Димитър Маргаритов, КЗП: Жалбите срещу фирми за бързи кредити зачестяват покрай празници и кампании за намаления
София. Има сезонност при жалбите от консуматори във връзка използването на бързи заеми. Зачестяват нормално около празници, акции за понижения – тогава, когато хората пазарят повече, защото тези заеми нормално се употребяват за закупуване на разнообразни движимости за семейството, бита и така нататък Това заяви ръководителят на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по Дарик радио, оповестиха от пресцентъра на КЗП . Той посочи, че на годишна база недоволствата в бранша не надвишават 5% от всички постъпващи в институцията, само че дефинира тематиката като „ доста значима ”.
„ Бързите заеми са значима и сензитивна за българския консуматор тематика и като такава тя е във фокуса на вниманието на нашата Комисия от много време насам. Още повече, че в последните години се вижда все по-засилващо се търсене на този артикул. Макар и да нямаме доста на брой тъжби от консуматори, ние желаеме да държим под око бранша, с цел да може да се избегнат неприятни обстановки, в които хората задлъжняват и не съумяват да се оправят с този сериозен проблем ”, разяснява Маргаритов. Той уточни, че реализираният надзор от страна на Комисията включва разбор на общите условия на сдруженията за бързи заеми и недопускане на нелоялни практики. „ Целта е в общите условия да отсъстват изцяло каквито и да било неравноправни клаузи, които могат да слагат потребителя в недобро състояние и да дадат безпричинно преимущество на търговците. Под въздействието на нелоялни търговски практики със заблуждаваща информация или посредством икономисване на основна информация потребителят взема решение, което не би взел, в случай че знаеше по какъв начин стоят нещата в реалност ”, изясни ръководителят на КЗП.
Маргаритов съобщи, че Комисията е проверила всички над 50 небанкови финансови институции, които са регистрирани в Българска народна банка и имат право да отпускат такива заеми на физически лица. Установявани са и от двата вида нарушавания, които са отстранени след намесата на контролния орган. „ Нямаше общи условия без неравноправни клаузи. Но това не трябва да ни стряска по две аргументи. Първо, тъй като част от тези сдружения бяха употребявали еднакъв модел на общи условия и на правилото, вземайки на заем от някого ноу-хау, се е стигнало до тези неточности. На второ място, само че по-важно по-значение, е че откакто установихме тези клаузи и отправихме рекомендации към сдруженията да ги отстранят, единствено в девет случая това не се е получило ”, сподели Маргаритов. Той добави, че против съответните сдружения се водят групови искове.
„ Контролната активност е главният инструмент, с който ние се стремим да противодействаме на нарушаванията на компаниите за бързи заеми. С нашите разяснителни акции за предварителна защита се стараем постоянно да осведомяваме оптимално ясно и тъкмо хората къде са главните опасности, които могат да ги чакат. А също по този начин опитаме да внушим на търговците, че би трябвало да бъдат правилни и лоялни към своите клиенти – да им дават нужната информация авансово, с цел да не се стига до нарушавания ”, акцентира Маргаритов. Председателят на КЗП посочи, че става дума за много характерна материя. „ Към такива заеми прибягват хора, които незабавно се нуждаят от средства и не са склонни много-много да се замислят и да прочетат това, което подписват. Освен това, като финансова услуга, тя има своята трудност и не всеки път потребителите могат да схванат всички термини в общите условия. Понякога е допустимо тези консуматори да имат заеми и в други банки и то от време на време повече от един ”, разяснява той.
Маргаритов изясни по какъв начин Комисията може да помогне на жителите при проблеми. „ Когато има наше изговаряне и по-късно вероятно и правосъдно решение, то може да послужи на потребителя за доста по-лесно приемане на обезщетение за съответно претърпени вреди вследствие на това, че да речем сумите по този заем са били нелегално повишени. Един добър инструмент за противопоставяне на нарушаванията е така наречен групов иск. След като той бъде сполучливо извършен, всички консуматори, които са били наранени от нарушаването, биха могли да получат справедливото обезщетение. При нелоялните търговски практики решението на Комисията дава правото на потребителите да скапват подписания контракт и всеки да дължи на другата страна това, което е получил незаконосъобразно ”, обясни той.
Председателят на КЗП цитира данни от работен отчет на Европейската комисия, съгласно които към 12% от всички отпуснати заеми у нас са проблематични, което е близо три пъти повече от междинното за Европейски Съюз равнище. А при неприятните заеми в частния бранш с към 20% България е на трето място в обратна посока след Гърция и Кипър. В тази връзка той поддържа самодейността на омбудсмана Мая Манолова и на наши евродепутати за общоевропейска и национална законодателна рамка във връзка с банкрута на физически лица. „ Проблемът в неналичието на законодателство, уреждащо персоналния банкрут, се корени в това, че хора, които по справедливи аргументи са били сложени в затруднено състояние не могат да „ изплуват ”, защото няма нормативен инструмент, който да разреши връщането им назад в стопанския оборот при осъществяването им на избрани условия ”, сподели в умозаключение Маргаритов.
„ Бързите заеми са значима и сензитивна за българския консуматор тематика и като такава тя е във фокуса на вниманието на нашата Комисия от много време насам. Още повече, че в последните години се вижда все по-засилващо се търсене на този артикул. Макар и да нямаме доста на брой тъжби от консуматори, ние желаеме да държим под око бранша, с цел да може да се избегнат неприятни обстановки, в които хората задлъжняват и не съумяват да се оправят с този сериозен проблем ”, разяснява Маргаритов. Той уточни, че реализираният надзор от страна на Комисията включва разбор на общите условия на сдруженията за бързи заеми и недопускане на нелоялни практики. „ Целта е в общите условия да отсъстват изцяло каквито и да било неравноправни клаузи, които могат да слагат потребителя в недобро състояние и да дадат безпричинно преимущество на търговците. Под въздействието на нелоялни търговски практики със заблуждаваща информация или посредством икономисване на основна информация потребителят взема решение, което не би взел, в случай че знаеше по какъв начин стоят нещата в реалност ”, изясни ръководителят на КЗП.
Маргаритов съобщи, че Комисията е проверила всички над 50 небанкови финансови институции, които са регистрирани в Българска народна банка и имат право да отпускат такива заеми на физически лица. Установявани са и от двата вида нарушавания, които са отстранени след намесата на контролния орган. „ Нямаше общи условия без неравноправни клаузи. Но това не трябва да ни стряска по две аргументи. Първо, тъй като част от тези сдружения бяха употребявали еднакъв модел на общи условия и на правилото, вземайки на заем от някого ноу-хау, се е стигнало до тези неточности. На второ място, само че по-важно по-значение, е че откакто установихме тези клаузи и отправихме рекомендации към сдруженията да ги отстранят, единствено в девет случая това не се е получило ”, сподели Маргаритов. Той добави, че против съответните сдружения се водят групови искове.
„ Контролната активност е главният инструмент, с който ние се стремим да противодействаме на нарушаванията на компаниите за бързи заеми. С нашите разяснителни акции за предварителна защита се стараем постоянно да осведомяваме оптимално ясно и тъкмо хората къде са главните опасности, които могат да ги чакат. А също по този начин опитаме да внушим на търговците, че би трябвало да бъдат правилни и лоялни към своите клиенти – да им дават нужната информация авансово, с цел да не се стига до нарушавания ”, акцентира Маргаритов. Председателят на КЗП посочи, че става дума за много характерна материя. „ Към такива заеми прибягват хора, които незабавно се нуждаят от средства и не са склонни много-много да се замислят и да прочетат това, което подписват. Освен това, като финансова услуга, тя има своята трудност и не всеки път потребителите могат да схванат всички термини в общите условия. Понякога е допустимо тези консуматори да имат заеми и в други банки и то от време на време повече от един ”, разяснява той.
Маргаритов изясни по какъв начин Комисията може да помогне на жителите при проблеми. „ Когато има наше изговаряне и по-късно вероятно и правосъдно решение, то може да послужи на потребителя за доста по-лесно приемане на обезщетение за съответно претърпени вреди вследствие на това, че да речем сумите по този заем са били нелегално повишени. Един добър инструмент за противопоставяне на нарушаванията е така наречен групов иск. След като той бъде сполучливо извършен, всички консуматори, които са били наранени от нарушаването, биха могли да получат справедливото обезщетение. При нелоялните търговски практики решението на Комисията дава правото на потребителите да скапват подписания контракт и всеки да дължи на другата страна това, което е получил незаконосъобразно ”, обясни той.
Председателят на КЗП цитира данни от работен отчет на Европейската комисия, съгласно които към 12% от всички отпуснати заеми у нас са проблематични, което е близо три пъти повече от междинното за Европейски Съюз равнище. А при неприятните заеми в частния бранш с към 20% България е на трето място в обратна посока след Гърция и Кипър. В тази връзка той поддържа самодейността на омбудсмана Мая Манолова и на наши евродепутати за общоевропейска и национална законодателна рамка във връзка с банкрута на физически лица. „ Проблемът в неналичието на законодателство, уреждащо персоналния банкрут, се корени в това, че хора, които по справедливи аргументи са били сложени в затруднено състояние не могат да „ изплуват ”, защото няма нормативен инструмент, който да разреши връщането им назад в стопанския оборот при осъществяването им на избрани условия ”, сподели в умозаключение Маргаритов.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ