София. Малко известен факт е, че през 1781 година поп

София. Малко прочут факт е, че през 1781 година поп Стойко Владиславов прави втори дубликат на „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски, заменяйки остарелите църковнославянски слова с приказваме котленски. Това сподели в изявление за предаването „ Съкровищница на тайните “ на Радио „ Фокус “ Иван Иванов, организатор в отдел „ История на българските земи XV – XIX век “ към Историческия музей в Котел. Той добави, че поп Стойко Владиславов – бъдещият Софроний Врачански, е най-яркият представител на Котленския литературен център. „ Като дълготраен преподавател на котленските деца, поп Стойко съставил специфични образователни часослови – по-лесни за асимилиране от невръстните възпитаници. Но най-значимото книжовно дело на поп Стойко Владиславов в котленския му интервал, е преписът на „ История славянобългарска “, приключен на 29 януари 1765 година. Той е най-ранният открит до момента от историческата просвета дубликат на хилендарския будител. От преписката, която поп Стойко поставя, на първа страница е маркирано идването на Паисий Хилендарски в Котел, когато великият духовник я донася, с цел да бъде преписана и съхранена за бъдните генерации, с цел да знаят котленци, че и българите са имали могъщо и славно царство и да не се срамят от българския си жанр. Това, че сходна виновна задача се поверява на млад, едвам 26-годишен духовник, значи, че в негово лице котленци виждат към този момент един зрял и умел литератор. И той се оказва заслужен за оказаната чест “, добави Иван Иванов. Той сподели още, че поп Стойко освен прави първия прочут дубликат на книгата, само че и се отнася към нея като към същинска реликва. Съхранява я в църквата „ Св. Св. Апостоли Петър и Павел “, където свещенодейства и със ужасно проклинание анатемосва всеки, който би посмял да открадне, усвои, както той е споделил „ националната светиня “, с цел да я резервира само за себе си. „ По-малко прочут факт е, че през 1781 година поп Стойко прави втори дубликат на „ История славянобългарска “, където заменя остарелите църковнославянски слова на Паисий с говоримия котленски диалект. Този дубликат той резервира за себе си и го носи непроменяемо през целия си мъченически живот. Книжовният опит, насъбран в Котел, е в основата, върху която след десетилетия и към този момент в миграция израства писателят Софроний, извел българската литература от Средновековието в новото време. В тази посока е непреходното значение на цялата Котленска книжовна школа “, изясни Иванов. По думите му във време, когато гръцкият език от ден на ден господства в богослужението и книжнината, в котленските църкви се служи извънредно на български и котленските книжовници усърдно изписват античните старобългарски букви. „ На границата сред Средновековието и Възраждането, те използват две хронологии - средновековна – от сътворението на света по византийски пример, и от рождението на Христос, присъща за новото време. За нас, котленци, е от особена горделивост приносът на Котленската книжовна школа, тъй като по-късно точно източно-българският диалект, източно-българският и котленският акцент лягат в основата на литературния български език, формирал се през Възраждането “, съобщи Иван Иванов.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА