Тротинетков апокалипсис в тунела на Люлин: Камикадзета на две колела СНИМКИ
София, град на контрасти – от „ интелигентен град “ с електрически тротинетки до безусловно безумство по улиците. Последните фрагменти от тунела на „ Люлин “ не оставят място за подозрение: младежи, яхнали мощни електрически тротинетки, навлизат в лява лента, посред натоварено автомобилно придвижване, без светлоотразители, без каски, без здрав разсъдък. Само шансът е избавил всички участници от драматичен край.
Тунелът не е скейт парк!
Тунелите в София са проектирани за коли, не за каскадьори. Въпреки това, две момчета вземат решение, че асфалтът в тунела е превъзходен за „ тротинетен дрифт “, освен това – в лявата лента, при липса на видимост и срещуположен поток от коли с висока скорост. Това не е рисков спорт – това е неблагоразумие, граничещо с опит за самоубийство, само че и опасност за останалите.
Закони? Правила? Съвест?
Въпросът към този момент не е дали би трябвало регулации – те съществуват. Въпросът е кой ги ползва и дали ще се чака поредна покруса, с цел да има реакция. Законът ясно споделя, че с електрическа тротинетка не се кара в тунели, на булеварди, сред платна, камо ли в насрещното. Само че без надзор, и най-хубавият закон е парче хартия.
Къде са камерите? Къде е КАТ?
Този случай не е индивидуален. Всеки ден в София виждаме тротинетки, движещи се като сянка сред колите – без каски, по тротоари, в бус ленти, в тъмното. А санкциите? Почти мит. Градът се нуждае от действителен надзор, а не от беззъби наредби. Когато животът на водачи и пешеходци зависи от прищевките на безразсъдни младежи, приказваме за систематичен неуспех.
Тези фотоси не са просто сигнал – те са зов за деяние. Утре може да е късно. За тях, за вас, за нас. Време е да спрем с „ толерантността “ към безумието и да желаяме нещо напълно обикновено: животът на пътя да не зависи от капризите на камикадзета с тротинетки.
Снимки: Elena Ivanova, Фейсбук
Тунелът не е скейт парк!
Тунелите в София са проектирани за коли, не за каскадьори. Въпреки това, две момчета вземат решение, че асфалтът в тунела е превъзходен за „ тротинетен дрифт “, освен това – в лявата лента, при липса на видимост и срещуположен поток от коли с висока скорост. Това не е рисков спорт – това е неблагоразумие, граничещо с опит за самоубийство, само че и опасност за останалите.
Закони? Правила? Съвест?
Въпросът към този момент не е дали би трябвало регулации – те съществуват. Въпросът е кой ги ползва и дали ще се чака поредна покруса, с цел да има реакция. Законът ясно споделя, че с електрическа тротинетка не се кара в тунели, на булеварди, сред платна, камо ли в насрещното. Само че без надзор, и най-хубавият закон е парче хартия.
Къде са камерите? Къде е КАТ?
Този случай не е индивидуален. Всеки ден в София виждаме тротинетки, движещи се като сянка сред колите – без каски, по тротоари, в бус ленти, в тъмното. А санкциите? Почти мит. Градът се нуждае от действителен надзор, а не от беззъби наредби. Когато животът на водачи и пешеходци зависи от прищевките на безразсъдни младежи, приказваме за систематичен неуспех.
Тези фотоси не са просто сигнал – те са зов за деяние. Утре може да е късно. За тях, за вас, за нас. Време е да спрем с „ толерантността “ към безумието и да желаяме нещо напълно обикновено: животът на пътя да не зависи от капризите на камикадзета с тротинетки.
Снимки: Elena Ivanova, Фейсбук
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




