За Лондон, прасетата и ветераните на протеста
Снощи (в сряда) на митинга в Лондон пристигна да ни нагледа служител на реда. Това е общоприета процедура в един метрополис, където всеки момент, на всеки ъгъл, във всеки парк, пред всяка случайна дипломатическа постройка с тъжно висящо знаме, пред всеки монумент, че и пред огражденията на Даунинг стрийт 10, се разиграват драмите на всички нации по света.
Беше висок, слаб мъж на към 50, с кахърен тип и бронежилетка, висяща тежко от кокалестите му плещи.
Видях го отдалеко и се запътих към него, тъй като това осъществяване пред желязната решетка на посолството към този момент ми е втора природа.ю
Той ми се усмихна отдалеко.
- Хелоу. Аз теб те знам. - сподели. - И различен път съм те виждал тук.
Произведох мимика на самонасмешка.
- Ами, аз на тия посолски стълби ще си изгния с някои мои съграждани, констабъл. Мога ли някак да оказа помощ?
- Минавам да видя по какъв начин върви. Имам инструкции, че ще се разпръснете в осем часа. Нали?
- Няма да буйстваме, ще се разотидем цивилизовано. Знам, че в случай че викаме доста, ви звънят с недоволство от прилежащия хотел.
- Ама ти в действителност си деец, а? Всичко знаеш. От Мет ви благодарим за съобразителността и положителната организация. Знаеш ли, от 10 години затрупвам този маршрут и вие постоянно сте тук, протестирате. Преди няколко години много ни бяхте тормозили - беше станала огромна тълпа и бяхте почнали да блокирате придвижването...
О, да... помислих си аз, жегата на 2020. Росенец. Лятото на нашия яд. Тогава бяха надошли едни люти комити и беше станало много гръмко, в действителност. И тогава омайвах служители на реда, че и дипломат Райков слезе да им бае. И през днешния ден още веднъж, юли 2025, the sequel...
- Какво става в България? - попита служителят на реда и ме извади от унеса. - Защо имаш прасе, забодено на ризата?
Опитах се да му обясня символиката елегантно. Той остана удовлетворен, тъй като във Англия " прасе " е жаргонна дума за служител на реда и неговото неясно съмнение беше, че това е антиполицейски митинг. Аз стратегически се въздържах от уточнението, че събралите се жители евентуално биха настояли на същата селскостопанска метафора, в случай че отворехме дума за Министерство на вътрешните работи.
- Протестираме против прокурорския произвол - обобщих аз. - Прокуратурата в България работи изборно против политически неуместни съперници, само че даже тогава не съумява да приложи закона и си служи с неистини и насила.
Лицето на служителя на реда светна внезапно.
- Прокуратурите на всички места по света са извънредно нещо! Да не ти приказвам нашите какви безумия правят... Аз ви се чудя по какъв начин издържате да идвате тук всякога. Не знам британците в миналото да са протестирали против дейностите на прокурор.
Не са протестирали, рекох си, тъй като не им се е налагало даже да научават името на сегашния Attorney General. Защото най-хубавото нещо на този необятен свят, струва ми се, е да си жител на страна, чийто основен прокурор с нищо не е съумял да се прочуе...
- Е, тук ви е елементарно. - подметнах аз - Като си нямате писана конституция, няма по какъв начин някой да ви ядоса, като демонстративно я погази.
Полицаят се подсмихна. Имаше типични " британски зъби " и фини бръчици към кръглите зелени очи.
- Така е. Ние тук обичаме мира и спокойствието, а вие от Източна Европа си ходите непрестанно ядосани. Чудех се и на румънците, и на белорусите. И на украинците не мога да се начудя. Толкова митинги съм пазил. Всички, с които беседвам, казвате, че сте обезверени, че нищо в никакъв случай няма да се промени. Обаче продължавате. Всеки път идвате, освен това и с деца, и не се отказвате. Аз скоро ще се пенсионирам, само че се обзалагам, че и патрулът след мен ще ви завари тук...
Ще ни завари, сър, доста е евентуално, помислих си аз и се загледах в групата съграждани, размахали плакати пред безконечните решетки и клюмналите флагове на посолството. Възрастните дами, опряни на бастуните си. Децата, стиснали играчки, на раменете на бащите си. Бебето в количката. Актьорът, бизнесмените, айти експертите, старите метъли, младата стажант-журналистка, красивата руса варненка. Голямото ядосано жълто куче и дребното индиферентно черно пале.
Ще ни завари.
Ще завари порасналите ядосани деца на днешните ядосани татковци. Възмутените внуци на днешните възмутени баби. Негодуващите им бебета и скандализираните им кучета.
И в случай че нищо в никакъв случай да не се промени, то няма да се променим и ние. Ще стоим на недрагия си, малоумен пост - дребни, безнадеждни и нелепи. Но упорити - да, малко като белорусите. Или като румънците. Като всеки народ, който от епохи мечтае за свободна страна, но не знае по какъв начин да устои отрано на съблазънта на пишман тирани и обеден разбойници.
И в случай че нищо в никакъв случай не се промени - майната му. Докато има един незавладян сантиметър - по вашему инч, драги констабъл - от българската демократична страна, ще има неколцина изнервени, жалки, нелепи, пристигнали макар себе си жители, които ще се мъчат да го отстояват, без значение къде са на картата.
Просто тъй като отчаянието е като всяка друга отрова. Ако не те убие, развиваш устойчивост. И тръгваш да търсиш сметка на змията.
*Текстът е от фейсбук профила на Мария Спирова и е оповестен с нейно разрешение, заглавието е на редакцията
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Беше висок, слаб мъж на към 50, с кахърен тип и бронежилетка, висяща тежко от кокалестите му плещи.
Видях го отдалеко и се запътих към него, тъй като това осъществяване пред желязната решетка на посолството към този момент ми е втора природа.ю
Той ми се усмихна отдалеко.
- Хелоу. Аз теб те знам. - сподели. - И различен път съм те виждал тук.
Произведох мимика на самонасмешка.
- Ами, аз на тия посолски стълби ще си изгния с някои мои съграждани, констабъл. Мога ли някак да оказа помощ?
- Минавам да видя по какъв начин върви. Имам инструкции, че ще се разпръснете в осем часа. Нали?
- Няма да буйстваме, ще се разотидем цивилизовано. Знам, че в случай че викаме доста, ви звънят с недоволство от прилежащия хотел.
- Ама ти в действителност си деец, а? Всичко знаеш. От Мет ви благодарим за съобразителността и положителната организация. Знаеш ли, от 10 години затрупвам този маршрут и вие постоянно сте тук, протестирате. Преди няколко години много ни бяхте тормозили - беше станала огромна тълпа и бяхте почнали да блокирате придвижването...
О, да... помислих си аз, жегата на 2020. Росенец. Лятото на нашия яд. Тогава бяха надошли едни люти комити и беше станало много гръмко, в действителност. И тогава омайвах служители на реда, че и дипломат Райков слезе да им бае. И през днешния ден още веднъж, юли 2025, the sequel...
- Какво става в България? - попита служителят на реда и ме извади от унеса. - Защо имаш прасе, забодено на ризата?
Опитах се да му обясня символиката елегантно. Той остана удовлетворен, тъй като във Англия " прасе " е жаргонна дума за служител на реда и неговото неясно съмнение беше, че това е антиполицейски митинг. Аз стратегически се въздържах от уточнението, че събралите се жители евентуално биха настояли на същата селскостопанска метафора, в случай че отворехме дума за Министерство на вътрешните работи.
- Протестираме против прокурорския произвол - обобщих аз. - Прокуратурата в България работи изборно против политически неуместни съперници, само че даже тогава не съумява да приложи закона и си служи с неистини и насила.
Лицето на служителя на реда светна внезапно.
- Прокуратурите на всички места по света са извънредно нещо! Да не ти приказвам нашите какви безумия правят... Аз ви се чудя по какъв начин издържате да идвате тук всякога. Не знам британците в миналото да са протестирали против дейностите на прокурор.
Не са протестирали, рекох си, тъй като не им се е налагало даже да научават името на сегашния Attorney General. Защото най-хубавото нещо на този необятен свят, струва ми се, е да си жител на страна, чийто основен прокурор с нищо не е съумял да се прочуе...
- Е, тук ви е елементарно. - подметнах аз - Като си нямате писана конституция, няма по какъв начин някой да ви ядоса, като демонстративно я погази.
Полицаят се подсмихна. Имаше типични " британски зъби " и фини бръчици към кръглите зелени очи.
- Така е. Ние тук обичаме мира и спокойствието, а вие от Източна Европа си ходите непрестанно ядосани. Чудех се и на румънците, и на белорусите. И на украинците не мога да се начудя. Толкова митинги съм пазил. Всички, с които беседвам, казвате, че сте обезверени, че нищо в никакъв случай няма да се промени. Обаче продължавате. Всеки път идвате, освен това и с деца, и не се отказвате. Аз скоро ще се пенсионирам, само че се обзалагам, че и патрулът след мен ще ви завари тук...
Ще ни завари, сър, доста е евентуално, помислих си аз и се загледах в групата съграждани, размахали плакати пред безконечните решетки и клюмналите флагове на посолството. Възрастните дами, опряни на бастуните си. Децата, стиснали играчки, на раменете на бащите си. Бебето в количката. Актьорът, бизнесмените, айти експертите, старите метъли, младата стажант-журналистка, красивата руса варненка. Голямото ядосано жълто куче и дребното индиферентно черно пале.
Ще ни завари.
Ще завари порасналите ядосани деца на днешните ядосани татковци. Възмутените внуци на днешните възмутени баби. Негодуващите им бебета и скандализираните им кучета.
И в случай че нищо в никакъв случай да не се промени, то няма да се променим и ние. Ще стоим на недрагия си, малоумен пост - дребни, безнадеждни и нелепи. Но упорити - да, малко като белорусите. Или като румънците. Като всеки народ, който от епохи мечтае за свободна страна, но не знае по какъв начин да устои отрано на съблазънта на пишман тирани и обеден разбойници.
И в случай че нищо в никакъв случай не се промени - майната му. Докато има един незавладян сантиметър - по вашему инч, драги констабъл - от българската демократична страна, ще има неколцина изнервени, жалки, нелепи, пристигнали макар себе си жители, които ще се мъчат да го отстояват, без значение къде са на картата.
Просто тъй като отчаянието е като всяка друга отрова. Ако не те убие, развиваш устойчивост. И тръгваш да търсиш сметка на змията.
*Текстът е от фейсбук профила на Мария Спирова и е оповестен с нейно разрешение, заглавието е на редакцията
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ