Как България избра своята столица, за първия водопровод и какво се крие под храм "Св. София"
София, 3 април 2009 година /БТА/ Археологически остатъци от гробищни църкви и антични римски гробници " се крият " под един от знаците на столицата - църквата " Света София ". Последните задълбочени археологически изследвания (1998 г.-2005 г.) на подземното равнище разкриват останките от църкви (4-5 в.) и от към 95 гробници от друг вид (2-4 в.).
По думите на арх. Любинка Стоилова от общинско дружество " Стара София " многоцветните, добре непокътнати мозайки с висока художествена стойност, оферират неповторими благоприятни условия за експониране.
Собственик на входното равнище на базиликата е Св. Синод на Българската православна черква, а подземното археологическо равнище е държавна благосъстоятелност, като поддръжката на обекта се реализира от общинското дружество, а археологическите изследвания се вършат от Софийският исторически музей.
Общата повърхност на подземното равнище е към 1000 кв. м., като се планува близо 670 кв. м. от тях да са налични за туристически и музейни цели. Това ще стане след цялостната реализация на планът " Консервация, реституция и експониране на археологическото равнище под базиликата " Св. София ". В момента с половин милион лв., отпуснати от Дирекцията по вероизповеданията се правят аварийно-конструктивно подсилване на подовата плоча, градивно подсилване и повишение на сеизмичната резистентност на сутеренните елементи и пилотно експониране на откъс от археологическите забележителности.
Според арх. Стоилова, в международната процедура е необичайност сходен вид на експониране. По думите ѝ присъща част за подземното пространство е, че гробниците и църквите не са в хоризонтално равнище, а някой са по-високо, а други по-ниско.
Според легенда от 16 в. църквата " Света София " е построена от принцеса София, щерка на византийския император Константин Велики и на Елена.
Друга легенда, датираща от 1717 година споделя, че по времето на император Юстиниан Велики живяла прелестна девственица от благороден жанр на име София. Тя била доста болна и по препоръките на лекарите трябвало да отиде на високо място със здрав въздух и хубава вода. Заселила се на най-подходящото място - Сердика, и откакто оздравява, от признателност построила град и черква на свое име.
Археологическите изследвания на мястото стартират още през 1893 година, а направените от проф. Богдан Филов през 1911 година археологически разкопки и реставрации на църквата разкриват изключителната й историческа и художествена стойност. Проф. Филипов събира легендите за произхода на храма.
Църквата се издига на мястото на четири по-малки християнски базилики и некропол, които са просъществували през вековете.
Първата е издигната след издаването от Константин Велики (313 г.) на Миланския едикт - документ, с който се позволява изповядването на християнската религия и се поставя завършек на гоненията на християните.
Втората черква, построена след ръководството на император Юлиан Отстъпник (316-365) е уголемение на първата.
Третата черква е строена след въстанието на готите през 378 година, когато край Одрин е погубен император Валент.
От четвъртата е останало единствено един дребен дувар под абсидата на " Света София ".
Сегашната, пета по ред черква на това място е издигната през 450 - 457 година по време на император Юстиниан Велики, който е със заслуги за разцвета на християнската църковна архитектура по това време.
Архитектурният вид на църквата е трикорабна кръстокуполна базилика, отнасяща се към така наречен проект " латински кръст " с удължено западно рамо. Сградата й се смята за предвестител на римския жанр, осъществил прехода от източната към западноевропейската църковна традиция.
През 1568 година по концепция на помохамеданчения хърватин и консултант на султан Мурад Трети - Сияуш паша християнският храм " Света София " е трансфорат в джамия - Сияуш джамия. Така в продължение на 250 години " Света София " съществува като джамия.
След земетресението през 1818 година се пропукват някои от стените на базиликата, съборено е източното кръстно рамо и абсида, пада минарето, а след земетресението от 1858 година е изумена северната половина на притвора и част от междинния транспортен съд. След като паднала и горната част на преизграденото минаре, турците я изоставят като храмова постройка.
Стара софийска легенда споделя, че душите на мъчениците са опазвали нееднократно базиликата " Св. София " от опустошение и даже наказвали всеки, дръзнал да посегне на Божия дом.
След Освобождението на България през 1878 година непокътнатата част на черква е употребена за склад от Столичната община.
След изследвания, направени Софийското археологическо сдружение при започване на 20 в., през 1924-1930 година църквата е възобновена благодарение на събраните към 3 млн. лева дарения. Базиликата е оповестена за национална старост през 1927 година и е осветена на 28 септември 1930 година, а в интервала 1930-1932 година е укрепен и изцяло възобновен. През 1955 година църквата е оповестена за монумент на културата.
През 1982 година от южната страна на " Св. София " е построен Паметникът на Незнайния боец.
Общите размери на църквата са 46,45 м дължина, 20,20 м широчина и 19,75 м височина в подкуполното пространство, куполът на постройката е без тъпан с диаметър от 9 м. Масивни стълбове-пилони, съединени с арки отделят страничните от централния транспортен съд на постройката.
