София. Европейският регламент, насочен към капиталовите пазари, ще облекчи достъпа

София. Европейският правилник, ориентиран към финансовите пазари, ще облекчи достъпа на дребните и междинните предприятия (МСП) до по-евтин запас за развиване. Това сподели Васил Велев, зам.-председател на Икономическия и обществен съвет (ИСС) и докладчик по признатата на 10 декември 2018 година резолюция на ИСС по „ Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламенти (ЕС) № 596б2014 и (ЕС) № 2017/1129 по отношение на насърчаването и потреблението на пазарите за напредък на МСП “ в изявление за Агенция „ Фокус “ . „ Предложението на Европейската комисия би облекчило достъпа на МСП до по-евтин запас за развиване посредством финансовите пазари като опция на банковото кредитиране и по тази причина ИСС смята, че то има огромна социална значителност и декларира своята поддръжка за Регламента. Същевременно препоръчаните промени ще основат условия за превъзмогване на несъразмерната административна тежест върху МСП както при вписване на обществени пазари или издаване на акции и облигации, по този начин и във връзка с размера на разкриваната информация от страна на тези емитенти пред националния способен орган и пред обществеността. Това от своя страна би трябвало да докара до повишение равнището на ликвидност на пазарите за напредък на МСП, които са нова категория многостранни системи за търговия “, разяснява Велев.
Той означи, че близо 99.8% от работещите компании у нас са в сегмента на дребните и междинни предприятия, а българският финансов пазар сега е доминиран от такива обществени компании (98%) и напомни, че ИСС неведнъж в свои актове е призовавал да се основат по-добри условия за финансиране на дребните и междинни предприятия в България, в това число и посредством фондовата борса. Васил Велев уточни, че българският финансов пазар има особености, които предопределят неговата незадоволителна известност и известност като източник на финансиране и надлежно опция за вложения и приходи. „ Българският финансов пазар е доминиран от дребен брой институционални участници, главно пенсионни компании. Хората рядко влагат в скъпи бумаги, а избират банкови депозити, може би заради огромния спад след финансова рецесия от 2008 година “, означи той. По думите му друго особено за нашата страна е това, че се търгуват наложително компании по линия на всеобщата приватизация, а в същото време най-големите български компании не са листвани на борсата. „ Тревожна е констатацията, че измежду огромна част от популацията липсва финансова просветеност, което води до неустановеност и съмнение към финансовия пазар “, означи още Велев. Като друга специфичност на българския финансов пазар той уточни така наречен „ спящи акции “ от всеобщата приватизация, които дефинира като българско събитие. „ Това са неактивните сметки на притежатели, които в всеобщия случай заради липса на информация, на нужните познания, а в някои случаи заради липса на стопански смисъл /когато таксите за заместничество надвишават пазарната им стойност/ не ръководят интензивно добитата в процеса на всеобщата приватизация благосъстоятелност. Искам дебело да подчертая, че това е тяхно, на притежателите право и по никакъв метод неналичието на интензивност не нарушава никакъв закон и правила и не основава никакъв проблем. Точно противоположното – концепциите за тяхното принудително оживление посредством национализация е изначално нездравословна. За това ИСС се опита да защищити пазара ни като обърна внимание, че „ обявеният метод за решение на казуса със „ спящите акции “, както и методът за предпазване на финансови принадлежности, добити на финансовия пазар в България, може да се отразят отрицателно на сигурността на собствеността, на инвеститорската интензивност и като цяло – на развиването на финансовия пазар у нас. “ За страдание не бяхме чути. Концепцията бе оповестена за публично разискване и в случай че не бъде незабавно оттеглена ще нанесе мъчно предвидими провали на финансовия ни пазар, а и на капиталовия климат у нас като цяло “, съобщи Велев.
Той добави още, че поради тези специфики на българския финансов пазар е от извънредно значение да се сътвори удобна институционална и правна рамка, която да е съобразена с икономическите условия и публичните връзки в страната. „ Затова в резолюцията предлагаме в националното законодателство да бъдат възприети критерии и механизми, по които да се отграничават позволените до пазар на напредък МСП от емитентите, към този момент придобили обществен статут. Според нас, два са методите за превъзмогване на посочените проблеми. Единият е посредством пускане на процедура за изменение на дефиницията на МСП при вземане предвид със степента на развиване на българския финансов пазар. Другият е посредством смяна на правилника на Българската фондова борса в частта по отношение на условията, на които следва да отговорят емитентите за допускане до търговия на контролирания пазар на излъчвания на финансови принадлежности, които се търгуват или ще се търгуват на главен или на различен пазар. Същевременно е належащо въвеждане на спомагателни критерии за МСП, които да обзет предприятията, чиито финансови принадлежности ще се търгуват на обособен сегмент на БФБ – пазар на напредък на МСП. На пазара за „ огромни “ да се редуцират фирмите и сведат регулациите до минимално изискуемите от европейското законодателство, а за пазара на МСП, където да мигрират огромната част от борсово търгуемите сдружения, да се създадат спомагателни облекчения съгласно регламента “, изясни Велев.

Пълния текст на изявлението четете по-късно в „ Мнение ”