Църквата почита на 17 септември св. мчци Вяра, Надежда и Любов и майка им София. Св. мчца Теодотия. Св. Нил, еп. Египетски
София и дъщерите й били образец за християнска нравственост
През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала изцяло името си София, което значи " премъдрост ". И като брачна половинка, и като вдовица по-късно тя водела здравомислещ християнски живот, изпълнен с мир, непорочност, благост, смиреност на Божията воля. Според опциите си, тя вършела непрестанно лепта. Животът й бил низ от положителни каузи.
Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата щерка се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов. След раждането на третата щерка София се лишила от своя брачен партньор. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това християнски да възпита дъщерите си.
С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се популяризирал из целия град. Достигнал до шефа на региона Антиох. Той поискал персонално да види това бележито семейство. От диалога, който повел с майката и дъщерите, схванал, че те изповядват християнската религия. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора. Пратеници пристигнали в дома на София. Майката ги изслушала и схванала смисъла на това повикване.
Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И по-късно, вътрешно мощни, тръгнали към залата на този ужасяващ гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от наслада, сякаш се явявали на някакво хубаво празненство.
Императорът ги запитал за техния жанр, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и умерено тя декларирала, че и тя, и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В умозаключение споделила:
- Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!
Адриан бил омаян от гняв и наредил да подложат на нечувани мъчения трите девойки
Всяка от тях почтено защитила вярата си. Затова и трите били убити по ужасяващ метод. Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в безценен ковчег. Поставила ги на погребална каляска. Погребала ги с признателност към Бога отвън града, на висок рид. Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се старателно на Господа и плачела от наслада. В такова положение предала душата си на Спасителя, уверена, че отива при дъщерите си. Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година Христовата черква уважава и света София за мъченица, тъй като като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.
През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала изцяло името си София, което значи " премъдрост ". И като брачна половинка, и като вдовица по-късно тя водела здравомислещ християнски живот, изпълнен с мир, непорочност, благост, смиреност на Божията воля. Според опциите си, тя вършела непрестанно лепта. Животът й бил низ от положителни каузи.
Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата щерка се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов. След раждането на третата щерка София се лишила от своя брачен партньор. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това християнски да възпита дъщерите си.
С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се популяризирал из целия град. Достигнал до шефа на региона Антиох. Той поискал персонално да види това бележито семейство. От диалога, който повел с майката и дъщерите, схванал, че те изповядват християнската религия. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора. Пратеници пристигнали в дома на София. Майката ги изслушала и схванала смисъла на това повикване.
Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И по-късно, вътрешно мощни, тръгнали към залата на този ужасяващ гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от наслада, сякаш се явявали на някакво хубаво празненство.
Императорът ги запитал за техния жанр, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и умерено тя декларирала, че и тя, и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В умозаключение споделила:
- Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!
Адриан бил омаян от гняв и наредил да подложат на нечувани мъчения трите девойки
Всяка от тях почтено защитила вярата си. Затова и трите били убити по ужасяващ метод. Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в безценен ковчег. Поставила ги на погребална каляска. Погребала ги с признателност към Бога отвън града, на висок рид. Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се старателно на Господа и плачела от наслада. В такова положение предала душата си на Спасителя, уверена, че отива при дъщерите си. Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година Христовата черква уважава и света София за мъченица, тъй като като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 година в Елзас, Франция.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ