Денят 11 март в световната история
София. На 11 март 2011 година Япония е разтърсена от мощен земен трус, който е четвърти по мощ за цялата история. Земетресението е с магнитуд от 8,9 степен, умират хиляди, а вредите са големи. Вследствие на труса, става тежка повреда в японската АЕЦ " Фукушима 1 ", с приключване на радиация.
На 11 март 2004 година избухнаха мощни гърмежи в четири влака в Мадрид. Загинаха 192 души, а близо 1500 са ранени. Тридесет чужденци от 13 националности са измежду жертвите на атентатите в Мадрид, измежду тях - четирима българи. Отговорност за атентата поема Ал Кайда.
На тази дата през 1502 година Исмаил I Сефевид (1487 - 1524) става шах на Персия (дн. Иран) и основава династията Сефевидите.
През 1669 година стартира най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна в Сицилия. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени.
През 1867 година операта “Дон Карлос ” на Джузепе Верди е показана за пръв път на сцената.
Генерал Мауд с 50 000 английска и индийска армия атакуват Багдад и пленява 9000 турски пленници (1917 г.).
През 1935 година държавното управление на Германия публично афишира основаването на военновъздушни сили “Луфтвафе ” ( “въздушно оръжие ”).
На 11 март 1946 година е задържан Рудолф Хес - някогашен комендант на нацисткия концлагер Освиенцим.
На 11 март са родени: австралийският медиен магнат Рупърт Мърдок, музикантът Боби Макферин, белетристът Дъглас Адамс, създател на “Пътеводител на галактическия стопаджия ”.
На 11 март умират: княз Александър Горчаков, микробиологът Александър Флеминг.
2017 година
Холандските управляващи не дават позволение за кацане за аероплан, пренасящ турския външен министър Мевлет Чвасуоглу, който е трябвало да приказва на протест в Ротердам в поддръжка на гласуването " Да " в конституционния референдум от април. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган декларира, че Холандия са " нацистки остатъци и фашисти ".
2016г.
Лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун подреди провеждането на още нуклеарни опити, с цел да се усъвършенства способността на страната за нуклеарна офанзива.
2016г.
Арабската лига – организация на 22 страни от Северна Африка и Близкия изток, разгласи ливанската шиитска организация " Хизбула " за терористична конструкция
2015 година
Русия се отдръпва от Договора за елементарните въоръжени сили в Европа.
2014 година
Парламентът на Крим приема декларация за самостоятелност на Автономна република Крим.
2013 година
Лидерът на опозицията и на Лейбъристката партия на Малта Джоузеф Мускат е новият министър-председател на страната, откакто държавното управление на Лорънс Гонзи претърпява проваляне. Лоуренц Гонци е водач на Националистическата партия учредена през 1880 година, която през последните 15 години ръководи Малта.
2013 година
Парламентът на Грузия гласоподава резолюция за курс към встъпване в НАТО и Европейски Съюз.
2012 година
На референдум швейцарците отхвърлят предлагането платеният им годишен отпуск да се усили на шест седмици вместо сегашните четири.
2012 година
В Салвадор се организират парламентарни избори, на които с нищожно болшинство побеждава опозиционният Националистически републикански съюз.
2012 година
Американски военнослужещ от силите на НАТО в провинция Кандахар открива огън по цивилни афганистанци и убива 16 индивида, от които 9 деца и три дами.
2012 година
Палеонтолози правят оценка възрастта на най-древното изкопаемо животно със скелет Coronacollina acula на 550—560 милиона години. То е свързващо звено сред животните от Едиакарий и Камбрий.
2011 година
Земетресение с магнитуд 8.9 05:46:23 UTC (най-силното от 140 г.) разтриса източния бряг на Япония (38.322°N, 142.369°E) на към 130 km източно от град Сендай, префектура Мияги на към 25 km дълбочина под дъното на Тихия океан последвано от големи океански талази до 10 метра височина заливащи големи региони на града. Последва втора 7-метрова вълна, която залива крайбрежията на Северна Япония. Над 50 пожара са избухнали в засегнатите региони. Друга 10 метрова вълна удря град Камаиши в префектура Ивате. В префектурата Фукушима водата навлиза до 5 km във вътрешността в сушата. Според очевидци земята се люлее с часове. В океана се образува великански въртоп, в който потопен транспортен съд с към 100 пасажера. Най-големи вреди са нанесени на град Сендай, където водата залива цялостен жилищен квартал и летището. Националният институт по геофизика и вулканология на Италия заяви, че земетресението измества оста на въртене на Земята с 10 см. По време на земетресението през 2004 година в Суматра оста на въртене на Земята се измества с 6 см. Последиците от днешното земетресение отстъпват само на най-силното земетресение – Голямото чилийско земетресение през 1960 година, чийто магнитуд бил сред 9,3 и 9,5 по скалата на Рихтер. От началото на първия най-силен трус сутринта (05:46:23 UTC) до края на деня в региона от USGS последват още над 130 труса сред 7.1 и 4.5 степен.
Мощно земетресение край крайбрежията на Япония с магнитуд от 8,9 степен нанася големи вреди и лишава хиляди човешки животи. Земетресението е четвърто по мощ в света. Броят на жертвите на разрушителното земетресение и последвалото цунами доближи 15 421 души. За безследно изчезнали се считат към 7900 души в шест японски префектури. Най-много са жертвите в префектура Мияги – 9 228 души. В префектура Ивате са починали над 4500 души.
Вследствие на труса става тежка повреда в японската АЕЦ " Фукушима " 1, последвала от приключване на радиация.
2004 година
Мощни гърмежи избухват в четири влака в Мадрид. Загиват 192 души, а близо 1500 са ранени. Тридесет чужденци от 13 националности са измежду жертвите на атентатите в Мадрид. Загиналите български жители са четирима. Това са Адриан Андрианов, неговата избраница Калина Василева, Тинка Паунова и жена на име Мария. Ранени са Зоя Ценкова, Глория Беринкова, Грета Ненова Миткова, Елка Есладова, Стефан Якимов Московски и Тодор Михайлов, Енчо Асенов Сираков.
На гара Аточа в центъра на Мадрид се взривяват три бомби, други четири избухват наоколо. На гара Санта Еухения избухва едно взривно устройство, а на гара Ел Пасо – други две. Общо 13 бомби са употребявани в атентатите. Отговорността за офанзивите поема терористичната мрежа „ Ал Кайда " и “Бригадите на Абу Хафс ал Масри ”. По-късно излиза наяве, че проектът на терористите е бил четирите влака да се взривят сега, в който се засекат на централната гара в Мадрид. Очаквало се силата на гърмежа да доближи до степен, задоволителна да унищожи постройката на гарата и да аргументи хиляди жертви.
1985 година
Михаил Горбачов е определен за общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Той е член на Комунистическа партия на Съветския съюз от 1952 година През 1946-1950 година работи като механизатор в МТС в родния си край. Завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет през 1955 година и Ставрополския селскостопански институт през 1967 година От април 1970 година той е първи секретар на Ставрополския краеви комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Член е на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз от 1971 година, на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз - от 1980 година От 1978 година до 1985 година е секретар, а от 1985 година до 1991 година генерален-секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Горбачов е последният президент на Съюз на съветските социалистически републики, 1990-1991 година Той организира политика на публичност и преустрояване в Съюз на съветските социалистически републики и на сигурност в интернационалните връзки. С подписването на контракта за основаване на Общността на самостоятелните страни Съюз на съветските социалистически републики престава да съществува. Бившият президент слиза непринудено от политическата сцена след потушаването на комунистическия " пуч " в Съюз на съветските социалистически републики през лятото на 1991 година
Горбачов основава и управлява фондация " Горбачов ". Целта на фондацията е проучване и развиване на демократичните процеси. Получава Нобелова премия за мир през 1990 година Той е " Доктор хонорис идея " на над 100 университета в света, от 2002 година и на Софийския университет “Св. Климент Охридски ”
1946 година
Арестуван е някогашният комендант на нацисткия концлагер Освиенцим Рудолф Хес. Хес става член на Националсоциалистическата партия през 1920 година От 1925 година той е персонален секретар на А. Хитлер, а от април 1933 година става негов заместител в Националсоциалистическата партия. Хес е един от уредниците на терора против антифашистките сили и на подготовката на Германия за Втората международна война (1939-1945 г.). През 1941 година той отива в Шотландия и прави опити за договаряния с английското държавно управление. На Нюрнбергския развой е наказан на пожизнен затвор, като нацистки боен нарушител. През 1987 година се самоубива.
1941 година
Американският президент Франклин Рузвелт подписва закон за военна помощ на страните съюзнички от антихитлеристката коалиция.
Франклин Делано Рузвелт (1882 година – 1945 г.) е американски политик; 32-ри президент на Съединени американски щати (1933 г.-1945 г.). Член е на Демократическата партия; избиран 4 пъти. Избран е за президент на Съединени американски щати (1933 г.), измежду това преизбиран (1936 година, 1940 година, 1944 г.). Отменя сухия режим и съумява да спре международната икономическа рецесия (1929 г.-1933 г.), от която най-вече са потърпевши Съединени американски щати. Политиката му се назовава " Нов курс ". Провежда система от промени, посредством които ликвидира следствията от икономическата рецесия посредством усилване на държавното присъединяване в стопанската система на страната. Прокарва закон за общественото обезпечаване, закон за трудовите връзки. Остава в историята като демократ, последовател на мирното взаимно битие. През 1939-1940 година се афишира срещу съветско-германския контракт от 23 август 1939 година и политиката на Съюз на съветските социалистически републики във връзка с Финландия и Прибалтика; прогласява " морално ембарго " върху продажбата на въоръжение и военни материали на Съюз на съветските социалистически републики. След началото на Втората международна война поддържа Англия и Франция против Германия. През март 1941 година по негово предложение Американският конгрес приема закон за предоставяне на заем или чартърен на оръжие, муниции, стратегически първични материали, снабдяване и други материали на страните, участващи във войната срещу хитлеристка Германия (заем - наем; ленд - лийз). След намесата на Съединени американски щати във войната (11 юни 1942 г.) подписва съветско-американския контракт за правилата на взаимната помощ във воденето на войната срещу експанзията. Участва при изработването на Атлантическата харта, в Техеранската (1943 г.) и Кримската (февруари 1945 г.) конференции. Умира малко преди края на Втората международна война.
1935 година
Банката на Канада емитира първата си серия банкноти.
Правителството на Германия публично афишира основаването на военновъздушни сили “Луфтвафе ”.
1917 година
Генерал Мауд с 50 000 английска и индийска армия атакуват Багдад, пленявайки 9000 турски пленници.
Фредерик Стенли Мауд влиза в армията през 1884 година, бие се по времето на Южноафриканските войни от 1899-1902 година и става пълководец на 13-та Дивизия при Дарданелите през 1915 година след експлоадирането на Първата международна война. Наредено му е да заведе войските си в Месопотамия (местността сред реките Тигър и Ефрат), с цел да освободи англо-индийските сили от Месопотамската акция, обсадени в Кут ал Амара. На 22 февруари 1917 година Мауд прогонва османската войска от града и стартира да възнамерява напредването си, чиято кулминационна точка е рухването на Багдад на 11 март 1917 година Скоро след него така наречен Декларация на Мауд (в реалност написана от Сър Марк Сайкс) афишира на багдадското население, че Англия има намерение да му подари правото да се самоопределят. Мауд умира от холера през 1917 година
1867 година
Състои се премиерата на операта “Дон Карлос ” от Джузепе Верди.
Джузепе Верди (1813 година - 1901 г.) е италиански оперен композитор. Той е композитор и диригент в Миланския оперен спектакъл " Ла Скала ". На 24 години написа първата си опера " Оберто граф Бонифачо " (1839 г.) и несполучливата опера " Мнимият Станислав " или " Крал за един ден ". Следват: " Навуходоносор " (1842 г.) и 12 нови опери, сред които " Ломбардци " (1843 г.), " Ернани " (1844 г.), " Двамата Фоскари " (1844 г.), " Жана д’Арк " (1845 г.), " Алзира " (1845 г.), " Атила " (1846 г.), " Макбет " (1847 г.), " Разбойници " (1847 г.), " Корсарят " (1848 г.), " Аролдо " (1850 г.) и други Новият интервал в творчеството му стартира след 1851 година, когато основава оперите " Риголето ", " Трубадур ", " Травиата ", " Симоне Боканегра ", " Сицилианска вечерня ", " Бал с маски ", " Силата на ориста ", " Дон Карлос ". Последният интервал от творчеството на Верди обгръща оперите " Аида ", " Отело " и " Фалстаф " - връх в реалистичното оперно изкуство.
1780 година
Руската императрица Екатерина II издава указ за въоръжен неутралитет в хода на войната сред Англия и Съединени американски щати.
Екатерина II Алексеевна (София Фредерика Августа Анхалт-Цербска) (2.05.1729 година - 17.11.1796 г.) e съветска императрица (1762 г.), тя взема престола откакто благодарение на армия прави прелом и смъква от престола брачна половинка си Петър III. Коронясана е в Москва (22 септември 1762 г.) продължава политиката на преобразования и промени. Особено интензивно взе участие в държавния живот. Заобикаля се със способни, енергични и интелигентни сановници: А. Р. Воронцов, П. А. Румянцев, Г. А. Потьомкин, А. А. Безбородко, А. В. Суворов и други Свиква Законодателна комисия (1767 г.) и сформира за нея специфичен " Наказ " (ръководство), като употребява доста прогресивни хрумвания на европ. интелектуалци и мислители: Монтескьо, Волтер, Дидро и други Създава специфична организация " Свободно икономическо сдружение " (1765 г.) за отбрана ползите на дворяните; стартира прокарването на границите сред владенията на помещиците. При нейното царуване избухва Селската война, под управлението на Е. И. Пугачов (1773-1775 г.), която е потушена с неотстъпчивост и жестокости. Извършва промяна в ръководството на губерниите (1775 г.), което укрепва административната система на Русия; утвърждава наследствените съсловни права на дворянството. Основен обект на външната политика са северните крайбрежия на Черно море и Северен Кавказ - по това време турски владения. Проявява огромно дипломатическо умеене и след две сполучливи войни с Турция Русия заема целия бряг на Черно море, от устието на р. Дунав до р. Дон, дружно с Крим. полуостров. Съгласно Кючук Кайнарджикският мир (1774 г.) Русия получава право да пази ползите на християните в Османската империя, което се счита за огромна крачка в решаването на така наречен Източен въпрос. Участва в трите разделяния на Полша (1772 година, 1793 година, 1795 г.), при които Русия получава обширни територии от Литва, Западна Белорусия и Западна Украйна.
1702 година
Излиза първият брой на британския “Дейли кърънт ” - първият всекидневен вестник в света.
1669 година
Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени.
Етна е деен вулкан в североизточната част на остров Сицилия. Височината му е 3323 м, т.е. той е най-високият в Европа. Изграден е от базалти. По скатовете има над 200 кратера и лавови потоци. Първото исторически известно изригване на вулкана е през 475 година прочие Хр. Последните изригвания са през декември 1991 година, април 1992 година, юли 2001 година и октомври 2002 година Днес Етна е обект на интернационален туризъм.
1502 година
Исмаил I Сефевид (1487 г.-1524 г.) става шах на Персия (античното, а след 1949 година публично различно име на Иран)и основава династията Сефевидите. Исмаил I Сефевид причислява доста територии към Персия. Прави шиизма държавна вяра.
На тази дата са родени:
1952 година
Роден е Дъглас Адамс - британски белетрист. Автор на романите - " Дългият, тъмен следобеден чай на душата ", " Ресторантът на края на Вселената ", " Пътеводител на галактическия стопаджия ". Дъглас Адамс умира през 2001 година.
1950 година
Роден е Боби Макферин – американски музикант, артист с еднообразно мощно наличие в джаза, попмузиката и в класическата музика. Боби Макферин учи пиано в най-ранна възраст; приключва Калифорнийския лицей в Сакраменто. Първите му изяви са в кабаретни стратегии и танцови трупи, а вокалният му дебют е през 1977 година с групата “Astral Projection ” в Ню Орлиънс. През 1981 година взе участие на Cool Jazz Festival, след което подписва контракт със звукозаписната компания “Electra ”; появява се първият му албум “Bobby McFerryn ”. През 1984 година записва албума “The Voice ”, влязал в историята на джаза като първия соловокален албум (без акомпанимент). През 1985 година звукозаписната компания “Blue Note ” издава албума “Spontaneous Inventions ”. През 1988 година излиза “Simple Pleasures ” (от него е песента “Don’t Worry, Be Happy ”). През същата година Боби Макферин образува 10-членна акапелна групировка, с която през 1990 година записва албума “Medicine music ”. Албумът “Hush ” от 1992 година е резултат от срещата му с виолончелиста Йо Йо Ма (повече от 2 год. е в класациите на “Billвoard ” за класическа музика). В албума “Paper Music ” не престават търсенията в региона на класическа музика, той е сбирка от тълкования на творби на Моцарт, Бах и Чайковски, записани с камерния оркестър “Saint Paul ”. През 1996 година излизат албумите “Bang Zoon ” с присъединяване на “Yellow Jackets ” и “The Mozart Sessions ” още веднъж с Ч. Кърия (след “Play ”, 1992 г.). Със “Circle Songs ” от 1997 г Боби Макферин се връща към корените си. Следват няколко импровизаторски албума. Последният му албум “Beyond words ” (2002 г.) включва музика на Ч. Кърия, Р. Бона, О. Хаким. Избрана дискография: “Bobby McFerrin ” (1982 г.); “The Voice ” (1984 г.); “Spontaneous Inventions ” (1985 г.); “Don’t Worry, Be Hapy ” (1988 г.); “Medicine Music ” (1990 г.); “Hush ” (1991 г.); “The Mozart Sessions ” (1996 г.); “Circlesonga ” (1997 г.); “Beyond Words ” (2002 г.).
1931 година
Роден е Рупърт Мърдок – австралийски медиен магнат. Той приема американско поданство през 1985 година Създава международна информационна система, включваща мощни акционерни сдружения в Австралия, 3 от най-големите британски вестници и някои известни седмичници в Съединени американски щати.
1921 година
Роден Астор Пиацола – аржентински композитор, един от фамозните реализатори на бандонеон; емблематична фигура в историята на тангото. Мястото на Пиацола за приноса на Аржентина в международната просвета може да се съпостави единствено с това на Д. Елингтън в джаза. През 1924 година Астор Пиацола и фамилията му се реалокират в Ню Йорк. Първия бандонеон получава от татко си, който също е музикант; свири и на пиано. През 1954 година печели стипендия и учи в Париж при популярната музикална педагожка Н. Буланже. Връщайки се в Аржентина през 1955 година, Пиацола основава октети за концертни осъществявания на танго. През 60-те год. на ХХ в. той основава най-разнообразни обединения, записва доста албуми, както в Аржентина, по този начин и в Съединени американски щати. 70-те год. на ХХ в. стартират с огромно европейско турне. През 1973 година Пиацола получава инфаркт и се заселва в Италия, където продължава да работи - записва албума " Summit " с баритон саксофониста Дж. Мълиган. През този интервал основава групата " The Conjunto Electronico ", с която опитва смесването на електронен тон с акустични принадлежности. През 1978 година Пиацола основава квинтет, с който прави международно турне; композира камерна и симфонична музика. През 1986 година със същия квинтет записва албума " Tango: Zero Hour ", считан от самия него за най-хубавия. През същата година свири на джазфестивала в Монтрьо с вибрафониста Г. Бъртън. След концерта се появява албумът " Suite for Vibraphone and New Tango Quintet ". През 1990 година записва албума " Five Tango Sensations " с екстравагантния " Кронос Квартет ". Дискография: " Libertango [Chrysalis] " (1975 г.); " Astor Piazzolla Plays Astor Piazzolla " (1986 г.); " Tristezas de un Doble A ” (1986 г.); " Astor Piazzolla: The Central Park Concert [live] " (1987 г.); " Suite for Vibraphone and New Tango Quintet " (1987 г.); " Sur " (1987 г.); " The New Tango " (1988 г.); " Concierto para Bandoneon [live] " (1988 г.); " Tangos [Music Hall] " (1989 г.); " Tanguedia de Amor " (1989 г.); " La Camorra: La Soledad de la Provocacion… " (1990 г.); " Lumiere " (1990 г.); " Vanguardistas del Tango " (1990 г.); " Astor Piazzolla [Music Hall] " (1990 г.); " Astor Piazzolla & Alberto Ginastera " (1991 г.); " Adios Nonino [Music Hall] " (1991 г.); " Maria de Buenos Aires [RCA] " (1991 г.); " Tango: Zero Hour " (1992 г.); " Music for Two Guitars " (1992 г.); " Ballet Tango " (1992 г.); " The Vienna Concert [live] " (1992 г.); " Woe " (1992 г.); " Luna [live] " (1992 г.); " The Lausanne Concert [live] " (1993 г.); " Rough Dancer & the Cyclical Night " (1993 г.).
1876 година
Роден е учен Грогорий Илински - съветски лингвист, славист. Научните му ползи са ориентирани към етимологията на славянските езици. Издава редица писмени монументи на старобългарската книжовност, измежду които " Грамоти на българските царе " (1911 г.), " Слепченският деятел от XII в. " (1911 г.) и " Праславянска граматика " (1916 г.).
1811 година
Роден е Юрбен Жан Жозеф Льоверие- френски астроном, член на Парижката АН (1846 г.). Завършва политехническо учебно заведение в Париж (1833 г.). Ръководител е на Катедрата по небесна механика в Парижкия университет (от 1846 г.), шеф на Парижката обсерватория (от 1854 г.). Разработва проблемите на небесната механика. Изследва промените на планетните орбити през вековете и учи проблемите на устойчивостта на Слънчевата система. По предложение на Д. Ф. Араго учи отклоненията в придвижването на планетата Уран и потвърждава, че повода за тях е незнайна планета, намираща се отвън орбитата на Уран. Независимо от англичанина Дж. Адамс пресмята (1846 г.) ситуацията на тази планета (наречена по-късно Нептун); тя е открита от германеца И. Г. Хале на мястото, показано от Л. Предлага проект за проверка на теорията на придвижването на огромните планети (1849 г.). Върху този проект работи до края на живота си. Основните му съчинения са оповестени в основаните от него " Анали на Парижката обсерватория ".
1544 година
Роден е Торкуато Тасо - италиански стихотворец. Той е представител на късния Ренесанс. През 1565 година той приключва Болонския университет. От 1572 година е велможа стихотворец на ферарския херцог Алфонс II д’Есте. По заповед на херцога известно време от 1579 до 1586 година Тасо е затворен в психиатрична болница. В последните години от живота си скита из градовете на Италия. В творчеството му стилът на Възраждането се съчетава със стиловете класицизъм и барок. Негови творби са: “Риналдо ”, “Маслинената гора ”, “Сътвореният свят ”, “Диалози ” (написани в лудницата), “Писма ”. Известен е най-много с пасторалната драма “Аминта ” и с сантименталната си епопея “Освободеният Йерусалим ”.
На тази дата умират:
1955 година
Умира Александър Флеминг - британски микробиолог. Той е член на Лондонското Кралско сдружение (1943 г.) и на Парижката академия на науките (1946 г.). Флеминг работи в Лондонския бактериологичен институт (1908-1914 година, 1918-1948 година, 1946-1954 г.) За интервала 1948-1955 година е професор по бактериология в Лондонския университет, а през 1951-1954 година е ректор на Единбургския университет. Флеминг е първи ръководител на Дружеството по обща микробиология. Пише научни писания по имунология, обща бактериология, химиотерапия, антисептици, антибиотични субстанции. Той открива антибиотичните субстанции лизоцин (1922 г.) и пеницилин (1929 г.). През 1945 година, взаимно с Х. Флори и Е. Чейн, получава Нобелова премия за медицина и физиология.
1936 година
Умира Дейвид Бити - британски адмирал на флота (1919 г.), граф на Северно море и граф Бръгсби (1919 г.). Участва в експедициите в Египет и Судан (1896 г.-1898 г.) и в потушаването на Ихетуанското въстание в Китай (1900 г.). Взема присъединяване в морските боеве при о-в Хелголанд (1914 г.), Догербанк (1915 г.) и в Ютландското стълкновение (1916 г.). От декември 1916 година до 1918 година командва Гранд флот (Британският военноморски флот). Началник-щаб на военноморския флот (1919 година –1927 г.).
1931 година
Умира Мурнау (псевд. на Фридрих Вилхелм Плумпе) - немски режисьор. Учи история на изкуството и литературата в Хайделберг. Играе в Берлинския спектакъл на Макс Райнхард. Дебютира в киното с “Момчето в синьо ” (1919 г.). Работи със сценариста Карл Майер - “Гърбавият и танцьорката ” (1920 г.), с операторите Карл Фройнд - “Сатана ” (1919 г.), “Главата на Янус ” (1920 г.), и Фриц Вагнер - “Замъкът Фогельод ” (1921 г.), “Носферату - симфония на ужаса ” (1922 г.). Връх в творчеството му е филмът “Последният човек ” (1924 г.). През 1926 година е в Холивуд и снима “Изгрев ” (1927 г.) - едно от забележителните феномени от края на американското нямо кино. Прави фотосите на “Табу ” (1931 г.) на о-в Таити. Загива в автомобилна злополука в Съединени американски щати преди премиерата на кино лентата. Мурнау е режисьор на следните филми: “Пътуване в нощта ” (1920 г.), “Горещото поле ” (1922 г.), “Фантом ” (1922 г.), “Финансите на великия херцог ” (1923 г.), “Тартюф ” (1925 г.), “Фауст ” (1926 г.), “Четирите дявола ” (1928 г.), “Хляб наш насъщ ” (1929 г.), “Градско момиче ” (1930 г.).
1883 година
Умира княз Александър Михайлович Горчаков - съветски общественик и посланик. Той стартира дипломатическата си работа през 1817 година Съпровожда министъра на външните работи К. В. Неселроде на конгресите на Свещения съюз. Княз Горчаков заема разнообразни дипломатически постове в Лондон, Рим, Берлин, Виена. Ръководи 26 години външната политика на Руската империя. Разгромът на Франция от Прусия във войната (1870-1871 г.) му разрешава да разгласи отказването на Русия от Парижкия контракт, ограничителен съветския суверенитет в Черно море. Той съумява да обезпечи дипломатическата подготовка на бъдещата война сред Русия и Турция. След сполучливия за Русия Санстефански кротичък контракт Горчаков не съумява да обезврежда до дъно митингите на Австро-Унгария и Англия. Той съставлява Русия на Берлинския конгрес (1878 г.). На конгреса Русия съумява да отбрани ползите си и да прокара до дъно политиката си за сметка на България и българите, останали в Османската империя.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
На 11 март 2004 година избухнаха мощни гърмежи в четири влака в Мадрид. Загинаха 192 души, а близо 1500 са ранени. Тридесет чужденци от 13 националности са измежду жертвите на атентатите в Мадрид, измежду тях - четирима българи. Отговорност за атентата поема Ал Кайда.
На тази дата през 1502 година Исмаил I Сефевид (1487 - 1524) става шах на Персия (дн. Иран) и основава династията Сефевидите.
През 1669 година стартира най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна в Сицилия. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени.
През 1867 година операта “Дон Карлос ” на Джузепе Верди е показана за пръв път на сцената.
Генерал Мауд с 50 000 английска и индийска армия атакуват Багдад и пленява 9000 турски пленници (1917 г.).
През 1935 година държавното управление на Германия публично афишира основаването на военновъздушни сили “Луфтвафе ” ( “въздушно оръжие ”).
На 11 март 1946 година е задържан Рудолф Хес - някогашен комендант на нацисткия концлагер Освиенцим.
На 11 март са родени: австралийският медиен магнат Рупърт Мърдок, музикантът Боби Макферин, белетристът Дъглас Адамс, създател на “Пътеводител на галактическия стопаджия ”.
На 11 март умират: княз Александър Горчаков, микробиологът Александър Флеминг.
2017 година
Холандските управляващи не дават позволение за кацане за аероплан, пренасящ турския външен министър Мевлет Чвасуоглу, който е трябвало да приказва на протест в Ротердам в поддръжка на гласуването " Да " в конституционния референдум от април. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган декларира, че Холандия са " нацистки остатъци и фашисти ".
2016г.
Лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун подреди провеждането на още нуклеарни опити, с цел да се усъвършенства способността на страната за нуклеарна офанзива.
2016г.
Арабската лига – организация на 22 страни от Северна Африка и Близкия изток, разгласи ливанската шиитска организация " Хизбула " за терористична конструкция
2015 година
Русия се отдръпва от Договора за елементарните въоръжени сили в Европа.
2014 година
Парламентът на Крим приема декларация за самостоятелност на Автономна република Крим.
2013 година
Лидерът на опозицията и на Лейбъристката партия на Малта Джоузеф Мускат е новият министър-председател на страната, откакто държавното управление на Лорънс Гонзи претърпява проваляне. Лоуренц Гонци е водач на Националистическата партия учредена през 1880 година, която през последните 15 години ръководи Малта.
2013 година
Парламентът на Грузия гласоподава резолюция за курс към встъпване в НАТО и Европейски Съюз.
2012 година
На референдум швейцарците отхвърлят предлагането платеният им годишен отпуск да се усили на шест седмици вместо сегашните четири.
2012 година
В Салвадор се организират парламентарни избори, на които с нищожно болшинство побеждава опозиционният Националистически републикански съюз.
2012 година
Американски военнослужещ от силите на НАТО в провинция Кандахар открива огън по цивилни афганистанци и убива 16 индивида, от които 9 деца и три дами.
2012 година
Палеонтолози правят оценка възрастта на най-древното изкопаемо животно със скелет Coronacollina acula на 550—560 милиона години. То е свързващо звено сред животните от Едиакарий и Камбрий.
2011 година
Земетресение с магнитуд 8.9 05:46:23 UTC (най-силното от 140 г.) разтриса източния бряг на Япония (38.322°N, 142.369°E) на към 130 km източно от град Сендай, префектура Мияги на към 25 km дълбочина под дъното на Тихия океан последвано от големи океански талази до 10 метра височина заливащи големи региони на града. Последва втора 7-метрова вълна, която залива крайбрежията на Северна Япония. Над 50 пожара са избухнали в засегнатите региони. Друга 10 метрова вълна удря град Камаиши в префектура Ивате. В префектурата Фукушима водата навлиза до 5 km във вътрешността в сушата. Според очевидци земята се люлее с часове. В океана се образува великански въртоп, в който потопен транспортен съд с към 100 пасажера. Най-големи вреди са нанесени на град Сендай, където водата залива цялостен жилищен квартал и летището. Националният институт по геофизика и вулканология на Италия заяви, че земетресението измества оста на въртене на Земята с 10 см. По време на земетресението през 2004 година в Суматра оста на въртене на Земята се измества с 6 см. Последиците от днешното земетресение отстъпват само на най-силното земетресение – Голямото чилийско земетресение през 1960 година, чийто магнитуд бил сред 9,3 и 9,5 по скалата на Рихтер. От началото на първия най-силен трус сутринта (05:46:23 UTC) до края на деня в региона от USGS последват още над 130 труса сред 7.1 и 4.5 степен.
Мощно земетресение край крайбрежията на Япония с магнитуд от 8,9 степен нанася големи вреди и лишава хиляди човешки животи. Земетресението е четвърто по мощ в света. Броят на жертвите на разрушителното земетресение и последвалото цунами доближи 15 421 души. За безследно изчезнали се считат към 7900 души в шест японски префектури. Най-много са жертвите в префектура Мияги – 9 228 души. В префектура Ивате са починали над 4500 души.
Вследствие на труса става тежка повреда в японската АЕЦ " Фукушима " 1, последвала от приключване на радиация.
2004 година
Мощни гърмежи избухват в четири влака в Мадрид. Загиват 192 души, а близо 1500 са ранени. Тридесет чужденци от 13 националности са измежду жертвите на атентатите в Мадрид. Загиналите български жители са четирима. Това са Адриан Андрианов, неговата избраница Калина Василева, Тинка Паунова и жена на име Мария. Ранени са Зоя Ценкова, Глория Беринкова, Грета Ненова Миткова, Елка Есладова, Стефан Якимов Московски и Тодор Михайлов, Енчо Асенов Сираков.
На гара Аточа в центъра на Мадрид се взривяват три бомби, други четири избухват наоколо. На гара Санта Еухения избухва едно взривно устройство, а на гара Ел Пасо – други две. Общо 13 бомби са употребявани в атентатите. Отговорността за офанзивите поема терористичната мрежа „ Ал Кайда " и “Бригадите на Абу Хафс ал Масри ”. По-късно излиза наяве, че проектът на терористите е бил четирите влака да се взривят сега, в който се засекат на централната гара в Мадрид. Очаквало се силата на гърмежа да доближи до степен, задоволителна да унищожи постройката на гарата и да аргументи хиляди жертви.
1985 година
Михаил Горбачов е определен за общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Той е член на Комунистическа партия на Съветския съюз от 1952 година През 1946-1950 година работи като механизатор в МТС в родния си край. Завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет през 1955 година и Ставрополския селскостопански институт през 1967 година От април 1970 година той е първи секретар на Ставрополския краеви комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Член е на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз от 1971 година, на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз - от 1980 година От 1978 година до 1985 година е секретар, а от 1985 година до 1991 година генерален-секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Горбачов е последният президент на Съюз на съветските социалистически републики, 1990-1991 година Той организира политика на публичност и преустрояване в Съюз на съветските социалистически републики и на сигурност в интернационалните връзки. С подписването на контракта за основаване на Общността на самостоятелните страни Съюз на съветските социалистически републики престава да съществува. Бившият президент слиза непринудено от политическата сцена след потушаването на комунистическия " пуч " в Съюз на съветските социалистически републики през лятото на 1991 година
Горбачов основава и управлява фондация " Горбачов ". Целта на фондацията е проучване и развиване на демократичните процеси. Получава Нобелова премия за мир през 1990 година Той е " Доктор хонорис идея " на над 100 университета в света, от 2002 година и на Софийския университет “Св. Климент Охридски ”
1946 година
Арестуван е някогашният комендант на нацисткия концлагер Освиенцим Рудолф Хес. Хес става член на Националсоциалистическата партия през 1920 година От 1925 година той е персонален секретар на А. Хитлер, а от април 1933 година става негов заместител в Националсоциалистическата партия. Хес е един от уредниците на терора против антифашистките сили и на подготовката на Германия за Втората международна война (1939-1945 г.). През 1941 година той отива в Шотландия и прави опити за договаряния с английското държавно управление. На Нюрнбергския развой е наказан на пожизнен затвор, като нацистки боен нарушител. През 1987 година се самоубива.
1941 година
Американският президент Франклин Рузвелт подписва закон за военна помощ на страните съюзнички от антихитлеристката коалиция.
Франклин Делано Рузвелт (1882 година – 1945 г.) е американски политик; 32-ри президент на Съединени американски щати (1933 г.-1945 г.). Член е на Демократическата партия; избиран 4 пъти. Избран е за президент на Съединени американски щати (1933 г.), измежду това преизбиран (1936 година, 1940 година, 1944 г.). Отменя сухия режим и съумява да спре международната икономическа рецесия (1929 г.-1933 г.), от която най-вече са потърпевши Съединени американски щати. Политиката му се назовава " Нов курс ". Провежда система от промени, посредством които ликвидира следствията от икономическата рецесия посредством усилване на държавното присъединяване в стопанската система на страната. Прокарва закон за общественото обезпечаване, закон за трудовите връзки. Остава в историята като демократ, последовател на мирното взаимно битие. През 1939-1940 година се афишира срещу съветско-германския контракт от 23 август 1939 година и политиката на Съюз на съветските социалистически републики във връзка с Финландия и Прибалтика; прогласява " морално ембарго " върху продажбата на въоръжение и военни материали на Съюз на съветските социалистически републики. След началото на Втората международна война поддържа Англия и Франция против Германия. През март 1941 година по негово предложение Американският конгрес приема закон за предоставяне на заем или чартърен на оръжие, муниции, стратегически първични материали, снабдяване и други материали на страните, участващи във войната срещу хитлеристка Германия (заем - наем; ленд - лийз). След намесата на Съединени американски щати във войната (11 юни 1942 г.) подписва съветско-американския контракт за правилата на взаимната помощ във воденето на войната срещу експанзията. Участва при изработването на Атлантическата харта, в Техеранската (1943 г.) и Кримската (февруари 1945 г.) конференции. Умира малко преди края на Втората международна война.
1935 година
Банката на Канада емитира първата си серия банкноти.
Правителството на Германия публично афишира основаването на военновъздушни сили “Луфтвафе ”.
1917 година
Генерал Мауд с 50 000 английска и индийска армия атакуват Багдад, пленявайки 9000 турски пленници.
Фредерик Стенли Мауд влиза в армията през 1884 година, бие се по времето на Южноафриканските войни от 1899-1902 година и става пълководец на 13-та Дивизия при Дарданелите през 1915 година след експлоадирането на Първата международна война. Наредено му е да заведе войските си в Месопотамия (местността сред реките Тигър и Ефрат), с цел да освободи англо-индийските сили от Месопотамската акция, обсадени в Кут ал Амара. На 22 февруари 1917 година Мауд прогонва османската войска от града и стартира да възнамерява напредването си, чиято кулминационна точка е рухването на Багдад на 11 март 1917 година Скоро след него така наречен Декларация на Мауд (в реалност написана от Сър Марк Сайкс) афишира на багдадското население, че Англия има намерение да му подари правото да се самоопределят. Мауд умира от холера през 1917 година
1867 година
Състои се премиерата на операта “Дон Карлос ” от Джузепе Верди.
Джузепе Верди (1813 година - 1901 г.) е италиански оперен композитор. Той е композитор и диригент в Миланския оперен спектакъл " Ла Скала ". На 24 години написа първата си опера " Оберто граф Бонифачо " (1839 г.) и несполучливата опера " Мнимият Станислав " или " Крал за един ден ". Следват: " Навуходоносор " (1842 г.) и 12 нови опери, сред които " Ломбардци " (1843 г.), " Ернани " (1844 г.), " Двамата Фоскари " (1844 г.), " Жана д’Арк " (1845 г.), " Алзира " (1845 г.), " Атила " (1846 г.), " Макбет " (1847 г.), " Разбойници " (1847 г.), " Корсарят " (1848 г.), " Аролдо " (1850 г.) и други Новият интервал в творчеството му стартира след 1851 година, когато основава оперите " Риголето ", " Трубадур ", " Травиата ", " Симоне Боканегра ", " Сицилианска вечерня ", " Бал с маски ", " Силата на ориста ", " Дон Карлос ". Последният интервал от творчеството на Верди обгръща оперите " Аида ", " Отело " и " Фалстаф " - връх в реалистичното оперно изкуство.
1780 година
Руската императрица Екатерина II издава указ за въоръжен неутралитет в хода на войната сред Англия и Съединени американски щати.
Екатерина II Алексеевна (София Фредерика Августа Анхалт-Цербска) (2.05.1729 година - 17.11.1796 г.) e съветска императрица (1762 г.), тя взема престола откакто благодарение на армия прави прелом и смъква от престола брачна половинка си Петър III. Коронясана е в Москва (22 септември 1762 г.) продължава политиката на преобразования и промени. Особено интензивно взе участие в държавния живот. Заобикаля се със способни, енергични и интелигентни сановници: А. Р. Воронцов, П. А. Румянцев, Г. А. Потьомкин, А. А. Безбородко, А. В. Суворов и други Свиква Законодателна комисия (1767 г.) и сформира за нея специфичен " Наказ " (ръководство), като употребява доста прогресивни хрумвания на европ. интелектуалци и мислители: Монтескьо, Волтер, Дидро и други Създава специфична организация " Свободно икономическо сдружение " (1765 г.) за отбрана ползите на дворяните; стартира прокарването на границите сред владенията на помещиците. При нейното царуване избухва Селската война, под управлението на Е. И. Пугачов (1773-1775 г.), която е потушена с неотстъпчивост и жестокости. Извършва промяна в ръководството на губерниите (1775 г.), което укрепва административната система на Русия; утвърждава наследствените съсловни права на дворянството. Основен обект на външната политика са северните крайбрежия на Черно море и Северен Кавказ - по това време турски владения. Проявява огромно дипломатическо умеене и след две сполучливи войни с Турция Русия заема целия бряг на Черно море, от устието на р. Дунав до р. Дон, дружно с Крим. полуостров. Съгласно Кючук Кайнарджикският мир (1774 г.) Русия получава право да пази ползите на християните в Османската империя, което се счита за огромна крачка в решаването на така наречен Източен въпрос. Участва в трите разделяния на Полша (1772 година, 1793 година, 1795 г.), при които Русия получава обширни територии от Литва, Западна Белорусия и Западна Украйна.
1702 година
Излиза първият брой на британския “Дейли кърънт ” - първият всекидневен вестник в света.
1669 година
Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени.
Етна е деен вулкан в североизточната част на остров Сицилия. Височината му е 3323 м, т.е. той е най-високият в Европа. Изграден е от базалти. По скатовете има над 200 кратера и лавови потоци. Първото исторически известно изригване на вулкана е през 475 година прочие Хр. Последните изригвания са през декември 1991 година, април 1992 година, юли 2001 година и октомври 2002 година Днес Етна е обект на интернационален туризъм.
1502 година
Исмаил I Сефевид (1487 г.-1524 г.) става шах на Персия (античното, а след 1949 година публично различно име на Иран)и основава династията Сефевидите. Исмаил I Сефевид причислява доста територии към Персия. Прави шиизма държавна вяра.
На тази дата са родени:
1952 година
Роден е Дъглас Адамс - британски белетрист. Автор на романите - " Дългият, тъмен следобеден чай на душата ", " Ресторантът на края на Вселената ", " Пътеводител на галактическия стопаджия ". Дъглас Адамс умира през 2001 година.
1950 година
Роден е Боби Макферин – американски музикант, артист с еднообразно мощно наличие в джаза, попмузиката и в класическата музика. Боби Макферин учи пиано в най-ранна възраст; приключва Калифорнийския лицей в Сакраменто. Първите му изяви са в кабаретни стратегии и танцови трупи, а вокалният му дебют е през 1977 година с групата “Astral Projection ” в Ню Орлиънс. През 1981 година взе участие на Cool Jazz Festival, след което подписва контракт със звукозаписната компания “Electra ”; появява се първият му албум “Bobby McFerryn ”. През 1984 година записва албума “The Voice ”, влязал в историята на джаза като първия соловокален албум (без акомпанимент). През 1985 година звукозаписната компания “Blue Note ” издава албума “Spontaneous Inventions ”. През 1988 година излиза “Simple Pleasures ” (от него е песента “Don’t Worry, Be Happy ”). През същата година Боби Макферин образува 10-членна акапелна групировка, с която през 1990 година записва албума “Medicine music ”. Албумът “Hush ” от 1992 година е резултат от срещата му с виолончелиста Йо Йо Ма (повече от 2 год. е в класациите на “Billвoard ” за класическа музика). В албума “Paper Music ” не престават търсенията в региона на класическа музика, той е сбирка от тълкования на творби на Моцарт, Бах и Чайковски, записани с камерния оркестър “Saint Paul ”. През 1996 година излизат албумите “Bang Zoon ” с присъединяване на “Yellow Jackets ” и “The Mozart Sessions ” още веднъж с Ч. Кърия (след “Play ”, 1992 г.). Със “Circle Songs ” от 1997 г Боби Макферин се връща към корените си. Следват няколко импровизаторски албума. Последният му албум “Beyond words ” (2002 г.) включва музика на Ч. Кърия, Р. Бона, О. Хаким. Избрана дискография: “Bobby McFerrin ” (1982 г.); “The Voice ” (1984 г.); “Spontaneous Inventions ” (1985 г.); “Don’t Worry, Be Hapy ” (1988 г.); “Medicine Music ” (1990 г.); “Hush ” (1991 г.); “The Mozart Sessions ” (1996 г.); “Circlesonga ” (1997 г.); “Beyond Words ” (2002 г.).
1931 година
Роден е Рупърт Мърдок – австралийски медиен магнат. Той приема американско поданство през 1985 година Създава международна информационна система, включваща мощни акционерни сдружения в Австралия, 3 от най-големите британски вестници и някои известни седмичници в Съединени американски щати.
1921 година
Роден Астор Пиацола – аржентински композитор, един от фамозните реализатори на бандонеон; емблематична фигура в историята на тангото. Мястото на Пиацола за приноса на Аржентина в международната просвета може да се съпостави единствено с това на Д. Елингтън в джаза. През 1924 година Астор Пиацола и фамилията му се реалокират в Ню Йорк. Първия бандонеон получава от татко си, който също е музикант; свири и на пиано. През 1954 година печели стипендия и учи в Париж при популярната музикална педагожка Н. Буланже. Връщайки се в Аржентина през 1955 година, Пиацола основава октети за концертни осъществявания на танго. През 60-те год. на ХХ в. той основава най-разнообразни обединения, записва доста албуми, както в Аржентина, по този начин и в Съединени американски щати. 70-те год. на ХХ в. стартират с огромно европейско турне. През 1973 година Пиацола получава инфаркт и се заселва в Италия, където продължава да работи - записва албума " Summit " с баритон саксофониста Дж. Мълиган. През този интервал основава групата " The Conjunto Electronico ", с която опитва смесването на електронен тон с акустични принадлежности. През 1978 година Пиацола основава квинтет, с който прави международно турне; композира камерна и симфонична музика. През 1986 година със същия квинтет записва албума " Tango: Zero Hour ", считан от самия него за най-хубавия. През същата година свири на джазфестивала в Монтрьо с вибрафониста Г. Бъртън. След концерта се появява албумът " Suite for Vibraphone and New Tango Quintet ". През 1990 година записва албума " Five Tango Sensations " с екстравагантния " Кронос Квартет ". Дискография: " Libertango [Chrysalis] " (1975 г.); " Astor Piazzolla Plays Astor Piazzolla " (1986 г.); " Tristezas de un Doble A ” (1986 г.); " Astor Piazzolla: The Central Park Concert [live] " (1987 г.); " Suite for Vibraphone and New Tango Quintet " (1987 г.); " Sur " (1987 г.); " The New Tango " (1988 г.); " Concierto para Bandoneon [live] " (1988 г.); " Tangos [Music Hall] " (1989 г.); " Tanguedia de Amor " (1989 г.); " La Camorra: La Soledad de la Provocacion… " (1990 г.); " Lumiere " (1990 г.); " Vanguardistas del Tango " (1990 г.); " Astor Piazzolla [Music Hall] " (1990 г.); " Astor Piazzolla & Alberto Ginastera " (1991 г.); " Adios Nonino [Music Hall] " (1991 г.); " Maria de Buenos Aires [RCA] " (1991 г.); " Tango: Zero Hour " (1992 г.); " Music for Two Guitars " (1992 г.); " Ballet Tango " (1992 г.); " The Vienna Concert [live] " (1992 г.); " Woe " (1992 г.); " Luna [live] " (1992 г.); " The Lausanne Concert [live] " (1993 г.); " Rough Dancer & the Cyclical Night " (1993 г.).
1876 година
Роден е учен Грогорий Илински - съветски лингвист, славист. Научните му ползи са ориентирани към етимологията на славянските езици. Издава редица писмени монументи на старобългарската книжовност, измежду които " Грамоти на българските царе " (1911 г.), " Слепченският деятел от XII в. " (1911 г.) и " Праславянска граматика " (1916 г.).
1811 година
Роден е Юрбен Жан Жозеф Льоверие- френски астроном, член на Парижката АН (1846 г.). Завършва политехническо учебно заведение в Париж (1833 г.). Ръководител е на Катедрата по небесна механика в Парижкия университет (от 1846 г.), шеф на Парижката обсерватория (от 1854 г.). Разработва проблемите на небесната механика. Изследва промените на планетните орбити през вековете и учи проблемите на устойчивостта на Слънчевата система. По предложение на Д. Ф. Араго учи отклоненията в придвижването на планетата Уран и потвърждава, че повода за тях е незнайна планета, намираща се отвън орбитата на Уран. Независимо от англичанина Дж. Адамс пресмята (1846 г.) ситуацията на тази планета (наречена по-късно Нептун); тя е открита от германеца И. Г. Хале на мястото, показано от Л. Предлага проект за проверка на теорията на придвижването на огромните планети (1849 г.). Върху този проект работи до края на живота си. Основните му съчинения са оповестени в основаните от него " Анали на Парижката обсерватория ".
1544 година
Роден е Торкуато Тасо - италиански стихотворец. Той е представител на късния Ренесанс. През 1565 година той приключва Болонския университет. От 1572 година е велможа стихотворец на ферарския херцог Алфонс II д’Есте. По заповед на херцога известно време от 1579 до 1586 година Тасо е затворен в психиатрична болница. В последните години от живота си скита из градовете на Италия. В творчеството му стилът на Възраждането се съчетава със стиловете класицизъм и барок. Негови творби са: “Риналдо ”, “Маслинената гора ”, “Сътвореният свят ”, “Диалози ” (написани в лудницата), “Писма ”. Известен е най-много с пасторалната драма “Аминта ” и с сантименталната си епопея “Освободеният Йерусалим ”.
На тази дата умират:
1955 година
Умира Александър Флеминг - британски микробиолог. Той е член на Лондонското Кралско сдружение (1943 г.) и на Парижката академия на науките (1946 г.). Флеминг работи в Лондонския бактериологичен институт (1908-1914 година, 1918-1948 година, 1946-1954 г.) За интервала 1948-1955 година е професор по бактериология в Лондонския университет, а през 1951-1954 година е ректор на Единбургския университет. Флеминг е първи ръководител на Дружеството по обща микробиология. Пише научни писания по имунология, обща бактериология, химиотерапия, антисептици, антибиотични субстанции. Той открива антибиотичните субстанции лизоцин (1922 г.) и пеницилин (1929 г.). През 1945 година, взаимно с Х. Флори и Е. Чейн, получава Нобелова премия за медицина и физиология.
1936 година
Умира Дейвид Бити - британски адмирал на флота (1919 г.), граф на Северно море и граф Бръгсби (1919 г.). Участва в експедициите в Египет и Судан (1896 г.-1898 г.) и в потушаването на Ихетуанското въстание в Китай (1900 г.). Взема присъединяване в морските боеве при о-в Хелголанд (1914 г.), Догербанк (1915 г.) и в Ютландското стълкновение (1916 г.). От декември 1916 година до 1918 година командва Гранд флот (Британският военноморски флот). Началник-щаб на военноморския флот (1919 година –1927 г.).
1931 година
Умира Мурнау (псевд. на Фридрих Вилхелм Плумпе) - немски режисьор. Учи история на изкуството и литературата в Хайделберг. Играе в Берлинския спектакъл на Макс Райнхард. Дебютира в киното с “Момчето в синьо ” (1919 г.). Работи със сценариста Карл Майер - “Гърбавият и танцьорката ” (1920 г.), с операторите Карл Фройнд - “Сатана ” (1919 г.), “Главата на Янус ” (1920 г.), и Фриц Вагнер - “Замъкът Фогельод ” (1921 г.), “Носферату - симфония на ужаса ” (1922 г.). Връх в творчеството му е филмът “Последният човек ” (1924 г.). През 1926 година е в Холивуд и снима “Изгрев ” (1927 г.) - едно от забележителните феномени от края на американското нямо кино. Прави фотосите на “Табу ” (1931 г.) на о-в Таити. Загива в автомобилна злополука в Съединени американски щати преди премиерата на кино лентата. Мурнау е режисьор на следните филми: “Пътуване в нощта ” (1920 г.), “Горещото поле ” (1922 г.), “Фантом ” (1922 г.), “Финансите на великия херцог ” (1923 г.), “Тартюф ” (1925 г.), “Фауст ” (1926 г.), “Четирите дявола ” (1928 г.), “Хляб наш насъщ ” (1929 г.), “Градско момиче ” (1930 г.).
1883 година
Умира княз Александър Михайлович Горчаков - съветски общественик и посланик. Той стартира дипломатическата си работа през 1817 година Съпровожда министъра на външните работи К. В. Неселроде на конгресите на Свещения съюз. Княз Горчаков заема разнообразни дипломатически постове в Лондон, Рим, Берлин, Виена. Ръководи 26 години външната политика на Руската империя. Разгромът на Франция от Прусия във войната (1870-1871 г.) му разрешава да разгласи отказването на Русия от Парижкия контракт, ограничителен съветския суверенитет в Черно море. Той съумява да обезпечи дипломатическата подготовка на бъдещата война сред Русия и Турция. След сполучливия за Русия Санстефански кротичък контракт Горчаков не съумява да обезврежда до дъно митингите на Австро-Унгария и Англия. Той съставлява Русия на Берлинския конгрес (1878 г.). На конгреса Русия съумява да отбрани ползите си и да прокара до дъно политиката си за сметка на България и българите, останали в Османската империя.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ