Китай може да спре дистанционно автобуси в Европа с едно натискане. Ами ако го направят в София?
София може да се окаже в същата рискова зона, предизвестяват специалисти
Светлин Желев преди 2 минути 30 СподелиНай-четени
Изкуствен интелектСветлин Желев - 17:53 | 15.11.2025Какво се случва, когато AI замести учителя в класната стая: Експеримент в един клас по британски
IT НовиниДаниел Десподов - 13:57 | 13.11.2025Нещо ново: Разработен е нощен мотор на Стърлинг
IT НовиниСветослав Димитров - 16:10 | 14.11.2025JPMorgan Chase назова равнището от $94 000 поддръжка на биткойн заради себестойността на добива
Светлин Желевhttps://www.kaldata.com/Главен редакторВ края на октомври Норвегия се изправи пред непредвиден проблем: извършени проби демонстрираха, че електрически рейсове на китайския производител Yutong, употребявани в Осло, могат да бъдат отдалечено спирани и деактивирани от производителя им в Китай. Разкритията идват от норвежкия вестник Aftenposten, съгласно който транспортният оператор Ruter скрито сравнил два рейса – европейски и китайски – с цел да оцени рисковете за киберсигурността.
Резултатите били недвусмислени: европейският модел е изцяло самостоятелен, до момента в който китайският разрешава достъп до диагностика, програмен продукт и надзор на батерията. По думите на специалиста Арилд Тьомсланд това дава опция рейсът да бъде спрян, изключен или даже да получи актуализация, която да повреди негови основни системи. Макар хакери или снабдител да не могат да ръководят транспортното средство в придвижване, самото изключване може да провокира транспортен безпорядък или да бъде употребявано като инструмент за напън.
Осло реагира незабавно – управляващите започнаха оценка на рисковете, а Ruter предложи краткотрайно решение: унищожаване на SIM картите, което би лимитирало външния достъп.
Българската диря: „ В София има същите рейсове “
Случаят директно визира и България. Съпредседателят на „ Да, България “ Божидар Божанов предизвести, че в София се движат рейсове от същия производител, въпреки те да нямат конфигурирани SIM карти. Това обаче не отстранява основния въпрос – дали страната би трябвало да има право да лимитира потреблението на технологии от страни отвън Европейски Съюз, когато става дума за сериозна инфраструктура.
Именно към този въпрос се води разногласието в плана за промени в Закона за киберсигурността. Законът към този момент месеци чака второ четене, макар че първото е извършено още през февруари. Божанов твърди, че текстът, допускащ възбрана на високорискови снабдители, е причина за забавянето. Той показва две вероятни аргументи за политическа опозиция – околните връзки на Българска социалистическа партия с китайската комунистическа партия и фактът, че българските телекоми всеобщо употребяват китайско съоръжение.
Европейската комисия също предизвестява, че сигурността на 5G мрежите в Европейски Съюз остава уязвима, а рискът от потребление на високорискови снабдители е „ недопустимо висок “. Междувременно България към този момент е в наказателна процедура поради просрочени задължения по киберсигурност.
Същият сюжет се разиграва и в други страни
Норвегия и България не са изолирани случаи. Австралийската организация за сигурност ASIO заяви, че китайски хакерски групи, свързани с държавното управление и армията, интензивно се пробват да обхванат в сериозни браншове като водоснабдяване, енергетика, превоз и телекомуникации. Групи като Salt Typhoon и Volt Typhoon към този момент са атакували инфраструктура в Съединени американски щати и Австралия, като главната цел съгласно разузнаването е опция за киберсаботаж.
На този декор Божанов обобщава обстановката по този начин:
„ В дълготраен проект не можем да разчитаме на несигурни снабдители. Ако лобито на китайските производители е по-силно от болшинството в Народното събрание, имаме проблем. “




