Вижте какво се случва в Благоевград насред смъртоносния К-19 СНИМКИ
Собствениците на барчета и заведения в центъра на Благоевград разшириха през вчерашния ден терасите доникъде на площадите поради хубавото време, което изпълни масите на слънце с клиенти, написа struma.bg.
В знак на съблюдаване на министерската заповед за отстояния част от ресторантьорите бяха наредили масите на 1,5-2 метра една от друга, само че на малко места бяха изпълнили тъкмо разпореждането това разстояние да се отнася до физическата отдалеченост сред хората.
Сервитьори обясниха, че единични са случаите на маса да седнат оптимално допустимият брой от 6-има клиенти, болшинството са по 2-3 до 4-ма души. Нито притежателите обаче, нито личният състав могат да управляват близостта сред хората по масите, а тя всеобщо бе под наложената 1,5 м отдалеченост.
Като изключим кафенетата обаче, макар хубавото време и почивния ден централните търговски улици на Благоевград през вчерашния ден бяха по-скоро пусти, а в отворените магазини рядко влизаше някой.
„ Клиенти няма. Хора по улиците се движат, само че клиенти няма “, разяснява собственичка на магазин за първокласни облекла и изясни: „ Изплашени са, тъй като даже сега да имат отнякъде приходи, не знаят какво следва и не смеят да харчат. Хората се лимитират от всевъзможни разноски, които не са наложителни или не са по специфичен мотив, само че и мотивите мощно понижиха.
През последните 2-3 седмици работата ужасно падна. От 20 година съм в търговията и такова нещо не е било. Влизат, преглеждат, харесват, двоумят се, само че в случай че нямат мотив да купят нещо, най-често отсрочват решението до заплата и си потеглят. Не е като преди: да излязат на открито, да се отбият в магазин и да си купят нещо, което им е сграбчило окото, това към този момент е огромна необичайност.
Затова в последно време много магазини затвориха, а и още ще затварят. На нашата улица преди няколко месеца откриха табаче, слушам от хазяите им, че се готвят да напущат. Те вечер не работят до късно, към този момент затварят в 21 ч., тъй като по улиците няма хора, всички са се прибрали и няма смисъл да стоят.
Прави ми усещане, че в централната част на града от ден на ден търговски пространства остават празни, запитвам съседите дали не е поради наемите, и да призная, не се сюрпризирам, като ми споделят, че наемите били понижени, само че клиенти няма. Явно хазяите демонстрират схващане към обстановката, само че това не избавя бизнеса от затваряне. Когато няма консуматор на предлаганата услуга или стока, няма и бизнес “, изяснява търговката с две десетилетия опит.
Тя отбелязва, че магазинът им е семеен бизнес, а поради стагнацията в последно време не наемат външни хора за личен състав, тъй като към този момент не могат да си го разрешат.
„ Мъката е доста огромна за всички и не може да не се тормозим. А не виждам късмет скоро да се оправят нещата. Страшно е, тъй като сме стигнали дъното. А затваряне на страната не би помогнало, тъй като обстановката е идентична в целия свят “, разяснява търговката.
Продавачка в магазин за детски артикули изрази възмущението си, че не се съблюдават прецизно и от всички наложените рестрикции за предотвратяване от заразяване: „ Проблемът ни е, че тук хората са ужасно недисциплинирани и безотговорни.
Ние зареждаме от Турция и като пътуваме до там през последните месеци, вижам по какъв начин още рано заран по улиците, в магазините, на всички места хората са с маски. Никой не ги управлява, не ги дебне, само че те го вършат. Освен това на всички места има уреди за мерене на температурата и някак усещаш, че институциите се грижат за хората. А тук единствено се приказва за някакви обществени придобивки, само че нищо не се усеща да е направено действително.
Повечето се усещаме в невъзможност, без упования, даже без проекти, тъй като не знаем какво ще ни се случи. При нас всичко е незнайно, изключително за хора като мен – на зрелост, с огромни деца…
Не знам по какъв начин ще продължи животът ми, заран се разсънвам с новините за броя на новозаразените и тази първа за деня информация няма по какъв начин да не постави отпечатък на напрежение за целия ден.
Отчитането на % болни на база на направените проучвания може би не е най-обективната статистика и евентуално е добре да се дава и сравнението на база на броя на популацията, по този начин няма да се нагнетява боязън в обществото.
Защото страхът не ни избавя. Да, кара ни да сме по-бдителни, само че напрежението и стресът са не по-малко рискови от вируса за здравето и живота ни. Най-странни са ми клиенти, които ме питат дали ни вършат инспекции, като подсетя на влизане да си сложат маска. Трябва да ги интересува по какъв начин да пазят себе си и другите, не дали някой ни управлява “, счита магазинерката.
Нейна колежка в прилежащ магазин за долни дрехи пък признава, че когато е в ролята на клиент, се усеща по какъв начин самата тя и фамилията й са почнали да се лимитират в покупките в последно време:
„ У дома мъжът ми нормално пазари и все по-често му върша забележки да не купува неща, които не ми трябват за дневното или седмично меню. Не че няма да го хапнем, само че виждам да не сме разточителни, тъй като не знам и аз докога ще съм на работа и дали шефовете ни няма да решат да ни освободят…”, откровена е тя.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Кафенетата през вчерашния ден бяха цялостни, само че комерсиалната улица е пуста, клиенти в магазините няма
В знак на съблюдаване на министерската заповед за отстояния част от ресторантьорите бяха наредили масите на 1,5-2 метра една от друга, само че на малко места бяха изпълнили тъкмо разпореждането това разстояние да се отнася до физическата отдалеченост сред хората.
Сервитьори обясниха, че единични са случаите на маса да седнат оптимално допустимият брой от 6-има клиенти, болшинството са по 2-3 до 4-ма души. Нито притежателите обаче, нито личният състав могат да управляват близостта сред хората по масите, а тя всеобщо бе под наложената 1,5 м отдалеченост.
Като изключим кафенетата обаче, макар хубавото време и почивния ден централните търговски улици на Благоевград през вчерашния ден бяха по-скоро пусти, а в отворените магазини рядко влизаше някой.
„ Клиенти няма. Хора по улиците се движат, само че клиенти няма “, разяснява собственичка на магазин за първокласни облекла и изясни: „ Изплашени са, тъй като даже сега да имат отнякъде приходи, не знаят какво следва и не смеят да харчат. Хората се лимитират от всевъзможни разноски, които не са наложителни или не са по специфичен мотив, само че и мотивите мощно понижиха.
През последните 2-3 седмици работата ужасно падна. От 20 година съм в търговията и такова нещо не е било. Влизат, преглеждат, харесват, двоумят се, само че в случай че нямат мотив да купят нещо, най-често отсрочват решението до заплата и си потеглят. Не е като преди: да излязат на открито, да се отбият в магазин и да си купят нещо, което им е сграбчило окото, това към този момент е огромна необичайност.
Затова в последно време много магазини затвориха, а и още ще затварят. На нашата улица преди няколко месеца откриха табаче, слушам от хазяите им, че се готвят да напущат. Те вечер не работят до късно, към този момент затварят в 21 ч., тъй като по улиците няма хора, всички са се прибрали и няма смисъл да стоят.
Прави ми усещане, че в централната част на града от ден на ден търговски пространства остават празни, запитвам съседите дали не е поради наемите, и да призная, не се сюрпризирам, като ми споделят, че наемите били понижени, само че клиенти няма. Явно хазяите демонстрират схващане към обстановката, само че това не избавя бизнеса от затваряне. Когато няма консуматор на предлаганата услуга или стока, няма и бизнес “, изяснява търговката с две десетилетия опит.
Тя отбелязва, че магазинът им е семеен бизнес, а поради стагнацията в последно време не наемат външни хора за личен състав, тъй като към този момент не могат да си го разрешат.
„ Мъката е доста огромна за всички и не може да не се тормозим. А не виждам късмет скоро да се оправят нещата. Страшно е, тъй като сме стигнали дъното. А затваряне на страната не би помогнало, тъй като обстановката е идентична в целия свят “, разяснява търговката.
Продавачка в магазин за детски артикули изрази възмущението си, че не се съблюдават прецизно и от всички наложените рестрикции за предотвратяване от заразяване: „ Проблемът ни е, че тук хората са ужасно недисциплинирани и безотговорни.
Ние зареждаме от Турция и като пътуваме до там през последните месеци, вижам по какъв начин още рано заран по улиците, в магазините, на всички места хората са с маски. Никой не ги управлява, не ги дебне, само че те го вършат. Освен това на всички места има уреди за мерене на температурата и някак усещаш, че институциите се грижат за хората. А тук единствено се приказва за някакви обществени придобивки, само че нищо не се усеща да е направено действително.
Повечето се усещаме в невъзможност, без упования, даже без проекти, тъй като не знаем какво ще ни се случи. При нас всичко е незнайно, изключително за хора като мен – на зрелост, с огромни деца…
Не знам по какъв начин ще продължи животът ми, заран се разсънвам с новините за броя на новозаразените и тази първа за деня информация няма по какъв начин да не постави отпечатък на напрежение за целия ден.
Отчитането на % болни на база на направените проучвания може би не е най-обективната статистика и евентуално е добре да се дава и сравнението на база на броя на популацията, по този начин няма да се нагнетява боязън в обществото.
Защото страхът не ни избавя. Да, кара ни да сме по-бдителни, само че напрежението и стресът са не по-малко рискови от вируса за здравето и живота ни. Най-странни са ми клиенти, които ме питат дали ни вършат инспекции, като подсетя на влизане да си сложат маска. Трябва да ги интересува по какъв начин да пазят себе си и другите, не дали някой ни управлява “, счита магазинерката.
Нейна колежка в прилежащ магазин за долни дрехи пък признава, че когато е в ролята на клиент, се усеща по какъв начин самата тя и фамилията й са почнали да се лимитират в покупките в последно време:
„ У дома мъжът ми нормално пазари и все по-често му върша забележки да не купува неща, които не ми трябват за дневното или седмично меню. Не че няма да го хапнем, само че виждам да не сме разточителни, тъй като не знам и аз докога ще съм на работа и дали шефовете ни няма да решат да ни освободят…”, откровена е тя.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Кафенетата през вчерашния ден бяха цялостни, само че комерсиалната улица е пуста, клиенти в магазините няма
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ