Специално за ДЕБАТИ.БГ: Защо ГЕРБ изгуби София?
София има кмет от ГЕРБ непрестанно от 2005 година насам. В началото това беше Бойко Борисов, определен на изключителни избори след отдръпването на кмета на Съюз на демократичните сили Стефан Софиянски. Този избор даде на бъдещия водач на ГЕРБ старт в главозамайващата му политическа кариера, извела го за десетилетие на позицията на министър председател на България.
На първия тур на локалните избори през 2023 година претендентът на ГЕРБ Антон Хекимян, безпартиен публицист без предхождаща политическа кариера, излезе трети след другите кандидати за мястото – Васил Терзиев (коалицията Продължаваме промяната – Демократична България, ПП-ДБ) и Ваня Григорова (коалицията на Българска социалистическа партия и Левицата). Този за мнозина непредвиден резултат (очакванията бяха най-малко за второ място и явяване на балотаж), явно трансформира значително политическата карта на София.
Кандидатът на ГЕРБ получи в София на първия тур на кметските избори 66 792 гласа, което съставлява едвам 41% от гласувалите през 2019 година за тогавашния претендент на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, което за загуба от чисто 95 117 гласа. За партията това може да се квалифицира и като изборна злополука, въпреки в народен проект това да не наподобява толкоз трагично. Загубата на ръководството на София, обаче, има доста символическо значение. Още повече, че за претендентите на ГЕРБ за общинския съвет са дали своят вот 65 070 жители, което е даже с 1700 по-малко, от гласувалите за Хекимян. Това, несъмнено, е обвързвано и по-малкия възторг на софиянци да гласоподават: едвам 380 658 (36%), против 455 936 (43%) през 2019 година, което и в двата случая е прекомерно непретенциозно, изключително в очакване на някаква смяна.
Кои са аргументите за този избирателен крах?
Макар постоянно да е обществените науки да потвърждаваме твърди причинно-следствени връзки, тъй като обществото е комплицирана система, а хората, които го сформират, имат свободна воля, можем да формулираме като хипотези три съществени фактора, довели до този резултат за ГЕРБ в столицата.
Първият фактор – насъбраната „ отмалялост “ (евфемизъм за недоволството) от дългото ръководство на ГЕРБ и множеството произлизащи от това практики, някои от които подложени на критика или като искрено корупционни, или като недопустимо клиентелистки, или като доста повече отговарящи на ползите на опериращите в София едри бизнеси, в сравнение с ползите на по-скромно живеещите софиянци или по-малките бизнеси. Разбира се публичните поръчки в София, качеството на ремонтите и многочислените „ поправки на ремонтите “, популярните софийски тротоари (познати чужденци постоянно че чудят, за какво софиянци са намусени и гледат постоянно в краката си, само че се смеят, когато погледнат и те в краката си) – всичко това безспорно е повлияло на тези избори. Други тематики като презастрояването, частното „ отхапване “ от обществени пространства като паркове и места за гратис паркиране, многочислените образци на развихряне на строителните пристрастености по съвсем небостъргачите в центъра на града, неприятното качество на въздуха, да не приказваме за безконечния (?) проблем с местата в общинските детски ясли и градини, също са натежали за гласуващите софиянци.
Вторият фактор – доста по-конкурентни претенденти от страна на опозицията: Васил Терзиев, единна кандидатура на новата коалиция ПП-ДБ, и Ваня Григорова – единна кандидатура на Българска социалистическа партия, Левицата и други по-малки леви партии. Досега главен конкурент на ГЕРБ в София бяха кметските претенденти на Българска социалистическа партия, като през 2019 година една кандидатура, с по-широка от левицата поддръжка, тази на Мая Манолова, разклати доста политическата надмощие на ГЕРБ, само че не я преодоля. Сега и двамата съперници като персонален профил и декларирана поддръжка дружно нахвърлиха доста електоралния потенциал на ГЕРБ в София (двамата дружно имат над 200 000 гласа). За първи път против претендента на ГЕРБ, до момента избиран със забележителна преднина, се изправят двама претенденти, всеки от които същинска и задоволително забележима конкуренция.
Третият фактор е общата наклонност на понижаване на електоралната поддръжка за ГЕРБ на националните избори, в това число и в София. Ако на парламентарните избори през 2017 година за ГЕРБ гласоподаваха малко над 200 000 софиянци, то на последващите избори (трите през 2021, 2022 и 2023) гласувалите за партията в София се движат сред 110 000 и 120 000 (средно 60% спрямо триумфа от 2017 г.). Това е също резултат от по-общ развой на национално ниво, резултат и от насъбрано неодобрение и неудовлетворени упования от многолюдните митинги, изключително в София, против ръководството на ГЕРБ през 2020 година
Четвъртият фактор е конкуренцията на Ваня Григорова в по-малко заможните квартали на София, в това число ромските. Нямах време да направя прецизни пресмятания за тези избори, само че ГЕРБ загуби през 2021 година хегемонията си в Западните и Северните квартали в интерес на Има Такъв Народ, а след това и на Политическа партия. Сега Ваня Григорова, която наподобява е много по-приемлива кандидатура за гласоподавателите в тези квартали в сравнение с ГЕРБ, съумя по някакъв метод да се трансформира самата тя в представител на тези софиянци, които в личния си град се усещат по-скоро губещи.
Какво обаче ще произтече от това?
Вторият тур на изборите в София се обрисува забавен, доколкото някои ще разпознаят остарялото опълчване сред Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия. Само че това напълно не трябва да ни подвежда, тъй като времето е друго, а и протагонистите също.
Коалицията ПП-ДБ от време на време по традиция назовават „ градска десница “, както назоваха и „ сините “ в София преди. Но всъщност това е комплицирана структура, която единствено отчасти се покрива с полето, описвано като „ синьо “. Първо, тъй като в София взе участие като претендент Вили Лилков, декларирал себе си точно като „ Синя София “ и подсилен публично от партии като КОД (Консервативно обединяване на десницата), Движение Демократично Действие – Д3 (бивши от СДС) и Български либерален конгрес (които публично се показват като наследници на Българските национални легиони отпреди 1944 г.). Второ, тъй като Съюз на демократичните сили публично е в коалиция с ГЕРБ. Трето, тъй като в Демократична България единствената партия, която може да претендира за част от наследството на ДСД („ сините “) е ДСБ (Демократи за мощна България), само че те са в коалиция със „ Зелено придвижване “ и „ Да, България “, които не се самопредставят безусловно като „ десница “. Колкото до „ Продължаваме промяната “, тази напълно нова партия в никакъв случай не е заявявала, че е наследница на „ сините “ в София.
Стоящата зад Ваня Григорова коалиция включва Българска социалистическа партия (всъщност коалиция от 16 партии на „ Българска социалистическа партия за България “), само че също обединението Левицата! (АБВ, Движение 21, „ Изправи се България “, Движение „ Ляв Поглед “), коалиция „ Неутрална България “ (на 3 комунистически партии), коалиция „ Алтернативата на жителите “ Зелена партия, „ Българската левица “, „ Обединена социалдемокрация “, „ Движение за обществен хуманизъм “). Първо, прекомерно необятна и разнородна лява коалиция. Второ, кандидатура на БСП-София, издигната значително срещу желанията на управлението на Българска социалистическа партия, тъй като Ваня Григорова от години е измежду най-видимите критици на това управление. Следователно не е доста тъкмо, да дефинираме тази коалиция като проявяване на остарялата „ алена София “ от 1990-те години.
Ето за какво балотажът Терзиев-Григорова не е „ синьо-червен “ конфликт и най-вероятно малко на брой ще го припознаят като подобен. Всъщност Бойко Борисов самичък реши да дефинира това като прикани, въпреки и под формата на неуместна смешка, гласоподавателите на ГЕРБ да гласоподават на втория тур по-скоро за „ държавна благосъстоятелност “, в сравнение с за „ държавна сигурност “. В регистъра на опрощение за неубедителния си резултат, тази „ формула “ подмятна Антон Хекимян. Подсказката на Борисов, която е във флагрантно несъгласие с предходно негово заявление, че ГЕРБ ще поддържа на втория тур представителите на ПП-ДБ, тъй като за сътрудници в ръководството, е израз на в действителност дълбокото му предпочитание да компрометира краткотрайните си сътрудници. Известно е, че всеки, който е бил в коалиция с ГЕРБ (или в някакво партньорство) е изгубил след това на терена на изборите (Реформаторския блок, АБВ, Обединените патриоти…).
Балотажът Терзиев-Григорова, обаче, ще конструира една нова ос на дебата, сред съумелите и неуспелите София. Но в общинския съвет, това може да е в допълнение усложнение. Защото по наличните данни няма да има партийна листа с болшинство, което прави вероятни разнообразни болшинства. Но не толкоз доста. Мнозинство на националната „ сглобка “ (ПП-ДБ + ГЕРБ) би имало 61%, до момента в който болшинство на „ премахването на модела ГЕРБ “ (ПП-ДБ + БСП) би имало 52%. Други болшинства отвън тези три групи не се обрисуват (по-малките групи или ще останат съпротива, или ще се причислят към някоя от двете формули. Много ще зависи от това, кой ще е новият кмет, в случай че, несъмнено, общинските съветници не решат да саботират работата му, само че назад, да му оказват помощ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На първия тур на локалните избори през 2023 година претендентът на ГЕРБ Антон Хекимян, безпартиен публицист без предхождаща политическа кариера, излезе трети след другите кандидати за мястото – Васил Терзиев (коалицията Продължаваме промяната – Демократична България, ПП-ДБ) и Ваня Григорова (коалицията на Българска социалистическа партия и Левицата). Този за мнозина непредвиден резултат (очакванията бяха най-малко за второ място и явяване на балотаж), явно трансформира значително политическата карта на София.
Кандидатът на ГЕРБ получи в София на първия тур на кметските избори 66 792 гласа, което съставлява едвам 41% от гласувалите през 2019 година за тогавашния претендент на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, което за загуба от чисто 95 117 гласа. За партията това може да се квалифицира и като изборна злополука, въпреки в народен проект това да не наподобява толкоз трагично. Загубата на ръководството на София, обаче, има доста символическо значение. Още повече, че за претендентите на ГЕРБ за общинския съвет са дали своят вот 65 070 жители, което е даже с 1700 по-малко, от гласувалите за Хекимян. Това, несъмнено, е обвързвано и по-малкия възторг на софиянци да гласоподават: едвам 380 658 (36%), против 455 936 (43%) през 2019 година, което и в двата случая е прекомерно непретенциозно, изключително в очакване на някаква смяна.
Кои са аргументите за този избирателен крах?
Макар постоянно да е обществените науки да потвърждаваме твърди причинно-следствени връзки, тъй като обществото е комплицирана система, а хората, които го сформират, имат свободна воля, можем да формулираме като хипотези три съществени фактора, довели до този резултат за ГЕРБ в столицата.
Първият фактор – насъбраната „ отмалялост “ (евфемизъм за недоволството) от дългото ръководство на ГЕРБ и множеството произлизащи от това практики, някои от които подложени на критика или като искрено корупционни, или като недопустимо клиентелистки, или като доста повече отговарящи на ползите на опериращите в София едри бизнеси, в сравнение с ползите на по-скромно живеещите софиянци или по-малките бизнеси. Разбира се публичните поръчки в София, качеството на ремонтите и многочислените „ поправки на ремонтите “, популярните софийски тротоари (познати чужденци постоянно че чудят, за какво софиянци са намусени и гледат постоянно в краката си, само че се смеят, когато погледнат и те в краката си) – всичко това безспорно е повлияло на тези избори. Други тематики като презастрояването, частното „ отхапване “ от обществени пространства като паркове и места за гратис паркиране, многочислените образци на развихряне на строителните пристрастености по съвсем небостъргачите в центъра на града, неприятното качество на въздуха, да не приказваме за безконечния (?) проблем с местата в общинските детски ясли и градини, също са натежали за гласуващите софиянци.
Вторият фактор – доста по-конкурентни претенденти от страна на опозицията: Васил Терзиев, единна кандидатура на новата коалиция ПП-ДБ, и Ваня Григорова – единна кандидатура на Българска социалистическа партия, Левицата и други по-малки леви партии. Досега главен конкурент на ГЕРБ в София бяха кметските претенденти на Българска социалистическа партия, като през 2019 година една кандидатура, с по-широка от левицата поддръжка, тази на Мая Манолова, разклати доста политическата надмощие на ГЕРБ, само че не я преодоля. Сега и двамата съперници като персонален профил и декларирана поддръжка дружно нахвърлиха доста електоралния потенциал на ГЕРБ в София (двамата дружно имат над 200 000 гласа). За първи път против претендента на ГЕРБ, до момента избиран със забележителна преднина, се изправят двама претенденти, всеки от които същинска и задоволително забележима конкуренция.
Третият фактор е общата наклонност на понижаване на електоралната поддръжка за ГЕРБ на националните избори, в това число и в София. Ако на парламентарните избори през 2017 година за ГЕРБ гласоподаваха малко над 200 000 софиянци, то на последващите избори (трите през 2021, 2022 и 2023) гласувалите за партията в София се движат сред 110 000 и 120 000 (средно 60% спрямо триумфа от 2017 г.). Това е също резултат от по-общ развой на национално ниво, резултат и от насъбрано неодобрение и неудовлетворени упования от многолюдните митинги, изключително в София, против ръководството на ГЕРБ през 2020 година
Четвъртият фактор е конкуренцията на Ваня Григорова в по-малко заможните квартали на София, в това число ромските. Нямах време да направя прецизни пресмятания за тези избори, само че ГЕРБ загуби през 2021 година хегемонията си в Западните и Северните квартали в интерес на Има Такъв Народ, а след това и на Политическа партия. Сега Ваня Григорова, която наподобява е много по-приемлива кандидатура за гласоподавателите в тези квартали в сравнение с ГЕРБ, съумя по някакъв метод да се трансформира самата тя в представител на тези софиянци, които в личния си град се усещат по-скоро губещи.
Какво обаче ще произтече от това?
Вторият тур на изборите в София се обрисува забавен, доколкото някои ще разпознаят остарялото опълчване сред Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия. Само че това напълно не трябва да ни подвежда, тъй като времето е друго, а и протагонистите също.
Коалицията ПП-ДБ от време на време по традиция назовават „ градска десница “, както назоваха и „ сините “ в София преди. Но всъщност това е комплицирана структура, която единствено отчасти се покрива с полето, описвано като „ синьо “. Първо, тъй като в София взе участие като претендент Вили Лилков, декларирал себе си точно като „ Синя София “ и подсилен публично от партии като КОД (Консервативно обединяване на десницата), Движение Демократично Действие – Д3 (бивши от СДС) и Български либерален конгрес (които публично се показват като наследници на Българските национални легиони отпреди 1944 г.). Второ, тъй като Съюз на демократичните сили публично е в коалиция с ГЕРБ. Трето, тъй като в Демократична България единствената партия, която може да претендира за част от наследството на ДСД („ сините “) е ДСБ (Демократи за мощна България), само че те са в коалиция със „ Зелено придвижване “ и „ Да, България “, които не се самопредставят безусловно като „ десница “. Колкото до „ Продължаваме промяната “, тази напълно нова партия в никакъв случай не е заявявала, че е наследница на „ сините “ в София.
Стоящата зад Ваня Григорова коалиция включва Българска социалистическа партия (всъщност коалиция от 16 партии на „ Българска социалистическа партия за България “), само че също обединението Левицата! (АБВ, Движение 21, „ Изправи се България “, Движение „ Ляв Поглед “), коалиция „ Неутрална България “ (на 3 комунистически партии), коалиция „ Алтернативата на жителите “ Зелена партия, „ Българската левица “, „ Обединена социалдемокрация “, „ Движение за обществен хуманизъм “). Първо, прекомерно необятна и разнородна лява коалиция. Второ, кандидатура на БСП-София, издигната значително срещу желанията на управлението на Българска социалистическа партия, тъй като Ваня Григорова от години е измежду най-видимите критици на това управление. Следователно не е доста тъкмо, да дефинираме тази коалиция като проявяване на остарялата „ алена София “ от 1990-те години.
Ето за какво балотажът Терзиев-Григорова не е „ синьо-червен “ конфликт и най-вероятно малко на брой ще го припознаят като подобен. Всъщност Бойко Борисов самичък реши да дефинира това като прикани, въпреки и под формата на неуместна смешка, гласоподавателите на ГЕРБ да гласоподават на втория тур по-скоро за „ държавна благосъстоятелност “, в сравнение с за „ държавна сигурност “. В регистъра на опрощение за неубедителния си резултат, тази „ формула “ подмятна Антон Хекимян. Подсказката на Борисов, която е във флагрантно несъгласие с предходно негово заявление, че ГЕРБ ще поддържа на втория тур представителите на ПП-ДБ, тъй като за сътрудници в ръководството, е израз на в действителност дълбокото му предпочитание да компрометира краткотрайните си сътрудници. Известно е, че всеки, който е бил в коалиция с ГЕРБ (или в някакво партньорство) е изгубил след това на терена на изборите (Реформаторския блок, АБВ, Обединените патриоти…).
Балотажът Терзиев-Григорова, обаче, ще конструира една нова ос на дебата, сред съумелите и неуспелите София. Но в общинския съвет, това може да е в допълнение усложнение. Защото по наличните данни няма да има партийна листа с болшинство, което прави вероятни разнообразни болшинства. Но не толкоз доста. Мнозинство на националната „ сглобка “ (ПП-ДБ + ГЕРБ) би имало 61%, до момента в който болшинство на „ премахването на модела ГЕРБ “ (ПП-ДБ + БСП) би имало 52%. Други болшинства отвън тези три групи не се обрисуват (по-малките групи или ще останат съпротива, или ще се причислят към някоя от двете формули. Много ще зависи от това, кой ще е новият кмет, в случай че, несъмнено, общинските съветници не решат да саботират работата му, само че назад, да му оказват помощ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ