въстание е затворен в Пловдивския затвор. След Освобождението работи в правосъдната власт, шеф е на просвещението в Източна Румелия (1879-1884 г.), помощник-княжески комисар на Пловдивска област, шеф на Пловдивската девическа гимназия. Дописен член е на българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките) от 1881 година, постоянен член е от 1884 година Разнообразна е активността му в областите лингвистика (един от основателите е на пловдивската правописна етимологична школа, преводач е, побългарител е, стихотворец е, съставител е на учебници по граматика), етнография, естествени науки и други Създател е на националната библиотека " Иван Вазов " в Пловдив. Умира на 1 август 1912 година в Пловдив.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ