София. Един от доайените на съвременната българска поезия ще чете

София. Един от доайените на актуалната българска лирика ще чете свои стихове и ще беседва с публиката на 10 април (вторник) от 18:30 часа в Литературния клуб на библиотеката. Авторът ще бъде показан от проф. Божидар Кунчев, Силвия Чолева и Иван Ланджев. Входът е свободен, а книгите на Иван Теофилов ще бъдат изложени във витрина на втория етаж в Направление „ Обслужване на читатели ” през целия месец април. Това оповестиха от пресцентъра на Столична община .
Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 година в Пловдив. Завършил е ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов ” през 1955 година Бил е драматург в трагичните театри в Сливен, Бургас, Русе и автор-драматург и режисьор в Централният куклен спектакъл в София. През 1984 година е водещ редактор на поредицата за международна лирика „ Поетичен глобус ” в изд. „ Народна просвета ” и по едно и също време зав. отдел „ Поезия ” на сп. „ Пламък ”. След Промяната два мандата е ръководител на Сдружение на български писатели и създател и гл. редактор на литературното сп. „ Сезон ”.
Автор е на поетичните книги „ Небето и всички звезди ”(1963), „ Амфитеатър ”(1968), „ Град върху градове ”(1976), „ Богатството от време ”(1981), „ Споделено съществуване ”(1984), ”Да ” (1994), ”Геометрия на духа ” (1996), ”Инфинитив ”(2004), „ Вярност към духа или смисъла на нещата ” (2008), за деца „ Дървеното конче от въртележката ”(1986 ), „ Цветният човек ”(2015) и на есеистичните книги „ Монолози ”(2001), „ Вселената на яйцето ” и “Митология на погледа ”(2013).
Издал е преводните книги ”Избрани стихотворения ” от Иван Бунин, „ Кипарисова кутия ” от Инокентий Аненски ” (1984), „ Ананаси в шампанско ” от Игор Северянин (1986), ”Колелото на хаоса ” от Андрей Бели (1994) и „ Граматика на безконечния език ” от Иван Бунин.
Автор е на пиесите за трагичен спектакъл „ Чума ” (1956), „ Къщата на сенките ” (1958), „ Как приключи денят ” (1960) и „ Поетът и планината ” (1964), както и на 11 пиеси за куклен спектакъл. Негови куклени пиеси и постановки са показани на Кралските тържества в Единбург (1969), на Международния фестивал на авангардните изкуства под егидата на ЮНЕСКО във Виена, в редица европейски страни, Индия и Япония.
Негови стихове са преведени и оповестени в литературни издания и антологии на множеството европейски езици, в Съединени американски щати, Бразилия, Мексико, Япония и редица арабски страни.
Носител е на националната премия за лирика „ П. К. Яворов ” за „ Геометрия на духа ”, на годишната премия на СПБ и Дружеството на русистите за „ Избрани стихотворения ” от Иван Бунин, на националната премия за българска литература „ Христо Г. Данов ” за „ Инфинитив ”, на националните награди „ Иван Николов ” и „ Христо Г. Данов “ за изцяло творчество, на Министерството на културата за принос в българската просвета, на премиите „ Орфеев венец ”, „ Аполон ”, „ Перото ” и огромната премия на Софийския университет ”Климент Охридски ”. Отказва премията „ Стара планина ”.
Почетен жител на Пловдив.