София Лятeва: Искам да покажем обикновените хора от ЛГБТИ общността
София Лятева е информационен управител по специалност и герой за права по предопределение. Мениджър на плана Work It OUT към фондация " ГЛАС " и част от организацията на София Прайд.
Какво е сега да си ЛГБТ човек в България?
Нещо много конфликтно и парадоксално. От една страна се веселя, че съм себе си в България и че нямам този боязън, въпреки това виждам какъв брой е мъчно за огромна част от ЛГБТИ общността. Аз се усещам ненапълно привилигерована от обстоятелството, че съм жена, към нас отношението е една концепция по-добро. Но също по този начин виждам какъв брой е мъчно за хората от моята общественост и в действителност се пробвам да трансформира мисленето на хората за това какво е ЛГБТИ индивидът в България. Трудно е, само че също по този начин, дублирам, доста е освобождаващо да бъдеш себе си.
Един от огромните въпроси, който на всеки Прайд има като че ли малко по-различен отговор, е - какво желаят ЛГБТ хората в България?
За всеки ЛГБТИ човек в България ситуацията, израстването, въобще отношението на обществото - е много друго. То е строго самостоятелно. Всеки е друг човек, всеки построява личността си по един или различен метод и се сблъсква с разнообразни проблеми.
Много от нас израстват в не изключително удобна среда - фамилии, родственици, даже другари... при хората от дребните градове и села е още по-трудно. Ако питате ЛГБТИ хора от всяко кътче на страната защо се борим, безусловно всеки би споделил нещо друго. Но те се допълват, по простата причина, че в случай че имаме законодателство, което признава правата ни, в случай че имаме правдивост по отношение на омразата, на която биват подложени огромна част от ЛГБТИ хората, това, от което имаме потребност, ще се припокрие.
За мен персонално битката е да имам естествен живот в България, някой ден да имам семейство, деца. Недай си боже, в случай че ми се постанова да вървя в болничното заведение по една или друга причина, да не ми се постанова да корумпирам доктора, с цел да видя колегата си, или детето си. Защото в този момент пред закона аз съм никоя.
Също по този начин - градиш кариера, искаш някой да те наследи и този някой няма да има това право - в случай че няма законодателство да признае нашия брак или партньорство.
Това е моята най-голяма идея. Но желая също по този начин да сътворяваме по-добри образци в ЛГБТИ общността. Моята работа в " ГЛАС " е обвързвана най-много с работа с бизнеса, смяна на настройката на елементарните хора, които работят и не са се сблъсквали с дискриминация, или тези, които са се сблъсквали и не са имали къде да изразят по какъв начин са се чувствали по-късно нещо. На тях се пробвам да оказа помощ, да основа повече съдружници, които поддържат общността и схващат проблемите ни.
Точно преди изборите предходната година имаше две политически сили (ИБГНИ и Зелено придвижване, б.р.), които обърнаха внимание на вашите проблеми и дадоха обещание да търсят промени в законодателството. Едната от тях не влезе в Народното събрание, другата не съумя да направи нищо по въпроса в последните 4 месеца. Как ще накарате политиците, които са парламентарно показани, да ви извърнат някакво внимание?
Предвид, че живеем в такава рецесия - международна, мисля, че е много мъчно да накараш държавното управление да приоритизира нашите права. Но сигурно усещаме много повече поддръжка от предходни години - представители на държавното управление посещават самодейностите, които организираме, идват и интензивно ни поддържат. Това е първата стъпка те да ни извърнат още повече внимание и в Народното събрание, и в Министерския съвет.
Но няма по какъв начин да предположа какво ще се случи оттук насетне, имайки поради каква е обстановката и какъв брой е несигурно и сега държавното управление. Много е неразбираемо и е доста мъчно да пожелаваме някакви съответни заявления, да тропаме с крайник, че ги желаеме в този момент и незабавно. Но има и някакъв късмет за смяна, има оферти, импортирани от прокуратурата...
Не е ясно дали ще има скоро кой да ги гласоподава...
Да, само че виждаме, че има разбуждане в това отношение, което ми дава някаква вяра, че смяната идва, в действителност.
Нямате ли терзания, че могат да ви употребяват за това, което на Запад назовават pink washing (използване на ЛГБТ+ тематики за на ниска цена политически PR), да употребят вашия активизъм за свои цели? Да, основният прокурор Иван Гешев внесе промени в Наказателния кодекс за утежняване на закононарушенията на ненавист по хомофобски подбуди, не ли това просто метод да ви употребяват?
Точно в този съответен случай е изцяло евентуално това да се случи. Но в това време смяната от позиция на метода на мислене на обществениците, това, че хората, които вършат законите ни обръщат някакво внимание, фактът, че към този момент се приказва за нас и за проблемите, е стъпка в вярната посока. Със сигурност тези оферти ме карат да се усещам обнадеждена, че нещо ще се случи.
В последните няколко години - и на Запад, и в България - се следи понижаване на толерантността към ЛГБТ хората, след близо десетилетие равномерен растеж. Имаш ли пояснение за какво това е по този начин? И какво смятате да извършите, с цел да обърнете наклонността и да убедите българския народ, който е най-хомофобският в Европа, че вашето битие е обикновено, че има права, от които сте лишени?
Мисля, че обществото ни се въздейства по-скоро от това, което вижда, от това, което му се демонстрира. Аз съм част от тази общественост през целия си живот, проследявам и Прайда... от 2007 година насам, откогато се провежда, забелязах, че от ден на ден хора отиват на Прайда, от ден на ден хора ни поддържат. Моят кръг другари, главно хетеросексуални, са били постоянно супер подкрепящи към мен и метода ми на живот.
Но това, което постоянно ми е липсвало в ЛГБТИ общността и частично повода, заради която желаех да допринеса с нещо, е просто да разпространяваме хората от общността, които в действителност са невероятни, сполучливи, не тези хора, които демонстрират по малкия екран.
Много ме нервира метода, по който медиите се пробват да основат сензация, като демонстрират най-екстравагантно облечените, най-екстравагантно изглеждащите въобще. А в действителност хората на Прайда, огромна част от тях не са част от ЛГБТИ общността - просто ни поддържат.
Не е ли и ваша неточност - вие въпреки всичко слагате най-шарените, най-странно облечените на сцената и на камиона. Нормално е фотографите да насочат към тях обектива си. Дори Народното събрание да гласоподава всичко, което желаете, това няма вълшебен да промени мнението на болшинството за вас.
Да, при мил кралиците е друго... това е още веднъж една неприятна връзка за това какво е мил културата. Ние се опитваме, сътрудниците от " Билитис " работят много в тази тенденция - да образоват обществото каква е тази просвета и какви са нейните особености. Но сте прав, че даже в случай че се трансформират всички закони, даже в случай че можем да се оженим и правата ни се подсигуряват, това няма да промени внезапно мнението на обществото.
Именно поради това са значими положителните образци. Те се основават, когато хората видят, че аз съм елементарен човек като тях. Каква е моята половост няма нищо общо с това какъв човек съм, какъв експерт съм, какво върша, какво спортувам и къде се разхождам през уикенда. Мисля, че би трябвало да се опитаме да докоснем с истории и образци тези, които не могат да схванат, че ние сме като тях и се опитваме да водим естествен живот като тях.
Проблем е и че медиите не ни дават това поле за изява, с цел да видят в действителност какви сме, когато не е юли, месеца на Прайда. Могат да ни търсят и за мнение по въпроси, които засягат човешките права, тъй като ние сме едни от хората, които се борят за човешки права. Могат да намерят при нас експертиза даже и по въпроси, които не са свързани единствено с ЛГБТИ правата.
15-ото издание на София Прайд се организира тази година в събота, 18 юни. Вратите отварят в 14 часа, музикалният концерт пред Паметника на Съветската войска стартира в 16 часа, а шествието по улиците на София ще потегли след 19 часа. Част от приходите по време на София Прайд ще бъдат дарени за украинския Киев Прайд.
Какво е сега да си ЛГБТ човек в България?
Нещо много конфликтно и парадоксално. От една страна се веселя, че съм себе си в България и че нямам този боязън, въпреки това виждам какъв брой е мъчно за огромна част от ЛГБТИ общността. Аз се усещам ненапълно привилигерована от обстоятелството, че съм жена, към нас отношението е една концепция по-добро. Но също по този начин виждам какъв брой е мъчно за хората от моята общественост и в действителност се пробвам да трансформира мисленето на хората за това какво е ЛГБТИ индивидът в България. Трудно е, само че също по този начин, дублирам, доста е освобождаващо да бъдеш себе си.
Един от огромните въпроси, който на всеки Прайд има като че ли малко по-различен отговор, е - какво желаят ЛГБТ хората в България?
За всеки ЛГБТИ човек в България ситуацията, израстването, въобще отношението на обществото - е много друго. То е строго самостоятелно. Всеки е друг човек, всеки построява личността си по един или различен метод и се сблъсква с разнообразни проблеми.
Много от нас израстват в не изключително удобна среда - фамилии, родственици, даже другари... при хората от дребните градове и села е още по-трудно. Ако питате ЛГБТИ хора от всяко кътче на страната защо се борим, безусловно всеки би споделил нещо друго. Но те се допълват, по простата причина, че в случай че имаме законодателство, което признава правата ни, в случай че имаме правдивост по отношение на омразата, на която биват подложени огромна част от ЛГБТИ хората, това, от което имаме потребност, ще се припокрие.
За мен персонално битката е да имам естествен живот в България, някой ден да имам семейство, деца. Недай си боже, в случай че ми се постанова да вървя в болничното заведение по една или друга причина, да не ми се постанова да корумпирам доктора, с цел да видя колегата си, или детето си. Защото в този момент пред закона аз съм никоя.
Също по този начин - градиш кариера, искаш някой да те наследи и този някой няма да има това право - в случай че няма законодателство да признае нашия брак или партньорство.
Това е моята най-голяма идея. Но желая също по този начин да сътворяваме по-добри образци в ЛГБТИ общността. Моята работа в " ГЛАС " е обвързвана най-много с работа с бизнеса, смяна на настройката на елементарните хора, които работят и не са се сблъсквали с дискриминация, или тези, които са се сблъсквали и не са имали къде да изразят по какъв начин са се чувствали по-късно нещо. На тях се пробвам да оказа помощ, да основа повече съдружници, които поддържат общността и схващат проблемите ни.
Точно преди изборите предходната година имаше две политически сили (ИБГНИ и Зелено придвижване, б.р.), които обърнаха внимание на вашите проблеми и дадоха обещание да търсят промени в законодателството. Едната от тях не влезе в Народното събрание, другата не съумя да направи нищо по въпроса в последните 4 месеца. Как ще накарате политиците, които са парламентарно показани, да ви извърнат някакво внимание?
Предвид, че живеем в такава рецесия - международна, мисля, че е много мъчно да накараш държавното управление да приоритизира нашите права. Но сигурно усещаме много повече поддръжка от предходни години - представители на държавното управление посещават самодейностите, които организираме, идват и интензивно ни поддържат. Това е първата стъпка те да ни извърнат още повече внимание и в Народното събрание, и в Министерския съвет.
Но няма по какъв начин да предположа какво ще се случи оттук насетне, имайки поради каква е обстановката и какъв брой е несигурно и сега държавното управление. Много е неразбираемо и е доста мъчно да пожелаваме някакви съответни заявления, да тропаме с крайник, че ги желаеме в този момент и незабавно. Но има и някакъв късмет за смяна, има оферти, импортирани от прокуратурата...
Не е ясно дали ще има скоро кой да ги гласоподава...
Да, само че виждаме, че има разбуждане в това отношение, което ми дава някаква вяра, че смяната идва, в действителност.
Нямате ли терзания, че могат да ви употребяват за това, което на Запад назовават pink washing (използване на ЛГБТ+ тематики за на ниска цена политически PR), да употребят вашия активизъм за свои цели? Да, основният прокурор Иван Гешев внесе промени в Наказателния кодекс за утежняване на закононарушенията на ненавист по хомофобски подбуди, не ли това просто метод да ви употребяват?
Точно в този съответен случай е изцяло евентуално това да се случи. Но в това време смяната от позиция на метода на мислене на обществениците, това, че хората, които вършат законите ни обръщат някакво внимание, фактът, че към този момент се приказва за нас и за проблемите, е стъпка в вярната посока. Със сигурност тези оферти ме карат да се усещам обнадеждена, че нещо ще се случи.
В последните няколко години - и на Запад, и в България - се следи понижаване на толерантността към ЛГБТ хората, след близо десетилетие равномерен растеж. Имаш ли пояснение за какво това е по този начин? И какво смятате да извършите, с цел да обърнете наклонността и да убедите българския народ, който е най-хомофобският в Европа, че вашето битие е обикновено, че има права, от които сте лишени?
Мисля, че обществото ни се въздейства по-скоро от това, което вижда, от това, което му се демонстрира. Аз съм част от тази общественост през целия си живот, проследявам и Прайда... от 2007 година насам, откогато се провежда, забелязах, че от ден на ден хора отиват на Прайда, от ден на ден хора ни поддържат. Моят кръг другари, главно хетеросексуални, са били постоянно супер подкрепящи към мен и метода ми на живот.
Но това, което постоянно ми е липсвало в ЛГБТИ общността и частично повода, заради която желаех да допринеса с нещо, е просто да разпространяваме хората от общността, които в действителност са невероятни, сполучливи, не тези хора, които демонстрират по малкия екран.
Много ме нервира метода, по който медиите се пробват да основат сензация, като демонстрират най-екстравагантно облечените, най-екстравагантно изглеждащите въобще. А в действителност хората на Прайда, огромна част от тях не са част от ЛГБТИ общността - просто ни поддържат.
Не е ли и ваша неточност - вие въпреки всичко слагате най-шарените, най-странно облечените на сцената и на камиона. Нормално е фотографите да насочат към тях обектива си. Дори Народното събрание да гласоподава всичко, което желаете, това няма вълшебен да промени мнението на болшинството за вас.
Да, при мил кралиците е друго... това е още веднъж една неприятна връзка за това какво е мил културата. Ние се опитваме, сътрудниците от " Билитис " работят много в тази тенденция - да образоват обществото каква е тази просвета и какви са нейните особености. Но сте прав, че даже в случай че се трансформират всички закони, даже в случай че можем да се оженим и правата ни се подсигуряват, това няма да промени внезапно мнението на обществото.
Именно поради това са значими положителните образци. Те се основават, когато хората видят, че аз съм елементарен човек като тях. Каква е моята половост няма нищо общо с това какъв човек съм, какъв експерт съм, какво върша, какво спортувам и къде се разхождам през уикенда. Мисля, че би трябвало да се опитаме да докоснем с истории и образци тези, които не могат да схванат, че ние сме като тях и се опитваме да водим естествен живот като тях.
Проблем е и че медиите не ни дават това поле за изява, с цел да видят в действителност какви сме, когато не е юли, месеца на Прайда. Могат да ни търсят и за мнение по въпроси, които засягат човешките права, тъй като ние сме едни от хората, които се борят за човешки права. Могат да намерят при нас експертиза даже и по въпроси, които не са свързани единствено с ЛГБТИ правата.
15-ото издание на София Прайд се организира тази година в събота, 18 юни. Вратите отварят в 14 часа, музикалният концерт пред Паметника на Съветската войска стартира в 16 часа, а шествието по улиците на София ще потегли след 19 часа. Част от приходите по време на София Прайд ще бъдат дарени за украинския Киев Прайд.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ