София домакин на шестата конференция Западни Балкани“ тази събота Западните

...
София домакин на шестата конференция Западни Балкани“ тази събота Западните
Коментари Харесай

Ангел Джамбазки: България трябва да бъде лидер и да налага политики, гледайки националния си интерес

София хазаин на шестата конференция „ Западни Балкани “ тази събота

„ Западните Балкани са част от Европа и би трябвало да станат част от Европейския съюз. Това обаче е дълъг път на промени. По тази причина за шеста поредна година организираме събитието „ Западни Балкани “, на което срещаме политици, общественици, публицисти и специалисти за диалог по тематиките за бъдещето на района, сигурността, свободата на медиите, свободата на самоопределянето и нужните промени “. Това съобщи Ангел Джамбазки преди шестата конференция „ Западни Балкани “, която стартира тази събота от 10 часа в зала 3.2. (вход А4) на Националния замък на културата.

Събитието се провежда от Фондацията за европейска промяна New Direction, чийто вицепрезидент е Джамбазки. Съорганизатори са „ Варшавски институт “ и Младежка мрежа за европейска народна власт (EDYN).

„ България би трябвало да бъде водач в процеса и да постанова политики, гледайки през националния си интерес. Като стартираме от гарантирането на правата на българите в Северна Македония, Сърбия, Косово и Албания, през сигурността на района, която виждаме, че е нежна, и стигнем до опциите за общ стопански напредък и съдействие. Това са дилемите и би трябвало да намерим пътя за тяхното решение “, сподели още членът на Партията на Европейските консерватори и реформисти и съпредседател на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки.

Развитието на Западните Балкани, ще бъде дискутирано в София от високопоставени европейски политици и специалисти в региона на геополитиката, интернационалните връзки и националната сигурност.

Във форума ще бъдат разисквани основни тематики като процеса на разширение на Европейски Съюз към Западните Балкани, сигурност, миграция и външна интервенция, медийната независимост, съветската експанзия против Украйна и др.  Ще се организира и кръгла маса за млади политически водачи на тематика „ Бъдещето на Западните Балкани “.

В събитието ще вземат участие Емилия Реджепи, заместител министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, Танджа Мищевич - министър на европейската интеграция, представителите в Европейския парламент Ладислав Илчич (Хърватски сувернисти, ЕКР), Ришард Чарнецки (Право и Справедливост, Полша), Андрей Слабаков (ВМРО, ЕКР), Марко Миланович Литре, депутат в Хърватския парламент, заместник-председател на фондация „ New Direction “ (EКР-Хърватия), Теута Водо, някогашен заместник-министър на правораздаването на Албания, доцент в Universite' Paris Cite' и Sciences Po Париж, откривател в IPSE, Славен Рагуж, народен представител в Народното събрание на Босна и Херцеговина, Хърватска републиканска партия (Босна и Херцеговина), както и политици от района, професори, публицисти и общественици, депутати, юношески водачи, политолози и други

Страните от Западните Балкани, геополитически и исторически, принадлежат към Европа и тяхното присъединение към Европейския съюз е натурален развой, избран като приоритет на срещата на върха на Европейския съвет още през 2003 година Въпреки това, години откакто първите страни от Западните Балкани аплайваха за участие, единствено Хърватия се причисли към Съюза на 1 юли 2013 година, като в това време за другите страни в района процесът на разширение се трансформира в предизвикателство.

За останалите страни в района, процесът на разширение се оказа комплицирано начинание, което изисква разрешаване на двустранни въпроси и използване на демократични и стопански промени за хармонизиране със стандартите на Европейски Съюз и проправяне на пътя за възможното им присъединение.

Руската експанзия против Украйна върна разширението като главен приоритет на европейския дневен ред с някои основни събития през 2022 година На 23 юни Украйна и Република Молдова получиха статут на кандидат-членки, до момента в който Албания и Северна Македония организираха първите си междуправителствени конференции на 19 юли през същата година. Въпреки този прогрес обаче, пречките не престават да съществуват и наподобява, че Европейски Съюз изпитва възприятие на отмалялост от по-нататъшно разширение, съчетано с липса на доверие измежду нациите от Западните Балкани.

КОНФЕРЕНЦИЯ „ ЗАПАДНИ БАЛКАНИ 2023 “

2 декември 2023

Национален Дворец на Културата

София (България)

ПРОГРАМА

9:30

Регистрация на участниците

10:00 - 10:15

Официално разкриване на Конференция „ Западни Балкани 2023 “

Ангел Джамбазки, член на Екологичен потенциал, заместник-председател на фондация „ Нова посока “

Основна тирада

Тошко Йорданов, депутат и ръководител на Политическа партия „ Има Такъв Народ “

10:15 – 11:30

Панел I: Процесът по разширението на Европейски Съюз в посока Западни Балкани. Пътят напред.

Страните от Западните Балкани, геополитически и исторически, принадлежат към Европа и тяхното присъединение към Европейския съюз е натурален развой, избран като приоритет на срещата на върха на Европейския съвет през 2003 година в Солун. Въпреки това, години откакто първите страни от Западните Балкани аплайваха за участие, единствено Хърватия се причисли към Съюза на 1 юли 2013 година, като в това време за другите страни в района процесът на разширение се трансформира в предизвикателство. Що се отнася до останалите страни в района, процесът на разширение се оказа комплицирано начинание, което изисква разрешаване на двустранни въпроси и използване на демократични и стопански промени за хармонизиране със стандартите на Европейски Съюз и проправяне на пътя за възможното им присъединение. Руската експанзия против Украйна върна разширението като главен приоритет на европейския дневен ред с някои основни събития през 2022 година На 23 юни Украйна и Република Молдова получиха статут на кандидат-членки, до момента в който Албания и Северна Македония организираха първите си междуправителствени конференции на 19 юли през същата година. Въпреки този прогрес обаче, пречките не престават да съществуват и наподобява, че Европейски Съюз изпитва възприятие на отмалялост от по-нататъшно разширение, съчетано с липса на доверие измежду нациите от Западните Балкани.

Участници:

- Ладислав Илчич, член на Екологичен потенциал, Хърватски суверенисти (ЕКР - Хърватия)

- Ришард Чарнецки, член на Екологичен потенциал, Право и правдивост (ЕКР - Полша)

- Мачией Тъбурски, Експерт по обществена дипломация и проучвания на Изтока, Варшавски институт

- Теута Водо, някогашен заместник-министър на правораздаването на Албания, доцент в Universite “Paris Cite ” и “Sciences Po ” Париж, откривател в IPSE

- Славен Рагуж, народен представител в Народното събрание на Босна и Херцеговина, Хърватска републиканска партия (Босна и Херцеговина)

- Милена Милотинова, публицист, някогашен депутат и член на ПАСЕ

Модератор: Ангел Джамбазки, член на Екологичен потенциал, ВМРО-БНД (ЕКР – България)

11:30 – 11:45

Кафе пауза

11:45 - 13:00

Панел II: Сигурност, миграция и външна интервенция в Западните Балкани

На географския и политически кръстопът на Европа, където се срещат Изтокът, Западът и Югът, Западните Балкани са изложени на риск от враждебно въздействие на автократични сили като Русия, Китай, Иран и други. Руската експанзия против Украйна ясно сподели какъв брой мощно е съветското въздействие и дезинформационната акция в Западните Балкани. Освен това от епохи районът е бил главен миграционен път, което го прави предразположен на миграционен напън в посока Европа, което носи неустойчивост и закани за сигурността. Европейският съюз и Съединени американски щати, дългогодишни бранители на демократичната воля на жителите на района, поддържат жителите на района, които са под непрекъсната икономическа, политическа и обществена опасност. Бидейки на прага на Европейския съюз, всяка неустойчивост и опасност за сигурността на Западните Балкани, както и задгранична интервенция, имат отрицателен резултат върху Съюза.

Участници:

- Марко Миланович Литре, депутат в Хърватския парламент, заместник-председател на фондация „ Нова посока “ (EКР-Хърватия)

- Александър Арабаджич, ръководител и съосновател на Академията за европейски фрагменти

 

- Нено Димов, някогашен Министър на околната среда и водите, ръководител на Консервативен институт

- Д-р Ричард Турчани, програмен шеф, Централноевропейски институт за азиатски проучвания

- Руслан Стефанов, шеф (икономическа програма); Център за проучване на демокрацията

- Стефан Владисавлев, програмен координатор, фондация „ BFPE за отговорно общество “  

Модератор: Илина Мангова, районен консултант за Европа, Международен републикански институт

13:00 - 14:30

Почивка  

14:30 - 15:45

Панел III: Медийна независимост и плурализъм в страните от Западните Балкани

Всички страни от Западните Балкани, без значение от стадия на договарянията за присъединение, споделят провокации и проблеми в региона на свободата и плурализма на медиите, които са от подобен темперамент. В някои страни свободата на медиите и пресата понижава основно заради политическата интервенция и паралелизма. Освен това собствеността и финансирането на медиите изкривяват медийния пазар и понижават опциите на медиите да бъдат конкурентоспособни и устойчиви, без да влизат в връзки на взаимозависимост от политическите сили. Спадът в свободата на медиите подкопава демократичните системи и върховенството на закона и основава климат, подобаващ за дезинформация, която култивира анти-ЕС настроения в целия район, което може да подкопае целия развой на присъединение към Европейски Съюз.

Участници:

- Андрей Слабаков, член на Екологичен потенциал, ВМРО-БНД (ЕКР-България)  

- Доминика Чосич, публицист, европейски сътрудник на Полската национална телевизия

- Юре Гудел, публицист, редактор в Dnevnik.ba

- Мария Цветкова, публицист, някогашен народен представител от Народното събрание на Р България,

Член на ИК на ВМРО-БНД

- Михал Хладек, заместник-председател на институт „ Десен бряг – Петр Фиала "

- Владислав Апостолов, публицист, Труд „ News ”, ефирен водещ в “България 24 ”

- Наталия Байрам, правист, деятел и член на „ Stop Media Ban “

Модератор: Юлия Крил, изпълнителен шеф, Агенция „ B&K “

 

 

 

 

 

16:00 - 16:15

Основна тирада

Емилия Реджепи

Заместник министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права (НДС-Косово)

16:15 - 17:30

Панел IV: Бъдещето на Западните Балкани: Кръгла маса на млади политически водачи

Западните Балкани са динамичен район и обществено многолик, образец за дълбочината на европейската просвета. Въпреки това, точно многообразието може да бъде и фактор в общественото неравноправие, шовинизма, етническото напрежение и други обществени проблеми, които биха могли да се употребяват за поощряване на разделяне. Важно е да се открият единение и добросъседски връзки в Западните Балкани, с цел да се даде опция на района да се сближи и в бъдеще да се причисли към Европейския съюз. При продължаващите провокации на емиграцията и приключването на мозъци, ръководството на гении и овластяването на бъдещото потомство водачи е от значително значение за триумфа на страните от Западните Балкани. Този панел ще събере млади политически водачи и политолози от Западните Балкани, с цел да обсъдят настоящите провокации пред района и техните визии за бъдещата посока.

Участници:

- Марсела Делия, представител на EDYN в Албания  

- Ведрана Вуйович, народен представител в Народното събрание на Босна и Херцеговина и дипломат на EDYN

- Идеал Зхавели, изпълнителен шеф на Activism Roots и дипломат на EDYN в Косово

- Зинета Хусич, представител на EDYN в Черна гора

- Бленди Ходай, изпълнителен шеф на Форум за просветителна промяна и представител на EDYN в Северна Македония

- Александър Михайлович, правист и дипломат на EDYN в Сърбия

Модератор: Енрик Кецо, заместник-председател, Младежка мрежа за европейска народна власт (EDYN)

17:30

Заключителна тирада

Ангел Джамбазки, член на Екологичен потенциал, заместник-председател на фондация „ Нова посока “


 

FaceBookTwitterPinterest
Източник: tribune.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР