Куче оцелява 4 месеца на малък остров. Това е неговата невероятна история
Софи Тъкър е австралийско пастирско куче - изкуствено получена порода в следствие от кръстосването на шотландско мраморно-синьо коли, динго и далматинец.
Австралийските овчарски кучета първо и на първо място се характеризират със своята резистентност и устойчивост и историята само че Софи ни убеждава тъкмо в това.
Когато притежателите на Софи са на странствуване край крайбрежията на Куинсланд през ноември 2008 година, тя пада зад борда при едно неспокойствие на морето. Джен и Дейвид Грифин търсят кучето с часове, само че най-после са принудени да оставят всяка вяра. Вярвайки, че Софи е починала измежду вълните, те се връщат вкъщи, с цел да скърбят за правилния си четириног другар.
Само дето се оказва, че това е малко прибързано.
Софи Тъкър оцелява и съумява да преплува към 15 километра през бурните талази, с цел да доближи до дребен остров, наименуван Сейнт Бийс. Там кучето прекарва четири месеца, хранейки се с раци, умрели костенурки и други Софи си намира леговище в пещерите, образувани във вулканичните скали на острова. Възможно е кучето даже да е преплувало до прилежащия дребен остров Кезуик, който е на към 300 метра.
На Сейнт Бийс живеят една шепа хора и те последователно стартират да се сблъскват с новата си съседка. През април 2009 година те оповестяват за диво куче, което в началото изглеждало доста изнемощяло, само че по-късно се усъвършенства. Софи станала много дива и нападателна и не разрешавала на никой да я приближи.
Скоро по-късно група пазачи от острова съумяват да я пленят и когато се разчува за това неизмеримо австралийско пастирско куче, семейство Грифин се свързва с управляващите, с цел да ревизира дали не става въпрос за тяхната Софи.
Приспособяването на Софи към домашния живот е мъчно първоначално, само че тя се приспособява с бързи темпове. Нещо повече, тя даже приема новото куче Руби, което фамилията си взело мислейки, че в никакъв случай повече няма да я види.
" Тя изненада всички. Тя бе домашно куче, само че съумя да преплува километри наред в морено, да оцелее в дивата природа и да се оправи сама. Иска ни се единствено да можеше да приказва, с цел да опише сама за приключенията си ", споделя Джен Грифит.
