София Маринкова: Надявам се моята усмивка да достига до хората и да им носи вяра и надежда в тиражите на Спорт тото
София Маринкова, актриса и ко-водеща на тиражите на Спорт тото по Българска национална телевизия, в изявление за взаимната графа на Радио " Фокус “ и Български състезателен тотализатор
Здравей и добре пристигнала в нашия ефир!
Здравей. Много ти благодаря за поканата! Много хубаво студио, хубаво показване, благодаря ти.
Вече е втори месец феновете те гледат в рубриките на Спорт тото, тегленето на тиражите дружно с Део по Българска национална телевизия. Как се чувстваш в тази своя нова роля?
Много е вдъхновяващо, само че не го одобрявам за роля, а по-скоро като среща с хората. И това е среща на вярата. Много е хубаво да си момиче на шанса – мога ли по този начин да се нарека? Не знам. Но постоянно преди да изляза, си споделям: дано се случи най-хубавото за хората, да има светлина. Ей по този начин си приказваме с Део някакви такива неща преди да излезем в ефир. И е доста хубаво. Понеже е онлайн и камерата хваща безусловно всичко – би трябвало да си доста достоверен, да си доста същински. И се надявам моята усмивка да доближава до хората и да им нося вяра.
Как те одобри Део, тъй като се вижда, че в ефир имате химия?
Имаме, да. Део е доста огромен експерт, той е от 10 години в Тотото. Аз импортирам някаква нова сила в това нещо. Но той ми откликва на игривостта, която изваждам. С доста любознание влизам. Не съм още наясно с всичките системи за съчетание и така нататък, всичките игри, само че в фамилията ми имаме традиция: дядо ми, господ да го елементарни, пускаше тото постоянно. И в този момент майка ми, баба ми и татко ми не престават тази традиция и ме гледат всяка вечер, доста ми се радват.
Как свикваш с ритъма в Тотото и със спецификите, тъй като там имате един основен редактор, Румен Стефанов, който изпипва вашите думички тъкмо със супер тайминг, до момента в който се тегли едното число – ние правихме изявление с него в тази графа – по какъв начин свикваш с това нещо, с тази специфичност?
О, Румен е превъзходен. Като цяло целият екип е доста готин, доста ухилен, тъй като това е екипна работа, и чувствам, че той ми хваща характера, тъй като аз съм доста жива, енергична и усмихната. Много, доста добре си ме е хванал. Хубаво е. Много забавно.
Има ли в тези два месеца някакви сериозни или пък комични моменти, които искаш да споделиш и които биха били забавни за нашите слушатели?
Значи, сериозни моменти е нямало, уповавам се да няма, макар че е онлайн, всичко може да се случи. Забавните моменти са много. Когато ходя на работа, имаме отвън студиото една джага и играем на нея, но ти споделям постоянно. Аз съм доста добра на джаги и ги пръсвам от пердах напряко всичките – операторите, Део, техниците. Супер впечатлени са от мен, че съм толкоз добра на джаги. Та, това вършим, когато си почиваме, до момента в който чакаме да запишем анонсите, които са за малкия екран след това – играем джаги.
Кого взимаш ти най-често за сътрудник?
Део, несъмнено, Део. Той си ми е партия.
Иван Иванов, шеф студио в тотото, добър ли е на джаги?
Добър е, апропо. Добър е.
Казваш, че в Тотото се чувстваш добре и това е твоето място. Преди него ти имаше доста устойчиво присъединяване в два сериала, с които си позната на голямата публика в България. Как стоят нещата с твоята кариера, креативните ти проекти на сцена или пък в киното към днешна дата? Какво следва?
Предстои ми нещо доста вълнуващо – една доста готина пиеса, от декември стартирам да преговарям. Казва се " С жена ми за риба “. Комедийна е, само че е и от този тип пиеси, които те карат да се замислиш малко. Хем е смешно, хем е по този начин малко по-дълбоко. Ама е хубаво, човешко, същинско. Аз такива неща обичам.
Знаеш ли детайлности за екипа и за театъра?
Ще преговарям дружно с Алекс Сърчаджиева, Робърт Янакиев и Александър Сано.
Звезден каст.
Много прекрасен каст. Много се веселя за поканата. Луиза Григорова ме предложения и нямам самообладание да стартираме. Февруари е премиерата. И по този начин. Много ще е хубаво и вълнуващо.
Един подробност: дали поканата за пиесата пристигна откакто стартира в Тотото? Т.е. с Тотото ти подсети на хората за себе си, по този начин ли е?
Знаеш ли, аз съм от хората, които имат вяра, че всичко идва на мястото си от единствено себе си, в случай че вярваш в това. И по този начин животът те среща с верните хора в точното време на точното място. И двете неща ми се случиха едновременно и с интуицията си ги одобрих, че са за мен.
Можеш ли да загатнеш и да ни кажеш каква ще е твоята роля там, твоят персонаж?
Значи те са две двойки и моята жена е доста готина. Аз единствено готини персонажи играя, доста си ги одобрявам. Комедийно е, става един скандал там, само че са фамилни проблеми малко. Но е доста човешко.
Няма ли да ни кажеш на кого си брачна половинка, на Роберт или на Сано?
На Сано. Трябваше да те запитвам съгласно тебе на кого съм брачна половинка, само че отговорих преди този момент.
А с киното по какъв начин са нещата? Защото ти избухна с функциите в " Пътят на честа “ и в " All Inclusive “. Сега обаче като че ли всички фенове и почитатели се питаме къде са българските сериали? Защо малките екрани не снимат сериали? Икономическата конюнктура ли е повода или нещо друго?
О, в този момент ще ти споделя нещо, като ме попита за киното. Значи, с Драго кандидатствахме за НФЦ (Национален кино център) преди… две години ли беше?
Драго Симеонов, нашият сътрудник от " Дарик радио “.
Точно по този начин.
Твой житейски сътрудник.
Моят сателит в живота. След него взехме решение да създадем филм – слушай в този момент, доста забавна история – и спечелихме финансиране за сюжет и сега движим по-нататък нещата, избрали сме си режисьор. Та, стискайте ни палци да спечелим, тъй като сме написали доста прекрасен филм.
Филмът какъв род е? Фантастика?
Ммм, чакай в този момент, Драго по какъв начин го разказва? Ммм, български фолклорен, по този начин малко застрашителен, само че и като приказка. Добре ли го изяснявам?
Значи по този начин. А за сериалите не ми отговори?
Какво за сериалите?
Защо внезапно стопираха в българските малките екрани? Каква е повода?
Не знам. Кого да питаме? Ох, не съм сигурна. Мисля, че повече залагат на риалити стратегиите. Но това, което слушам, е, че стартират отново да се връщат сериалите, което е хубаво.
Какво е най-трудното за един артист след НАТФИЗ - пътя, началото, кастингите, компликациите, старите кучета в гилдията, които малко или доста те спъват, пречат или не оказват помощ?
Най-трудното ли е? Ами аз доста си обичам специалността. За мен не бих го нарекла мъчно. Даже по принцип нещо, в случай че не ми се случва по този начин, както съм си го намислила, имам една такава религия, в която си споделям: всичко е за положително. И след време, като мине време, като погледнеш обратно, си викаш: то в действителност е било за положително. Но... специалността ми ме научи да намирам повече себе си с всяка една роля и по този начин разбирам и хората към мене, по този начин... психически малко.
Влизаш ли от време в точния момент, когато се постанова или когато пък си поискаш, в роля, в действителния живот?
Не, тъй като аз даже и на сцената, и пред камера се пробвам да съм достоверна и същинска. В смисъл даже и когато е роля, желая да е същинско и човешко. Защото това се усеща, не може да го скриеш от хората. Винаги усещат когато нещо е същинско.
Кое те е крепяло през годините? Кога ти е било най-трудно? Кога си имала месеци без работа, без задължения, какво си си казвала тогава?
Вярата и вярата. И виж какъв брой е готино, тъй като аз свързвам и като цяло предаването с религия и вяра, със светлина. Това са хора, които имат вяра в шанса си и желая да им кажа да не имат вяра единствено в числата, а да имат вяра в пътя си, в себе си, в живота.
Това е малко ми звучи като самураите – самураите няма цел, имат единствено път.
Много е метафизичен, но такава философия съм си построила аз за живота.
Какво искаш да кажеш, в случай че се обърнеш обратно към времето да речем, на онази София Маринкова, която приключва междинното учебно заведение на 18? Какво искаш да й кажеш в този момент? Какво да направи, какво да не направи, къде да не сбърка, или?
Пак ще опра до вярата – да има вяра повече във себе си. Защото бях по-неуверена първоначално. Имах фантазия, и тя беше да стане актриса, да вляза в НАТФИЗ, не бях сигурна дали ще ме одобряват тогава. Баща ми сподели: Как по този начин актриса? Ти какъв брой филми си гледала? Колко български артисти познаваш? Аз си крещя: леле, татко ми е прав. Къде отивам? Как по този начин внезапно ми хрумна? Подкрепиха ме, несъмнено, само че не имах вяра, че ще съумея. Да. Не бях сигурна дали ставам за тази работа. Ама с религия става, и с непримиримост, и с вяра.
В чий клас беше в НАТФИЗ?
На Стефан Данаилов.
Мастера. С Тони Порязов правихме оня ден изявление, и той е бил при Стефан Данаилов. Каза някои доста достоверни неща от него. Ти с какво си го запомнила? Какво ти е дал като съвет?
Ох, доста прекрасен въпрос. Защото не е обвързвано с актьорската ми специалност. Това, което съм запомнила от него е – " поздравявайте хората “. Като влезеш в НАТФИЗ, поздрави индивида, който седи и те посреща, поздрави чистачката, поздравявай съседите. Защото в никакъв случай не знаеш. " Усмихвай се “. Беше подобен – да се усмихваш, да поздравяваш. Никога не знаеш кой по кое време ще ти потрябва, от кого ще имаш потребност.
Най-интересната преживелица с него отвън театъра?
Ох, той беше доста благ с нас. Канил ни е в тях, събирали сме се, там сме репетирали. Апартаментът му е, един подобен, цялостен с история.
В Лозенец.
Да. То самото това нещо, че си в дома му, беше прекарване, доста хубаво. Иначе беше непоколебим с нас, изключително когато репетираме. Мога и нещо смешно да ти кажа.
Смело!
Ама тук не знам по радиото тази дума върви ли.
Замаскирай я!
Добре, хайде, няма да го споделям това. Обръщаше се с една дума към нас, няма значение мъж ли си, жена ли си.
Добре. Тони Порязов сподели, че, Мастъра, Стефан Данилов – светла му памет, постоянно е казвал на своите студенти да имат самочувствие, само че умерено, да не преиграват в това самочувствие. Така ли е?
Разбира се. То си върви с това да поздравяваш, да си ухилен, да не забравяш.
Да си признателен.
Да, да си признателен, да си добър, без значение къде си стигнал, да не забравяш от кое място си тръгнал. Да.
И може би да няма неистини. Защото е имало случаи, когато да вземем за пример не сте били на лекции, само че не е желал да го лъжете – просто му казвате и ви е пускал, само че да не го лъжете.
Да, да, да. Имаше един подобен случай, апропо. Много ненавижда лъжата. Сега сетих, постоянно го сънувам, апропо – постоянно, постоянно, само че най-малко два-три пъти ми се е случвало и си помня сънищата. Последния път ме поздрави за една роля. Много се веселя, че го виждам, най-малко в сънищата си в този момент, когато не е измежду живите. Знаеш ли, през днешния ден е доста прекрасен празник.
Празникът на?
Свети Мина.
Свети Мина – 11 ноември, да.
11.11, да. Казват, че днешната дата е доста специфична. А свети Мина е...
Пазител на фамилията ли беше?
Пазител на пътешествениците, на новия път. Та, доста се веселя, че съм ти на посетители тъкмо през днешния ден, тъй като новият път около тотото е значим за мен. Свети Мина е и страж на вярата.
София, с изключение на актриса, водеща, ти си изиграла може би най-важната роля в живота на една жена – тази да бъдеш майка.
Да.
Кое те тормози от това, което виждаш? Ако не е загадка, на какъв брой години е твоето детенце сега?
Моето детенце е на 12. В една особена възраст. За да дойда тук, съм го оставила самичък да си отиде на учебно заведение. Много е независим.
Браво, отлично.
Да.
Притеснява ли те това, което виждаш в нашето общество във връзка с децата? Самите деца – не всички, несъмнено, да не генерализираме, само че кое те тормози и от кое си удовлетворена, надлежно?
Зависи от фамилната среда, съгласно мен, тъй като са още дребни. И това какъв си, зависи от това какво виждаш у дома. Нали?
А въздействието на учебното заведение, на обкръжаващата среда там? Къде бъркаме като общество ми е въпросът, с цел да се стига до произшествия като тези с локалите по моловете, с експанзията сред младежите? Според теб?
Ох, доста сложен въпрос. Може би в фамилията някъде.
Оттам стартира всичко.
Според мен, да. Всичко стартира от фамилната среда. Каквото виждаш у дома, това правиш на открито. Те са още дребни, те повтарят модели, които виждат у дома, за жал. Това, което желая за моето дете, е, да е щастливо и крепко. То това желае всеки родител за децата си.
А другояче като цяло харесва ли ти това, което става в България сега – обкръжаващата ни среда, животът, проблемите? Ти постоянно си оптимист, аз те виждам по какъв начин грееш и се усмихваш непрекъснато, само че въпреки всичко дай ни една по-дълбока оценка. Защото сигурен съм, че не си ОК с всичко към нас.
Ами, пробвам се да съм оптимист повече. Наистина, прав си, да се усмихвам повече. Защото мисля, че тази сила заразява като цяло. Особено в такива времена, когато човек е неудовлетворен от доста неща.
Само като удостоверение, уважаеми слушатели, да кажа, че София, като влезе в нашата редакция, незабавно ни зареди всички – с усмивка и някак си станахме по-ведри всички. Абсолютен, безспорен факт.
Благодаря ти. Аз пък единствено да ви кажа, че той е с доста готина тениска, с една четирилистна детелина.
На мен пък ми споделиха, че тя е малко рискова тази фланелка, на ръба на закона. Категорично не използвам сходни зелени вещества, треви и така нататък – декларирам го в ефир. Добре. София, друга значима тематика, по която не можеш да нямаш отношение и си длъжна като социална фигура да го заявиш и да призовеш – това е войната по пътищата, това е държанието на всички на пътя. Ти по какъв начин се придвижваш? Шофираш ли, или си пешеходец главно? Изобщо твоите усещания и послания може би към тези, които са зад кормилото, и освен?
Не съм водач, не карам.
За положително или неприятно, може би е по-добре, не знам.
Да, за положително или неприятно, не съм. Пътувам постоянно до Варна със аероплан.
Добре.
Виж, отново ти тичам малко от тематиките. Да, пътувам и с градския превоз. Мисля да се прибера с метрото от тук. Много е комфортно и бързо.
Да, и бързо, и няма запушване.
Няма тапи, да, да.
Добре, а другояче случвало ли ти се е, да речем, да ти лишават преимущество на пешеходна пътека, да не се съобрази с теб даден лидер? Как реагираш? Пак ли усмивка или следва едно обръщение, по-особено, към лидера?
Ох, ами се случвало ми се е, несъмнено. То на кого не му се е случвало? Казвам някоя тъпота. Ядосвам се доста първично, само че след това не преставам напред. Какво да върша, да го мисля ли в този момент това нещо? Да продължа да го мисля, с цел да ми скапе целият ден ли? Не!
Как се живее с толкоз одушевен мъдрец, цветен и живописен човек като Драго Симеонов, който всички познаваме от ефира – телевизионния и радиоефира, извънредно закачлив човек. Имам възприятието, че във вашата къща не спирате да се смеете и да се усмихвате.
Има нещо такова, в действителност има нещо такова. Много истории ми споделя непрекъснато, непрестанно може да приказва, все някакви смехории, някакви хрумвания, някакви нови планове, неща измисля. Вдъхновяващ е, много.
Но остава правилен на първата си обич – радиото. Това е доста значимо.
Определено.
Накрая да се върнем отново към тотото. Какво се случва, като влезеш в студиото в четвъртък и неделя– какъв брой часа по-рано отиваш, каква е процедурата, кой те посреща, каква е ситуацията в постройката на тотото, някъде там в " Овча купел “.
То това си е виновна работа.
Абсолютно.
Да. Много хора седят зад нас. Не съм ги броила, само че несъмнено има 20 индивида. Наистина, доста са. Иначе, като вляза, първо ти споделих, играем джаги, удрям ги няколко игри, след което имаме една подготовка. След нея отново имаме малко джаги, малко грим, нещо да се облечем, с Део поемаме въздух преди да влезем в ефир. Казваме си: дано бъде светлина, да се случи най-хубавото за хората. И по този начин.
Колко дубъла вършиме по-късно на анонса за идващия тираж? Има ли смях и закачки там? От кой дубъл се получават нещата, тъй като съм чувал, че от време на време много се стои след емисията.
Абе да ти кажа, от първия дубъл ни се получава.
Защото всеки бърза да си върви.
Може и това да е, или тъй като сме доста положителни, не знам. Да, и това го има. Добре ни се получава от първия път.
Как поддържате фигурите ти и Део? Вие сте като изсушени, толкоз слаби, кльощави, готини, без наднормени килограми. Как го вършиме? Знам, че Део тича доста.
Ей в този момент му гледах едно стори на Део. Влизаше в някакви студени води, в ледени води. Ей в този момент видях, че го прави.
И то без да е 6 януари.
Това и Драго го прави и продължава от няколко години насам, всяка заран с мразовит душ. Аз не, доста ми е студено.
Как поддържаш тази съвършена фигура? Ти си не повече от 50 кг. Какво ядеш, какво не ядеш, какво тренираш?
Ами, всичко си похапвам, да ти кажа.
Ген, очевидно е ген.
Да, ген. Иначе упражнявам у дома. Не постоянно, само че понякога пилатес. Гледам клипчета в интернет.
И повтаряш.
Не е толкоз съществено, да.
Какво е твоето обръщение към слушателите, читателите на " Фокус “ и участниците в игрите на тотото?
Хора, на този празник ви поисквам да вярвате в пътя си и да носите светлина. И това, което Стефан Данилов ми е споделил – усмихвайте се повече, поздравявайте. Усмивката е заразна. И този сезон, който е в този момент, сега, макар че е толкоз мрачно, бързо се стъмва, още в 17.00, и е студено, дано да ви е топличко в сърцата и в душите.
Здравей и добре пристигнала в нашия ефир!
Здравей. Много ти благодаря за поканата! Много хубаво студио, хубаво показване, благодаря ти.
Вече е втори месец феновете те гледат в рубриките на Спорт тото, тегленето на тиражите дружно с Део по Българска национална телевизия. Как се чувстваш в тази своя нова роля?
Много е вдъхновяващо, само че не го одобрявам за роля, а по-скоро като среща с хората. И това е среща на вярата. Много е хубаво да си момиче на шанса – мога ли по този начин да се нарека? Не знам. Но постоянно преди да изляза, си споделям: дано се случи най-хубавото за хората, да има светлина. Ей по този начин си приказваме с Део някакви такива неща преди да излезем в ефир. И е доста хубаво. Понеже е онлайн и камерата хваща безусловно всичко – би трябвало да си доста достоверен, да си доста същински. И се надявам моята усмивка да доближава до хората и да им нося вяра.
Как те одобри Део, тъй като се вижда, че в ефир имате химия?
Имаме, да. Део е доста огромен експерт, той е от 10 години в Тотото. Аз импортирам някаква нова сила в това нещо. Но той ми откликва на игривостта, която изваждам. С доста любознание влизам. Не съм още наясно с всичките системи за съчетание и така нататък, всичките игри, само че в фамилията ми имаме традиция: дядо ми, господ да го елементарни, пускаше тото постоянно. И в този момент майка ми, баба ми и татко ми не престават тази традиция и ме гледат всяка вечер, доста ми се радват.
Как свикваш с ритъма в Тотото и със спецификите, тъй като там имате един основен редактор, Румен Стефанов, който изпипва вашите думички тъкмо със супер тайминг, до момента в който се тегли едното число – ние правихме изявление с него в тази графа – по какъв начин свикваш с това нещо, с тази специфичност?
О, Румен е превъзходен. Като цяло целият екип е доста готин, доста ухилен, тъй като това е екипна работа, и чувствам, че той ми хваща характера, тъй като аз съм доста жива, енергична и усмихната. Много, доста добре си ме е хванал. Хубаво е. Много забавно.
Има ли в тези два месеца някакви сериозни или пък комични моменти, които искаш да споделиш и които биха били забавни за нашите слушатели?
Значи, сериозни моменти е нямало, уповавам се да няма, макар че е онлайн, всичко може да се случи. Забавните моменти са много. Когато ходя на работа, имаме отвън студиото една джага и играем на нея, но ти споделям постоянно. Аз съм доста добра на джаги и ги пръсвам от пердах напряко всичките – операторите, Део, техниците. Супер впечатлени са от мен, че съм толкоз добра на джаги. Та, това вършим, когато си почиваме, до момента в който чакаме да запишем анонсите, които са за малкия екран след това – играем джаги.
Кого взимаш ти най-често за сътрудник?
Део, несъмнено, Део. Той си ми е партия.
Иван Иванов, шеф студио в тотото, добър ли е на джаги?
Добър е, апропо. Добър е.
Казваш, че в Тотото се чувстваш добре и това е твоето място. Преди него ти имаше доста устойчиво присъединяване в два сериала, с които си позната на голямата публика в България. Как стоят нещата с твоята кариера, креативните ти проекти на сцена или пък в киното към днешна дата? Какво следва?
Предстои ми нещо доста вълнуващо – една доста готина пиеса, от декември стартирам да преговарям. Казва се " С жена ми за риба “. Комедийна е, само че е и от този тип пиеси, които те карат да се замислиш малко. Хем е смешно, хем е по този начин малко по-дълбоко. Ама е хубаво, човешко, същинско. Аз такива неща обичам.
Знаеш ли детайлности за екипа и за театъра?
Ще преговарям дружно с Алекс Сърчаджиева, Робърт Янакиев и Александър Сано.
Звезден каст.
Много прекрасен каст. Много се веселя за поканата. Луиза Григорова ме предложения и нямам самообладание да стартираме. Февруари е премиерата. И по този начин. Много ще е хубаво и вълнуващо.
Един подробност: дали поканата за пиесата пристигна откакто стартира в Тотото? Т.е. с Тотото ти подсети на хората за себе си, по този начин ли е?
Знаеш ли, аз съм от хората, които имат вяра, че всичко идва на мястото си от единствено себе си, в случай че вярваш в това. И по този начин животът те среща с верните хора в точното време на точното място. И двете неща ми се случиха едновременно и с интуицията си ги одобрих, че са за мен.
Можеш ли да загатнеш и да ни кажеш каква ще е твоята роля там, твоят персонаж?
Значи те са две двойки и моята жена е доста готина. Аз единствено готини персонажи играя, доста си ги одобрявам. Комедийно е, става един скандал там, само че са фамилни проблеми малко. Но е доста човешко.
Няма ли да ни кажеш на кого си брачна половинка, на Роберт или на Сано?
На Сано. Трябваше да те запитвам съгласно тебе на кого съм брачна половинка, само че отговорих преди този момент.
А с киното по какъв начин са нещата? Защото ти избухна с функциите в " Пътят на честа “ и в " All Inclusive “. Сега обаче като че ли всички фенове и почитатели се питаме къде са българските сериали? Защо малките екрани не снимат сериали? Икономическата конюнктура ли е повода или нещо друго?
О, в този момент ще ти споделя нещо, като ме попита за киното. Значи, с Драго кандидатствахме за НФЦ (Национален кино център) преди… две години ли беше?
Драго Симеонов, нашият сътрудник от " Дарик радио “.
Точно по този начин.
Твой житейски сътрудник.
Моят сателит в живота. След него взехме решение да създадем филм – слушай в този момент, доста забавна история – и спечелихме финансиране за сюжет и сега движим по-нататък нещата, избрали сме си режисьор. Та, стискайте ни палци да спечелим, тъй като сме написали доста прекрасен филм.
Филмът какъв род е? Фантастика?
Ммм, чакай в този момент, Драго по какъв начин го разказва? Ммм, български фолклорен, по този начин малко застрашителен, само че и като приказка. Добре ли го изяснявам?
Значи по този начин. А за сериалите не ми отговори?
Какво за сериалите?
Защо внезапно стопираха в българските малките екрани? Каква е повода?
Не знам. Кого да питаме? Ох, не съм сигурна. Мисля, че повече залагат на риалити стратегиите. Но това, което слушам, е, че стартират отново да се връщат сериалите, което е хубаво.
Какво е най-трудното за един артист след НАТФИЗ - пътя, началото, кастингите, компликациите, старите кучета в гилдията, които малко или доста те спъват, пречат или не оказват помощ?
Най-трудното ли е? Ами аз доста си обичам специалността. За мен не бих го нарекла мъчно. Даже по принцип нещо, в случай че не ми се случва по този начин, както съм си го намислила, имам една такава религия, в която си споделям: всичко е за положително. И след време, като мине време, като погледнеш обратно, си викаш: то в действителност е било за положително. Но... специалността ми ме научи да намирам повече себе си с всяка една роля и по този начин разбирам и хората към мене, по този начин... психически малко.
Влизаш ли от време в точния момент, когато се постанова или когато пък си поискаш, в роля, в действителния живот?
Не, тъй като аз даже и на сцената, и пред камера се пробвам да съм достоверна и същинска. В смисъл даже и когато е роля, желая да е същинско и човешко. Защото това се усеща, не може да го скриеш от хората. Винаги усещат когато нещо е същинско.
Кое те е крепяло през годините? Кога ти е било най-трудно? Кога си имала месеци без работа, без задължения, какво си си казвала тогава?
Вярата и вярата. И виж какъв брой е готино, тъй като аз свързвам и като цяло предаването с религия и вяра, със светлина. Това са хора, които имат вяра в шанса си и желая да им кажа да не имат вяра единствено в числата, а да имат вяра в пътя си, в себе си, в живота.
Това е малко ми звучи като самураите – самураите няма цел, имат единствено път.
Много е метафизичен, но такава философия съм си построила аз за живота.
Какво искаш да кажеш, в случай че се обърнеш обратно към времето да речем, на онази София Маринкова, която приключва междинното учебно заведение на 18? Какво искаш да й кажеш в този момент? Какво да направи, какво да не направи, къде да не сбърка, или?
Пак ще опра до вярата – да има вяра повече във себе си. Защото бях по-неуверена първоначално. Имах фантазия, и тя беше да стане актриса, да вляза в НАТФИЗ, не бях сигурна дали ще ме одобряват тогава. Баща ми сподели: Как по този начин актриса? Ти какъв брой филми си гледала? Колко български артисти познаваш? Аз си крещя: леле, татко ми е прав. Къде отивам? Как по този начин внезапно ми хрумна? Подкрепиха ме, несъмнено, само че не имах вяра, че ще съумея. Да. Не бях сигурна дали ставам за тази работа. Ама с религия става, и с непримиримост, и с вяра.
В чий клас беше в НАТФИЗ?
На Стефан Данаилов.
Мастера. С Тони Порязов правихме оня ден изявление, и той е бил при Стефан Данаилов. Каза някои доста достоверни неща от него. Ти с какво си го запомнила? Какво ти е дал като съвет?
Ох, доста прекрасен въпрос. Защото не е обвързвано с актьорската ми специалност. Това, което съм запомнила от него е – " поздравявайте хората “. Като влезеш в НАТФИЗ, поздрави индивида, който седи и те посреща, поздрави чистачката, поздравявай съседите. Защото в никакъв случай не знаеш. " Усмихвай се “. Беше подобен – да се усмихваш, да поздравяваш. Никога не знаеш кой по кое време ще ти потрябва, от кого ще имаш потребност.
Най-интересната преживелица с него отвън театъра?
Ох, той беше доста благ с нас. Канил ни е в тях, събирали сме се, там сме репетирали. Апартаментът му е, един подобен, цялостен с история.
В Лозенец.
Да. То самото това нещо, че си в дома му, беше прекарване, доста хубаво. Иначе беше непоколебим с нас, изключително когато репетираме. Мога и нещо смешно да ти кажа.
Смело!
Ама тук не знам по радиото тази дума върви ли.
Замаскирай я!
Добре, хайде, няма да го споделям това. Обръщаше се с една дума към нас, няма значение мъж ли си, жена ли си.
Добре. Тони Порязов сподели, че, Мастъра, Стефан Данилов – светла му памет, постоянно е казвал на своите студенти да имат самочувствие, само че умерено, да не преиграват в това самочувствие. Така ли е?
Разбира се. То си върви с това да поздравяваш, да си ухилен, да не забравяш.
Да си признателен.
Да, да си признателен, да си добър, без значение къде си стигнал, да не забравяш от кое място си тръгнал. Да.
И може би да няма неистини. Защото е имало случаи, когато да вземем за пример не сте били на лекции, само че не е желал да го лъжете – просто му казвате и ви е пускал, само че да не го лъжете.
Да, да, да. Имаше един подобен случай, апропо. Много ненавижда лъжата. Сега сетих, постоянно го сънувам, апропо – постоянно, постоянно, само че най-малко два-три пъти ми се е случвало и си помня сънищата. Последния път ме поздрави за една роля. Много се веселя, че го виждам, най-малко в сънищата си в този момент, когато не е измежду живите. Знаеш ли, през днешния ден е доста прекрасен празник.
Празникът на?
Свети Мина.
Свети Мина – 11 ноември, да.
11.11, да. Казват, че днешната дата е доста специфична. А свети Мина е...
Пазител на фамилията ли беше?
Пазител на пътешествениците, на новия път. Та, доста се веселя, че съм ти на посетители тъкмо през днешния ден, тъй като новият път около тотото е значим за мен. Свети Мина е и страж на вярата.
София, с изключение на актриса, водеща, ти си изиграла може би най-важната роля в живота на една жена – тази да бъдеш майка.
Да.
Кое те тормози от това, което виждаш? Ако не е загадка, на какъв брой години е твоето детенце сега?
Моето детенце е на 12. В една особена възраст. За да дойда тук, съм го оставила самичък да си отиде на учебно заведение. Много е независим.
Браво, отлично.
Да.
Притеснява ли те това, което виждаш в нашето общество във връзка с децата? Самите деца – не всички, несъмнено, да не генерализираме, само че кое те тормози и от кое си удовлетворена, надлежно?
Зависи от фамилната среда, съгласно мен, тъй като са още дребни. И това какъв си, зависи от това какво виждаш у дома. Нали?
А въздействието на учебното заведение, на обкръжаващата среда там? Къде бъркаме като общество ми е въпросът, с цел да се стига до произшествия като тези с локалите по моловете, с експанзията сред младежите? Според теб?
Ох, доста сложен въпрос. Може би в фамилията някъде.
Оттам стартира всичко.
Според мен, да. Всичко стартира от фамилната среда. Каквото виждаш у дома, това правиш на открито. Те са още дребни, те повтарят модели, които виждат у дома, за жал. Това, което желая за моето дете, е, да е щастливо и крепко. То това желае всеки родител за децата си.
А другояче като цяло харесва ли ти това, което става в България сега – обкръжаващата ни среда, животът, проблемите? Ти постоянно си оптимист, аз те виждам по какъв начин грееш и се усмихваш непрекъснато, само че въпреки всичко дай ни една по-дълбока оценка. Защото сигурен съм, че не си ОК с всичко към нас.
Ами, пробвам се да съм оптимист повече. Наистина, прав си, да се усмихвам повече. Защото мисля, че тази сила заразява като цяло. Особено в такива времена, когато човек е неудовлетворен от доста неща.
Само като удостоверение, уважаеми слушатели, да кажа, че София, като влезе в нашата редакция, незабавно ни зареди всички – с усмивка и някак си станахме по-ведри всички. Абсолютен, безспорен факт.
Благодаря ти. Аз пък единствено да ви кажа, че той е с доста готина тениска, с една четирилистна детелина.
На мен пък ми споделиха, че тя е малко рискова тази фланелка, на ръба на закона. Категорично не използвам сходни зелени вещества, треви и така нататък – декларирам го в ефир. Добре. София, друга значима тематика, по която не можеш да нямаш отношение и си длъжна като социална фигура да го заявиш и да призовеш – това е войната по пътищата, това е държанието на всички на пътя. Ти по какъв начин се придвижваш? Шофираш ли, или си пешеходец главно? Изобщо твоите усещания и послания може би към тези, които са зад кормилото, и освен?
Не съм водач, не карам.
За положително или неприятно, може би е по-добре, не знам.
Да, за положително или неприятно, не съм. Пътувам постоянно до Варна със аероплан.
Добре.
Виж, отново ти тичам малко от тематиките. Да, пътувам и с градския превоз. Мисля да се прибера с метрото от тук. Много е комфортно и бързо.
Да, и бързо, и няма запушване.
Няма тапи, да, да.
Добре, а другояче случвало ли ти се е, да речем, да ти лишават преимущество на пешеходна пътека, да не се съобрази с теб даден лидер? Как реагираш? Пак ли усмивка или следва едно обръщение, по-особено, към лидера?
Ох, ами се случвало ми се е, несъмнено. То на кого не му се е случвало? Казвам някоя тъпота. Ядосвам се доста първично, само че след това не преставам напред. Какво да върша, да го мисля ли в този момент това нещо? Да продължа да го мисля, с цел да ми скапе целият ден ли? Не!
Как се живее с толкоз одушевен мъдрец, цветен и живописен човек като Драго Симеонов, който всички познаваме от ефира – телевизионния и радиоефира, извънредно закачлив човек. Имам възприятието, че във вашата къща не спирате да се смеете и да се усмихвате.
Има нещо такова, в действителност има нещо такова. Много истории ми споделя непрекъснато, непрестанно може да приказва, все някакви смехории, някакви хрумвания, някакви нови планове, неща измисля. Вдъхновяващ е, много.
Но остава правилен на първата си обич – радиото. Това е доста значимо.
Определено.
Накрая да се върнем отново към тотото. Какво се случва, като влезеш в студиото в четвъртък и неделя– какъв брой часа по-рано отиваш, каква е процедурата, кой те посреща, каква е ситуацията в постройката на тотото, някъде там в " Овча купел “.
То това си е виновна работа.
Абсолютно.
Да. Много хора седят зад нас. Не съм ги броила, само че несъмнено има 20 индивида. Наистина, доста са. Иначе, като вляза, първо ти споделих, играем джаги, удрям ги няколко игри, след което имаме една подготовка. След нея отново имаме малко джаги, малко грим, нещо да се облечем, с Део поемаме въздух преди да влезем в ефир. Казваме си: дано бъде светлина, да се случи най-хубавото за хората. И по този начин.
Колко дубъла вършиме по-късно на анонса за идващия тираж? Има ли смях и закачки там? От кой дубъл се получават нещата, тъй като съм чувал, че от време на време много се стои след емисията.
Абе да ти кажа, от първия дубъл ни се получава.
Защото всеки бърза да си върви.
Може и това да е, или тъй като сме доста положителни, не знам. Да, и това го има. Добре ни се получава от първия път.
Как поддържате фигурите ти и Део? Вие сте като изсушени, толкоз слаби, кльощави, готини, без наднормени килограми. Как го вършиме? Знам, че Део тича доста.
Ей в този момент му гледах едно стори на Део. Влизаше в някакви студени води, в ледени води. Ей в този момент видях, че го прави.
И то без да е 6 януари.
Това и Драго го прави и продължава от няколко години насам, всяка заран с мразовит душ. Аз не, доста ми е студено.
Как поддържаш тази съвършена фигура? Ти си не повече от 50 кг. Какво ядеш, какво не ядеш, какво тренираш?
Ами, всичко си похапвам, да ти кажа.
Ген, очевидно е ген.
Да, ген. Иначе упражнявам у дома. Не постоянно, само че понякога пилатес. Гледам клипчета в интернет.
И повтаряш.
Не е толкоз съществено, да.
Какво е твоето обръщение към слушателите, читателите на " Фокус “ и участниците в игрите на тотото?
Хора, на този празник ви поисквам да вярвате в пътя си и да носите светлина. И това, което Стефан Данилов ми е споделил – усмихвайте се повече, поздравявайте. Усмивката е заразна. И този сезон, който е в този момент, сега, макар че е толкоз мрачно, бързо се стъмва, още в 17.00, и е студено, дано да ви е топличко в сърцата и в душите.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ