От дигитални ползватели към дигитални създатели – модерното образование и иновации са шансът на България и Европа
София. На 19 април в София се организира първата част от конференцията в бранш обучение на българското председателство на тематика “Educate to create: от цифрови ползватели към цифрови основатели ”. Във форума вземат участие над 350 души – представители на национални и европейски институции, политици, педагози, студенти, иноватори, представители на бизнеса и откриватели. Дискусиите на събитието са съсредоточени върху подготовката на учители, съдействие на просветителните институции с бизнеса и ролята на родителите в неофициалното обучение. Старт на събитието даде зам. министър-председателят на България Томислав Дончев. Той съобщи нуждата от нови технологии и роботизация за българското обучение. Според него в границите на едно потомство се случват повече промени, в сравнение с даже в цялата предходна история на човечеството. Той, обаче засегна като по-важно тематиката дали софтуерното развиване върви в синхрон с развиването на всички останали системи, които имаме. Други значими провокации съгласно Дончев са кои са уменията на бъдещето, които ние би трябвало да развиваме, както и основаване на условия за сериозното мислене, в което би трябвало да влагаме. Според него няма нещо, което да ни избави от неща като подправените вести да вземем за пример, и е належащо в този подтекст да се влага върху способността на хората да мислят, разсъждават, проучват.
На събитието участва също по този начин министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той приветства всички лектори и посетители на събитието и показа, че свързването на умеенето да сътворяваме и цифровите умения в образованието е основно. Според Вълчев през днешния ден в учебните заведения ни се образоват деца, които ще бъдат на пазара на труда и след 40 години. Неравенствата при тези деца ще зависят от това къде има цифрови основатели и къде има основатели изобщо. От умеенето да свързваме цифровите умения в образованието ще зависи и разпределението на добавената стойност на вложенията, както и на развиването на човешкия капитал. Според министърът на образованието ще бъдем все по-изненадвани от скоростта на измененията към нас и би трябвало да се постараем да бъдем крачка по-напред от тях, което пък се показва в насърчаването на основаването на повече основатели. Според Вълчев, България е страна с обичаи в информатиката и компютърното програмиране и все по-силно имаме вероятността да бъдем водачи в това отношение.
Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова също направи изказване по време на откриването на конференцията. Тя показа, че модерното обучение и нововъведения са шансът на България и Европа. Според нея конференцията “Educate to create: от цифрови ползватели към цифрови основатели ” е едно от най-важните събития по време на Европредседателството и резултатът от нея се чака да бъде правенето на апел за деяние от столицата ни, който да начертае съответни стъпки и да даде подтик на цифровото обучение в цяла Европа. Тя показа също по този начин, че Министерски съвет към този момент е приел над 11 стратегии за рационализация на българското обучение. Като нещо извънредно значимо, кметът на София уточни опцията, която цифровите технологии дават, а точно включване на 100% от децата в просветителната система. Това включва цифрови дъски, които към този момент има в 90% от учебните заведения в столицата; електронни дневници, които са налични в 20% от образователните заведения; „ Смарт “ класни стаи, които има в 11 учебни заведения към този момент, както и въвеждането на предмети с образования в разнообразни профили с устременост към ИТ технологиите още от ранните класове. Фандъкова показа, че Столична община, посредством своята Общинска организация по вложения към този момент е създала демо версия на платформата „ Работа и образование “, в която ще бъдат показани всички учебни заведения и университети в София с информация за специалности, профили и професионални посоки. Това ще разрешава на работодателите доста бързо да намират фрагментите, от които имат потребност, да проследят процеса на образованието им и да вземат участие интензивно в него и противоположното – учебните заведения и учащите се да се срещат с бизнес опциите, които фирмите оферират.
На територията на столицата работят към 5000 дребни и над 20 огромни компании в ИТ бранша. Към момента ИТ секторът заема 5.7% от стопанската система в София, а работещите хора в бранша са над 40 000. Хората, работещи в бранша са с едни от най-високите заплати и това е една сфера, която би разрешила повишение на стандарта и качеството на живот в столицата.
На събитието участва и взе участие в един от работните панели заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева. Тя показа, че едно от най-големите провокации е да създадем учителите основатели и откриватели на млади надарени хора. Това не може да бъде реализирано единствено с механически средства и техническо съоръжение, а и посредством основаване на среда, която да ги подготвя. Според нея това, което би трябвало да се направи е намирането на общи възгледи за това по какъв начин да се влияе на местата, които създават изобретателни и новаторски фрагменти. За задачата би трябвало да се приказва с учебния мениджмънт – учебни водачи и шефове, че една сходна самодейност би основала една изобретателна среда, както за учители, по този начин и за възпитаници. Ако децата бъдат осведомени с процесът на работа на самия бизнес, елементарно ще могат да създадат връзката сред този развой и образованието.
Еврокомисарят за образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич също беше един от приветстващите и откриващите събитието участници в конференцията. Наврачич сподели, че би трябвало да се убедим, че младежите не са единствено цифрови потребители, само че и цифрови основатели. Той и европейските водачи създават европейска просветителна система, която се чака да бъде въведена през 2025 година. В нея ученето, създаването и провеждането на на практика опити няма да бъдат възпирани от границите на държавните стандарти. Първата част от самодейността беше показана през януари 2018 година, а втората и част се чака да бъде показана през май 2018 година по думите на еврокомисаря. Според него понятия като изкуствен интелект, обработка на голямо количество информация и роботите към този момент не са футуристични понятия, а такива, които стават все по-важна част от всекидневието ни. Събитието ще продължи и в границите на утрешния ден – 20 април, когато на него ще участват Европейският комисар за цифрова стопанска система и общество Мария Габриел, министърът на образованието в Полша Анна Залевска и ръководителят на комисията по обучение на Европейския парламент Петра Камереверт.
Цветелин ДИМИТРОВ
На събитието участва също по този начин министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той приветства всички лектори и посетители на събитието и показа, че свързването на умеенето да сътворяваме и цифровите умения в образованието е основно. Според Вълчев през днешния ден в учебните заведения ни се образоват деца, които ще бъдат на пазара на труда и след 40 години. Неравенствата при тези деца ще зависят от това къде има цифрови основатели и къде има основатели изобщо. От умеенето да свързваме цифровите умения в образованието ще зависи и разпределението на добавената стойност на вложенията, както и на развиването на човешкия капитал. Според министърът на образованието ще бъдем все по-изненадвани от скоростта на измененията към нас и би трябвало да се постараем да бъдем крачка по-напред от тях, което пък се показва в насърчаването на основаването на повече основатели. Според Вълчев, България е страна с обичаи в информатиката и компютърното програмиране и все по-силно имаме вероятността да бъдем водачи в това отношение.
Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова също направи изказване по време на откриването на конференцията. Тя показа, че модерното обучение и нововъведения са шансът на България и Европа. Според нея конференцията “Educate to create: от цифрови ползватели към цифрови основатели ” е едно от най-важните събития по време на Европредседателството и резултатът от нея се чака да бъде правенето на апел за деяние от столицата ни, който да начертае съответни стъпки и да даде подтик на цифровото обучение в цяла Европа. Тя показа също по този начин, че Министерски съвет към този момент е приел над 11 стратегии за рационализация на българското обучение. Като нещо извънредно значимо, кметът на София уточни опцията, която цифровите технологии дават, а точно включване на 100% от децата в просветителната система. Това включва цифрови дъски, които към този момент има в 90% от учебните заведения в столицата; електронни дневници, които са налични в 20% от образователните заведения; „ Смарт “ класни стаи, които има в 11 учебни заведения към този момент, както и въвеждането на предмети с образования в разнообразни профили с устременост към ИТ технологиите още от ранните класове. Фандъкова показа, че Столична община, посредством своята Общинска организация по вложения към този момент е създала демо версия на платформата „ Работа и образование “, в която ще бъдат показани всички учебни заведения и университети в София с информация за специалности, профили и професионални посоки. Това ще разрешава на работодателите доста бързо да намират фрагментите, от които имат потребност, да проследят процеса на образованието им и да вземат участие интензивно в него и противоположното – учебните заведения и учащите се да се срещат с бизнес опциите, които фирмите оферират.
На територията на столицата работят към 5000 дребни и над 20 огромни компании в ИТ бранша. Към момента ИТ секторът заема 5.7% от стопанската система в София, а работещите хора в бранша са над 40 000. Хората, работещи в бранша са с едни от най-високите заплати и това е една сфера, която би разрешила повишение на стандарта и качеството на живот в столицата.
На събитието участва и взе участие в един от работните панели заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева. Тя показа, че едно от най-големите провокации е да създадем учителите основатели и откриватели на млади надарени хора. Това не може да бъде реализирано единствено с механически средства и техническо съоръжение, а и посредством основаване на среда, която да ги подготвя. Според нея това, което би трябвало да се направи е намирането на общи възгледи за това по какъв начин да се влияе на местата, които създават изобретателни и новаторски фрагменти. За задачата би трябвало да се приказва с учебния мениджмънт – учебни водачи и шефове, че една сходна самодейност би основала една изобретателна среда, както за учители, по този начин и за възпитаници. Ако децата бъдат осведомени с процесът на работа на самия бизнес, елементарно ще могат да създадат връзката сред този развой и образованието.
Еврокомисарят за образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич също беше един от приветстващите и откриващите събитието участници в конференцията. Наврачич сподели, че би трябвало да се убедим, че младежите не са единствено цифрови потребители, само че и цифрови основатели. Той и европейските водачи създават европейска просветителна система, която се чака да бъде въведена през 2025 година. В нея ученето, създаването и провеждането на на практика опити няма да бъдат възпирани от границите на държавните стандарти. Първата част от самодейността беше показана през януари 2018 година, а втората и част се чака да бъде показана през май 2018 година по думите на еврокомисаря. Според него понятия като изкуствен интелект, обработка на голямо количество информация и роботите към този момент не са футуристични понятия, а такива, които стават все по-важна част от всекидневието ни. Събитието ще продължи и в границите на утрешния ден – 20 април, когато на него ще участват Европейският комисар за цифрова стопанска система и общество Мария Габриел, министърът на образованието в Полша Анна Залевска и ръководителят на комисията по обучение на Европейския парламент Петра Камереверт.
Цветелин ДИМИТРОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ