Собственици на оранжерии в Сандански и Петрич са изправени пред

Собственици на оранжерии в Сандански и Петрич са изправени пред банкрут. Затова доста от тях са поставили на тезгяха своите парници и търсят купувачи, осведоми в. Телеграф.

Причината е, че с цел да отгледат качествена продукция за пазара към Великден следващата година, те би трябвало да създадат съществени вложения. Най-голям разход сега е за отопление на оранжериите, защото всички горива са поскъпнали фрапантно.

Разходи

„ Отглеждам краставици и домати на повърхност от 6 декара. За да осигуря топлота в парниците, разходвам по звук и половина въглища дневно. Като сложа чертата, то на декар отоплението от засаждането до брането ми коства към 13 000-14 000 лв.. Преди време към 60 стотинки от цената на продукцията ми струваше топлото, в този момент ще е над един лев.

Само за засаждането е нужна инвестиция от 40 000 лв. “, твърди 43-годишният Георги Кафтанов, който има оранжерии в санданското село Ново Делчево. Той е приключил Земеделската професионална гимназия в Сандански, а след казармата се захваща със земеделие и самичък основава ягодово стопанство. По-късно се ориентира към оранжерийните салати.

Заради големите разноски и неналичието на съответна държавна поддръжка доста зеленчукопроизводители са оповестили оранжериите си за обмен. При това – на безценица, защото задачата им е да се отърват от тежкия и недоходоносен труд. Те не устоят към този момент на високите цени и на препарати, и на тор, и на семена, и на разсад. Всичко това ще докара до висока себестойност на доматите и краставиците идната пролет, които ще костват най-малко 4 лв. за кг още в оранжерията, а до крайния консуматор тя ще е най-малко с 1-2 лв. от горната страна.

Унижение

В сектора от години сигнализират за проблемите, само че по този начин и няма държавна тактика за развиването на оранжерийното произвеждане. Липсва работна ръка, няма заслужено субсидиране. Доскоро получавали по равно и тези, които имат неотопляеми оранжерии, и тези, които имат отопляеми оранжерии. В същото време другите прилежащи страни наливат пари в земеделието, а от трети страни влизат евтини плодове и зеленчуци, защото там не ги задължават да употребяват скъпи препарати и торове.

„ Тъжната истина е, че кадърните и работливите аграрни служащи избягаха в чужбина, те избират там да берат плодове и зеленчуци за отплата от 70-80 евро. Ние няма по какъв начин да даваме такива пари на хората. Чувствам се сплескан и унизен, допустимо е и аз да се откажа от оранжериите, въпреки че се занимавам с това повече от 25 години “, признава Кафтанов.

Работници

Кризата с неналичието на работна ръка, на квалифицирани фрагменти се ускорява от година на година на всички места. Но в този отрасъл ситуацията е обезпокоително. Много от стопаните разчитат на помощта на свои родственици на полето, защото няма задоволително служащи. При тях идват хора над 50 години, които имат по-ниска продуктивност на труда, някои пък нямат разбиране от земеделската работа. Трудът не е лек – горещина е, влажно е в оранжериите, става се доста рано. Секторът се задъхва от липса на служащи. Българите пък се научиха да чакат наготово, разчитат на обществени помощи.

Други желаят големи заплати – над 1500 лв., което е непостижимо за стопаните на оранжерии. Търсят се доста пари за малко работа. И доста от производителите на оранжерийни зеленчуци не могат да си разрешат да наемат хора, защото няма по какъв начин да им дадат добра заплата. А това е резултат от ниските равнища на облагите, които се образуват.

Вносът подбива цената на родния зеленчук

Причината за този проблем е всеобщият импорт на зеленчук, поради който българската стока залежава. Вносната стока е с по-лошо качество, само че подбива цената на нашите зеленчуци.

Трябва страната да ограничи този импорт най-малко в пиковия сезон, когато има доста родна стока, да откри механизъм да предизвиква производството на български плодове и зеленчуци. А освен да товарят сектора с всякакви такси и цени, да се заплаща за специфична опаковка, за специфични етикети.

Това за производителите са непотребни разноски върху цената на продукцията си, които я оскъпяват, а по този метод тя не може да е конкурентна на цените на вносните зеленчуци. „ Стига към този момент, производителите тънат в бедност, а търговците да печелят на наш тил. Но без ясна тактика за развиването на бранша на държавно равнище, няма по какъв начин да се трансформират нещата към положително “, безапелационен е Георги Кафтанов.