Благоевград: Кметът на Община Гоце Делчев Владимир Москов присъства на представянето на книга, посетена на революционера Гоце Делчев, в София
София. Кметът на Община Гоце Делчев Владимир Москов участва на представянето на книга, посетена на революционера Гоце Делчев, в София. Това оповестиха от пресцентъра на Общината Гоце Делчев .
На 4 февруари се навършиха 147 години от рождението на българския народен воин Гоце Делчев – един от най-значимите ни революционери, дали живота си за Освобождението на Македония и Одринска Тракия, лидер и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. По този мотив Столична библиотека по самодейност на Община Гоце Делчев, показа книгата „ Гоце Делчев през погледа на Пейо Яворов, Димо Хаджидимов, Михаил Чаков, Любомир Левчев, Мерсия Макдермот, Eфрем Каранфилов, Тончо Жечев “ – изтъкнати журналисти и литератори.
Събитието се организира в Мраморно предверие на Столична библиотека, което се оказа тясно да побере всички, които желаеха да чуят повече за книгата. На представянето участваха кмета на Община Гоце Делчев Владимир Москов, заместник-кметът Валери Сарандев, народните представители Богдан Боцев и проф. Георги Михайлов, изтъкнати лекари, учени, представители на бизнеса,студенти и родолюбци, които са родом от Гоце Делчев. Сборникът е публикуван по самодейност и със съдействието на Община Гоце Делчев и бе показан от съставителите: Любен Генов – дълготраен публицист и основен редактор на „ Поглед “, „ Труд “ и „ Отечествен фронт “ и Владислав Симеонов – публицист и издател.
Изданието отразява гледните точки на няколко генерации наши сънародници за бележития български бунтовник. Книгата съдържа забавни обстоятелства за дълбоката връзка на Гоце Делчев и неговия непосредствен другар и пръв следосвобожденски кмет на Неврокоп Пейо Яворов, както и любовта им към поробената част от България и приноса им за нейното избавление. В нея любознателният четец ще откри и доста достоверни фотоси.
В сборника от проучвания за живота и делото на Гоце Делчев и биографични обстоятелства за него, писани през предишния век, откривателите и създателите на материалите – престижи от разнообразни генерации – показват личността на войводата, като приносният миг на книгата е събирането на едно място на техните позиции и убеждения.
Яворов стартира да написа биографията на Г. Делчев незабавно след гибелта на приятеля си и в нея акцентира, че измежду облиците на хилядите ратници „ постоянно ще заема първо място ликът на индивида, най-хубавата биография комуто един ден ще бъде пространната история на македонското революционно придвижване “. Един от очевидците на Гоцевата гибел – Димо Хаджидимов, написа „ като жив, с наведена глава към земята, той като че ли плачеше над ориста на цяла Македония “. А Михаил Чаков, който през десетилетията остава най-ангажиран с удостояване на паметта и делото на Гоце Делчев в спомените си споделя за препогребването на тленните му остатъци в олтара на църквата на с. Баница, където в стълкновение умира войводата.
Един от създателите, чийто текстове за Гоце Делчев са поместени в книгата е Любомир Левчев. По мотив представянето на книгата в София, той изпрати приветствен адрес, в който споделя, че „ делото на Гоце и Пейо е празненство на един изчезващ вид войводи “.
В обръщението на Левчев се споделя още: „ Няколко месеца след гибелта на Гоце, Пейо Яворов написа биографията му, наречена от най-взискателните критици „ чудно стилизирана поема – живот “. Яворов освобождава с четата си Якоруда, Разлог, Банско, Кавала. И Неврокоп. Какво съвпадане! Този град през днешния ден носи името на Гоце Делчев, който като почитател на Апостола Левски основава стотици революционни комитета в поробената тогава Югозападна България “.
Големият български стихотворец и публицист Любомир Левчев показва още, че няколко години след гибелта на Гоце, преди да се завърне от Кавала в София, войводата Яворов слага купения в Серес дървен кръст върху Гоцевото лобно място край село Баница и прави панихида. През цялото време държи до сърцето си черепа на Гоце (запазен в локалната черква) и сълзите му се стичат.
„ Опитвам се да си показва с какво чувство Пейо Яворов е написал предсмъртното си писмо на 16 октомври 1914 година до другия непосредствен собствен приятел Тодор Александров: „ Когато се освободи Македония, която съм смятал за своя майка, пратете един от другарите на гроба ми да ми оповестят тази радостна новина “, написа още Любомир Левчев.
На 4 февруари се навършиха 147 години от рождението на българския народен воин Гоце Делчев – един от най-значимите ни революционери, дали живота си за Освобождението на Македония и Одринска Тракия, лидер и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. По този мотив Столична библиотека по самодейност на Община Гоце Делчев, показа книгата „ Гоце Делчев през погледа на Пейо Яворов, Димо Хаджидимов, Михаил Чаков, Любомир Левчев, Мерсия Макдермот, Eфрем Каранфилов, Тончо Жечев “ – изтъкнати журналисти и литератори.
Събитието се организира в Мраморно предверие на Столична библиотека, което се оказа тясно да побере всички, които желаеха да чуят повече за книгата. На представянето участваха кмета на Община Гоце Делчев Владимир Москов, заместник-кметът Валери Сарандев, народните представители Богдан Боцев и проф. Георги Михайлов, изтъкнати лекари, учени, представители на бизнеса,студенти и родолюбци, които са родом от Гоце Делчев. Сборникът е публикуван по самодейност и със съдействието на Община Гоце Делчев и бе показан от съставителите: Любен Генов – дълготраен публицист и основен редактор на „ Поглед “, „ Труд “ и „ Отечествен фронт “ и Владислав Симеонов – публицист и издател.
Изданието отразява гледните точки на няколко генерации наши сънародници за бележития български бунтовник. Книгата съдържа забавни обстоятелства за дълбоката връзка на Гоце Делчев и неговия непосредствен другар и пръв следосвобожденски кмет на Неврокоп Пейо Яворов, както и любовта им към поробената част от България и приноса им за нейното избавление. В нея любознателният четец ще откри и доста достоверни фотоси.
В сборника от проучвания за живота и делото на Гоце Делчев и биографични обстоятелства за него, писани през предишния век, откривателите и създателите на материалите – престижи от разнообразни генерации – показват личността на войводата, като приносният миг на книгата е събирането на едно място на техните позиции и убеждения.
Яворов стартира да написа биографията на Г. Делчев незабавно след гибелта на приятеля си и в нея акцентира, че измежду облиците на хилядите ратници „ постоянно ще заема първо място ликът на индивида, най-хубавата биография комуто един ден ще бъде пространната история на македонското революционно придвижване “. Един от очевидците на Гоцевата гибел – Димо Хаджидимов, написа „ като жив, с наведена глава към земята, той като че ли плачеше над ориста на цяла Македония “. А Михаил Чаков, който през десетилетията остава най-ангажиран с удостояване на паметта и делото на Гоце Делчев в спомените си споделя за препогребването на тленните му остатъци в олтара на църквата на с. Баница, където в стълкновение умира войводата.
Един от създателите, чийто текстове за Гоце Делчев са поместени в книгата е Любомир Левчев. По мотив представянето на книгата в София, той изпрати приветствен адрес, в който споделя, че „ делото на Гоце и Пейо е празненство на един изчезващ вид войводи “.
В обръщението на Левчев се споделя още: „ Няколко месеца след гибелта на Гоце, Пейо Яворов написа биографията му, наречена от най-взискателните критици „ чудно стилизирана поема – живот “. Яворов освобождава с четата си Якоруда, Разлог, Банско, Кавала. И Неврокоп. Какво съвпадане! Този град през днешния ден носи името на Гоце Делчев, който като почитател на Апостола Левски основава стотици революционни комитета в поробената тогава Югозападна България “.
Големият български стихотворец и публицист Любомир Левчев показва още, че няколко години след гибелта на Гоце, преди да се завърне от Кавала в София, войводата Яворов слага купения в Серес дървен кръст върху Гоцевото лобно място край село Баница и прави панихида. През цялото време държи до сърцето си черепа на Гоце (запазен в локалната черква) и сълзите му се стичат.
„ Опитвам се да си показва с какво чувство Пейо Яворов е написал предсмъртното си писмо на 16 октомври 1914 година до другия непосредствен собствен приятел Тодор Александров: „ Когато се освободи Македония, която съм смятал за своя майка, пратете един от другарите на гроба ми да ми оповестят тази радостна новина “, написа още Любомир Левчев.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ