Денят 2 юни в българската история
София. България уважава паметта на Христо Ботев, погубен на 1 юни 1876 година След като на 1 юни 1876 година Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттова към върховете Камарата, Купена, Околчица, където в продължение на през целия ден води сражения, щабът на четата се събира по здрач, с цел да разиска по-нататъшните дейности. По време на съвещанието Христо Ботев е погубен. За негов заместител е избран Никола Войновски, след което четата потегля на югоизток. Ботевата чета води стълкновение в региона на Рашов дол, край Лютиброд. В багра умират Георги Апостолов и още 10 четници. На 2 юни е роден Павел Шатев, един от Солунските съзаклятници. На тази дата умират: Зорница Попова – композиторка; Георги Василев Шейтанов- анархист, публицист; войводата Иван Тодев.
1996 година
Пред Българския културен център в Будапеща е открит монумент на Христо Ботев.
1975 година
В интервала 2 - 5 юни на публично посещаване в България е корейския партиен и държавен водач Ким Ир Сен. Ким Ир Сен е севернокорейски политик. Роден е на 5 април 1912 година в Северна Корея. Управлява Северна Корея от 1948 година до гибелта си на 8 юли 1994 година Той е прочут с крайния фетиш към личността му. В Северна Корея публично е именуван Великият лидер и е вписан в конституцията като " безконечен президент ". Рожденият му ден е формален празник в Северна Корея.
1936 година
Министерският съвет на свое съвещание приема Наредба-закон за опазване на моралната и материалната мощ на войската.
1925 година
На връх Голак е открита четата на царевоселския челник Дончо Христов. Войски, жандарми и контрачети я заобикалят компактно от всички страни. Когато сърбите схващат, че тя се води от Дончо Христов, всички негови близки от с. Драгобраще са докарани и подредени пред позицията на четата. Сръбските офицери карат околните на войводата да викат: “Не стреляй, Дончо, ще избият цялата рода! ”. Той им дава отговор: “Не се бойте, нашите патрони убиват единствено сърби и предатели на Македония ”. Четата се измъква от обръча, убивайки десетки сърби посредством мятане на бомби. Разстреляни са 6 души, близки на войводата.
1915 година
В хода на Първата международна война Централните сили оферират България да нападне Сърбия и да завземе цяла Вардарска Македония и Поморавието, а след войната дават обещание подпомагане за Южна Добруджа и Кавала. България остава неутрална и изчаква развиването на събитията, с цел да дефинира към коя от воюващите обединения да се причисли. Руската дипломация посредством редица ходове не разрешава доближаването сред България и страните от Антантата. В края на август 1915 година страната ни се причислява към Централните сили, на 9 септември 1915 година афишира готовност и на 1 октомври 1915 година се намесва във войната. След намесата на България и Турция на страната на Централните сили се откриват нови фронтове - Македонски, Месопотамски, Кавказки, Палестино-сирийски. През 1916 година на всички тях войната приема извънредно позиционен темперамент и се трансформира в окопна. В края на годината Антантата съумява да вземе стратегическата самодейност от Централните сили. В началото на 1917 година в Русия стартират безредици, които довеждат до абдикацията на императора и основаването на Временно държавно управление, останало правилно на съюзническите отговорности към Антантата. През пролетта на 1917 година със задача от немския общоприет щаб в Русия отиват В. И. Ленин, Л. Д. Троцки и други болшевики, които стартират да дестабилизират страната и да унищожават армията. На 25 октомври 1917 година болшевиките завземат властта и афишират, че Русия излиза от войната. На 3 март 1918 година държавното управление подписва сепаративен мир с Централните сили. През цялата 1918 година войските на Антантата настъпват по всички фронтове. През септември 1918 година стартират нахлуване на Македонския фронт против българската войска, в която е включена и 1 немска дивизия. След продължителна артилерийска подготовка на 16 и 19 септември настойчиво нападат 3 британски и 2 гръцки пехотни дивизии. Направени са и няколко газови офанзиви, само че българската войска отблъсква противниковото нахлуване по целия фронт. В тази конюнктура по неизяснени до момента условия след блестящата и победна акция на българската войска през 1918 година се стига до морално разложение на войските, всеобщо дезертиране и овакантяване на фронта в края на септември 1918 година След тези събития България е принудена първа от Централните сили да капитулира. На 29 септември 1918 година е подписано Солунското помирение, на 30 септември 1918 година капитулира Турция, на 3 ноември 1918 година излиза от войната Австро-Унгария, на 11 ноември 1918 година капитулира Германия. Условията за кротичък контракт с Германия и съдружниците й са направени на Парижката мирна конференция 1919 г.-1920 година
1885 година
Костите на Георги С. Раковски са пренесени от Букурещ в България. Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза на 9 октомври 1867 година През 1885 година костите му са пренесени в България в софийската катедрала " Св. Неделя ". През 1942 година са пренесени в Котел, а през 1981 година - в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.
1880 година
Обнародван е Закон за събиране на десетината за 1880 година - 1881 година, който възвръща натуралния десятък. Поради митинги за 1881 година се дава право на избор за възнаграждение на десятъка в натура или в пари. На същата дата през 1901 година със закон дефинитивно е анулиран натуралният десятък и е въведен аграрен налог.
1880 година
Приет е първият Закон за устройство на съдилищата.
1876 година
След като на 1 юни Ботевата чета се изтегля към вр. Вола и оттова към върховете Камарата, Купена, Околчица, където в продължение на през целия ден води сражения, щабът на четата се събира по здрач, с цел да разиска по-нататъшните дейности. По време на съвещанието Христо Ботев е погубен. За негов заместител е избран Никола Войновски, след което четата потегля на югоизток. Ботевата чета води стълкновение в региона на Рашов дол, край Лютиброд. В багра умират Георги Апостолов и още 10 четници. Командваната от Никола Войновски група съумява да се изтегли към с. Зверино.
Христо Ботев е народен бунтовник, стихотворец и публицист. Роден е 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в Калофер, в фамилията на националния преподавател, литератор и публичен деятел Ботьо Петков. След довеждане докрай на главното си обучение и благодарение на Н. Геров през 1863 година отпътува за Русия, където постъпва като частен възпитаник във Втора одеска гимназия. Там се среща с съветската литература и попада под мощното въздействие на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и други Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 година Христо Ботев напуща гимназията и се свързва още по-тясно с съветските революционни среди. През идната 1866 година постъпва като преподавател в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на татко му при започване на 1867 година Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна тирада на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е заставен да напусне Калофер и да замине още веднъж за Русия с желанието да продължи образованието си в Одеса. След като се трансферира в Румъния Христо Ботев се открива изначало в Букурещ, а след това в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 година Ботев се подготвя да премине в България с четата на Жельо челник (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по разнообразни аргументи прекосяването на четниците в България е осуетено, Ботев отпътува за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското учебно заведение. Поради липса на средства е заставен скоро да напусне учебното заведение. Изпаднал в извънредно бедствено състояние, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее дружно с Васил Левски. От пролетта на 1871 година до пролетта на 1872 година Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава основно с журналистическа активност. На 10 юни 1871 година излиза брой 1 на редактирания от него в. " Дума на българските емигранти ". В Галац Христо Ботев открива контакт с съветския бунтовник Н. Ф. Меледин и посредством него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.
През август 1874 година Христо Ботев взе участие в Общото заседание на Българския революционен централен комитет и по-късно продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 година Ботев стартира да издава като орган на комитета в. " Знаме ". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава отпред на БРЦК. След експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под управлението на Ботев слага началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва прибързано и неуспехът му става причина за появяването на съществени различия в БРЦК. В резултат в края на 1875 година Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията.
След основаването на Гюргевския революционен комитет Ботев открива контакт и с неговите членове. След експлоадиране на Априлското въстание през 1876 година Христо Ботев застава отпред на чета, която минава в България, с цел да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е погубен в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
1873 година
При следващия разпит на Атанас Узунов в Хасково турската полиция съумява да откри неговата идентичност. Атанас Узунов признава и съпричастността си към комитетската организация. На 4 май 1873 година Атанас Узунов е хванат при опит да убие наказания на гибел за изменничество хасковски господар хаджи Ставри Примо. По-късно са задържани и други членове на Хасковския революционен комитет. На идващия ден турските управляващи в Хасково организират първите разпити на Атанас Узунов, само че той отхвърля да даде отговор на поставените му въпроси. Разпитани са и други хасковски жители, сред които са и комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов, Петър Берковски. В Хасково на 7 май е извършен вторият разпит на Атанас Узунов. Разпитът още веднъж е несполучлив, защото той отхвърля да разкрие даже името си. Продължават разпитите и на Стоян Заимов, който е махленски в това, че е познавал Атанас Узунов. На 10 май се организират нови разпити на задържаните с Узунов- Мирчо Попов, Петър Берковски и Стоян Заимов, всички от Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или понижи присъдите им. На 11 юни 1873 година, по време на следващия разпит пред следствената комисия в Пловдив, хасковският преподавател Мирчо Попов издава подробния проект на вътрешните комитети за бъдещото въстание.През декември 1873 година Узунов е наказан на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).
На тази дата са родени:
1882 година
В Кратово е роден Павел Шатев, един от Солунските съзаклятници.
На тази дата умират:
1994 година
Умира Зорница Попова - българска композиторка. Тя е родена в София на 16 ноември 1928 година През 1954 година приключва Теоретически факултет на БДК, компетентност " Пиано ". Учи контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на Държавен музикален спектакъл " Стефан Македонски ", където работи до 1974 година Член е на Съюза на българските композитори от 1985 година Занимава се със занимателна музика от средата на 60-те години ХХ в. Първата й комбинация е оркестровата пиеса " Шега ", изпълнена от Европейска общност на КТР с диригент Милчо Левиев (1964 г.). Две години по-късно К. Семов извършва и първата нейна ария " Въртележка ". С песни на Зорница Попова са дебютирали доста български артисти: М. Нейкова, М. Иванова, Д. Венкова, Г. Христов, дует " Ритон ", В. Маринов, К. Бодурова. Нейни песни са класирани на всички състезания на фестивала " Златният Орфей " от 1967 година Сред отличените са: " Всяко начало " (изпълнява Бисер Киров) - трета премия на радиоконкурса " Пролет " (1980 г.), " Днес си малко странна " (изпълнител Росица Кирилова) - втора премия на същия конкурс през 1987, " Колко наслада има " (изпълнител Кичка Бодурова) - трета премия на " Шлагерфестивал " в Дрезден (1979 г.), " Песен за остарелия моряк " - първа премия (1987 година ), и " Моряшка обич " (изпълнител Г. Христов) - премия на Съюза на българските композитори на състезанието " Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора " (1985 г.). " Слънцето е в моите коси " (изпълнители М. Иванова и Р. Попов) е оповестена за " Мелодия на годината " в едноименния ефирен конкурс (1976 г.). През 1985 година е удостоена от Съюза на българските композитори с премия за изцяло творчество. Създава по поръчка на Радио Берлин песни по немски текстове на Д. Шнайдер и Х. Хофман. Постоянен член е на журито на състезанието " Песни за морето " в Рощок, Германия. Голяма част от песните й са основани в съдействие с поета Йордан Янков. През 1983 година излиза албумът й " Избрани песни ". През 1988 година,1992 година,1993 година получава награди от " Златният Орфей ". През 1990 година получава премията Мелодия на годината на Русия. През 1993 година става носителка на III премия от Каван, Ирландия. Получава още премията на публиката на радиоконкурса " Една ария за младостта " (1972 г.) и на състезанието " Бургас, морето и неговите трудови хора " (1987 г.) и други
1925 година
В покрайнините на гара Белово е погубен Георги Василев Шейтанов. Той е български анархист, журналист. Роден е на 14 февруари 1896 година в Ямбол.След 1911 година поради антидържавна активност в продължение на 12 години (до гибелта си) живее в конспиративност. Емигрира с непознат паспорт през Варна в Кюстенджа, Цариград, Яфа, Кайро, Александрия, Марсилия, Париж. Свързва се с дейци на френската левица, с български и съветски емигранти. Завръща се в България през 1914 година След престрелка с полицията край Казанлък е хванат и затворен изначало в Пловдивския, а по-късно в Софийския централен затвор (1915-1917 г.). В пандиза провежда протести, намира се с Ал. Стамболийски, Р. Даскалов, А. Пруткин. През юни 1917 година съумява да избяга от пандиза. Организира бойни групи, а през март 1918 година е в Москва, с цел да се свърже с дейци на болшевишката партия (К. Радек, Кр. Раковски). По време на Владайското въстание се връща още веднъж в България, само че въстанието към този момент е потушено. Издава два позива: “Писмо до анархистите ” и “Писмо до интелигенцията ”. При акция през октомври 1919 година е задържан и изпратен в Сливенския затвор, заобикаля (март 1920 г.). На 15 август 1920 година в Търновския балкан стартира издаването на незаконния вестник “Бунт ”, от който излизат 3 броя. През 1925 година води чета в Търновския балкан. През май четата е разрушена, а на 27 май е хванат край Нова Загора. Творчеството му е малко - няколко стихотворения и към 30 публикации във вестници и списания.
1905 година
В стълкновение с турския войник край село Едерниково, Струмишко, умира дружно с трима свои четници, войводата Иван Тодев, Билял Чауш, роден в село Смол, Гевгелийско.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази
1996 година
Пред Българския културен център в Будапеща е открит монумент на Христо Ботев.
1975 година
В интервала 2 - 5 юни на публично посещаване в България е корейския партиен и държавен водач Ким Ир Сен. Ким Ир Сен е севернокорейски политик. Роден е на 5 април 1912 година в Северна Корея. Управлява Северна Корея от 1948 година до гибелта си на 8 юли 1994 година Той е прочут с крайния фетиш към личността му. В Северна Корея публично е именуван Великият лидер и е вписан в конституцията като " безконечен президент ". Рожденият му ден е формален празник в Северна Корея.
1936 година
Министерският съвет на свое съвещание приема Наредба-закон за опазване на моралната и материалната мощ на войската.
1925 година
На връх Голак е открита четата на царевоселския челник Дончо Христов. Войски, жандарми и контрачети я заобикалят компактно от всички страни. Когато сърбите схващат, че тя се води от Дончо Христов, всички негови близки от с. Драгобраще са докарани и подредени пред позицията на четата. Сръбските офицери карат околните на войводата да викат: “Не стреляй, Дончо, ще избият цялата рода! ”. Той им дава отговор: “Не се бойте, нашите патрони убиват единствено сърби и предатели на Македония ”. Четата се измъква от обръча, убивайки десетки сърби посредством мятане на бомби. Разстреляни са 6 души, близки на войводата.
1915 година
В хода на Първата международна война Централните сили оферират България да нападне Сърбия и да завземе цяла Вардарска Македония и Поморавието, а след войната дават обещание подпомагане за Южна Добруджа и Кавала. България остава неутрална и изчаква развиването на събитията, с цел да дефинира към коя от воюващите обединения да се причисли. Руската дипломация посредством редица ходове не разрешава доближаването сред България и страните от Антантата. В края на август 1915 година страната ни се причислява към Централните сили, на 9 септември 1915 година афишира готовност и на 1 октомври 1915 година се намесва във войната. След намесата на България и Турция на страната на Централните сили се откриват нови фронтове - Македонски, Месопотамски, Кавказки, Палестино-сирийски. През 1916 година на всички тях войната приема извънредно позиционен темперамент и се трансформира в окопна. В края на годината Антантата съумява да вземе стратегическата самодейност от Централните сили. В началото на 1917 година в Русия стартират безредици, които довеждат до абдикацията на императора и основаването на Временно държавно управление, останало правилно на съюзническите отговорности към Антантата. През пролетта на 1917 година със задача от немския общоприет щаб в Русия отиват В. И. Ленин, Л. Д. Троцки и други болшевики, които стартират да дестабилизират страната и да унищожават армията. На 25 октомври 1917 година болшевиките завземат властта и афишират, че Русия излиза от войната. На 3 март 1918 година държавното управление подписва сепаративен мир с Централните сили. През цялата 1918 година войските на Антантата настъпват по всички фронтове. През септември 1918 година стартират нахлуване на Македонския фронт против българската войска, в която е включена и 1 немска дивизия. След продължителна артилерийска подготовка на 16 и 19 септември настойчиво нападат 3 британски и 2 гръцки пехотни дивизии. Направени са и няколко газови офанзиви, само че българската войска отблъсква противниковото нахлуване по целия фронт. В тази конюнктура по неизяснени до момента условия след блестящата и победна акция на българската войска през 1918 година се стига до морално разложение на войските, всеобщо дезертиране и овакантяване на фронта в края на септември 1918 година След тези събития България е принудена първа от Централните сили да капитулира. На 29 септември 1918 година е подписано Солунското помирение, на 30 септември 1918 година капитулира Турция, на 3 ноември 1918 година излиза от войната Австро-Унгария, на 11 ноември 1918 година капитулира Германия. Условията за кротичък контракт с Германия и съдружниците й са направени на Парижката мирна конференция 1919 г.-1920 година
1885 година
Костите на Георги С. Раковски са пренесени от Букурещ в България. Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза на 9 октомври 1867 година През 1885 година костите му са пренесени в България в софийската катедрала " Св. Неделя ". През 1942 година са пренесени в Котел, а през 1981 година - в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.
1880 година
Обнародван е Закон за събиране на десетината за 1880 година - 1881 година, който възвръща натуралния десятък. Поради митинги за 1881 година се дава право на избор за възнаграждение на десятъка в натура или в пари. На същата дата през 1901 година със закон дефинитивно е анулиран натуралният десятък и е въведен аграрен налог.
1880 година
Приет е първият Закон за устройство на съдилищата.
1876 година
След като на 1 юни Ботевата чета се изтегля към вр. Вола и оттова към върховете Камарата, Купена, Околчица, където в продължение на през целия ден води сражения, щабът на четата се събира по здрач, с цел да разиска по-нататъшните дейности. По време на съвещанието Христо Ботев е погубен. За негов заместител е избран Никола Войновски, след което четата потегля на югоизток. Ботевата чета води стълкновение в региона на Рашов дол, край Лютиброд. В багра умират Георги Апостолов и още 10 четници. Командваната от Никола Войновски група съумява да се изтегли към с. Зверино.
Христо Ботев е народен бунтовник, стихотворец и публицист. Роден е 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в Калофер, в фамилията на националния преподавател, литератор и публичен деятел Ботьо Петков. След довеждане докрай на главното си обучение и благодарение на Н. Геров през 1863 година отпътува за Русия, където постъпва като частен възпитаник във Втора одеска гимназия. Там се среща с съветската литература и попада под мощното въздействие на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и други Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 година Христо Ботев напуща гимназията и се свързва още по-тясно с съветските революционни среди. През идната 1866 година постъпва като преподавател в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на татко му при започване на 1867 година Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна тирада на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е заставен да напусне Калофер и да замине още веднъж за Русия с желанието да продължи образованието си в Одеса. След като се трансферира в Румъния Христо Ботев се открива изначало в Букурещ, а след това в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 година Ботев се подготвя да премине в България с четата на Жельо челник (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по разнообразни аргументи прекосяването на четниците в България е осуетено, Ботев отпътува за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското учебно заведение. Поради липса на средства е заставен скоро да напусне учебното заведение. Изпаднал в извънредно бедствено състояние, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее дружно с Васил Левски. От пролетта на 1871 година до пролетта на 1872 година Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава основно с журналистическа активност. На 10 юни 1871 година излиза брой 1 на редактирания от него в. " Дума на българските емигранти ". В Галац Христо Ботев открива контакт с съветския бунтовник Н. Ф. Меледин и посредством него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.
През август 1874 година Христо Ботев взе участие в Общото заседание на Българския революционен централен комитет и по-късно продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 година Ботев стартира да издава като орган на комитета в. " Знаме ". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава отпред на БРЦК. След експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под управлението на Ботев слага началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва прибързано и неуспехът му става причина за появяването на съществени различия в БРЦК. В резултат в края на 1875 година Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията.
След основаването на Гюргевския революционен комитет Ботев открива контакт и с неговите членове. След експлоадиране на Априлското въстание през 1876 година Христо Ботев застава отпред на чета, която минава в България, с цел да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е погубен в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
1873 година
При следващия разпит на Атанас Узунов в Хасково турската полиция съумява да откри неговата идентичност. Атанас Узунов признава и съпричастността си към комитетската организация. На 4 май 1873 година Атанас Узунов е хванат при опит да убие наказания на гибел за изменничество хасковски господар хаджи Ставри Примо. По-късно са задържани и други членове на Хасковския революционен комитет. На идващия ден турските управляващи в Хасково организират първите разпити на Атанас Узунов, само че той отхвърля да даде отговор на поставените му въпроси. Разпитани са и други хасковски жители, сред които са и комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов, Петър Берковски. В Хасково на 7 май е извършен вторият разпит на Атанас Узунов. Разпитът още веднъж е несполучлив, защото той отхвърля да разкрие даже името си. Продължават разпитите и на Стоян Заимов, който е махленски в това, че е познавал Атанас Узунов. На 10 май се организират нови разпити на задържаните с Узунов- Мирчо Попов, Петър Берковски и Стоян Заимов, всички от Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или понижи присъдите им. На 11 юни 1873 година, по време на следващия разпит пред следствената комисия в Пловдив, хасковският преподавател Мирчо Попов издава подробния проект на вътрешните комитети за бъдещото въстание.През декември 1873 година Узунов е наказан на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).
На тази дата са родени:
1882 година
В Кратово е роден Павел Шатев, един от Солунските съзаклятници.
На тази дата умират:
1994 година
Умира Зорница Попова - българска композиторка. Тя е родена в София на 16 ноември 1928 година През 1954 година приключва Теоретически факултет на БДК, компетентност " Пиано ". Учи контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на Държавен музикален спектакъл " Стефан Македонски ", където работи до 1974 година Член е на Съюза на българските композитори от 1985 година Занимава се със занимателна музика от средата на 60-те години ХХ в. Първата й комбинация е оркестровата пиеса " Шега ", изпълнена от Европейска общност на КТР с диригент Милчо Левиев (1964 г.). Две години по-късно К. Семов извършва и първата нейна ария " Въртележка ". С песни на Зорница Попова са дебютирали доста български артисти: М. Нейкова, М. Иванова, Д. Венкова, Г. Христов, дует " Ритон ", В. Маринов, К. Бодурова. Нейни песни са класирани на всички състезания на фестивала " Златният Орфей " от 1967 година Сред отличените са: " Всяко начало " (изпълнява Бисер Киров) - трета премия на радиоконкурса " Пролет " (1980 г.), " Днес си малко странна " (изпълнител Росица Кирилова) - втора премия на същия конкурс през 1987, " Колко наслада има " (изпълнител Кичка Бодурова) - трета премия на " Шлагерфестивал " в Дрезден (1979 г.), " Песен за остарелия моряк " - първа премия (1987 година ), и " Моряшка обич " (изпълнител Г. Христов) - премия на Съюза на българските композитори на състезанието " Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора " (1985 г.). " Слънцето е в моите коси " (изпълнители М. Иванова и Р. Попов) е оповестена за " Мелодия на годината " в едноименния ефирен конкурс (1976 г.). През 1985 година е удостоена от Съюза на българските композитори с премия за изцяло творчество. Създава по поръчка на Радио Берлин песни по немски текстове на Д. Шнайдер и Х. Хофман. Постоянен член е на журито на състезанието " Песни за морето " в Рощок, Германия. Голяма част от песните й са основани в съдействие с поета Йордан Янков. През 1983 година излиза албумът й " Избрани песни ". През 1988 година,1992 година,1993 година получава награди от " Златният Орфей ". През 1990 година получава премията Мелодия на годината на Русия. През 1993 година става носителка на III премия от Каван, Ирландия. Получава още премията на публиката на радиоконкурса " Една ария за младостта " (1972 г.) и на състезанието " Бургас, морето и неговите трудови хора " (1987 г.) и други
1925 година
В покрайнините на гара Белово е погубен Георги Василев Шейтанов. Той е български анархист, журналист. Роден е на 14 февруари 1896 година в Ямбол.След 1911 година поради антидържавна активност в продължение на 12 години (до гибелта си) живее в конспиративност. Емигрира с непознат паспорт през Варна в Кюстенджа, Цариград, Яфа, Кайро, Александрия, Марсилия, Париж. Свързва се с дейци на френската левица, с български и съветски емигранти. Завръща се в България през 1914 година След престрелка с полицията край Казанлък е хванат и затворен изначало в Пловдивския, а по-късно в Софийския централен затвор (1915-1917 г.). В пандиза провежда протести, намира се с Ал. Стамболийски, Р. Даскалов, А. Пруткин. През юни 1917 година съумява да избяга от пандиза. Организира бойни групи, а през март 1918 година е в Москва, с цел да се свърже с дейци на болшевишката партия (К. Радек, Кр. Раковски). По време на Владайското въстание се връща още веднъж в България, само че въстанието към този момент е потушено. Издава два позива: “Писмо до анархистите ” и “Писмо до интелигенцията ”. При акция през октомври 1919 година е задържан и изпратен в Сливенския затвор, заобикаля (март 1920 г.). На 15 август 1920 година в Търновския балкан стартира издаването на незаконния вестник “Бунт ”, от който излизат 3 броя. През 1925 година води чета в Търновския балкан. През май четата е разрушена, а на 27 май е хванат край Нова Загора. Творчеството му е малко - няколко стихотворения и към 30 публикации във вестници и списания.
1905 година
В стълкновение с турския войник край село Едерниково, Струмишко, умира дружно с трима свои четници, войводата Иван Тодев, Билял Чауш, роден в село Смол, Гевгелийско.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ