София е обявена за столица на Княжество България на 3

София е оповестена за столица на Княжество България на 3 април 1879 година от Учредителното национално заседание по предложение на проф. Марин Дринов – тогава ръководител на Българската академия на науките (БАН). Избрана е като остарял български град, далечен от турската граница и средищно ситуиран в българското етническо землище.

С решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 година за празник на града е избран 17 септември – денят на Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София.
Древен град
Историята на София, столица и максимален град на България, обгръща няколко хилядолетия от Античността до наши дни, през огромна част от които градът е икономически, културен и политически център на своя район в центъра на Балканския полуостров.

Най-ранните археологични свидетелства за обитаване на територията на София са от ранния неолит (VI хилядолетие прочие Хр.) – по това време в Софийското поле съществуват десетки дребни селища, доста от които в границите на днешния град.

Сведения за региона на днешна София се появяват в древногръцки писмени източници в средата на V век прочие Хр., като по това време тази част на Балканския полуостров е обитаема с разнообразни нации от групата на траките.

За първи път новото име София се загатва през 1376 година в документ на гр. Дубровник, а в български формален документ е маркирано през 1382 година - в златопечатната грамота (хрисовул) на Цар Иван Шишман, с която той дава привилегии на Драгалевския манастир „ Св. Богородица Витошка ”.

През 1382 година, след тримесечна блокада, София е завладяна от османските завоеватели. При новото устройство на завладените балкански територии София става център на най-голямата административна единица – Румелийското бейлербейство (еялет), отпред с паша.

След Освобождението на града от османско господство (04.01.1878 г.), една година по-късно – на 03.04.1879 година, Първото учредително Народно заседание единомислещо избира София за столица на възобновената българска страна, споделя Столична община на своя уебсайт.
Първият градоустройствен проект
През 1879 година е направен първият градоустройствен проект на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в огромна степен образа и на днешния център на града. За построяването на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски проектант, по генезис българин, е проектирал постройката на Народното събрание.

Първият градски проектант – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел " България ", Военния клуб и други, а швейцарецът Херман Майер – читалище " Славянска сказка ", постройките на Българската академия на науките, Българската национална банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е взел участие в преустройството на Княжеския замък. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и приключил архитектура във Виена, създава окончателния план на Ректората на Софийския университет и управлява строителството му.

В своето многовековно развиване София постоянно играе значима роля в историята на българските земи като средищен център, естествено кръстовище на пътищата свързващи Изтока със Запада, както и страните на север от България с тези на юг от нея.

Неповторим град, който пораства, само че не старее и има повече от 7000-годишна история.