Алфа Рисърч: БСП скъсява дистанцията с ГЕРБ, но не заради електорален ръст, а заради спада на основния политически опонент
София. Българска социалистическа партия съкратява дистанцията с ГЕРБ, само че не поради електорален растеж, а поради спада на главния политически конкурент. Трите месеца от началото на годината не трансформират значително позициите на главните политически сили и техните водачи, само че дават забавни индикации за резултатите, към които ги води тяхното политическо позициониране. Това демонстрират резултатите от регулярното изследване на обществено-политическите настройки на Агенция „ Алфа Рисърч ”.
Регулярното тримесечно изследване на Алфа Рисърч е извършено е в интервала 15 – 24 март 2018г. измежду 1025 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица.
ГЕРБ търпи лека електорална ерозия в следствие от свадите към ЧЕЗ и вътрешно-коалиционните разтърсвания. Любопитно е, че вътрешнопартийните удари сред „ патриотите “ рикошират в огромния съдружен сътрудник и нанасят спомагателни вреди върху неговия имидж. Въпреки този процес, ГЕРБ резервира мястото си на първа политическа мощ с поддръжка от 23.1% от всички гласоподаватели. Външно-политическата интензивност на водача на партията Б.Борисов води до растеж от 3 на 100 в неговия персонален рейтинг – до 36%. През интервала нарастват обаче и отрицателните отзиви за ръководството, което би представлявало риск най-много в обстановка на мажоритарен избор, в случай че против претендентите на ръководеща партия се изправят мощни съперници.
Като съществена опозиционна мощ, Българска социалистическа партия означи поредност от свои победи през миналия интервал. Възползва се от настоящите кавги, от разпалените от дебатите по Истанбулската спогодба публични страхове, от националистическа изразителност към посредническата роля на България в разговора сред Европейски Съюз и Турция. В резултат, с поддръжка от 20.5% левицата съкратява дистанцията с ГЕРБ, само че не поради електорален растеж, а поради спада на главния политически конкурент. Лидерът на партията, К.Нинова (доверие 26.4%) също не съумява да увеличи персоналния си рейтинг. Като по-сериозен проблем пред партията се обрисува обаче стратегическото разминаване сред антиевропейската й изразителност и първия тест за нейното електорално въздействие – Европейските избори следващата година. Ерозирайки сполучливо облика на Европа измежду част от своите гласоподаватели, тя понижава мобилизацията в ляво, в резултат на което изостава по-значително от ГЕРБ, в сравнение с при народен избор. Така, рискът пред нея е да попадне в своего рода капан на личните си ПР победи.
Въпреки свадите посред им, Обединените патриоти съумяват да се задържат на 5.2% електорална поддръжка. Кр. Каракачанов е с най-голям персонален рейтинг (29.8%), следван от В.Симеонов – 11.4% и В.Сидеров – 6.4%. Отрицателните оценки и към тримата водачи нарастват, само че позитивните не понижават. В случая, националистите се възползват от така наречен резултат на отрицателната готовност – увеличението на публичната непоносимост към техни обществени изяви, води до консолидация на почитателите им.
При Движение за права и свободи, както и при Воля, основни промени не се следят. Движението сигурно би имало парламентарно посланичество (5.1%), до момента в който “воля-та “ няма да е задоволителна да вкара още веднъж партията на В. Марешки в Народното събрание (2.0%).
Твърде ниска, евентуално даже наказателно ниска, остава поддръжката за фрагментираната извънпарламентарна десница. Всяка една от партиите събира сред 0.6% 1.8%. От водачите им с релативно най-висока поддръжка се употребява Христо Иванов (9%). Заради безапелационните проевропейски настройки на гласоподавателите им, Европейските избори са удобна опция за пробив за тези партии. Въпросът е дали във формата и с лицата, с които ще се явят, те ще дадат късмет за посланичество на своите евентуални гласоподаватели.
Регулярното тримесечно изследване на Алфа Рисърч е извършено е в интервала 15 – 24 март 2018г. измежду 1025 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по домовете на интервюираните лица.
ГЕРБ търпи лека електорална ерозия в следствие от свадите към ЧЕЗ и вътрешно-коалиционните разтърсвания. Любопитно е, че вътрешнопартийните удари сред „ патриотите “ рикошират в огромния съдружен сътрудник и нанасят спомагателни вреди върху неговия имидж. Въпреки този процес, ГЕРБ резервира мястото си на първа политическа мощ с поддръжка от 23.1% от всички гласоподаватели. Външно-политическата интензивност на водача на партията Б.Борисов води до растеж от 3 на 100 в неговия персонален рейтинг – до 36%. През интервала нарастват обаче и отрицателните отзиви за ръководството, което би представлявало риск най-много в обстановка на мажоритарен избор, в случай че против претендентите на ръководеща партия се изправят мощни съперници.
Като съществена опозиционна мощ, Българска социалистическа партия означи поредност от свои победи през миналия интервал. Възползва се от настоящите кавги, от разпалените от дебатите по Истанбулската спогодба публични страхове, от националистическа изразителност към посредническата роля на България в разговора сред Европейски Съюз и Турция. В резултат, с поддръжка от 20.5% левицата съкратява дистанцията с ГЕРБ, само че не поради електорален растеж, а поради спада на главния политически конкурент. Лидерът на партията, К.Нинова (доверие 26.4%) също не съумява да увеличи персоналния си рейтинг. Като по-сериозен проблем пред партията се обрисува обаче стратегическото разминаване сред антиевропейската й изразителност и първия тест за нейното електорално въздействие – Европейските избори следващата година. Ерозирайки сполучливо облика на Европа измежду част от своите гласоподаватели, тя понижава мобилизацията в ляво, в резултат на което изостава по-значително от ГЕРБ, в сравнение с при народен избор. Така, рискът пред нея е да попадне в своего рода капан на личните си ПР победи.
Въпреки свадите посред им, Обединените патриоти съумяват да се задържат на 5.2% електорална поддръжка. Кр. Каракачанов е с най-голям персонален рейтинг (29.8%), следван от В.Симеонов – 11.4% и В.Сидеров – 6.4%. Отрицателните оценки и към тримата водачи нарастват, само че позитивните не понижават. В случая, националистите се възползват от така наречен резултат на отрицателната готовност – увеличението на публичната непоносимост към техни обществени изяви, води до консолидация на почитателите им.
При Движение за права и свободи, както и при Воля, основни промени не се следят. Движението сигурно би имало парламентарно посланичество (5.1%), до момента в който “воля-та “ няма да е задоволителна да вкара още веднъж партията на В. Марешки в Народното събрание (2.0%).
Твърде ниска, евентуално даже наказателно ниска, остава поддръжката за фрагментираната извънпарламентарна десница. Всяка една от партиите събира сред 0.6% 1.8%. От водачите им с релативно най-висока поддръжка се употребява Христо Иванов (9%). Заради безапелационните проевропейски настройки на гласоподавателите им, Европейските избори са удобна опция за пробив за тези партии. Въпросът е дали във формата и с лицата, с които ще се явят, те ще дадат късмет за посланичество на своите евентуални гласоподаватели.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ