Сняг на 7 април. Жалко за цъфналите дръвчета.  Мисля, че

Сняг на 7 април. Жалко за цъфналите дръвчета. 
Мисля, че 1957 година, през май,  след Гергьовден,  падна сняг на парцали и покри шумналите дървета в Монтана. 
Бях тръгнал за учебно заведение. Викнаха ме да оказвам помощ. Тръскахме с прътове клоните, с цел да падне снега. Иначе те се чупеха... 

Сега виждам през прозореца. Зелено бяло в градината, колите покрити със сняг. И той ще се стопи. След няколко часа, ще отиде при оня от петдесет и седма година. 
И изричаните доскоро думи, дето  покриваха всичко и чупеха клони и глави, бяха като късен сняг.... Но топят се към този момент. Нищо няма да остане. Отиват при тези от петдесетте години на предишния век, тъй като на тях припомнят.

Петко Симеонов