София може да бъде прекрасен град, а не голяма "зелена зона"
София е най-бързо развиващият се и най-модерен български град, само че все пак той има още доста „ да учи “, изключително във връзка с това, което можем да назовем „ човешко развиване “.
Мисленето за удобството и комфорта на жителите на първо място е това, което липсва на столицата, и това си проличава по занемарените тротоари, по прекомерно огромното количество коли, които вършат неприятно, а тук-там и невероятно, напредването пеш. Личи си и по неналичието на велоалеи, както и по към момента гнусливото сбръчкване на нос, което съпътства концепцията за напредване по този метод.
„ Опасно е! “, „ Колелото е за тези, които нямат коли “, „ За какво ти е колело – няма къде да го оставиш! “ - това са единствено част от репликите, които ще чуете, когато споделите желанието си да стигнете от точка А до точка Б по този екологичен, не пречещ на никого и относително бърз метод.
Ужасът „ бебешка количка “
Но до момента в който за велосипедистите въпреки всичко в последните години се обособиха няколко велоалеи, които, въпреки и взети от пространството на тротоарите, а не от пътното платно, въпреки всичко правят работа - то същинската тъга продължава, когато се наложи да се бута бебешка или инвалидна количка. Инфраструктурата е невъзможна за разходка на детето, а всеки неработоспособен, който успее да премине повече от 50 метра из някой софийски квартал, заслужава орден за смелост.
Въпреки че всички тези заключения можем да ги създадем и сами, живеейки в тази среда, отчетът на датския урбанист Ян Геел, който преди дни показа визията на екипа си за „ София-град на хората “, удостоверява, че един от най-големите проблеми пред столицата е точно нейната остаряла идея като „ град на колите “.
Остарялото виждане за „ град на колите “
Според екипа на Геел, който е нает от Столична община като съветник при основаването на тактика за развиване на обществените пространства, концепцията да се слага приоритет на колите и постройките пред хората датира още от 60-те години на 20 век, само че е към този момент неприложима при актуалните условия на живот. Мобилността е основна за актуалния градски гражданин, само че по едно и също време с желанието да се придвижва бързо, модерният човек изпитва и нужда да живее в чиста околна среда. Работилият по концепции за възстановяване на градската среда в градове като Ню Йорк и Москва датски проектант обобщава проблемите и установи няколко тревожни трендове в София, които би трябвало да се лимитират, в случай че желаеме да имаме съвременен, актуален град. Онова, което се случва в този момент е, че броят на колите и на новите постройки пораства, а инфраструктурата не е съобразена с това.
Геел толерира развиването на града в „ човешки мащаби “, т.е. в 4-5 етажни постройки, а не градежа на небостъргачи. Той предизвиква неналичието на коли в центъра на града и даже приканва за още повече пешеходни зони из централните улици.
Повече четете ТУК
Мисленето за удобството и комфорта на жителите на първо място е това, което липсва на столицата, и това си проличава по занемарените тротоари, по прекомерно огромното количество коли, които вършат неприятно, а тук-там и невероятно, напредването пеш. Личи си и по неналичието на велоалеи, както и по към момента гнусливото сбръчкване на нос, което съпътства концепцията за напредване по този метод.
„ Опасно е! “, „ Колелото е за тези, които нямат коли “, „ За какво ти е колело – няма къде да го оставиш! “ - това са единствено част от репликите, които ще чуете, когато споделите желанието си да стигнете от точка А до точка Б по този екологичен, не пречещ на никого и относително бърз метод.
Ужасът „ бебешка количка “
Но до момента в който за велосипедистите въпреки всичко в последните години се обособиха няколко велоалеи, които, въпреки и взети от пространството на тротоарите, а не от пътното платно, въпреки всичко правят работа - то същинската тъга продължава, когато се наложи да се бута бебешка или инвалидна количка. Инфраструктурата е невъзможна за разходка на детето, а всеки неработоспособен, който успее да премине повече от 50 метра из някой софийски квартал, заслужава орден за смелост.
Въпреки че всички тези заключения можем да ги създадем и сами, живеейки в тази среда, отчетът на датския урбанист Ян Геел, който преди дни показа визията на екипа си за „ София-град на хората “, удостоверява, че един от най-големите проблеми пред столицата е точно нейната остаряла идея като „ град на колите “.
Остарялото виждане за „ град на колите “
Според екипа на Геел, който е нает от Столична община като съветник при основаването на тактика за развиване на обществените пространства, концепцията да се слага приоритет на колите и постройките пред хората датира още от 60-те години на 20 век, само че е към този момент неприложима при актуалните условия на живот. Мобилността е основна за актуалния градски гражданин, само че по едно и също време с желанието да се придвижва бързо, модерният човек изпитва и нужда да живее в чиста околна среда. Работилият по концепции за възстановяване на градската среда в градове като Ню Йорк и Москва датски проектант обобщава проблемите и установи няколко тревожни трендове в София, които би трябвало да се лимитират, в случай че желаеме да имаме съвременен, актуален град. Онова, което се случва в този момент е, че броят на колите и на новите постройки пораства, а инфраструктурата не е съобразена с това.
Геел толерира развиването на града в „ човешки мащаби “, т.е. в 4-5 етажни постройки, а не градежа на небостъргачи. Той предизвиква неналичието на коли в центъра на града и даже приканва за още повече пешеходни зони из централните улици.
Повече четете ТУК
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ