София и Пловдив завинаги се прощават с мечтите на някои

София и Пловдив вечно се простят с фантазиите на някои управници през 50-те и 60-те години на предишния век да станат морски пристанища, откакто бъде прокопан канал от морето до двата града.

 

Абсурдната концепция потегля от Вълко Червенков и е подета от Тодор Живков. Десетилетия са нужни на специалисти и трезви глави да убедят ръководещите, че сходна идея освен е ненужна, а и изцяло невъзможна. Най-малкото тъй като София и Пловдив ще се окажат под вода, в случай че се трансфорат в морски пристанища.

 

След като Вълко Червенков е уверен, че няма по какъв начин да обърне течението на Дунав и да свърже София с Черно море, той не се отхвърля изцяло и продължава да упорства, че е невероятно да няма метод.

 

Решава да построи връзка сред езерата Ариана и Панчарево с плавателен канал до „ Княжево “. След като и тази алтернатива отпада, той се насочва към построяването на плавателен канал, свързващ кв. „ Павлово “ със с. Панчарево.

През 60-те години на предишния век са изкопани към 9 километра от софийския плавателен канал. И до през днешния ден на места по трасето има останали следи от налудничавата концепция.

 

Според желанията на Червенков, в канала трябвало да се вливат няколко реки. Предвидено било и построяването на няколко пристанищни спирки.

 

Изцяло в духа на тоталитаризма, България се пробва да стане като Москва, Белград, Будапеща и Варшава, които си имат натурален плавателен канал с кораби.

Разбирайки за работата по канал от София до морето, Николае Чаушеску подрежда изкопаването на голям канал за кораби от Букурещ до Черно море през Дунава.

 

На 1 май 1961 година на манифестацията на площад „ 9 септември “, Тодор Живков афишира от трибуната на мавзолея, че стартира градежа на плавателния канал „ Панчарево – Павлово “, по който ще минават кораби.

Деветте километра канал, са изкопани основно от доброволци, като в това време трудът им е бил наложителен. Тъй като доброволците са главно научни служащи и чиновници в министерства, мнозина се майтапят, че каналът ще е умна работа, поради, че се строи от интелигенцията.

 

Автобусите, каращи хората до мястото, на което би трябвало да копаят, са незадоволителни и неведнъж се постанова да изминават километри пешком. Освен това единствените 3 багера и 2 булдозера се разваляли прекомерно постоянно, а и горивото им свършвало доста бързо, а бензиностанциите били надалеч. Затова се налагало всичко да се копае на ръка, след което пръстта да се изнася на тил.

 

В последна сметка по-умните глави надвиват и с цел да не бъде зарита столицата, стартира втората част на трагикомедията – зариването на столичното море. Така София не става пристанище, а столичани в никакъв случай не съумяват да се оправдаят, че са закъснели за работа, защото параходът не е пристигнал в точния момент.

 

Според други източници обаче грандиозният план бива спрян, защото почнало развиването на тежката металургия в България и строителството на колоса „ Кремиковци “, несъмнено по руска заръка.

 

Налудничавата концепция морето да стигне до София бива забравена, само че през 70-те години бива възродена още веднъж, този път в Пловдив. Така при започване на 70-те стартира да се копае по тази налудничава концепция, само че седмица по-късно всичко бива спряно.

Източник: Уикенд